Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 18.01.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.11. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 69 по описа за 2019 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 /отм./ от КЗ във вр.
с чл. 45 и сл. ГПК.
Ищцата Е.Н.А. твърди, че при ПТПq настъпило на 15.12.2014 г. около 07:30 ч., на път 1-5 км. 216+600 в посока от гр. С.З. към гр. К., водачът С.Д. К., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Пежо 307” с per. № СТ 2529 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата, при което били нанесени телесни увреждания на Е.А., пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Голф” с per. № СТ 2277 АВ. Произшествието настъпило при следния механизъм: управлявалият лек автомобил „Пежо 307” водач С. К. се движел със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия: заледено и неопесъчено пътно платно и допуснал да самокатастрофира в посочения по-горе пътен участък, преустановявайки движението си, разположен в дясната лента за движение, непосредствено след десен завой, с което създал опасност за другите участници в движението. Наред с това водачът К. не бил взел и никакви мерки да обезопаси пътното платно в района на местопроизшествието. По същото време, в същата посока на движение, след л.а. „Пежо 307”, се движел л.а. „Фолксваген Голф” (в който пътувала пострадалата), чиито водач не могъл обективно да спре и се блъснал в авариралия лек автомобил „Пежо 307”.
Сочи се, че за управлявания от виновния водач лек автомобил „Пежо 307” с per. № СТ 2529 ВА има задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена при ЗК „Л.” АД с полица № 22114000927867, валидна от 04.04.2014г. до 03.04.2015г.
Посочва се, че непосредствено след инцидента на Е.А. била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д.” - гр. К., с оплаквания от силни болки в дясната лакьтна област, врата и плешките. Не можела да движи дясната си ръка. След проведените консултативни прегледи и изследвания със специалисти, била поставена диагноза: „изкълчване на дясната лакьтна става”. Под венозна анестезия била направена мануална репозиция на увредената става и била поставена мека имобилизация. Проведено било консервативно лечение с обезболяващи медикаменти. Било препоръчано гипсиране на контузената ръка. Гипсът причинил значителни болки и неудобства на пострадалата. Носила гипс около 10 дни, след което контузената ръка била имобилизарана с ортеза, която пострадалата носила около 1 месец.
В исковата молба се посочва, че лечението на Е.А. продължило в домашни условия, като за нея се грижела дъщеря й. Тя срещала сериозни затруднения при извършването на елементарни битови дейности, тъй като е десничар, а била засегната водещата й дясна ръка. В резултат на постоянното непропорционално натоварване на лявата ръка молителката започнала да се оплаква от болки и в нея. Уврежданията причинили затруднения и в работната дейност на пострадалата, която прекарва по-голямата част от работното си време на бюро /управител на туроператорска фирма/. Не можела да пише на ръка в продължение на повече от 2 месеца. При работа с компютър й се налагало да използва единствено лявата ръка. Болките в областта на гърба и врата на Е.А. персистирали. Ставали по-интензивни, когато пострадалата била в легнало положение. Сънят й бил неспокоен.
Сочи се, че придвижването й било затруднено. Липсата на подобрение наложило последваща консултация с лекар - невролог. Била установена шийна дискова херния С5/С6, резултат от камшичен удар в шиен сегмент на гръбначния стълб при претърпяното ПТП. Хернията причинила радикулопатия /възпаление на периферните нерви, излизащи от гръбначния стълб/ и плексит /възпаление на нервното сплетение/ в областта на лявото рамо. Към настоящия момент болките във врата и плешките на молителката не стихват, като на молителката й предстои да извърши рехабилитационни процедури. Препоръчано й е да избягва физически натоварвания. Преди инцидента е била физически активна, спортувала е редовно, ходила е на народни танци. Изпитва болки в дясната ръка при смяна на времето и при по-голямо натоварване.
Твърди се, че във връзка с описаното събитие ищцата се е обърнала към настоящия ответник с молба от 05.09.2018г. да определи и плати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но до настоящия момент застрахователят не е извършил плащане, поради което е предявен настоящият иск.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищцата сумата от 40000,00 лева (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на деликта - 15.12.2014 г., до окончателното плащане, като й присъди и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът ЗК ,,Л.‘‘ АД гр. С. заявява, че счита исковата претенция за недопустима, като моли съда да прекрати настоящото производство. Алтернативно моли съда да спре същото, тъй като ответното дружество е страна в друго производство - по гр.д.№3709/2018г. на СГС, 1-20 с- в, заведено на същото основание със същия правен интерес между ищцата и застрахователна компания „О.“ АД, в което са поставени за разглеждане противоречиви твърдения за същото основание от тези в настоящото производство. Счита, че заведеното гр.д.№3709/2018, като заведено преди настоящото производство изследва същите правни въпроси и като заведено първо по време следва да приключи с влязъл в сила съдебен акт, който ще установи спорни относими и преюдициални въпроси към настоящия съдебен спор.
