МОТИВИ ПО НОХД 371/2017Г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
Специализирана прокуратура е
внесла в Специализиран наказателен съд обвинителен акт срещу Б.К.А. и А.И.В. за това, че на 28.10.2013г. в гр.С., на кръстовището на бул.“В.“ и бул. „П.Е.“ в
съучастие като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага, принудили Б.М.П.
чрез сила /А. стиснал пострадалия П.
за китката на дясната му ръка и го
принудил да му предаде ключа на лек автомобил Ауди А, рег. № ** и заплашване /по същото време В. му показал носеното от него на кръста му огнестрелно оръжие пистолет
марка „Глог“ и му разпоредил да седне отзад в автомобила/, за да извърши нещо противно на волята му /да предаде управлявания от него автомобил Ауди А, рег. №
*** /, като с
това причинили имотна вреда на „***“
ЕООД в размер на 20 250 лв. /двадесет хиляди двеста и петдесет лева/,
представляваща пазарната стойност на процесното МПС, като деянието е извършено от две лица-престъпление по
чл.214,ал.2,т.1 вр. чл.213а, ал.2,т.4, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В
хода на делото не е призовавано, с възможност за конституиране като граждански
ищец, посоченото за ощетено с дизпозитива на
обвинението юридическо лице „***“ ЕООД, тъй
като в обстоятелствената част на акта изрично е посочено, че автомобилът,
предмет на престъплението, е възстановен. В този смисъл не са налични причинени имуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване.
В
хода на делото по същество прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като
намира, че същото е доказано по категоричен начин; акцентира основно върху показанията на
пострадалато лице, посочвайки, че правдиво отразяват действията на подсъдимите; показанията на свидетелките А. и Г.намира
за изолирани, като моли да не бъдат
кредитирани. В заключение пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни,
като на подсъдимия А. бъде наложено наказание в размер на три години лишаване
от свобода и глоба в размер на 4000 лева /при съобразяване на обремененото му
съдебно минало/, а на подсъдимия В. бъде наложена същата по размер глоба, както
и наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение бъде
отложено с изпитателен срок в размер на три години.
Защитата
на подсъдимия А. в лицето на адвокат Б. застъпва обратна позиция. Сочи
изначална несъставомерност на повдигнатото обвинение,
поради липса на причинена вреда на „**“ ЕООД, считайки, че такава може да бъде причинена само
когато автомобилът е отчужден чрез
прехвърляне на неговата собственост или да не се заплати лизинговите вноски; подлага на подробен анализ показанията на пострадалия
Б.П., намирайки ги за противоречиви и неизясняващи обстоятелствата по делото; в тази връзка като обективен свидетел защитата сочи
свидетеля Т.Б., като посочва, че същият е незаинтересован от изхода на делото.
Специално внимание отделя на несъбраните
записи от камерите на заведението „С.“, като намира, че ако същите бяха събрани, щяха да
отразят фактическа обстановка, различна от изложената в обв. акт.
Сходни са аргументите на
адв. П. в качеството й на защитник на подсъдимия В.. Същата посочва, че
обвинението не е подкрепено с убедителен доказателствен материал, като
специално за нейния подзащитен не се твърди да е насочвал оръжие към
пострадалия или с други думи и действия да го е заплашвал, а само се твърди, че
В. е носил оръжие на кръста си. Акцентира върху много добрите приятелски
отношения към момента между пострадалия и подсъдимите, което според нея е
индикация, че и тогава св.П. е нямал никакви притеснения и оплаквания. Моли се
за оправдаването на подсъдимия В..
Двамата подсъдими дават
обяснения по повдигнатите им обвинения, като излагат своя версия за
взаимоотношенията им с пострадалия П. и случилото се на 28.10.2013г.
Подсъдимият В. посочва, че на въпросната среща подсъдимият
А. и св.П. само са си говорили, Б. сам е предоставил колата си на Б., при това
е настоявал за това, след което са се качили в автомобила /управлявал е подс.А./ и по молба на
св.П. са оставили последния в
района на ***; твърди, че впоследствие
с подс. А. оставили
автомобила на платен паркинг, както и че вечерта някой се обадил по телефона на
подс.А. и му отправил заплахи; по-късно двамата решили да върнат колата на св.П. и
при отиването им на среща с него били
задържани от полицията.
На зададени въпроси В. отговаря:
-
че през деня на
28.10.2013г. не е носел оръжие, а такова е имал едва при задържането си
по-късно същия ден;
-
че на срещата със св. П. пред „С.“ е отишъл заедно с А., след като последният
му се обадил и го повикал, като не е чул разговора, воден между двамата, както
и не си спомня П. да е подписвал някакви документи;
-
че докато са
пътували в автомобила, св.П. е казал на подс.А., че
до вечерта ще намери и ще му върне част
от парите (не посочва за каква сума става
въпрос); същевременно В. посочва, че нямал представа какво ще
правят с колата, ако П. не върне парите;
-
че възнамерявали вечерта да върнат колата на св.П.,
но не отишли с нея на срещата на
бензиностанция „*.“, тъй като бащата на П. ги
заплашвал;
-
че имало случай, в който св.П. е казал, че ако А.
подпише пред нотариус, че св.П. не му
дължи пари, ще оттегли обвиненията си;
В своите обяснения подсъдимият А. твърди за съществуло дълосрочно приятелство
между него и св. П. (в това число и интимни отношения), във връзка с което той му е давал пари на заем няколко
пъти. За дадените пари св.П. подписвал записи на заповед, последният
от които бил подготвен на 28.10.2013г. в кантората на св.А., който П. подписал по-късно същия ден и преди да предаде колата си на А.. Въпросния ден А. му дал още 100 лева, а от
своя страна св.П. му предложил до края на деня да върне част от дължимите пари,
като изрично настоял да даде колата си на А.. А. се съгласил, след което заедно с подсъдимия В. откарали П. до ***, след което оставили колата на паркинг. По-късно през
деня му се обаждали някакви хора, за да го заплашват да върне колата,
разговарял и с бащата на св.П. и се договорили да се срещнат на бензиностанция
„*.“, за да бъде върнат автомобила.
На зададени въпроси
подсъдимият А. е отговоря:
-че към датата на
инкриминираното събитие св.П. не му е
връщал никаква част от заема, а срещата въпросния ден се е провела по инициатива
на П.;
-че подсъдимият В. не е носил
оръжие на тази среща;
-че вечерта лично той се е
обадил на бащата на П., за да му върне автомобила, но не е отишъл с автомобила
на срещата, тъй като нямал документи, а пък подсъдимият В. бил пил;
-че и сега има добри
отношения с пострадалия, който му е споделил, че показанията по обвинението е
дал от страх и под натиск от баща си .
Двамата подсъдими се
въздържат от вземане на становища по същество на делото. В даденото им право на
последна дума молят да бъдат оправдани, като подсъдимият В. подчертава,че
трябва да се грижи за баща си, случая определя като недоразумение и намира, че няма вина.
Съдът като съобрази
събраните и кредитирани доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
Към
2013 година между свидетеля Б.П. и подсъдимия Б.А. съществувало няколкогодишно
приятелство. В процеса на техните
взаимоотношения подсъдимият А.
предоставил заем на П. в размер на 15
000 лева, който бил гарантиран с подписан от последния запис на заповед и следвало да бъде върнат със съответна лихва. Св. П. изпитвал затруднения с връщане на сумата и на
08.02.2013г. по искане на подсъдимия А. подписал нов запис на заповед за сумата от 21 000 лева. Впоследствие се
стигнало и до подписване на последващ запис на
заповед- на 23.09.2013г. за сумата от 2 740 лева, като в същото време, в периода от 08.07.2013г. - 28.10.2013г., П. превел по банков път на обв.Б.А.
общо сумата от 17 615лв.
През
това време А. неколкократно
се обаждал по мобилния телефон на П., както
и при срещи с него настоявал да му върне заема в посочения от него размер. Към П. отправял и заплахи, което накарало
последния да напусне местоживеенето си в София и отиде да живее на село. На неустановена
дата през октомври 2013г. подсъдимият А., придружаван от подсъдимия В. (негов приятел) посетили дома на св. Б.П. ***
и се срещнали с неговия баща- свид.М.П.. Пред М.П.
подсъдимите изразили претенции за връщане
на още пари, като поискали да вземат управлявания от свидетеля автомобил, на
което той отказал и го прибрал в гаража.
В късния следобед на 28.10.2013г. в кантората на свидетелката М.А. (адвокат) се провела
среща между подсъдимия А. и свидетеля Б.П.. По искане на подсъдимия св.А.
изготвила запис на заповед от същата дата с посочена
дължима сума от П. 4380 лева. П. отказал да подпише записа на заповед,
тъй като намирал посочената сума за прекомерна и напуснал кантората с мотив, че
ще изтече паркинг времето за автомобила му. Същия ден сутринта той вече бил
превел на А. сумата от 2000 лева.
Към
този момент П. управлявал автомобил „Ауди А 4" с ДК№***, изплащано от него на лизинг по силата на
сключен договор за лизинг към „***"ЕООД. Автомобилът бил паркиран пред заведение „С.",
намиращо се на кръстовището на бул."П.Е." и бул."В.". Там, в автомобила си св.П. изчакал идването на А., за да
разговарят. Междувременно А. се обадил по телефона на подсъдимия В., за да го
придружи на срещата с П.. В. носел в себе си огнестрелно оръжие –пистолет марка
„Глок“, за който притежавал издадено разрешително и
който носел втъкнат в колана на панталона си. Виждайки приближаването на А. св.П.
излязъл от автомобила, при което подсъдимият В. демонстративно показал оръжието си, като му казал, че ще
вземат колата му. П. подписал на капака
на автомобила си предоставената му предварително изготвена запис на заповед,
след което му било казано да седне на шофьорското място, като подсъдимият А.
седнал до него, а В. останал отвън. А. казал, че докато не му върне парите,
автомобилът ще стои при него, при което П. хванал с ръка контактния ключ от стартера,
но А. го стиснал за китката на дясната
ръка и взел ключа. Това силово действие на А. принудило св.П. да му предаде контактния
ключ на автомобила. След като получил ключа, подсъдимият А. излязъл от
автомобила и се насочил към шофьорската врата. Изплашен от действията на А., свид.Б.П. слязъл от шофьорското място, като двамата
подсъдими разпоредили на П. да седне отзад в автомобила. Веднага след това подс. А. потеглил с автомобила на П., като подс. В. бил до него на предната дясна седалка. Свидетелят
бил оставен на улицата пред ***, а двамата подсъдими продължили с автомобила в
неизвестна посока.
Изплашен
от случилото се, свид.Б.П. позвънил на баща си - свид.М.П. и му разказал как е бил взет автомобила му.
Двамата се срещнали в района на 06 РУП-СДВР
и впоследствие се насочили към 04РУП-СДВР. Там, във връзка с подадения сигнал
от свид.Б.П. било образувано досъдебно производство, като с
оперативно-издирвателните мероприятия били ангажирани полицейските
служители свидетелите Р.М., Н.Д. и С.П..
След като се запознали със случая, полицейските служители накарали
свидетеля М.П. да се обади па подсъдимия А. и да го увери, че е готов да му
предаде пари, при което А. определил среща на свидетеля на бензиностанция „*." на площад "Р.". Това обстоятелство наложило бързи действия
от страна на полицейските служители. Към мястото на срещата се насочили посочените
трима /свид.Р.М., свид.Н.Д.
и свид.С.П./. Около 21.00ч. в района на бензиностанцията
пристигнали подсъдимият А. и подсъдимият В. с лек автомобил „Мерцедес“,
управляван от св.Д.Д.. Двамата слезли от автомобила
на св.Д. и се насочили към свидетелите М.П. и Б.П., които ги чакали в друг автомобил. В този момент били задържани. Впоследствие
подсъдимият А.В. признал, че автомобилът на св.П. се намира пред жилището му в
гр.София, отвел полицаите на съответния адрес (София,
ул."Панагюрище"№20) и доброволно го предал. При извършеният му личен обиск по чл.68 от ЗМВР у него бил открит пистолет Глог17 с № ** както и разрешително за носене на
това оръжие.
Така
описаната фактическа обстановка съдът извежда от събраните доказателства и
доказателствени средства, както следва : обясненията на подсъдимите Б.А. и А.В.,
показанията на свидетелите Б.П., М.П., П.П., М.А., Р.М., Н.Д., С.П., Тайчо
Б., Д.Д., Н.Р., Галина Георгиева, заключенията по
назначените оценителна, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична и графическа
експертизи, протокол за доброволно предаване от 28.10.2013г., заповеди за задържане
на лица по чл.63 от ЗМВР и протоколи за личен обиск по чл.68 от ЗМВР, докладни
записки от 28.10.2013г., протокол за оглед на веществени доказателства от
30.10.2013г., записи на заповед от 08.02.2013г., 23.09.2013г. и 28.10.2013г.,
протокол за доброволно предаване от 29.10.2013г. с шест бр. разпечатки от „***“АД,
писмо
на ТД НАП изх.№ ****,писмо на 02 РУП, СДВР рег.№ ****, писмо на 02 РУП,
СДВР рег.№ *** с приложения, писмо на
СДВР, ОПП рег.№ *** с приложения, справки
за съдимост на подсъдимите.
След обстоен анализ на
доказателствата съдът постави в основата
на своите фактически изводи показанията на свидетеля Б.П., като намира, че същите притежават нужната последователност,
вътрешно непротиворечиви са за значимите обстоятелства, както и намират
подкрепа в други доказателствени източници със самостоятелно значение. Съвкупно
бяха преценени показанията му в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство (л.30,т.1 от ДП- относно
посочената в тях дата;,л.106,т.1 от ДП прочетени частично и на л.136,т.1от ДП-
прочетени в цялост) Съдът констатира несъответствия
в тези показания що се отнася до обстоятелството
подписвал ли е свидетелят запис на заповед от 08.02.2013г. са сумата от 21000
лева, каква е била определената лихва по заетите средства, като в тази насока
могат да се направят различни предположение, но това са обстоятелства стоящи в
страни от главния факт и по-задълбочено
то им обсъждане не е необходимо, тъй като нямат отношение към същинското
обвинение. Всъщност по делото отсъстват
доказателства към 28.10.2013г.
свидетелят да е дължал определена сума пари на подсъдимия А., още повече, че
подписаната същия ден запис на заповед е била с падеж след един месец, а самият
П. този ден вече е бил превел на подс. А. сумата от 2000
лева.
От
показанията на св. Б.П. се изведе конкретното поведение на подсъдимите към
момента на процесния случай, като съдът намира, че
съобщеното отговаря на гореотразената фактология като последователност в действията
на подсъдимите и механизъм на
осъщественото посегателство, макар и след множеството проведени разпити през
годините свидетелят П. да започва да губи прецизната конкретика на детайлите. При
все това показанията установяват, че
свидетелят е нямал намерение да предава доброволно колата си и като действия на
принуда от негова страна са възприети хващането му за китката от страна на
подсъдимия А. и предаване на ключа, както и показване на носеното оръжие от
страна на подсъдимия В. с отправена реплика. При това горните действия са били
съпроводени с отправени категорични думи от двамата подсъдими, че автомобилът ще бъде взет. Няма основание да се счита, че показанията са
преднамерено поднесени, тъй като извън
случилото се на 28.10.2013г., св. П. демонстрира добро
отношение към подсъдимите, както и не отрича в предходен момент да е дължал
парични суми на подсъдимия А.. Няма легитимна причина да се заключи, че
свидетелят е измислил случая, за да се отърве от евентуални бъдещи парични
задължения, след като тези парични задължения, ако съществуваха, наказателното производство не би попречило на
подсъдимия А. да си събере дължимото по съответния законов ред; още по-неубедително е твърдението (застъпено от подсъдими и защита), че св.П. е свидетелствал по този начин
от страх пред баща си, тъй като ако е наличен такъв страх, той би
мотивирал свидетеля да не предава автомобила си (с оглед версията, която застъпват двамата подсъдими за доброволно предаване
на автомобила). От така коментираните показания
се извежда основното- че поведението на В. и А.
е било такова по своето естество, че е изплашило свидетеля П. и го е
накарало да реши да предаде автомобила
си.
За да приеме за достоверни показанията на
свидетеля Б.П., съдът отчете и
подкрепата им от показанията на свидетелите М.П. и П.П.,
съобразявайки при анализа си съществуващата роднинска връзка между тях, която
би могла да повлияе в балогоприятен за застъпваното твърдение аспект. И при
това отбелязване не намери основание да не даде вяра на тези свидетели, тъй
като освен че съобщават как са научили
за осъщественото посегателство спрямо сина им, съобщават и лично възприети
факти. Св. П. съобщава за предхождаща случая среща между него и двамата
подсъдими, при която те са настоявали да получат собствената му кола, ако не им
даде пари, както и съобщава за водените разговори между него и подсъдимия А. на
28.10.2013г. преди намесата на полицейските органи и впоследствие проведената
среща на бензиностанция „*.“. Свидетелката П. съобщава, че двамата подсъдими са
идвали до дома им, за да търсят сина им, както и ги е видяла да разговарят със
съпруга й пред блока (за което съобщава и самият М.П.), като акцентира върху демонстративното носене на оръжие
от подсъдимия В. (цит:“само леко си вдигна якето, за
да видя че има пистолет“) тези показания, както и
показанията на Б.П. създават логична хронология на събитията, без в тях да
съществува умишлено напасване или преднамереност.
За подадения
сигнал от св.Б.П. и последващите полицейски действия по задържане на двамата
подсъдими и намиране на автомобила, обстоятелства се извеждат от показанията на
полицейските служители Р.М., Н.Д. и С.П.
(в това число и показанията им,
приобщени по правилата на чл.281 от НПК), които са били пряко ангажирани с оперативните действия по изясняване на
случая. Въпреки изминалия немалък период от време и естеството на своята работа
(налагаща ежедневни дейности от
вида на разказаните) свидетелите имат ясен спомен за
двамата подсъдими (които разпознават в съдебна зала,
макар и не по установения от закона ред), естеството на подадения сигнал от пострадалия (че автомобилът му е насилствено взет и срещу пари ще му бъде върнат), детайлите по проведената среща на бензиностанция „*“ и
задържането на лицата. Спомнят си и че
подсъдимият В. е носел в себе си оръжие, което се потвърждава от приложения по
делото протокол за личен обиск от 28.10.2013г., съставен преди неговото
задържане. Естеството на проведените и посочените от свидетелите полицейски
дейности на въпросния ден се потвърждава и от изготвените по делото докладни
записки (т.1,л.2-4 от ДП) Изводите на съда следва
да се основат
и на тези писмени доказателства и те изначално не
следва да се изключват, макар
и тяхната доказателствена тежест да е относително
ниска (аргумент за становището на съдебния състав, че докладните записки не следва да се
изключат от доказателствената съвкупност /аргумент на
по-силното основание/ е, че
законодателят е въздигнал дори в доказателствено
средство докладите на Европейската служба за борба с измамите, които, като се изключи наднационалната
значимост на изготвящата ги структура, не представляват друго, а събрана
от съответните експерти на ОЛАФ информация за определен случай, която
информация може да послужи за законен повод за започване на разследване,
доколкото ОЛАФ е административен орган на Европейския съюз с правомощие да
издава актове за констатации т.е това са свидетелстващи документи,
отразяващи констатациите на съответното длъжностно лице и по тези си белези не се отличават от
съдържанието на коментираните докладни записки).
Без съществено доказателствено
значение са показанията на свидетеля Д.Д. ( в това число и приобщените от ДП), който е третото лице, закарало с автомобила си подсъдимите до
бензиностанция „Шел“. Свидетелят си спомня, че А. и В. са били задържани, както
и си спомня, че преди това подсъдимият А. е разговарял по телефон с бащата на
свидетеля П. и е ставало въпрос автомобилът да се върне. След прочитане на показанията му от
досъдебното производство свидетелят Д. си е припомнил, че бил чул трето лице да заплашва подсъдимия А.,
както и че след освобождаването на подсъдимите от ареста, от тях е разбрал за какво става въпрос. При анализ на
показанията му прави впечатление, че в хода на досъдебното производство св. Д.
не е съобщил никаква конкретика за повода да закара
подсъдимите до бензиностанция „Шел“ и да са му били известни пострадалия П. и
неговия баща, нещо което съобщава в хода на разпита му пред съда, което е в
подкрепа на твърдението му, че информация за случилото се е разбрал от самите
подсъдими след задържането им.
Показанията на
Н.Р. съдът цени като добри характеристични данни, дадени за подсъдимия В.,
чието значение е при определяне на степента на наказателната отговорност .
На
показанията на свидетеля Т. Б. (в това число и прочетените от досъдебното производство на
основание чл.281, ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК), поради наличието на съществени противоречия, съдът не даде вяра. На първо място, не може да
се установи,че неговите показания касаят конкретния случай, въпреки твърдението
на свидетеля, че е виждал само два пъти подсъдимите- въпросния ден (той не посочва дата) и в съдебна зала. Принципно не
става ясно как се е стигнало до свидетелстването на Б. по делото, след като
няма индикации да е издирeн от полицията като очевидец, нито
да е бил посочен от подсъдимите като такъв, нито той самият може да посочи (“получих призовка“). Свидетелстването му поражда сериозно съмнение, тъй като в хода на
ДП свидетелят е твърдял, че познава подсъдимия Б.А., разговарял е с него по време на
случилото се, а в съдебна зала заявява, че не му знае името и не го познава- обстоятелства, които не
могат да се дължат на липса на спомен. За сметка на противоречието в такъв
значим факт, свидетелят категорично твърди, че е видял двамата подсъдими и
трето момче да си говорят спокойно и без скандали, след което да тръгват с един
автомобил. Изложените несъответствия, макар да не касаят обстоятелствата от
предмета на доказване, са годни да установят, че св. Б. не е добросъвестен при
даване на показанията. Твърдението му, че не знае по какъв точно начин е
установено, че той е очевидец по делото, не е просто неосведоменост, а нежелание
да се изложат тези обстоятелства.
