№ 20023
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110109779 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Б.
С. З. срещу Народно събрание на Република България.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
ангажира подробно становище за недопустимост, респ. неоснователност на
предявените искове. Евентуално се прави и възражение за погасителна давност с оглед
на факта, че текстовете от ЗАдв. са обнародвани с ДВ от 25.06.2004 г.
Съдът, при извършена повторна проверка за допустимостта на предявените
искове, намира следното:
С исковата молба, подадена от адв. Б. С. З., са подадени обективно съединени
искове по чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминация, изразяваща
се в приемане на разпоредби в чл. 130, ал. 2 от Закон за адвокатурата, за които се
твърди, че са противоконституционни и с които неравноправно са третирани адвокати
от адвокатски съвети в сравнение с начина, по който са третирани адвокатите от
Висшия адвокатски съвет, и иск за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, да възстанови положението, съществувало преди нарушението и да се
въздържа за в бъдеще от дискриминационно нарушение.
Съдът намира, че претенцията за установяване на дискриминация по чл. 71, т. 1
ЗЗДискр., извършена от Народното събрание при приемане на чл. 130, ал. 2 от Закона
за адвокатурата поради противоречие с разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на
Република България, е процесуално недопустима за разглеждане по исков ред.
Съобразно принципа на разделение на властите съдът следва да прилага приетите от
Народното събрание закони. Въпросът за съответствие на закони с Конституцията на
Република България, включително с посочения чл. 6, е от компетентността на
Конституционния съд – чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Установяването на неравноправно третиране на различни групи правни субекти поради
приемане на закон, противоречащ на Конституцията, по който начин се твърди, че
Народното събрание е дискриминирало ищеца, следва да се установи по надлежния ред
от Конституционния съд. Съобразно принципа на разделение на властите съдът не е
овластен да оценява, санкционира и контролира дейността на Народното събрание при
осъществяване на законодателната дейност на органа. При противоречие между
разпоредби на действащото законодателство съдът прилага закона съобразно
установените правила за тълкуване и правоприлагане, като въпросът за установяване
1
противоречието на закона с Конституцията на Република България, и в частност с чл. 6
от Конституцията, е изцяло в правомощията на Конституционния съд.
На следващо място, съдът намира за недопустим и иска по чл. 71, т. 2 ЗЗДискр.
за осъждане на Народното събрание да преустанови нарушението и да възстанови
положението, съществувало отпреди нарушението и да се въздържа в бъдеще от
дискриминационно нарушение. Основен принцип в Конституцията на Република
България е принципът за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и
съдебна власт – чл. 8 от Конституцията на Република България, като съдът
осъществява съдебната власт, а Народното събрание – законодателната власт. Съдът
няма правомощие да задължава орган на законодателната власт (Народното събрание)
да приема, да изменя или да отменя вече приети закони, а с предявения иск се иска
постигане като краен резултат задължаване на Народното събрание да упражнява по
определен от съда начин законодателната власт, определена му от Конституцията.
Контролът за съответствие на законите с Конституцията на Република България се
осъществява от Конституционния съд (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на
Република България) и при постановено решение на КС обявения за
противоконституционен закон не се прилага, считано от деня на влизане в сила на
решението – чл. 151, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Република България. Съдът не
разполага с правомощие да задължи законодателния орган да осъществи своите
правомощия. Иск, с който се цели постигането на такъв резултат, е процесуално
недопустим, тъй като е в пряко противоречие с принципа на разделение на властите – в
този смисъл напр. Определение № 121/31.03.2022 г. по гр. дело № 876/2022 г. по описа
на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Въз основа на горепосоченото, предявените искове се явяват недопустими,
поради което делото следва да бъде прекратено, а подадената искова молба – върната
на ищеца.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от
100 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба вх. № 57402/21.02.2024 г., подадена
от адв. Б. С. З. срещу Народно събрание на Република България.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 9779 по описа за 2024 г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Б. С. З., ЕГН ********** да заплати на
Народно събрание на Република България сумата от 100 лева разноски по делото.
ПРЕПИС от определение да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2