№ 236
гр. Пещера , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20215240100431 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД
гр.София представлявано от управителя Радосрав Велчев със съдебен адрес:
гр. София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 против ответника СТ. ИВ. Й. ,
ЕГН********** с адрес: гр.Пазарджик,ул.“Братя Петкови“ № 8 , в която
твърди ,че на 11.07.2016 година между „4 Финанс“ ЕООД опериращ на
пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус „ и ответника Й. е
бил сключен Договор за кредит под № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Договорът е бил оформен съгласно разпоредбата на чл.3 във вр. с чл.2 от
ЗЕДЕУУ,като процедурата била подробно описана в Общите условия на
заемодателя и в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Сключването на договора ставало след регистрация на клиента в системата
на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя- www.vivus.bg. На
посочената страница се предоставяли Общите условия,които
кредитополучателят следвало да приеме ,както и Стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация.След подаване на заявка
проект за договор за кредит се предоставял на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус“,като кредитополучателят трябвало да
подпише договора,ако го приеме,като това се извършвало с натискане на
1
бутон „Подпиши“.Натискайки този бутон от кредитополучателя се
приемало ,че се подписват всички страници от договора и приложимите
общи условия.В процесния случай на 11.07.2016 година страните сключили
договор за кредит фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и
явяващ се шести по ред договор между тях.В искането си Й. е заявил
желания за отпускане в заем на сума в размер на 250 лева ,като заявил и
допълнителната неиздължена услуга за експресно разглеждане на
заявката.Твърди се още ,че на 12.07.2016 година Й. подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит от 200 лева ,ведно с услугата за експресно
разглеждане на искането.Договорът бил изменен на същата дата 12.07.2016
година и исканата сума била отпусната на същата дата 12.07.2016 година чрез
паричен превод по банкова сметка на кредитополучателя в „Първа
инвестиционна банка „АД .С изменението на договора ответникът в
настоящото производство се задължил да върне на кредитодателят –
„4Финанси“ЕООД сума в общ размер от 579.46 лева ,от която : главница в
размер на 450 лева;сума от 114.53 лева ; договорена лихва в размер на 14.93
лева за периода на отпускане на кредита.Твърди се още ,че с настъпване на
падежа кредитополучателят се възползвал от правото си ,съгласно клаузите
на договора да удължи срока за връщане на кредита и то двукратно ,като
падежната дата била вече-15.10.2016 година.С настъпването на новата
падежна дата Й. не изпълнил задължението си за връщане на задълженията
,поради което изпаднал в забава.Съгласно клаузите на договора касаещи
неизпълнението ,считано от 16.10.2016 година започнало начисляване на
наказателна лихва върху непогасената главница ,като съгласно т.13.2(а)
същата се формирала от сбора на договорения лихвен процент ,определен в
специалните условия по кредита ,с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие(10% към датата на сключване на договора).След
изпадане в забава до ответника са изпратени напомнителни писма на адреса
му ,посочен в договора за кредит,но същият не изпълни задълженията си по
договора.На 23.11.2018 година „4Финанс“ЕООД в качеството на цедент
сключило с „Кредитреформ България“ЕООД в качеството му на цесионер
договор за прехвърляне на вземания № BGF2018033/23.112018 година ,по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по договор
№ ********** в общ размер от 10971.71 лева ,от която сума: главница в
размер на 450 лева; договорена лихва в размер на 14.93 лева; наказателна
2
лихва в размер на 488.25 лева ,за периода от 16.10.2016 година до 22.11.2018
година;такса за експресно разглеждане в размер на 114.53 лева и сумата от 30
лева разноски за събиране.По силата на сключения договор за цесия
цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за прехвърляне на задълженията.Изпратено било уведомление до
длъжника както на ел.адреса посочен от него така и чрез пратка
посредством „Български пощи „ЕАД до адреса посочен в сключения
договор .Твърди се още ,че на 05.11.2020 година депозирали до Районен съд
гр.Пещера заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за следните суми: главница в размер на 450
лева по договор за кредит № **********; лихва за забава в размер на 88.88
лева ,за периода от 23.11.2018 година до 02.11.2020 година ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до
окончателното изплащане.Претендирани са и разноски по делото.Въз основа
на заявлението е било образувано ч.гр.дело № 2/2021 година по описа на
ПщРС приключило с издаване на заповед за изпълнение № 26000 от
04.01.2021 година .Сочи се още ,че на 23.02.2021 година е постъпило
плащане по сметка на заявителя на сумата от 450 лева ,с което ответникът Й.