Настоящият състав на съда се е произнесъл по искането, като е спрял производството по делото, но това определение е отменено от ПАС и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение от 05.08.2021г. съдът е оставил без уважение искането на ответника на осн.чл.219 ГПК за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на ЗАД“О.“ Клон Б., като определението е влязло в сила.
Алтернативно ответникът оспорва предявените искове изцяло и като неоснователни.
Оспорва наличието на виновно поведение на водач, застрахован при ответното дружество за настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и за настъпване на описания в исковата молба вредоносен резултат, по аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Твърди, че съгласно представените по делото доказателства, застрахованият водач в дружество ЗК „О.“ АД Д.Х.Д. единствено е наказан и единствено срещу него е взето административно отношение за това, че на 15.12.2014 г, виновно е причинил ПТП, при което е пострадала ищцата в производството. Липсват данни по делото за образувано административно/наказателно производство срещу водача С.К., застрахован при ответното дружество за извършено нарушение по ЗДвП както и данни същият да е санкциониран по административен ред. С оглед изложеното, твърди, че не е налице интерес за завеждане на настоящото дело към ЗК „Л.“ АД, поради което на самостоятелно основание моли да бъде прекратено.
Алтернативно, на първо място твърди, че водачът С.К. няма вина за настъпилото пътно - транспортно произшествие. Счита, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Съгласно представените по делото документи, основна причина за настъпване на процесното ПТП е именно действието на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ2277АВ, застрахован при ЗК „О.“АД с полица №2811400302528, който поради движение с несъобазена скорост реализира ПТП в аварирало МПС, като с поведението си единствено е създал условията, при които се е състояло ПТП. В случай че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег,№ СТ2277АВ се е движел със съобразена скорост и при условия на достатъчно проявено внимание към пътните условия е имал достатъчно място и възможност да заобиколи безпрепятствено авариралото МПС.
Заявява, че не са представени надлежни документи, удостоверяващи наличие на виновно поведение на застрахован при ответното дружество, както и влязъл в сила съдебен или друг акт/НП, удостоверяващ вината на застрахования при ЗК “Л.“ водач. Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за виновно причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, каквито данни липсват в конкретния случай.
Оспорва механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, както и виновното и противоправно поведение на водача К.. Заявява, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на пътно - транспортното произшествие. Не са представени доказателства от ищцата в тази насока. Липсват данни по делото за образувано административно - наказателно производство срещу К., за извършено нарушение по ЗДвП както и данни дали същият е санкциониран по административен ред. Не са представени доказателства, че водачът К. е могъл да премести авариралото МПС, като същият е изпълнил изискването на закона за непреместване без органите на реда на МПС.
Алтернативно твърди, че произшествието е причинено при условие на съпричиняване в изключително висока степен от водача л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ2277АВ, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост и на несъобразена дистанция, като с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. На самостоятелно основание, счита че за настъпване на вредоносния резултат е допринесъл и факта, че в качеството си на пътник в МПС, пострадалата А. е пътувала в МПС без правилно поставен обезопасителен колан, като навежда довод за принос в тази насока.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на движещото се МПС „Фолксваген Голф“, като счита, че приносът му е изключително голям за настъпване на ПТП, като справедлив размер би бил 90%, поради изтъкнатите по-горе съображения.
Заявява, че в случай, че се установи наличие на съпричиняване, то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че в конкретния случай приет справедлив размер би бил 90 %.
Ответникът заявява, че в исковата молба се твърди също, че по повод настъпило на 15.12.2014г. ПТП, са настъпили неимуществени вреди за ищцата в качеството й на пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№СТ2277АВ. Във връзка с ПТП от 15.12.2014 г. е образувано НП, което е прекратено по искане на самата ищца в настоящото производство, поради което не са изяснени твърдените в исковата молба обстоятелства, доказващи наличие на виновно поведение на застрахован при ответното дружество водач, обуславящи деликтното му поведение. В настоящото дело не са представени документи за влязъл в законна сила краен акт, досежно вината на участниците, както и условията, при които е настъпило събитието.
Поради неприключване на наказателно производство по смисъла на НК с краен съдебен акт, не са изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да може да се извърши обективно обосновано предположение досежно вината на дееца за настъпване на ПТП.
Оспорва твърдението за извършено виновно деяние или принос на вредоносния резултат от страна водача С. К..
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени, като оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция.