Показанията
на свидетелката М.А. (в това число повторният й разпит
в хода на СД и показанията й от досъдебното производство, приобщени в хипотезата
на чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.1 и т.2
от НПК) частично допринасят за изясняване
на обстоятелствата по делото, що се отнася до факта, че в нейната кантора са
били изготвени и трите записа на заповед, по които се е задължавал свидетеля Б.П.
към подсъдимия А..
От показанията
на свидетелката Галя Георгиева съдът
потвърди изводите си за съществувалите приятелски отношения между св.П. и подс.А.. Съдът не
възприе обаче внушението, което тази свидетелка прави (което присъства като твърдение в
показанията на св.А. от ДП, както и е твърдение на двамата подсъдими), че свидетелят П. се страхува от баща си
и неговите действия и снети показания в определена насока, следва да се
обяснят със този страх. Ако свидетелят П.
се страхуваше баща му да не разбере, че взема
пари на заем от А. (както твърди св. А.), то баща му не би се ангажирал със заплащане на въпросните
заеми, което личи от неговите показания. Ако свидетелят П. се страхуваше баща му да не разбере за „доброволно“
предадената кола на подсъдимите (както
твърдят те двамата), нямаше баща му да е първият
човек, на когото той да се обади след случилото се и потърси неговата помощ.
Съдът
кридитира заключението на приетата по делото съдебно психиатрична и
психологична експертиза, като същото установява, че освидетелстваният Б.П. е
психично здрав, може правилно да възприема фактите, имащи съществено значение
по делото, а отправените му закани за убийство (доколкото свидетеля съобщава и предходно отправяни му закани от подсъдимия А.), както и извършените спрямо него действия, по начина, по
който ги съобщава, са възбудили у него основателен страх от осъществяването им,
но не са предизвикали психически последици до момента.
Като годна
доказателствена основа се възприе и заключението по назначената оценителна
експертиза, от която се установяваq че
стойността на инкриминирания автомобил към момента на осъществяване на
посегателството е 20 250 лева. Такава експертиза е необходима с оглед
естеството на вмененото престъпление, което е с причинен имуществен резултат.
Като
обективна бе възприета и назначената и
изготвена в съдебното следствие графическа експертиза, приета без възражения от
страните. От същата се установява, че почеркът и подписът за издател в Запис на
заповед от 08.02.2013г. от името на Б.П. са писани (положени)
от посочения автор. Тази експертиза e назначена и
изготвена по
искане на защитата, предвид преходно застъпено становище от св. П., че той
такава запис на заповед не е подписвал. Експертизата е установила обратното, но
изводът й не може да се възприеме като контролен факт, дискредитиращ в цялост показанията на П., тъй като
свидетелят твърди, че е подписвал запис на заповед за 17.500 лева, какъвто няма
като доказателство по делото, което може да се дължи на липса на точен спомен, а както беше посочено
по –голе – става въпрос за неизяснено обстоятелство, което не е от съществено
значение за обективната истина по делото.
Анализът на доказателствената
съвкупност води до извод, че твърденията
на подсъдимите за съществувала договорка
между тях и пострадалия да вземат автомобила му за известно време са лишени от доказателствена
основа. Тези твърдения, самостоятелно преценени, страдат от логика, последователност и взаимовръзка на
фактите. И двамата подсъдими
твърдят, че пострадалият Б.П., въпреки тяхно първоначално несъгласие, е настоял
да вземат автомобила му, както и обещал няколко часа по-късно да върне на
подсъдимия А. определена сума пари. Подобна
договорка обаче няма легално законово значение,
тъй като и на тримата е било известно, че автомобилът е чужда собственост.
