РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Стара Загора, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530101158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК, срещу З. Б. Х. е образувано ч. гр. д. № 5341/2021 г., по описа на PC - Стара Загора, 2 с-
в. Сочат, че в рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/-дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
Твърдят, че доколкото заповедта за изпълнение е издадена за незаплатена
далекосъобщителна услуга и за мораторна лихва в размер на 23.77 лв., която не
представлявала интерес за ищцовото дружесвто, то прави изричен отказ от същата и
поддържа установителен иск само в частта за незаплатената услуга в размер на 95.02 лв.
(деветдесет и пет лв. и 2 ст.).
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу З. Б. Х., въз основа на
Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., с което вземането било
прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК:
********* от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД на дата 10.03.2020 г.,
посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
Заявяват, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
1
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № 17200697001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм. 26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.). Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“.
Сочат, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и З. Б.
Х. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17200697001 от дата 05.02.2019 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
**********, по избран тарифен план Smart XL, с месечна абонаментна такса в размер на
34.99 лв. е ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер р 17200697001 от дата 05.02.2019. г, между ответника З. Б.
Х. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* били издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: №
**********/15.02.2019 г., **********/15.03.2019 г., **********/15.04.2019 г.,
**********/16.05.2019 г. за периода от 15.01.2019 г. до 15.05.2019 г., от които:
Заявяват, че за отчетен период от 05.02.2019 - 14.02.2019 г., операторът е начислил за
незаплатена услуга сума в размер на 61.07 лв. с ДДС, от които имали правен интерес да
претендират цедирания ни незаплатен остатък от 22.74 лв. е ДДС, обективирани във фактура
**********/15.02.2019 г., от които:
Smart XL 6.58 лв. без ДДС Smart XL 29.16лв. без ДДС.
SMS 15.15 лв. без ДДС.
ДДС ставка и сума 20% 10.18 лв.
Дължимата сума била платима в срок 04.03.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.02.2019 - 14.03.2019 г., операторът е начислил за незаплатена
услуга сума в размер на 35.89 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/15.03.2019
2
г., от които:
Smart XL 29.16 лв. без ДДС.
SMS 0.75 лв. без ДДС.
ДДС ставка и сума 20% 5.98 лв.
Сочат, че дължимата сума била платима в срок 01.04.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.03.2019 - 14.04.2019 г., операторът е начислил за незаплатена
услуга сума в размер на 35.57 лв. с ДДС, обективирани във фактура **********/15.04.2019
г., от които:
Smart XL 29.16 лв. без ДДС.
ДДС ставка и сума 20% 5.83 лв.
Лихва за забавено плащане 0.58 лв.
Дължимата сума е платима в срок 02.05.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.04.2019 г. - 14.05.2019 г., операторът е начислил за Лихва за
забавено плащане 0.82 лв., обективирани във фактура **********/16.05.2019 г., като
дължимата сума била платима в срок 01.06.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърдят, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност,
от която дружеството имало правен интерес да претендира цедираната му незаплатена
услуга в размер на 95.02 лв. (деветдесет и пет лв. и 2 ст.), фактурирани за последователни
отчетни месеца - за месец 02/2019 г., 03/2019 г., 04/2019 г. и за месец 05/2019 г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги на стойност 95.02 лв. (деветдесет и пет лв. и 2 ст.) е обусловило правото на
БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издавал по клиентски номер №17200697001 крайна
фактура №**********/16.05.2019 г. г., платима в срок до 31.05.2019 г., с начислена обща
сума за плащане. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, която не е предмет на иска., фактурирана била цената, дължима
се за предходните два отчетни периода в размер на 95.02 лв. (деветдесет и пет лв. и 2 ст.).
3
Датата на деактивация на процесния абонамент била 05.04.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента Smart XL за мобилен номер ********* до 05.02.2021 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 05.02.2019 г.
Главницата била формирана като за периода от месец 02/2019 г. до месец 05/2019 г. З.
Б. Х. не е платил месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги.
Претенцията на заявителя била формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените
по-горе и представени със заявлението договори- всичките на основание тях. Главницата
била формирана по този начин и в нея не била включена неустойка, нито обезщетение, а
отделните потребени услуги.
Сочат, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплащал: 25.1. еднократно - цена
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди).“
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или
в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.“.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
4
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.“.
В конкретният случай ответникът З. Б. Х. подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал е мобилен номер *********, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е
фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това, че
предвиждали клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият
договор имал за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, който допускал сключването на неуредени в закона видове договори.
Функцията на рамковия договор била да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат
използвани за определен набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в
него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати
инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде
сключена. Рамковият договор задължавал страните с договорените в него условия всеки път,
когато те решили да сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор
страните имали за цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки
неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези
условия. С рамковия договор страните постигали съгласие относно съдържанието или част
от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставяли свобода на преценката относно това
дали и кога точно да сключат конкретни договори. Практиката показвала, че най-често, в
рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се
оставят за доуточняване при всеки конкретен случай.
Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника.
Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване
на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия, ведно с техните анекс и приложения. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица
5
на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на
са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване
на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. ”
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Твърдят, че приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Сочат, че с оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането било включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., с Анекс от
01.10.2019г., с Анекс от 10.03.2020 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина - професор А.Калайджиев
- Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат,че
6
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Заявяват, че връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о.
ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не можела да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало, че съобщаване на
цесията все пак било извършено. Безспорно било, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3
ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С. Г.
Груп“ ООД продължавал да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната
сделка.
В настоящия случай, към исковата молба били приложени договорите за цесия,
уведомление към първата цесия и анекс от 10.03.2020 г. към цесия от 01.10.2019 г. В чл. 6 от
договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка
с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че З. Б.
Х. не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С. Г. Груп“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента на
съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касаело до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
можел да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Твърдят, че длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно
съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на
стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Постановени били множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета
гореописаната теза. Посочва конкретни съдебни актове.
В конкретния случай, длъжникът-ответник З. Б. Х. не бил изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към
настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора -
7
ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника З. Б. Х., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 95.02 лв. - представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и
„БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК.
Моли съда, да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да
присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева) -
адвокатско възнаграждение. Моли, да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружество - 25.00 лева,
представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д.№ 5341/2021 г.; по описа на PC Стара Загора, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника З. Б. Х. – адв. Л. Л., в който взема становище, че предявеният иск
бил допустим.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Ищецът претендирал вземането,
посочено в исковата молба, съгласно приложени счетоводни документи, произхождащи от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Същото вземане било прехвърлено първо
на „С. С. Груп” ЕАД съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. Ищецът „ЮБЦ” ЕООД
твърдял, че е придобил процесното вземане от 95.02 лв. от „С. С. Груп” ЕАД чрез някакъв
„Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.” (абзац предпоследен от стр. 1 на исковата
молба (ИМ)). В списъка от писмени доказателства, приложени към ИМ, били налични само
двата договора за цесии - първоначална и последваща, съответно от 16.10.2018 г. и от
01.10.2019 г. Анекс към договора за цесия от 01.10.2019 г. не бил приложен към ИМ.
В съдържанието на договора за цесия от 01.10.2019, г., от който договор евентуално
следвало да черпи материална и процесуално-правна легитимация ищецът, имало някои
съществени неясноти, които го правели негодно от гледна точка на изискванията на закона
(ЗЗД) писмено доказателство за наличието на втора цесия от „С. С. Груп” ЕООД към
„ЮБЦ” ЕООД относно процесното вземане.
Ставало дума за следните несъответствия на договора със закона:
1. Несъответствията започвали още в съдържанието т. 1 и т. 2 от преамбюла на
договора за цесия от 01.10.2019 г. (стр.1), където липсвала думата ЦЕДЕНТ, за сметка на
повторението на ЦЕСИОНЕР;
2. Навсякъде в текста на раздели I, II, III и IV от договора за цесия от 01.10.2019 г.
липсвала думата „цедент”, която би била единствено адекватна към повечето от описаните в
тези раздели права, задължения и декларирания, които били валидно релевантни само
8
относно волеизявленията на цедента по всеки договор за цесия съгласно чл.99 и чл.100 от
ЗЗД;
3. Споменаването единствено на думата „цесионер” относно описаните в раздели I,
II, III и IV от договора за цесия от 01.10.2019 г. на практика изпразвало от реално
релевантно за страните съдържание целия договор за цесия от 01.09.2019 г.;
4. Да се вземело само съдържанието на текста та р.1, т.1 (1) от договора за цесия от
01.09.2019 г. Невъзможно било цесионерът да „продава/цедира” на себе си „възмездно,
вземания от трети физически и/ или юридически лица...”. Тази формулировка водела до
невъзможен предмет на договора, съответно до нищожност на осн. чл.26, ал.2, предл.1 от
ЗЗД.
След като ищецът не е придобивал чрез цесия процесното вземане, искът му бил
неоснователен.
Поради гореизложеното, предявеният иск бил неоснователен и моли съда да го
отхвърли изцяло.
Възнаграждението му по делото, определено от съда, можело да бъде преведено по
банковата му сметка, както следва: BIC: BUINBGSF, IBAN: BG44BUIN95611000554329.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5341/2021 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съдът е издал в полза на „ЮБЦ” ЕООД срещу З. Б. Х. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 95,02 лева – главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга и за мораторна лихва в размер на 23.77 лв. за периода от
01.06.2019г. до 16.11.2021г., начислена върху фактура №**********/16.05.2019 г. и
законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв.
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 17200697001, същият е сключен на 05.02.2019 г. между ответника
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД за ползване на интернет услуга за номер
********* при условията на абонаментен план Smart XL с месечна абонаментна вноска в
размер на 34.99 лв. с ДДС, със срок на действие за 24 месеца – до 05.02.2021 г.
По делото са представени данъчни фактури и извлечения за потребление към всяка
от тях, издадени от „БТК“ ЕАД с получател ответника, обективиращи вида и размера на
незаплатената услуга, а именно: фактура № **********/15.02.2019 г., за отчетен период на
потребление 05.02.2019г. – 14.02.2019 г., с начислена за периода сума за месечен абонамент
Smart XL в размер на 61.07 лева с ДДС, с падеж 04.03.2019 г.; фактура №
**********/15.03.2019 г., за отчетен период на потребление 15.02.2019г. – 14.03.2019 г., с
9
начислена за периода сума за месечен абонамент Smart XL в размер на 96.96 лева с ДДС, с
падеж 01.04.2019 г.; фактура № **********/15.04.2019 г., за отчетен период на потребление
15.03.2019г. – 14.04.2019 г., с начислена за периода сума за месечен абонамент Smart XL в
размер на 132.53 лева с ДДС, с падеж 02.05.2019 г.; фактура № **********/16.05.2019 г., за
отчетен период на потребление 15.04.2019г. – 14.05.2019г., с начислена за периода сума за
месечен абонамент Smart XL в размер на 110.02 лева с ДДС, с падеж 01.06.2019 г. и фактура
№ **********/15.06.2019г., за отчетен период на потребление 15.05.2019г. – 14.06.2019г., с
начислена за периода сума за месечен абонамент Smart XL в размер на 463.88 лева с ДДС, с
падеж 02.07.2019 г.
По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018 г. между цедент
„БТК“ ЕАД и цесионер „С. Г. Груп“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между цедент
„С. Г. Груп“ ООД и цесионер „ЮБЦ“ ЕООД. Само към втория договор за цесия е
представено извлечение от Приложение 1 към Анекс от дата 10.03.2020 г., в което е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля от „С. Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, а
именно вземане в размер на 95.02 лева спрямо З. Б. Х..
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били връчени на
ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към исковата молба е
приложеното уведомление до ответника за извършените цесии с искане да му бъде връчено
като приложение към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
В настоящия случай и видно от данните по делото липсва надлежно съобщаване на
извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на
ответника преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е
връчено само на особения представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата
съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е
надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на
ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на
особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради
обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на
чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5
ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава право да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. В този
смисъл е трайно установената съдебна практика на съдилищата от по-горната инстанция.
10
Гореизложеното води до неоснователност на предявения иск за признаване за
установено по отношение на ответника З. Б. Х., че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, в размер на 95.02 лв. - представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД,
на посочените основания.
Мотивиран от горното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради което се явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и
възражения на страните по съществото на спора.
Издадената заповед по чл. 410 ГПК от 08.02.2019 г., обаче, следва да бъде обезсилена
частично по следните съображения:
С исковата молба заявителят е предявил установителен иск за вземането, като от
приложената искова молба /също и от неговите твърдения/ се установява, че установителен
иск е предявен само за сумата от 95.02 лв. /деветдесет и пет лева и две стотинки/,
представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга. Но в
настоящото производство не е предявен установителен иск за сумата от 23,77 лв. /двадесет и
три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
01.06.2019 г. – 16.11.2021 г., начислена върху фактура №**********/16.05.2019 г. - също
предмет на заповедта за изпълнение.
С оглед на тези факти съдът намира, че на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената
заповед за изпълнение от 26.11.2021 г. по ч. гр. д. №5341/2021 г. по описа на Старозагорски
районен съд следва да бъде обезсилена частично за сумата от 23,77 лв. /двадесет и три лева
и седемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2019г. –
16.11.2021г., начислена върху фактура №**********/16.05.2019г., тъй като ищецът е
предявил установителния иск за по-малък размер от сумата, претендирана в заповедното
производство. Допустимо е установителният иск да бъде предявен за по-малка по размер
сума, отколкото в заповедното производство, но това означава, че в непредявения размер
заповедта за изпълнение подлежи на частично обезсилване. При това положение за
непредявеното вземане за мораторна лихва за сумата от 23,77 лв. за периода 01.06.2019г. –
16.11.2021г., начислена върху фактура № **********/16.05.2019 г. заповедта за изпълнение
подлежи на частично обезсилване, тъй като не е налице идентитет на претенциите, заявени в
двете производства по размер /дори ищецът сам заявява, че е предявил иск за по-малка
сума/.
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй
като претенцията за разноски не представлява самостоятелен иск и по нея се дължи изрично
произнасяне само при пълно или частично уважаване на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, против З.
Б. Х., ЕГН **********, с адрес: *************** иск за установяване съществуването на
вземането на „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 95.02 лв. - представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 5341/2021 по описа на Районен съд - Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 5341/2021 г. по описа на
РС Стара Загора в частта, с която е разпоредено длъжникът З. Б. Х. да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД сумата от 23,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2019 г. –
16.11.2021 г., начислена върху фактура № **********/16.05.2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд - Стара Загора, а в частта му за частично
прекратяване на производството по делото и за частично обезсилване на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Стара Загора в едноседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12