Оспорва твърдението, че ищцата не се е възстановила напълно и твърдението относно проявления на неимуществени вреди, както и за неуточнен в исковата молба период. За допълнителното диагностицирано медицинско състояние на ищцата не са представени доказателства за допълнителни медицински интервенции или да е провеждано дори лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба като оспорва причинна връзка между последващите оплаквания и заболявания на ищцата с ПТП от 15.12.2014г. В епикриза от болнично заведение от дата на застрахователно събитие се виждало, че на ищцата е нанесено единствено увреждане на ръката - изкълчване, което е възстановено напълно още в болничното заведение и същата е изписана веднага без оплаквания. Счита, че при определяне на парична сума за репариране на неимуществени вреди следва да бъдат съобразени вида на настъпилите увреждания, периода на възстановяване, възрастта, механизма на настъпване на събитието, както и обстоятелството, че се касае да репариране на единна и неделима морална категория вреди.
Сочи, че обезщетението по правило се изплаща, респ. присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Основният критерий при определяне на болки и страдания са естеството на претърпените от ищеца травматични увреждания, продължителността на възстановяване, проведените медицински интервенции, настъпилите усложнения в оздравителния процес, периода на търпене на болки или страдания, като се съобразява с обичайно изплащаните и присъждани парични суми при такива случаи.
Твърди, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, предявен за сумата от 40 000,00 лв. като последица от процесното ПТП, е изключително завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени от страна на ищцата.
Сочи, че според медицинската документация А. е получила телесно увреждане, от което се е възстановила напълно за един сравнително кратък период - един ден в болнично заведение.
Оспорва направеното твърдение за търпени от ищцата травматични увреждания, твърденията за продължителност на процеса на възстановяване.
Оспорва причинно-следствената връзка между описания в исковата молба вредоносен резултат и настъпилото пътнотранспортно произшествие. В това число оспорва причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и необходимостта от лечение за неопределен период, както и за неопределени по вид вреди с търпене на негативни последици за цял живот, обуславящи размера на исковата претенция.
Оспорва претендирания размер като прекомерен и некореспондиращ с твърденията за търпени болки и страдания, както и с действително търпените вреди от ищцата.
Сочи, че в случай, че се установи наличие на съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В допълнителната исковата молба ищцата посочва, че поддържа всички твърдения и доказателствени искания от исковата молба.
По твърдението на ответника, че настоящата искова претенция е недопустима и делото трябва да се прекрати или спре, заявява, че не са налице предвидените в чл.126, ал.1 ГПК и чл.229, ал.1, т.4 ГПК предпоставки за прекратяване или спиране на делото, доколкото посоченото гр.д. № 3709/2018г. на СГС, I ГО, 20 с-в не е между същите страни, на същото основание и за същото искане и същевременно то е спряно с определение от 24.10.2018г., т.е. към настоящия момент не се разглежда.
В допълнителният отговор ответникът заявява, че поддържа становището си в отговора на предявения иск по аргументи, подробно изложени в същия.
Моли съда да прекрати делото, алтернативно да спре същото по изложеното в отговора възражение за непререшимост на спора.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от данните по делото –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на
местопроизшествие, с приложени към него снимки от местопроизшествието, както и
постановление за прекратяване на наказателно производство, се установява, че на
15.12.2014 г. около 07:30 ч., на път 1-5 км. 216+600 в посока от гр. С.З. към
гр. К., водачът С.Д. К., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Пежо
307” с peг. №СТ 2529 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата, при което
автомобилът, който управлявал е самокатастрофирал. Това се случило след като
автомобилът му непосредствено след десен завой по посоката си на движение навлязъл
на хлъзгав пътен участък и водачът загубил контрол върху управлението. В
резултат на получената напречна неустойчивост, автомобилът се ударил във
вертикалните и хоризонтални елементи на западната предпазна мантинела.
Вследствие на резултатните сили и моменти, автомобилът навлязъл в източния
банкет, където настъпили вторични удари с предната част на процесния лек
автомобил във вертикалните и хоризонтални елементи на източната предпазна
мантинела, след което автомобилът преустановил движението си.
По същото време, в същата посока се
е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № СТ 2277 АВ, управляван от Д.,
като между този автомобил и първия е настъпил удар. Вследствие на този удар били
нанесени телесни увреждания на Е.А., пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № СТ 2277 АВ.
От данните по делото се установява, че е налице
валидно сключена застраховка № 22114000927867 г. ,,Гражданска отговорност за лек
автомобил „Пежо 307” с per. № СТ 2529 ВА, валидна от 04.04.2014 г. до
03.04.2015 г.
