Р
Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2012
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи
март, през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Даниела Христова
при участието на Прокурор от ВОП – Д. К. и секретаря Д.Х., след като разгледа
докладваното от съдия Даниела Христова гр. д . № 1894
по опис на ВОС за 2011 г .,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХVІІІ от ГПК – Поставяне под запрещение и е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 5 от ЗЛС.
Ищецът
С.Т.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес – гр. В., ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **,
претендира за поставяне под
запрещение на ответницата М.М.Д. с ЕГН ********** ***, по твърдението, че страда от психическо
заболяване и не може да се грижи за себе
си и да преценява своите правни интереси.
Ответната страна,
не депозира писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по
неговата допустимост и основателност на искането.
Контролиращата
страна – Варненска окръжна прокуратура счита иска за допустим и
основателен.
Съдът
след проведена процедура по чл. 337, ал.1 от ГПК и преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно и от удостоверение за раждане, издадено възоснова на акт сключен
граждански брак № 2036 от 19.11.1961 г. съставен от дл. Лице по гр. състояние при Община Варна,
се установява, че страните са съпрузи.
С исковата молба е представено експертно
решение № 0238 от 09.02.2011 г. издадено то МВАЛ „Св. Анна” – Варна, от което е
видно, че ответницата е с водеща диагноза – психически и поведенчески
разстройства при мозъчно заболяване – деменция – неуточнена, много тежка степен
на изразност.
От
разпита на св. П.
К.Г., без родство със страните се
установява, че ответницата е настанена в дом за стари хора и е под непрекъсната
наблюдение. Близките и я посещават редовно и са отговорни към нейните нужди.
Според показанията на тази свидетелка, ответницата е в невъзможност да се грижи
сама за себе си, не помни имената на хората с които общува. В началото на
престоя в заведението е разтоваряла, но към настоящия момент думите изплуват от
съзнанието й и тя не може да подрежда изречения. От показанията на св. В.С.М. –
дъщеря на страните се установява, че в това състояние ответницата е в
продължителен период от време. След навършване на 70 годишна възраст е
започнала да забравя, в невъзможност е била да спазва каквито и да било
уговорки, защото е забравяла. Към настоящия момент общуването е напълно
безцелно и непълноценно.
По
реда на чл. 337 от ГПК, съдът в присъствието на страните констатира факта на
затруднен вербален контакт.
От
заключението по допуснатата СПЕ, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно дадено, се установява, че освидетелстването е извършено в Дом за стари хора с увреждания
"Св.Илия" – гр. Варна. Ответницата е намерена в отпуснато състояние,
седяща поза и е останала така по време на целия преглед с фиксиран поглед в
една точка. Вещото лице сочи, че
характера на паметовите нарушения са от типа -Глобарна деменция за
което са правени опити за медикаментозно
лечение. Поради тежко нарушение на възможността на освидетелстваната да се
грижи за елементарните си нужди, вещото лице сочи, че са необходими активни
грижи. От съдебно психиатричното обсъждане към заключението се установява, ответницата е родена в хармонично семейство,
успешно е завършила образованието си, работила е като библиотекар и към
настоящия момент е в пенсионна възраст. Близките й забелязали, че преди 4-5
години започнали проблеми с паметта. Станала потисната и е установено влошаване
в психичното й състояние предимно в интелектуално - паметовите възможности.
Преди две години във връзка с напредващите нарушения на интелектуално - мнестичните
й възможности й е поставена диагноза Деменция - Болестта на Алцхаймер-тежко
изразен психоорганичен синдром. Направен е опит
за лечение със спецефични медикаменти за лечение на Дементни прояви-включително
и Аксура, но без ефект. Вещото лице е
констатирало, че към настоящия момент не може да се обслужва сама, не може да
се храни, да се облича, да се грижи за личната си хигиена. Не контролира
тазовите си резервоари, не възможен контакт - словесен и жестов, наблюдава се
силна редукция на теглото. Ответницата не познава близките си /съпруг,
дъщеря, внука/ и често изпада в
безпомощни ситуации, речта е неразбираема и често има характер на „словесна
салата", не може да чете и да пише.
В заключението, вещото лице подробно е описало вида и характера на
заболяването Алцхаймерова болест като
първично дегенеративно мозъчно заболяване с непозната етиология и с характерни
невропатологични и неврохимични особености. Началото му е обикновено е
подмолно, а развитието му бавно, но постоянно в продължение на няколко години.
Периода на развитието на болестта може да бъде по кратък или по дълъг. В
неврологичните прояви има симптоми на темпорална и париетална увреда до
дисфагия и дислексия, като се достига и
до общи нарушения на коровите функции. Има характерни изменения на мозъчните
функции.
Мозъчната дейност се манифестира с отслабване на активното внимание,
емоционална инконтиненция, до поява на така наречената характерова промяна -
асоциални черти в структурата и поведението на личността. В поведението вземат
връх инстинктите над общо приетите норми на поведение. Емоционалният фон е много лабилен. С напредване на процеса
се задълбочават интелектуално - мнестичните разстройства-нарушена фиксационна
памет, по-късно и ретенционната и репродукционната памет и успоредно с това
ограничаване и западане на присъщите интелектуални възможности-забавено
мислене, загуба на способността за диференциране на същественото от
несъщественото. В резултат на заболяване
при ответницата се е развила деменция с
характер на глобална. При глобалната деменция се разпада и ядрото на личността.
Тези промени са необратими и водят до невъзможност на личността да се грижи за
себе си и за своите интереси, до пълен социален упадък.
При
тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от
слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за
своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата,
чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение,
без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда
от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за
поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да
извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на
определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги
защитава. Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със
сериозни последици за поставения под запрещение (без значение пълно или
ограничено), лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и поставяща го
в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата
следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и
осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното
състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на
морални и материални интереси. Не може да се прогнозира моментът на настъпване
на нова фаза, а е възможно и въобще да не настъпи такава, тъй като при някои от
болните, заболяването се проявява само в една - единствена фаза. В
настоящият случай, се касае за лице, което страда от заболяване, чието
протичане води до пълна невъзможност от социално общуване. В интерес на ответницата е да бъде поставена под пълно запрещение.
Поради
липсата на искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ М.М.Д. с ЕГН **********
***, , под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, по иска на нейния съпруг С.Т.Д. с ЕГН **********
с постоянен адрес – гр. В.,
ж.к. „Ч.”,
бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис
от същото да се изпрати органа по настойничество и по попечителство при Община
Варна за определяне на настойник.
Окръжен
съдия: