Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260207 14.03.2022
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Стела Грозева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20587 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявени от „ЦПЛ-Б1 СОЛАР" ЕООД,
ЕИК: ********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: 1470, 36 лв.,
представляваща разликата между стойността на произведената от обекта на ищеца електрическа енергия за периода от 01.10.2017 до 30.09.2019 г.,
изчислена по преференциална цена и същата стойност - изчислена по цена за
излишък, както следва: за месец октомври
2017 г.- 7 лв., за месец октомври 2018 г. – 182,54 лв., за месец септември 2019
г. – 1280,82 лв., както и сумата от 27, 91 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.12.2017г.-
06.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /06.11.2019г./ до окончателното й изплащане (
исковите претенции са описани съобразно
уточняваща молба на ищеца от 25.02.2020г.- л. 55 от делото ).
С
определение от 17.07.2020г. „НЕК“ ЕАД е
конституирано като трето лице- помагач на страната на ответника. С
протоколно определение от 04.11.2020г. / л. 79 от делото /, е приет за съвместно разглеждане предявеният
от ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу третото лице- помагач „НЕК“ ЕАД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3- то ЗЗД, с който в случай, че бъдат
уважени исковете на ищеца по първоначално предявените искове, се претендира
третото лице- помагач да бъде осъдено да
заплати на ищеца по обратния иск следните суми: 8,40 лева- представляваща разликата между стойността на
количеството електрическа енергия, произведена от ФЕЦ „ЦПЛ-Б1 Солар“ за периода
от 18:00 на 02.10.2017 до 0:00 на 03.12.2017, изчислена по приложимата по
отношение на обекта преференциална цена и стойността на същото количество
електрическа енергия, изчислена цена за излишък, която сума /стойността на
количеството електрическа енергия, изчислена по цена за излишък/ реално е
платена от НЕК на основание чл. 94 ЗЕ; 1,78
лева – неустойка в размер на законната лихва върху сумата по т. 1 за
периода от 29.12.2017 /денят на изпадане в забава, съгласно фактура № *****/30.11.2017г./
до 31.01.2020г. / датата на подаване на исковата молба/; 219,05 лева- представляваща разликата между стойността на
количеството електрическа енергия, произведена от ФЕЦ „ЦПЛ-Б1 Солар“ за периода
от 14:00 на 07.10.2018г. до 0:00 на 08.10.2018, изчислена по приложимата по
отношение на обекта преференциална цена и стойността на същото количество
електрическа енергия, изчислена цена за излишък, която сума /стойността на
количеството електрическа енергия, изчислена по цена за излишък/ реално е
платена от НЕК на основание чл. 94 ЗЕ; 24,04
лева – неустойка в размер на законната лихва върху сумата по т. 3 за
периода от 02.01.2019г. /денят на изпадане в забава, съгласно фактура № *****/30.11.2018г./
до 31.01.2020 /датата на подаване на исковата молба/; 1 536,99 лева- представляваща разликата между стойността на
количеството електрическа енергия, произведена от ФЕЦ „ЦПЛ-Б1 Солар“ за периода
от 20:00 на 25.9.2019 до 0:00 на 30.9.2019, изчислена по приложимата по
отношение на обекта преференциална цена и стойността на същото количество
електрическа енергия, изчислена цена за излишък, която сума /стойността на
количеството електрическа енергия, изчислена по цена за излишък/ реално е
платена от НЕК на основание чл. 94 ЗЕ; 27,33
лева- неустойка в размер на законната лихва върху сумата по т. 5 за периода
от 29.11.2019 /денят на изпадане в забава, съгласно фактура № *****/31.10.2019г./
до 31.01.2020 /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху главните вземания от датата на подаване на исковата молба в съда-
31.01.2020 година до окончателното заплащане.
Ищецът
твърди, че експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност от 120,96 kWp,
построена в УПИ ****- за фотоволтаилна електроцентрала № * в землището на с. Ж., общ. М., обл. П.. Посочва се, че в качеството си на
производител на електрическа енергия е сключило с ответника договор за
закупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №******
г. В чл. 5, ал. 1 от договора се сочи, че е
уговорено, че произведената активна енергия от възобновяеми източници се
изкупува от купувача, по определената ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателтсво, в съответствие с вида
на енергийния обект, който се определя от продавача, чрез подаване до купувача
на Декларация по образец – Приложение 2. В чл. 5, ал. 7 се сочи, че е
уговорено, че купувачът заплаща на продавача дължимите по представената фактура
суми в срок до десет работни дни от получаването на оригинална фактура,
придружена с подписан от продавача протокол за количеството произведена
електрическа енергия. Кратък период след сключването на договора са предприети
действия от ДЕКВР и законодателя към намаляване на преференциалните цени на
произвежданата електроенергия от възобновяеми източници. С Решение № Ц- 33 от
14.09.2012 г. на ДЕКВР се сочи, че на основание чл. 32, ал.4, чл.30, ал.1, т.
13 и чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗЕ във вр. § 197, ал. 2 ЗИД ЗЕ са определени
временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа,
които да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници. Това решение се посочва, че е отменено с влезли в сила
решения на ВАС, като в тази връзка са приети решения на ВАС, които приемат, че
отмяната има обратно действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР. След
отмяната на цитираното решение се посочва, че е прието Решение № *********г. на
основание § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, с което КЕВР установява нетното специфично
производство (НЦП) на електрическата енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Впоследствие
това решение също е отменено с обратна сила с решение на ВАС. Позовавайки се
обаче на приетото в цитираното Решение № *********г. ответното дружество е
изкупувало електрическа енергия на преференциални цени само до размера на
посочените в решението количества произвеждане електрическа енергия. За
останалите количества е заплащана от ответното дружество по – ниска цена. В
исковата молба и уточнителните молби ищецът посочва разликите между дължимите
суми и платените такива от ищеца за периода от
01.12.2017 г. до 30.09.2019 г.,
като твърди, че на основание сключения договор и във връзка с отмяната
на постановените решения на ДКЕВР, впоследствие КЕВР, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати тези суми, ведно с обезщетение за забава върху дължимата сума за всеки
от месеците, включени в исковата претенция. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който не оспорва, че е
сключил с ищцовото дружество посочения Договор за изкупуване на електрическа
енергия № ******** г., нито че ищецът е
производител на електрическа енергия и експлоатира обект, представляващ
фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с. Ж., общ. П., с
диспечерско наименование „ЦЛП – Б1 Солар“. Не се оспорва и обстоятелството,
че Решение от 31.07.2015 г. е отменено
в частта, отнасяща се до ФЕЦ на ищеца. Посочва, че след отмяната на решението
от 31.07.2015 г. е постановено Решение № ****** г., с което НСП за обекта на
ЦПЛ, считано от 31.07.2015 г. е определено в размер на 1188 кWp., като решението
подлежи на предварително изпълнение. Оспорва твърдението на ищеца, че към
настоящия момент за ФЕЦ на ЦПЛ няма определено НСП. Ответникът твърди, че
приложима за процесните количества, произведени през периода е именно цената по
чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ поради четири причини – първо – НСП се прилага по
отношение на процесния обект за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници, дори и след отмяната на Решение ****; второ – сумите,
които са заплатени на ищеца за произведената електрическа енергия са заплатени
въз основа на сключения договор за изкупуване, а не на основание решение ****;
трето – след отмяната на Решение ****, КЕВР е приела ново решение – Решение ****,
с което считано от 31.07.2015 г. се установява същото НСП за ФЕЦ „ЦПЛ – Б1
Солар“ и четвърто – твърди се, че може да се определи НСП за групата обекти за
производство на електрическа енергия, като тази на ищеца, дори и да липсва
такова. Твърди се, че приложима за
процесните количества, произведена през процесния период е цената по чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ, като посочва, че през процесния период ищцовото дружество е
произвело отразените в отговора количества електрическа енергия. Излагат се
подробни съображения във връзка с доводите на ответника, че НСП се прилага по
отношение на процесния обект през процесния период, като сочи, че процесната
ФЕЦ не е сред изключенията в чл. 35, ал.5, т. 1 ЗЕВИ. Във връзка с твърдението,
че сумите, които са платени на ищеца са заплатени въз основа на сключения
договор, а не на основание решение **** цитира разпоредбата на чл. 27 от
договора за изкупуване. Сочи се, че именно на основание тази разпоредба е
приложена разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, като са определени нови цени, по
които да се изкупува електрическа енергия преди достигане на НСП и след този
момент. Цитира се съдебна практика, в която се сочи, че средногодишното
производство – критерият за разграничение на количествата електрическа енергия,
които се заплащат по преференциална цена и тези, които се заплащат по цена за
излишък, се прилага и при липса на конкретно решение на КЕВР. Сочи се, че
съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕ един от критериите, които се прилагат при определяне
на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници е именно производителността на инсталацията според вида
на технологията и използваните ресурси. На основание изложените подробни доводи
в отговора на исковата молба се моли исковете да се отхвърлят. Претендират се
разноски.
Третото
лице- помагач „НЕК“ АД оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като
претенцията на заплащане на произведените количества електрическа енергия над
НСП на преференциални цени е
неснователна. Твърди, че това искане противоречи на разпоредбата на чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ, която ограничава количествата електрическа енергия, които се изкупуват
по преференциална цена. Твърди се, че отмяната на т. 2.14 на Решение № СП-
1/31.07.2015 г. няма за последица отпадане на нетното специфично производство
за конкретните обекти, тъй като същото е уредено в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, както
и с оглед обстоятелството, че КЕВР е приела Решение № СП- 2/06.03.2019 г., с
което е установила, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 1188 кWp, въз основа на което е определена
преференциална цена на фотоволтаични електрически централи с мощност над 30 кWp
до 200 кWp в размер на 567,41 лв. на мегаватчас. Сочи се, че решението има
обратно действие и подлежи на предварително изпълнение. Посочва се какъв е характера и функцията на
нетното специфично производство, като се цитират и законови разпоредби в тази
връзка. Сочи се, че цитираните две решения на КЕВР не са ценови решения, а
установяват като величина нетната специфична производителност по видове
производители и енергоизточници,
съобразявайки определените цени в конкретно посочени ценови решения, като те
имат констативен характер. Посочва се, че производителят е продавал енергия
както на крайния снабдител, така и на свободния пазар, като съгласно сключения
договор за изкупуване, крайният снабдител изкупува по преференциална цена
цялото количество произведена електрическа енергия, с изключение на
количествата, които продавачът използва за собствени нужди, по свой избор
ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове и предприятия и
обекти, или продава по свободно договорени цени. Моли се предявените искове от
ищеца да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните, а и се установява от приобщените по делото
доказателствени материали, че ответникът по първоначални предявените искове е
сключил с ищцовото дружество Договор за изкупуване на електрическа енергия № ******** г. Ищецът
по първоначално предявените искове е производител на електрическа енергия и
експлоатира обект, представляващ фотоволтаична електрическа централа / наричана
за краткост ФЕЦ /, находяща се в с. Ж., общ. П., с диспечерско наименование
„ЦЛП – Б1 Солар“. Не се оспорва и обстоятелството, че Решение № СП- 1/31.07.2015 г. на КЕВР е
отменено в частта, отнасяща се до ФЕЦ на ищеца.
С оглед изменението на разпоредбата
на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, считано от 24.07.2015 г., е прието Решение № СП -
1/31.07.2015 г. на КЕВР. С т.2.14 от цитираното решение е определено нетно
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение Ц-18/ 20.06.2011 г., в размер 1 188 kWh за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. По делото не
е налице спор, а това се установява и от приложените решения на Административен
съд София- град и Върховен административен съд, че Решение № ****/31.07.2015 г.
на КЕВР в частта му по т.2.14 е отменено с влязло в сила на 03.12.2018 г.
съдебно решение.
Установява се и че след отмяната на
горното решение е прието Решение № ****/06.03.2019 г. на КЕВР / л. 20 от делото
/, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена 567,41 лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на
КЕВР, по т.14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200
kWp.
Между страните не съществува спор,
че отношенията им във връзка с продажбите през процесния период са били
съобразени с посоченото последващо Решение № СП - 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР.
Предвид това, основните доводи на ищеца за дължимост на процесните суми по
първоначално предявените искове се базира на твърденията, че цитираното
последващо Решение на КЕВР е неправилно и нищожно. Както валидността, така и правилността на това решение на КЕВР са
предмет на вече приключил съдебен контрол ( Решение
№ 8239 от 19.12.2019 г. постановено по адм. д. № 3661/2019 г. на АССГ, 71- ви
съств, оставено в сила с Решение № 7152 от 14.06.2021 г., постановено от
Върховен административен съд по адм. д. № 4746/2020 г.- л. 129- 140 от делото),
в резултат на който жалбите на ищеца „ЦПЛ-Б1
СОЛАР" ЕООД и други производители на електроенергия против Решение №
СП - 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР са били отхвърлени.
Предвид гореизложеното, въпросът за
цената, по която е следвало да се заплаща произведената от ищеца електрическа
енергия - дали изцяло по преференциална цена или пък количествата, надвишаващи
НСП, да се заплащат по цена за излишък, е
вече съдебно решен и поддържаните от жалбоподателя доводи против
правилността и валидността на Решение № СП - 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР не
следва да бъдат обсъждани (арг. чл. 17,
ал. 2, изр. 2-ро ГПК). Допълнително, според § 1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, НСП
подлежи на определяне от КЕВР и разпоредбата на чл. 31 , ал.5 от ЗЕВИ
определяща условията за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници за
исковия период сочи, че преференциални цени за такава се дължат за количествата
до 1188 kWh, а за тези над тях енергията се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар. Същевременно, от приетото по делото заключение по
изготвената СТЕ ( л. 165- 168 ) се изяснява, че количествата произведена
електрическа енергия от ФЕЦ „ЦПЛ- Б1 Солар“ за процесните месеци за изцяло
заплатени от ответника в срок. Предвид
гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЦПЛ-Б1 СОЛАР" ЕООД, ЕИК:
********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* следва да бъдат отхвърлени изцяло ( във връзка с гореизложеното, произнесени по
идентичен казус- Решение № 260223 от 25.10.2021 г. по в. т. д. № 111 / 2021 г.
на III състав на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 260228 от 29.11.2021 г. по
в. т. д. № 112 / 2021 г. на I състав на Апелативен съд – Пловдив; Решение №
260219 от 13.10.2021 г. по в. т. д. № 21 / 2021 г. на III състав на Апелативен
съд – Пловдив; Решение № 260234 от 06.12.2021 г. по в. т. д. № 110 / 2021 г. на
II състав на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 260091 от 22.10.2020 г. по т.
д. № 939 / 2019 г. на XII състав на Окръжен съд – Пловдив ).
Доколкото първоначално предявените искове са
изцяло отхвърлени, то не е възникнало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу „НЕК“
ЕАД обратен иск. Предвид изложеното, то съдът не дължи допълнително обсъждане
на този въпрос.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноските, сторени в хода на процеса. Ответното дружество се представлява
от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. Ответникът
по първоначално предявените искове е сторил и разноски в размер от 400 лв. –
депозит на изготвяне на допуснатите по делото експертизи. Предвид изложеното
ищецът „ЦПЛ-Б1 СОЛАР" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД разноски в общ размер от 550 лв.
Ответникът
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД претендира да му бъдат заплатени разноски и
по предявения обратен иск. Такива обаче не му се следват, доколкото не са
настъпили процесуалните предпоставки за разглеждането на предявения обратен иск.
Що се
касае до третото лице- помагач, то съобразно нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК, на
третото лице- помагач не се присъждат разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЦПЛ- Б1 СОЛАР" ЕООД, ЕИК:
********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********
обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва: 1470, 36 лв.,
представляваща разликата между стойността на произведената от обекта на ищеца електрическа енергия за периода от 01.10.2017г. до
30.09.2019г., изчислена по преференциална цена и същата стойност - изчислена по
цена за излишък, както следва: за месец
октомври 2017 г.- 7 лв., за месец октомври 2018 г. – 182,54 лв., за
месец септември 2019 г. – 1280,82 лв., както и сумата от 27, 91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима
за периода 01.12.2017г.- 06.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 06.11.2019г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 „ЦПЛ- Б1
СОЛАР" ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 550 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника, а именно- „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Г.Й