Ищцата е
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Същата е получена от
ответника на 07.09.2018 г., видно от Известие за доставяне № ИД PS 1000 03N0DJ 4. Доказателства за образувана
щета и заплатено обезщетение липсват по делото.
От представеното
по делото постановление за прекратяване на наказателно производство №4094/2014
г. от 20.04.2015 г. се установява, че наказателното производство, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,б‘‘ във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК във връзка с процесното ПТП е прекратено.
За
установяване на механизма на процесното ПТП, както и обстоятелствата, свързани
с него, по делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът възприема, тъй като е изготвено мотивирано, задълбочено и не
се оспорва от страните по делото. Според експертизата, на 15.12.2014 год. около
07.00 часа по ПП-1-5 в направление север се е движил лек автомобил „Пежо 307” с
рег.№ СТ 2529 ВА, управляван от С.Д. К.. В зоната на км.216*600 и в десен
завой по посоката си на движение автомобилът навлязъл на хлъзгав пътен участък
и водачът загубил контрол върху управлението. След последователни удари в
южната и северната предпазни мантинели, автомобилът преустановил движенето си. Видно
от експертизата, по същото време и в същата посока след лекия автомобил „Пежо
307“ се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с per. № СТ 2277 АВ, управляван
Д. и между тях настъпил удар. В резултат на настъпилото ПТП на автомобилите са
нанесени значителни материални щети, а пътуващите в л.а. Фолксваген водач Д. и
пътничката А. са получили травматични увреждания.
Видно от
експертизата, произшествието е настъпило на зазоряване, при движение на фарове
и нормална видимост, ограничена в зоната на светлинното петно от фаровете на
десен завой по посоката на движение с дължина на измерената хорда 50 м и
височина 0.6 м. Непосредствено след десен завой по посоката си на движение
автомобилът навлязъл на хлъзгав пътен участък и водачът загубил контрол върху
управлението. В резултат на получената напречна неустойчивост, автомобилът на
около 4 м. южно от мерната линия навлязъл в западния банкет и на около 4 м.
северно от мерната линия настъпил първоначалният удар с предната част на
автомобила във вертикалните и хоризонтални елементи на западната предпазна
мантинела. Вследствие на резултатните сили и моменти, автомобилът получил
ротация около вертикалната ос на масовия си център (МЦ) и движейки се
транслационно и ротационно преминал косо през платното за движение и на около
15 м. северно от мерната линия навлязъл в по източния банкет, където настъпили
вторични удари с предната част на процесния лек автомобил във вертикалните и
хоризонтални елементи на източната предпазна мантинела. След така описания
механизъм на настъпване на първоначалните контакти, процесният лек автомобил се
установил разположен на около 48-52 м. северно от мерната линия в източната
лента косо, като надлъжната ос на автомобила спрямо надлъжната ос на пътното
платно е била на около 15-20 градуса в дясно.
Според
експертизата, по същото време, в същата посока се е движил лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с per. № СТ 2277 АВ, управляван Д.. На около 50-52 м. северно
от мерната линия е настъпил удар с л.а. „Пежо“. Първият контакт между двете
превозни средства е реализиран с дясна и предна централна дясна част на л.а.
Фолксваген в задната част на лекия автомобил Пежо (в областта над десния край
на задния регистрационен номер) с първоначална контактна повърхност около
0.4-0.5 м. Ударът по характер е заден-кос. След така описания първоначален
удар, вследствие на резултатните сили и моменти, л.а.Пежо ротирал около
вертикалната си ос и след частично навлизане по източното крайпътно
пространство се е установявал на местоположението където е фиксиран в огледния
протокол, като масовият му център е изминал около 30 м. Масовият център на л.а.
Фолксваген след удара е изминал праволинейно също около 30 м., след което
автомобилът се е установил в местоположението, в което е фиксиран в огледния
протокол.
Към момента
на удара между двата автомобила л.а. Фолксваген е бил в движение, а л.а.Пежо е
бил спрял.
Мястото на
първоначалния удар между л.а. Пежо и западната мантинела настъпва на около 4 м
северно от мерната линия, а първоначалния удар между двата леки автомобила на
около 50-52 м. северно от мерната линия и в най- източната лента на движение.
Видно от
експертизата, деформациите по л.а. Пежо са концентрирани в предна и задна част,
а концентрацията на деформациите по л.а. Фолксваген са в предна централна част.
Според
експертизата, основните технически причини за настъпването на конкретното ПТП
са следните: за водача на л.а. Пежо -движение в крива със скорост над 89
км/час, явяваща се критична за поява на загуба на напречна устойчивост при
конкретните пътни условия - заледено пътно платно, а за водача на л.а.
Фолксваген -движение със скорост над 86 км/час, явяваща се технически
несъобразена с конкретните пътни условия - заледено пътно платно.