Отделно от това подсъдимият А. твърди, че същия ден и преди въпросния случай е
дал още пари на заем на П., което прави необясними очакванията му П. същия ден
да успее да му върне каквито и да било пари. А. в цялост е непоследователен в
твърденията си за съществуващите взаимоотношения с П. и собствените си действия
-твърди, че до 28.10.2013г. П. не му е връщал нищо, но приложените по делото
банкови извлечения от „**“АД показват, че
към тази дата П. неколкократно е превеждал пари в
полза на подсъдимия А., като същия ден сутринта е превел сумата от 2000лева. Не става ясно защо на срещата с Папазови
двамата подсъдими са отишли с друг автомобил, след като А. посочва, че целта на
срещата е била да върнат инкриминирания автомобил. Факт е, че подсъдимият А. не
може посочи каква точно сума пари е трябвало да получи от Б.П. въпросния ден,
след като именно тогава от П. е подписана запис на заповед за сумата от
4 380 лева, чиито падеж е бил 29.11.2013г., а предходните издадени от П.
записи на заповед също не са били с падеж 28.10.2013г.
Останалите писмени доказателства (заповеди за задържане по ЗМВР на подсъдимите, записи на заповед от 08.02.2013г., 23.09.2013г. и 28.10.2013г.,
разпечатки от Алианц банк за заплащане на различни парични суми-6 бр., писмо рег.№ **. на 02 РПУ, СДВР, писмо рег.№ **.
на 02 РПУ СДВР с приложения, писмо рег.№ ***. с приложения, справка на НСлС рег***., справка ГДИН рег.№ ***., писмо рег№
***. на СДВР, писмо рег.№ ***., справки
за съдимост) съдът намира за законосъобразно
приобщени и способстващи за изясняване на обективната истина по делото.
При така установените доказателственозначими
факти, съдът намира от правна страна, че е осъществен състава на престъпление
по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2,т.4 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК, като
на посочените в обвинителния акт дата и място подсъдимите Б.К.А. и А.И.В. са осъществили форма на
принуда спрямо пострадалия Б.П., което е било осъществено с цел имотна облага и
при формалната си проява престъплението е причинило имотна вреда на трето лице,
в случая на собственика на автомобила. Спрямо Б.П. са били осъществени действия
(хващането за китката с цел да предаде ключа на
автомобила, показаване на носеното оръжие), които за въпросния случай са били достатъчни той да вземе решение да предаде владението на
автомобила. Престъплението е било довършено с факта на установяване на трайна
фактическа власт върху веща от страна на подсъдимите, които са откарали автомобила
в неизвестна за пострадалия посока, впоследствие открит пред дома на подсъдимия
В.. Макар и извършеното да крие прилики с престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
осъщественото е по реда на чл.214 от НК, тъй като е свързано с користна цел, а
действията са били предприети не да се сломи съпротивата на пострадалия, а сам
да бъде мотивиран да се разпореди.
Противно на доводите на защитата в случая престъплението е довършено с
наличния съставомерен признак – причиняване на имотна вреда, тъй като обстоятелството
на своевременното последващо откриване на автомобила от полицейските
органи е чуждо действие, извън волята на
последните двама. Волята на А. и В. е обективирана в действията им, мотивирали пострадалия да
извърши акт на имуществено разпореждане, а обстоятелството, че след задържането
им те са посочили местонахождението на вещта,
е обстоятелство рефлектиращо върху степента на наказателната им
отговорност.
Формално погледнато, осъщественото деяние би могло да се
квалифицира като престъпление по чл.213а от НК, ако се възприеме тезата, че
чрез конкретната форма на принуда
(отнемането на автомобила) се цели пострадалият да извърши последващ
акт на имуществено разпореждане- да
предаде на подсъдимия определена сума пари т.е. освен данните за осъществена
заплаха с физическо и психическо насилие
над волята на пострадалия, обвинението следва да съдържа и факти какво противно на волята му поведение
пострадалия трябва да направи, при това доведено до знанието му. В случая, съобразно обвинителната теза,
имущественото разпореждане на пострадалия е фокусирано върху предаването на
автомобила на подсъдимите и с това съдът се съгласява. Доказателствата не
установяват по убедителен начин пострадалият, чрез посочения механизъм на
посегателство, да е трябвало да бъде мотивиран да предаде определена сума пари.
На първо място и както бе посочено
по-горе, не се установява на 28.10.2013г. св. П. да е трябвало да изпълни конкретно
имуществено задължение към подс. А.. Никой от
подсъдимите не излага аргументи за конкретна дължима сума пари, както и св.П.
