№ 1261
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501461 по описа за 2023 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Балша“ №17, партер, представлявано от
Б.Н., действащо чрез юрк.А.Г., против Решение №485 от 15.02.2023г. постановено по гр.д.
№15034/2021г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от Д. М. З., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************, със съдебен адрес:
*********************, чрез адв.Д. М., против жалбоподателят иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността, поради противоречие с добрите
нрави на чл.3, ал.2 от Договор за представяне на кредит №317620 от 20.09.2021г., която
клауза предвижда дължимост на неустойка в размер на 1350лв. при непредоставяне на
банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора или на две физически лица-поръчители, които да отговарят на
конкретно описани в договора условия.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, поради съществено
противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че в
разрез със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е сключен Договор №317620 за потребителски кредит, с твърдяното от ищеца
съдържание. Поддържа се, че решението почива на заключение на СТЕ, което е изготвено на
1
база догадки, а не на реално проверени и установени факти. Изложени са пространни
съображения за недоказаност на съществуването на сключен между страните договор за
кредит, респективно на твърдяната от ищеца клауза, чиято недействителност се претендира.
Сочи се относима съдебна практика. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне
на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че при постановяване на
решението си, съдът неправилно е възприел съществуването на твърдения от ищцовата
страна договор за кредит, като се развиват насрещни такива. Поддържа се, че на база
съвкупен анализ на събраните до делото доказателства, включително и на заключението на
назначена СТЕ, се установява, че страните са били в облигационна връзка, породена от
процесният Договор №317620 за кредит. Развити са подробни съображения в подкрепа на
становището за наличие на твърденият от страната договор, сочи се приложима съдебна
практика и се моли за потвърждаването на атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно.
От въззивникът е подадена и частна жалба, против постановеното от
първоинстанционният съд Определение №4470 от 12.04.202Зг., с което е оставена без
уважение молбата му, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в
частта за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза на насрещната страна
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Поддържа се в жалбата, че първоинстанционния съд неправилно е приложил ЗА и е
присъдил в полза на пълномощника на ищцата изначално недължимо адвокатско
възнаграждение. Поддържа се още, че присъденото възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че делото не представлява сложност,
тъй като е предявена бланкова искова молба, която не отчита в пълнота фактическата
обстановка по делото и не са извършвани други активни действия по защитата. Моли се за
отмяна на атакуваното определение, вместо което да се присъди адвокатско възнаграждение
в редуциран размер.
Ответникът по частната жалба, поддържа становище за неоснователността , като
твърди, че са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и на чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като развива подробни съображения в подкрепа
на становището си.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез подадена писмена молба от
пълномощникът му, поддържа жалбите си и моли за отмяна на атакуваните съдебни актове.
Въззиваемата страна, чрез подадена писмена молба от пълномощник поддържа
становище за неоснователност на жалбите.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:
Съдът е сезиран от Д. М. З. с претенция против “Изи Финанс“ ЕООД, с правно
2
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради противоречие с
добрите нрави, евентуално на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК като
неравноправна клауза, на чл.3, ал.2 от Договор за представяне на кредит №317620 от
20.09.2021г., която клауза предвижда дължимост на неустойка в размер на 1350лв. при
непредоставяне на банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора, или на две физически лица-поръчители, които да
отговарят на конкретно описани в договора условия.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за представяне на
кредит №317620 от 20.09.2021г. за сумата от 3000лв. и общ размер на сума от 5780.83лв.
Твърди се, че в чл.3, ал.2 от договора за кредит е предвидена дължима от заемателят в полза
на заемодателя, неустойка в размер на 1350лв., в случай, че първият не предостави
предвиденото в чл.3, ал.1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му,
чрез банкова гаранция или поръчителство на две физически лица. Поддържа се, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, съответно се развиват подробни съображения, че тази клауза
противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че по отношение на процесния договор следва
да се прилагат правилата на ЗПК, като се излагат доводи, че сключения договор влиза в
колизия с разпоредбите на ЗПК. в обобщение се поддържа, че процесната неустойка
противоречи на добрите нрави и е уговорена във вреда на потребителя, тъй като води до
оскъпяване на кредита и увеличаване на подлежащата на връщане сума. Ето защо се моли за
уважаване на предявеният иск и присъждане на деловодни разноски.
С подаденият отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност
на предявеният иск, като се твърди, че исковата молба е нередовна и че хаотично са
изложени доводи базирани на решения на органи, който не обвързват съда. Оспорва се
наличието на договорна връзка между страните, евентуално че е налице нарушение на
закона, което да обоснове нищожност на процесният договор, в частност на клаузата от
него, предвиждаща дължимостта на неустойка. Поддържа се, че размерът на предвидената в
договора неустойка не само не е прекомерен, а дори е занижен, доколкото не се е
реализирала нейната санкционна функция. Поддържа се, че с предвидената в договора
неустойка не се накърняват правата на кредитополучателя, който е неизправна страна по
договора. Твърди се, че срокът за предоставяне на обезпечение не е кратък, тъй като се касае
за “бърз кредит“, подлежащ на връщане в срок от 30 дни. Твърди се още, че евентуалната
нищожност на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор, съответно че
при евентуално прогласяване на недействителността на целия договор, ищцата следва
заплати главницата. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
3
което са допустими и следва да се разгледат по същество.