Според
експертизата, пътно-транспортното произшествие не е било обозначено с
предупредителен триъгълник от водача на л.а. Пежо. Това се установява и от данните
от досъдебното производство, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Според
експертизата, тъй като автомобилът е загубил напречна устойчивост, очевидно е,
че същия се движил със скорост над критичната за нейната поява от което следва
да приеме, че скоростта му на движение непосредствено преди момента и към
момента на настъпване на първоначалния удар в мантинелата е възлизала на около
89 - 90 км/час.
Видно от
експертизата, скоростта на движение на л.а. Фолксваген към момента на удара с
л.а. Пежо е възлизала на около 86 км/час.
По
отношение на видимостта за водача на л.а.Фолксваген експертът е дал
заключението си в два варианта, тъй като не са налице категорични данни относно
обстоятелството дали след първоначалното ПТП водачът на л.а. Пежо е включил аварийните светлини на
автомобила. Според Вариант 1 /съобразно свидетелските
показания на водача на Пежо/, водачът на л.а. Фолксваген е имал видимост към спрелия
след ПТП л.а. Пежо при включени аварийни светлини от около 100 м. в условията
на участъка от пътя непосредствено след хоризонтална крива (завой). Според Вариант
2 /съобразно свидетелските показания на водача на л.а.Фолксваген/, водачът на л.а. Фолксваген е имал видимост към спрелия
след ПТП л.а. Пежо при невключени аварийни светлини от около 20 м в условията
на участъка от пътя непосредствено след хоризонтална крива (завой)
В тази
връзка, за да може водачът на л.а. Фолксваген да предотврати настъпването на
ПТП е необходимо скоростта на движение,
подбрана от същия да е такава, че автомобилът му да може да спре преди мястото
на удара, но тъй като опасната му зона за спиране е била около 350 м., лек
автомобил Пежо попада в опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген Голф и при
двата варианта на видимост /около 100м. и около 20м./. Водачът на л.а.
Фолксваген Голф и в двата случая няма техническа възможност да спре преди
мястото на удара с л.а. Пежо, предвид скоростта с която се е движил преди
сблъсъка с лек автомобил Пежо.
Видно от
експертизата, възможността на водача на Фолксваген Голф да заобиколи л.а.Пежо
от лявата му страна, тъй като дясната лента за движение е била свободна, не е
била технически възможна, тъй като водачът на л.а. Фолксваген Голф е бил
изгубил контрол върху управлението му.
Видно от
експертизата, лек автомобил Фолксваген Голф е оборудван с три точкови
обезопасителни колани на седалките, за всички пътуващи в автомобила.
Триточковите обезопасителни колани имат най-голяма ефективност при настъпване
на челен удар. Експертът не е дал категоричен отговор за въпроса биха ли
настъпили същите увреждания на ищцата, ако беше с правилно поставен
обезопасителен колан, като при отговора си експертизата следва да се съобрази с
механизмът на ПТП. Според експерта отговорът на въпроса съдържа елементи и от
медицинско естество, поради което автоекспертът не е дал отговор на този
въпрос.
От
показанията на свидетеля Д.Х.Д. се установява, че същият е управлявал л.а.
,,Фолксваген голф‘‘ при процесното ПТП. Посочва, че непосредствено преди
мястото на произшествието при десен завой на пътя е имало препятствие – предна
броня от лек автомобил и гума с джанта, при което той е задействал спирачната
система на автомобила и е изгубил управление, тъй като е било заледено. Настъпил
удар в л.а. ,,Пежо‘‘, който е бил спрян напречно на пътя с още един автомобил.
Твърди, че участъкът не е бил обезопасен с предупредителни знаци, както и че не
са били пуснати аварийни светлини на л.а.
,,Пежо‘‘. Излага твърдения, че при удара пострадалата е била с предпазен колан
на предна дясна седалка на автомобила, като е получила наранявания на ръката и
той е подал сигнал към телефон 112.
От
показанията на свидетеля С.Д. К. се установява, че същият е управлявал л.а.
,,Пежо‘‘, като при преминаване на билото в участък С.З., преди отбивката за с.Я.,
автомобилът след ляв завой попаднал на заледен участък от пътя и свидетелят загубил
управление над автомобила, който се завъртял на 360 градуса и спрял напречно на
пътното платно. При маневрата отпаднала предната броня на автомобила. Твърди,
че е било светло, но е оставил включени фаровете и аварийни светлини, тъй като
е отишъл да вземе падналата броня, която е била закачена в храстите между двете
платна, при което е последвал удара с л.а. ,,Фолксваген голф‘‘. Пътувал е с
двама пътници, които нямат наранявания и са били извън автомобила по време на
удара с другият автомобил. Твърди, че е подал сигнал към телефон 112.
Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са непротиворечиви досежно
сочените обстоятелства, с изключение на факта дали да били включени светлините
на л.а. ,,Пежо‘‘ или не.Според първия свидетел, аварийните светлини на л.а. ,,Пежо‘‘ не са били включени, а според
водача на този автомобил, те са били включени. Видно от експертизата, обаче, и
в двата случая, предвид скоростта, с която се е движил л.а. ,,Фолксваген голф‘‘,
л.а. ,,Пежо‘‘ попада в опасната му зона
за спиране и последният не би могъл да предотврати сблъсъка с л.а. ,,Пежо‘‘.
По делото
е установено безспорно, че вследствие на процесното ПТП е пострадала пътничката
в л.а. ,,Фолксваген голф‘‘ Е.А., която е пътувала на предна дясна седалка до
водача на автомобила. Във връзка с установяване на претърпените от същата
телесни увреждания, по делото са представени епикриза ИЗ № 9727/16.12.2014г; искане
и резултати от образно изследване от 22.05.2015 г.; етапна епикриза от
27.05.2015г.; амбулаторен лист №5286/27.05.2015г.; амбулаторен лист
№668/25.08.2015г.; амбулаторен лист № 695/01.09.2015г.; MPT-изследване от
30.09.2015г.; магнитно резонансно изследване от 04.10.2016 г. с приложени
фотоснимки; болничен лист №6097555/19.12.2014 г.
От заключението
на назначената по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза се
установява, че при ПТП от 15.12.14г ищцата Е.Н.А. е получила травматично
увреждане на дясната лакътна става - изкълчване на същата. Констатираната при
по-късно направените рентгенографии цервикоартроза е вероятно с по-стара
давност. Дисковата херния на ниво С5-С6 би могла да бъде резултат от камшичния
удар, който е понесла шията на ищцата при процесното ПТП.
Луксацията
на дясната лакътна става е в пряка причинна връзка с описаното ПТП, случило се
на 15.12.14 г.
От
Оперативен протокол №328/15.12.2014 г. от ИЗ N9 9727 на МБАЛ- К. е видно, че
под венозна анестезия на 15.12.14 г. е направена репозиция на луксацията на
дясната лакътна става и последваща имобилизация с гипсова лонгета. След 10 дни
при контролен преглед в С.З. гипсовата имобилизация е заменена с функционална
ортопедична ортеза. Тя е носена още 30 дни. Провела е рехабилитация в „К."
10 дни.
Периодът
на възстановяване при луксация на лакътната става включва периода на
имобилизация /около 45 дни/; раздвижване в домашни условия след снемане на
ортезата /около 10 дни/; специализирана рехабилитация /14 дни/. Общият период
на възстановяване е 2 – 3 месеца. Дисковата херния в шийният отдел на гръбнака при
вероятността от поява на базата на камшичният удар при пътник с поставен
предпазен колан и при правилно и своевременно диагностициране, поведение и
лечение трябва да се овладее в рамките до 3 месеца. В случая това не се е
случило.
Видно от експертизата, луксацията на
лакътната става е много болезнена травма, тъй като при нея се преразтягат или
дори частично разкъсват колатералните връзки и ставната капсула. Силната болка
е до момента на репозицията. След това през периода на имобилизация болката е
нищожна и е резултат от наличния оток. След снемането на имобилизационната шина
/ортеза/ и започването на раздвижване, болката отново се засилва за около една
седмица и след това бързо намалява и изчезва. Шийната дискова херния придружена
с цервикобрахиалният плексит се овладява след диагностика с кортикостероиди,
аналгетици, витамини от групата на В, миорелаксанти, шийна имобилизационна яка.
Болките са сериозни и трудно се овладяват. В случай на невъзможност, се
пристъпва към оперативно лечение, което би трябвало да намали периода на
болката.
След прегледа експертите са установили, че
болките в шията са с флуктоиращ характер, влияят се от физическото натоварване,
температурата, влажността. Трудно се повлияват от медикаментозна терапия. Парези
липсват, но има снижение в силата на дясната ръка.
Дегенеративните отклонения в областта на гръбнака биха
влошили състоянието на пострадалата и биха хронифицирали оплакванията, сериозно
биха затруднили лечението.
Според експертизата, от данните по делото се установява,
че л.а. ,,Фолксваген голф‘‘, където е пътувала ищцата, е загубила напречна
устойчивост след подхлъзване в района на десен завой и е станала неуправляема.