също отрича да е дължал определена сума, извън тази, която е заплатил по банков
път по-рано същия ден. Обстоятелството, че
на срещата със свидетелите Папазови подсъдимите отиват без автомобила също е
аргумент за липсващи техни очаквания
пострадалият да изпълни някакво поето парично задължение. В горния смисъл съдът
приема, че наличната специална цел на
разпоредбата по чл.214 ал.1 от НК- набавяне на имотна облага за подсъдимия
А. се преследва с наличното вече разпореждане с автомобила, тъй като не се установява намерение от страна на подсъдимите
да върнат автомобила, при условие, че им се престира
някаква сума пари, като същевременно се установяват дългосрочно съществували
преди това претенции от страна на А. за финансови задължения от страна на П..
Налице е и квалифициращия признак по чл.213а, ал.2, т.4 от НК, тъй като деянието е осъществено от две
лица (в този случай посочената от държавното обвинение привръзка с чл.20, ал.2 от НК е в „повече“, но не се нуждае
от задължителен оправдателен диспозитив, тъй като извършването
от „две лица“ предполага изначално съучастническа дейност).
Деянието
е извършено от двамата подсъдими при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимите са извършили действия,
мотивирали пострадалия автомобила му да
премине в тяхно владение; употребили са сила
и заплаха добре съзнавайки, че употребения интензитет на принудата ще бъде такъв, че пострадалия ще извърши
разпореждане, съзнавали са неправомерния характер на действията си и са искали настъпването на престъпния
резултат.
За извършеното от подсъдимите
престъпление по чл.214, ал.2 т.1 вр.чл.213а, ал.2, т.4,
пр.1вр.чл.20,ал.2вр.ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири до шест
хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
При
определяне на наказателната отговорност на подсъдимите, съдът намери, че не са
налични отегчаващи отговорността обстоятелства. Осъщественото деяние разкрива
типична проявна форма на този вид престъпление, без
да има признаци за по-висока обществена опасност. Подсъдимият В. е с добри
характеристични данни и не е осъждан. Като неосъждан следва да се третира и
подсъдимият А., поради настъпила реабилитация по реда на чл.86, ал.1, т.2 от НК
за предходните осъждания (това е така,
тъй като всички негови предходно наложени наказания попадат в една съвкупност по
смисъла на чл.23, ал.1 от НК, като с определение по НОХД 4604/2008г. на
СРС му е определено едно общо наказание „пробация“ в
размер на една година; в
определението е посочено, че от така определеното общо наказание „пробация“ в размер на една година изцяло се приспада изтърпяното наказание „пробация“ по НОХД 11242/2005г. на СРС, което също е една
година „пробация; горното
означава, че към момента на влизане в
сила на въпросното определение-14.11.2009г. общото наложено наказание „пробация“ е изцяло изтърпяно и от този момент започва да
тече изискуемия от разпоредбата на чл.86, ал.1,т.2 от НК тригодишен срок за
реабилитиране на подсъдимия, който е изтекъл преди извършване на настоящото престъпление,
а именно на 14.11.2012г./
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и оказаното първоначално
съдействие от подсъдимия В., който е посочили мястото, където се намира автомобила.
Предвид
горните обстоятелства съдът намира за справедливо налагането на всеки от
подсъдимите на наказание в минималния, предвиден от закона размер- две години „лишаване
от свобода“ и глоба в размер на 4000 лева.
Намира, че спрямо двамата подсъдими са налице
предпоставките на чл.66 от НК за възприемане на условно осъждане; и двамата не са били осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, както и сега
определеното им наказание е под три години лишаване от свобода; за постигане целите на наказанието и за
поправянето им, не е наложително реално
изтърпяване на така наложеното наказание.
Съдът счита, че поправянето на подсъдимите извън пенициарно заведение е възможно и постижимо, ето защо изтърпяването
на определените наказания от две години лишаване от свобода следва да бъде
отложено, като намира, че следва да им бъде определен изпитателен срок в
размер на три години, Този срок ще способства да се реализира пълноценно
предупредителния потенциал на условното осъждане и ще препятства подсъдимите да извършват
противообществени прояви под страх, че наложеното с присъдата наказание ще бъде приведено в изпълнение.
В заключение посочва, че размерът на наложеното
наказание на всеки един от двамата подсъдими, както и начинът на изтърпяването му са съответни
на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да изпълнят и
превантивната функция на наказателноправната
репресия.
От определените наказания лишаване от свобода и на
основание чл.59, ал.2 от НПК бе приспаднато времето, през което подсъдимите са
били задържани по чл.63, ал.1,т.1 по ЗМВР /отм./ (за срок от 24 часа на 28.10.2013г.)
С оглед характера на постановената присъда, на
подсъдимите А. и В. бяха възложени направените по делото разноски- по 340.60 лева на всеки един от тях.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.