признавал задължението си по договор.Сумата не била достатъчна ,за да
покрие задължението на ответника от главница и лихва.Постъпило било
възражение по реда на чл.414 от ГПК, с което длъжникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност.Това мотивирало правният им
интерес да установят вземането си. Молят да се постанови решение ,с което
да се признае за установено по отношение на ответника ,че ищцовото
дружество има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата
от 88.88 лева ,представляващо лихва за забава ,за периода от 23.11.2018
година до 02.11.2020 година ,която била изчислена чрез он-лайн калкулатор
на интернет страницата на НАП.Претендират се направените в заповедното
производство разноски ,както и разноските в настоящото производство.В
подкрепа на твърденията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който оспорва предявения иск със становището ,че е била нарушена
разпоредбата на чл.99,ал.3 и ал.4 на ЗЗД като не е бил уведомен за цедиране
на вземането по такъв договор.Сочи ,че не е искал удължаване на срок за
връщане на заетата сума като не е получавал напомнителни писма нито
3
пощата ,нито по електронен път.Срещу заповедта за изпълнение е депозирал
възражение в законоустановения срок за погасяване на претендираната
лихва по давност като е внесъл главницата .В настоящото производство
отново прави възражение за погасавяне на претенцията за лихва по давност
.Изложени са и съображения за неоснователност на претенцията за лихва.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства :договор за кредит №
********** от 11.07.2016 година;платежно нареждане от 11.07.2016 година;
договор за кредит от 12.07.2016 година; платежно нареждане; договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018 година;уведомление за прехвърляне
на вземания се установява ,че 11.07.2016 година между „4Финанс“ ЕООД
гр.София ,в качеството му на кредитодател и СТ. ИВ. Й. гр.Пазарджик ,в
качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит ,по силата
на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 250 лева при лихвен процент от 40.98%; годишен процент на
разходите от 49.6% и с договорен срок на издължаване от 30 дни. Уговорена
е била и сума за експресно разглеждане в размер на 64.08 лева или общото
задължение било в размер на 322.50 лева.Установява се ,че с платежно
нареждане от 11.07.2016 година сумата от 250 лева е била преведена от
кредитодалетя по банкова сметка на кредитополучателя открита в „Първа
инвестиционна банка „АД.В последствие на 12.07.2016 година между
страните и бил сключен договор за потребителски кредит под №
**********,в който е посочено ,че кредитодателят се задължава да
предостави в заем на кредитополучателят сумата от 450 лева при годишна
лихва от 40.97%,с договорен ГПР от 49.7% и със срок на издължаване от 30
дни или до 30.08.2016 година .Страните са договорили и дължима сума за
експресно разглеждане в размер на 114.63 лева или общото задължение било
в размер на 579.46 лева.Установява се още ,че с платежно нареждане от
12.07.2016 година по банковата смета на ответника Й. открита в „Първа
инвестиционна банка „ е била преведена сумата от 200 лева от
кредитодателя-„4Финанс“ ЕООД.
4
С договор за цесия от 23.11.2018 година „4ФИНАНС“ЕООД гр.София
в качеството на цедент е прехвърлило на цесионера „КРЕДИТРОФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София вземания подробно индивидуализирани в
приложение № 1 към настоящия договор.Прехвърлените вземания
преминават в патримониума на цесионера ведно с всички
привилегии,обезпечения и други принадлежности ,включително с изтекли
лихви,считано от датата на подписване на настоящия договор.Видно от
приложение № 1 в полза на „Кредитреформ България“ЕООД е било
прехвърлено и вземането към ответника по настоящото дело.
По делото е приложено ч. гр. дело № 2/2021 година по описа на
Пещерския районен съд, от което се установява ,че същото е образувано по
заявление на “Кредитреформ България“ЕООД гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу СТ. ИВ. Й. за парично
вземане в размер на 450 лева – главница ; лихва за забава в размер на 88.88
лева , за периода от 23.11.2018 година до 02.11.2020 година ,ведно със
законната лихва върху главницата ,смитано от 06.11.2020 година и разноски
по делото- д.т. и възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед № 260000 от 04.01.2021 година за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която се разпорежда длъжникът
СТ. ИВ. Й. от гр.Брацигово да заплати на заявителя сумата от 450 лева –
главница ; лихва за забава в размер на 88.88 лева , за периода от 23.11.2018
ГОДИНА ДО 02.11.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 06.11.2020 година до окончателното изплащане и разноски по
делото в размер на 75 лева. В законоустановения срок длъжника Й. е
депозирал възражение по чл.414 от ГПК като сочи ,че е внесъл главницата в
размер от 450 лева след получаване на заповедта за изпълнение ,за което сочи
писмени доказателства ,но е направил възражение за погасяване на лихвата
по давност на основание чл.111,ал.1,б.“в“ от ГПК.Със съобщение връчено на
заявителя на 10.03.2021 година съдът е указал на същия за правото му да
предяви иск ,за да установи вземането си в 1м. срок като довнесе дължимата
държавна такса,като такъв е бил предявен на 09.04.2021 година.
Касае се за иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК- за
уважаването на който следва да бъде установено безспорно ,че искът е
допустим и, че претендираното от ищеца вземане съществува в размера
5
,който е посочен в исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните
процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за
изпълнение; депозирано възражение от длъжника в законоустановения срок
и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да
бъде предявен установителният иск.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че
ответникът и предходният кредитор“4 Финас „ ЕООД са били обвързани от
валидни облигационни отношения по правилата на договор за
потребителски кредит .Установи се ,че кредитодателят реално е предоставил
в заем на ответника сумата от 450 лева- по негова банкова сметка открита в
„Първа инвестиционна банка“АД .Не се спори ,че ответника в качеството на
заемател не е върнал заетата сума в уговорения срок.