Водачът е загубил контрол над нея. Отначало е започнала да се движи с леко
завъртане по посока на часовниковата стрелка доближила се е до лявата мантинела
и след това отново се е придвижила към дясната лента с предницата на север и
така се е блъснала в спрялото МПС. Ищцата се е била хванала за дръжките над
дясната врата с нейната дясна ръка. При внезапния стоп лакътя и е получил
високоенергийно силово въздействие, в резултат на което се е луксирало. Според
експертизата, ако ищцата е била без поставен обезопасителен колан при такъв
механизъм на ПТП, би следвало да има множество травми особено по лицето, черепа
и гърдите. Уврежданията
на ищцата при така описания механизъм на ПТП са настъпили от удари в твърди,
тъпи предмети от интериора на автомобила, в който е пътувала. Луксацията на
дясната лакътна става би могла да се получи и при силово усукване или въздействие,
ако същата ръка е много стегнато захваната за ръчен държач.
Съдът възприема
заключението на комплексната медицинска експертиза, същото е добросъвестно
изготвено, въз основа на данните по делото, медицинската документация относно
телесните увреждания, както и след преглед на ищцата.
От показанията на свидетелката Д. А. С. /дъщеря на
пострадалата/ се установява, че след като ищцата се прибрала от болницата е
полагала грижи за нея, тъй като ищцата не е могла да се обслужва сама. Поставена
й била ортеза за период от около 2 месеца, като е изпитвала силни болки дори и
след прием на обезболяващи. Не е могла да извършва обичайните ежедневни
дейности сама. Дори и след свалянето на ортезата и проведената рехабилитация
болките не са отшумели, като са се появили и в другата ръка. Твърди, че в
емоционален план това е оказало силно негативно въздействие върху майка й,
която е занемарила външния си вид. Посочва, че същата изпитвала притеснение, че
не може да извършва сама ежедневните си дейности и да помага в грижите на
новороденото си внуче.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
–15.12.2014 г.
е налице валидно сключена застраховка № 22114000927867 г. ,,Гражданка отговорност‘‘на
МПС за лек автомобил „Пежо 307” с per. № СТ 2529 ВА валидна от 04.04.2014 г. до
03.04.2015 г.
Съгласно §22 от ПЗР на КЗ / Обн., ДВ, бр.102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016
г./ "За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага
част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс". В настоящият случай договорът за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG /02/115001794640 е сключен на
08.07.2015 г. От страна
на ответното дружество не са изложени твърдения за наличие на постигната друга
различна договорка между страните по процесната полица. Поради това съдът
намира, че в настоящия случай е приложим § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 226 от КЗ /отм./, доколкото в кодекса няма изрична норма, с
която да е придадено на чл. 498, ал.3 от КЗ обратно действие. В част IV от КЗ (отм.), в която се намира нормата на чл. 226 от КЗ/отм./ не предвижда изискване за провеждане на извънсъдебна процедура за
уреждане на отношенията между пострадал и застраховател, то непредявяването от
ищеца на претенция за заплащане на неимуществени вреди не е условие за
допустимостта на иска. Следователно, заявяването на претенция за вреди първо
пред застрахователя в конкретния случай не е положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на
автотехническата експертиза, скоростта
на движение на процесния лек автомобил към момента на удара с л.а. Пежо е
възлизала на около 86 км/час, а скоростта на движение на л.а. Фолксваген
непосредствено преди момента на първоначалния удар с л.а. Пежо е била под
критичната от 89 км/ч - 90 км/ч.
И при двата дадени варианта от вещото лице за
видимостта на водача на л.а. ,,Фолксваген голф‘‘ при движението на автомобила /при
включени аварийни светлини на л.а. ,,Пежо‘‘ около 100 м.; при невключени
аварийни светлини около 20 м./, същият попада в опасната зона на спиране и водачът на л.а. ,, Фолксваген Голф‘ няма
техническа възможност да предотврати удара.
Установи се по делото, че водачът на л.а. ,,Пежо“ не е
поставил предупредителен
триъгълник, съобразно изискванията на ЗдвП, като в случая първоначалното пътно-транспортното произшествие на л.а. ,,Пежо‘‘ не е било обозначено с
предупредителен триъгълник от водача на л.а. ,,Пежо‘‘.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че с това поведение водачът на лекия
автомобил ,,Пежо‘‘ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и са длъжни при движението
си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да
контролират във всеки момент ППС, което управляват.
Съдът намира
също така, че с поведението си водачът на лекия автомобил ,,Пежо‘‘ е нарушил и разпоредбата
на чл. 97, ал.3 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Съгласно ал.1 на посочената
разп., на път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно
средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да
го измести извън него.