По въззивната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013г. на ОСГТК/.
В случая оплакванията на въззивната страна по същество съставляват оспорване на
изводите на районният съд за недействителност на клауза от договора, с която е предвидена
дължимост на нестойка за неизпълнение. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения и едновременно с това попадат в кръга
на дължимата от съда служебната проверка за недействителност, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, в частност на преписи от
Договор за представяне на кредит №317620 от 20.09.2021г., от Платежни нареждания, от
Писмо по Инкасаторска поръчка №317620, от Известие от 08.08.2021г. от “Изи Финас“
ЕООД и от водена между страните електронна кореспонденция, чието съдържание
кореспондира със заключението на СТЕ, налага категоричният извод за сключване на
твърденият от ищцовата страна Договор за представяне на кредит №317620 от 20.09.2021г.
В този смисъл съдът не споделя доводите на ответната страна за недоказаност на
облигационна обвързаност между страните, които доводи са намерили естествено
продължение в опортюнистичното процесуално поведение на страната.
Горекоментираните доказателства еднозначно установяват, че между страните е
сключен договор за кредит от разстояние /онлайн кредит/ с твърдяното от ищцовата страна
съдържание, като са налице и доказателства за разместване на финансови престации между
страните в изпълнение на задълженията по договора.
В чл.3, ал.1 от въпросният договор, е предвидено задължение на кредитополучателя в
петдневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за неговото
погасяване, чрез банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни, след крайния срок за
плащане на задълженията или чрез поръчителство на две физически лица, които да
отговарят на конкретно описани в договора стриктни условия. В алинея 2 на същият член е
предвидено, че при неизпълнение на задължението по ал.1, кредитополучателя дължи
неустойка в размер на 1350лв.
При тези данни въззивният съд намира, че клаузата на чл.3, ал.2 от договора за
4
кредит, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото целта, която същата
преследва излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката. Освен мотивите на първоинстанционният съд, към които настоящият състав
препраща при условията на чл.272 от ГПК, следва да се добави, че показателно за
насочеността на процесната клауза за неустойка към реализиране от кредитора на
допълнителен доход, а не за гарантиране на изпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя, е комбинацията от предвиден кратък срок след /а не преди/ сключване
на договора с фактически невъзможните условия, на които следва да отговаря исканото на
обезпечение. Стриктните и завишени условия за гарантиране на погасяването на дълга,
изначално обуславят невъзможността за тяхното изпълнение, още повече от лице, което се
нуждае от “бърз кредит“. Наред с това размера на неустойката надхвърля многократно този
на предвидимите вреди, които кредитора би могъл да претърпи при неизпълнение. В случая
с оглед паричният характер на основното /кредитното/ задължение, единствените вреди,
които кредитора би могъл да търпи при забава, са съизмерими с размера на мораторната
лихва. Ето защо уговарянето на неустойка, за неизпълнение на задължение, целящо да
гарантира погасяването на дълга, в размер на почти половината от главницата, накърнява
принципите за добросъвестност и справедливост, респективно влиза в противоречие с
добрите нрави.
В заключение съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
полза на въззиваемият, се следват деловодни разноски, за каквито обаче няма доказателства
да са направени. От друга страна процесуалният представител на въззиваемата-ищца, е
направил искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с
чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, като условията за това са налице. Ето защо в полза на адв.Д. М.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по
делото, чиито размер съобразно цената на иска, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
НМРАВ в редакцията към момента на сезиране на съда, възлиза на 435лв., като след
начисляване на ДДС, предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС, дължимия хонорар
възлиза на 522лв.
По частната жалба:
Оплакванията на жалбоподателят за изначална недължимост на хонорара и че
определеният му размер е прекомерен, с оглед правната и фактическа сложност на делото,
са неоснователни. Ангажирани са доказателства за предоставянето на безплатна защита на
лице в материално затруднение, с което е осъществен фактическият състав на чл.38 от ЗА,
като определеното възнаграждение е в минималният нормативно предвиден размер, поради
което няма как той да бъде редуциран при условията на чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо
определението на районният съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
по чл.248 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №485 от 15.02.2023г. и Определение №4470 от
12.04.2023г., двете постановени по гр.д.№15034/2021г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Балша“ №17, партер, представлявано от Б.Н., да заплати на
адв.Д. М., със съдебен адрес: *********************, адвокатско възнаграждение в
размер на 522лв., за осъществено безплатно представителство на Д. М. З., на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6