По делото се установи ,че на 23.11.2018 година е бил сключен договор
за прехвърляне на вземане (цесия),в който е било включено и вземането
срещу настоящия ответник.Цесията поражда действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от съобщаването му, че е извършена. В случая
съобщаването на цесията може да се извърши и от цесионера, на основание
изричното упълномощаване от цедента. От момента на съобщаването на
цесията цесионерът придобива вземането с всички принадлежности.
Ищецът следвало да установи наличието на всички факти от хипотезата
на чл. 99 от ЗЗД, пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.
Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него
едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е
достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не
се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като
елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. З от
ЗЗД предишният кредитор, т. е. "4Финанс“ЕООД АД е бил задължен да
съобщи на длъжника Й. за прехвърлянето на задължението. Макар
съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие
на договора за цесия между страните, то същото има значение за третите за
договора лица, какъвто е и Й.. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от
6
ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на
уведомяването му за това. Следователно за всички трети лица до момента на
съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента.
Поради това и съобщаването се явява юридическия факт, от който
възниква качеството на кредитор на цесионера "Кредитреформ
България“ЕООД спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона
няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен
длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента,
в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото цесионера "Кредитроформ България“ЕООД е представил
уведомление, адресирано до Й. за извършеното прехвърляне на задължението
му по сключения между него и "4Финанс“ ЕООД договор за паричен заем №
********** от 12.07.2016 година , за което е упълномощен от цедента, но
липсват доказателства установяващи връчването на уведомлението на
длъжника Й. към момента на образуване на заповедното производство.
Последователно в практиката на ВКС, а именно Решение № 148/02.12.2016 г.
по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о и Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. №
60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становището, че кредиторът,
ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на уведомлението
до длъжника, включително и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедурата по чл. 50 от ЗННД или от
частен съдебен изпълнител по чл. 43 от ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 1-5 от ГПК-
отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се удостоверява от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени.
Когато в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденцията на страните, редовността на връчването на уведомлението
се преценява според клаузите на договора. В конкретния договор е било
уговорено, че той дава съгласието си, а заемодателят се задължава да
изпраща на посочената от него електронна поща всякакви електронни
документи и изявления по повод или във връзка с настоящия или бъдещи
договори за паричен заем. В случая обаче липсват доказателства, че
кредиторът, респективно надлежно упълномощения цесионер е положил
всички възможни усилия да връчи на длъжника Й. уведомителното писмо
7
относно сключения договор за цесия на вземанията по договора за паричен
заем с № ********** от 12.07.2016 година и че длъжника е уведомен за
прехвърлянето с последиците, визирани в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД.В случая са недоказани твърденията на ищеца ,че е изпратил
уведомление по ел.поща на длъжника доказателства в тази насока липсват.
Безспорно по делото е ,че кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез пощенска пратка и съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги(в сила към 2018 година) условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети от Комисията
за регулиране на съобщенията.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено
връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на
адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу
подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5,
ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат
пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е
предадена при посещение на адреса. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона
за пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по
чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира
недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за
получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като
последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.
Видно от съдебните книжа заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на адрес :гр.Пазарджик,ул.“ Пратя Петкови № 8 на 15.04.2021
година и след получаване на същата ответникът е заплатил на цесионера
„Кредитреформ България „ЕООД сумата от 450 лева,т.е няма как да се
приеме ,че към 2018 година ответникът е бил сменил адреса си .
Съобразно чл.86,ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата ,считано от деня на забавата.Когато няма
8
определен ден за изпълнение по отношение на новия кредитор,какъвто е
настоящия случай,длъжникът изпада в забава,след като бъде поканен от
кредитора.
От изложеното по-горе настоящият състав приема ,че цесията не би
могла да породи своето действие спрямо длъжника преди заповедното
производство ,тъй като няма надлежно уведомяване на длъжника така
както предвижда императивната разпоредба на чл.99,ал.4 от ГПК.
В предвид на изложеното предявеният иск като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
разноски в размер на 300 лева в настоящото производство и направените
разноски в заповедното производство в размер на 150 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ„ЕООД гр.София с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление :гр.София,ул.Шандор Петьофи“ № 10 чрез юрк.Т. иск против СТ.
ИВ. Й. от гр.Пазарджик,ул.“Братя Петкови“ № 8 за признаване за
установено по отношение на СТ. ИВ. Й. ,че „Кредитреформ
България“ЕООД гр.София има валидно и изискуемо вземане в размер на
сумата от от 88.88 лева ,представляващо лихва за забава ,за периода от
23.11.2018 година до 02.11.2020 година.
ОСЪЖДА „ КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ„ЕООД гр.София да
заплати на СТ. ИВ. Й. от гр.Пазарджик разноски в размер на 300 лева по
настоящото дело и разноски в заповедното производство в размер на 150
лева.
9
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10