Съгласно
ал.3 на посочената разп., в случаите по ал.1 и 2, когато изместването е
невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така
че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни
превозни средства. Съгл. чл.97,
ал.4 от ЗДвП, предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на
разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в
пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го
пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на
движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя
на разстояние не по-малко от 100 метра.
Горепосочените
нарушения на ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил ,,Пежо‘‘ са причина за настъпилото
ПТП, при което е пострадала ищцата по делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на лекия автомобил ,,Пежо‘‘ са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради изложеното по-горе, съдът приема, че деянието
на водача на лекия автомобил ,,Пежо‘‘ осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да
бъде ангажирана. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата вреди от травматичните увреждания, а
именно: луксация на лакътната става с период на възстановяване е 2 – 3 месеца, с имобилизация/около
45 дни/; раздвижване в домашни условия след снемане на ортезата /около 10 дни/;
специализирана рехабилитация /14 дни/. Парези липсват, но има снижение в силата
на дясната ръка.
Последвалата поява на дисковата херния в
шийния отдел на гръбнака при вероятността от поява на базата на камшичният удар
при пътник с поставен предпазен колан и при правилно и своевременно
диагностициране, поведение и лечение е
следвало да се овладее в рамките до 3 месеца, но това не се е случило. Дегенеративните отклонения в областта
на гръбнака биха влошили състоянието на пострадалата и биха хронифицирали
оплакванията, сериозно биха затруднили лечението.
Промяната в социалният статус на ищцата е свързана с изживявания, които в
психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на
живот.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчете
преживяната от ищцата стресова реакция, която е довела до негативна промяна в
психо – емоционалното й състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
С оглед гореизложеното,
съдът счита, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева би
възмездило ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания,
дискомфорт, породени от получените при ПТП телесни увреждания и искът следва да
бъде уважен в посочения размер. За разликата над 20 000лв. до предявения
размер от 40 000лв. искът се явява недоказан и следва да се отхвърли.
При прекия иск, с който увреденият
претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/
лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат, съгласно общото
правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на
увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на
чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г.
на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя по чл.226, ал. 1 от КЗ по застраховка “Гражданска отговорност”.
Поради това ответникът следва да заплати на ищцата законна лихва, считано от 15.12.2014
г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата.
Съобразно с въведеното с т.7
ППВС 17/1963 г. правило, съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От друга
страна не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като за да
е налице т. нар. "компенсация на вини", следва да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на увредения и вредоносния резултат. Това
доказване трябва да бъде пълно и главно, като процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за неговото установяване принадлежи на страната,
която твърди този положителен факт и която релевира частично правоизключващо
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-застраховател
по договор за застраховка "Гражданска отговорност". При
неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в
процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната
действителност.
В този смисъл е и
задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение
№98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, в което се
приема, че "задължителната практика е ориентирана към становището, че
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване".
От събраните по делото
доказателства и от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза не се установява по безспорен начин нарушение на разпоредбата на чл.
20, т. 1 от ЗДвП от водачът на л.а. ,,Фоклсваген голд‘‘. Напротив, посочено е,
че скоростта на движение преди
момента на първоначалния удар с л.а. Пежо е била под критичната от 89 км/ч - 90
км/ч. И при двата дадени варианта от вещото лице за видимостта на водача на
л.а. ,,Фолксваген голф‘‘ /при включени аварийни светлини на л.а. ,,Пежо‘‘ около
100 м.; при невключени аварийни светлини около 20 м./, същият попада в опасната
зона на спиране и водачът на л.а. ,,Фолксваген
Голф‘ няма техническа възможност да предотврати удара.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като същата
не пътувала с поставен обезопасителен колан. От заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, тъй като в противен случай би получила много по-големи и
различни по вид травми.
Поради изложеното, съдът счита, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата
ищца за настъпилия за нея вредоносен резултат.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на
1 130 лева.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско
дружество Й.‘‘ е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила, дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат И.
Й. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 1356 лева с
ДДС.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 1216лв.,
съобразно уважената част на предявения иск.
На осн.чл.78,
ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на
563,75лв., съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на Е.Н.А.,
ЕГН ********** ***,,*** сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания в резултат на претърпяното
от нея ПТП на 15.12.2014 г., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до
окончателното и изплащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 20 000лв. до предявения
размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на адв. И. Й. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лева /хиляда триста петдесет и шест
лв./ с ДДС за осъществена безплатна
адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на Е.Н.А.,
ЕГН ********** ***,,*** сумата от 1216 лева, представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА Е.Н.А., ЕГН ********** ***,,*** да
заплати на ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** сумата 563,75лв., съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС –
гр.Пловдив в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: