Р Е Ш Е Н И Е
№ 152 29.05.2020
година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти
състав
на ………………осемнадесети май….……..… две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание,
в следния състав :
СЪДИЯ : А. П.
С участието на секретаря……Галя К.….……………………...…..….
И прокурора …………………Елеонора И.а....………………….…...……
като разгледа докладваното от съдия П.….……..…………….………..
гражданско дело …….№ 747 по
описа за 2019 година…………………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от К.Х.М.
***, с която се предявяват срещу
Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове за
сумите 2 350 лева и 30 000 лева (след направеното изменение на иска). Ищцата твърди, че е дипломиран инженер с дългодишен стаж
и опит в строителството и изграждането на пътни обекти. До 1999 година работила
като управител на Общинско дружество, а от 1999 година - като проектант на
свободна практика, надзорник на строителни обекти и управител на надзорна фирма
„КиМ К. и.“ ЕООД, ЕИК *****, като била и едноличен собственик на капитала на
това дружество. Освен това, била и оценител на недвижими имоти и вещо лице,
включено в списъка на Хасковския окръжен съд. През периода след 2006 година
имала ангажименти във връзка с упражняване на инвеститорски контрол на обекти,
финансирани от ПУДООС в Хасковска и Кърджалийска област. Тази дейност ѝ
била поверена именно заради професионализма и изградения авторитет. В тази
връзка изпълнявала към РИОСВ- Хасково дейността на инвеститорски контрол за
обект по Договор № 4393- 02/29.09.2008 г. за строителство на обект „Корекция на
Циганско дере - гр.Кърджали" между Община Кърджали и Гражданско дружество
„СА".
През лятото на 2010 година
на няколко пъти била призовавана във ВКП в град София, за разпит относно документацията
по строителството. Впоследствие била привлечена като обвиняема по образуваното
наказателно производство и срещу нея то продължило повече от година. През 2012
година Софийска градска прокуратура, въз основа на събраните доказателства по
ДП № 35 СЗ /2010 година по описа на СЗ ВКП (пр.пр. № СЗ -39 /2010 г. по описа
на СЗ ВКП), внесла обвинителен акт в Районен съд Кърджали. Било ѝ
повдигнато обвинение за престъпление по чл.212, ал. 4 предл. 1 вр. ал.2 вр.с
чл.20, ал.4 вр.с чл.18, ал.1 от НК, заедно с още седем лица. Конкретното
обвинение против ищцата било за това, че на 06.07.2009 г., в гр. Кърджали, като
помагач, в съучастие с Е. Б. К., С. А. Д. и Н.К. П. - извършители и К. Х. М., В.
П. Б. и В. Т. И. - помагачи, чрез съставяне на документ с невярно съдържание (
Протокол № 1/06.07.2009 г, на Регионална инспекция за опазване на околната
среда и водите - гр. Хасково за приемане на извършена работа по Договор № 4393-
02/29.09.2008 г. за изпълнение на строителство на обект „Корекция на Циганско
дере - гр.Кърджали" между Община Кърджали и Гражданско дружество
„СА", съставен на основание чл.З, ал.1 от Договор №7227/15.06.2009 г. между
община Кърджали и Предприятие за управление на дейностите по опазване на
околната среда при Министерството на околната среда и водите
/"Финансираната страна се задължава да отчита всеки завьршен етап и
окончателно изпълнение на проекта пред финансиращата страна. Всички отчетни
документи и констативния протокол от проверката на обекта се съгласуват от
РИОСВ-Хасково или Басейнова дирещия - Пловдив в който протокол е отразено, че
строително-монтажните работи по количествено-стойностната сметка са завършени
съгласно договора и разходите в размер на сумата от 1 164 174, 31 /един милион
сто шестдесет и четири хиляди сто седемдесет и четири лева и 31 ст./ лева без
ДДС, следва да бъдат изплатени, като в посочената сума се включват неизпълнени
СМР - доставка и полагане на бетон В, подложка от баластра и направа и
разваляне на кофраж на стойност 429 572, 44 /четиристотин двадесет и девет
хиляди петстотин седемдесет и два лева и 44 ст./ лева без ДДС и водосток на км
0 + 878,00 на стойност по оферта - 133 435, 40 /сто тридесет и три хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и 40 ст./ лева без ДДС на обща стойност - 563
007, 84 /петстотин шестдесет и три хиляди и седем лева и 84 ст./ лева без ДДС ), умишлено улеснила опита на
извършителите съзнателно да дадат възможност на други юридически лица (
„Саварона" ЕООД - гр.Кърджали и „Ардастрой" ООД - гр.Кърджали,
обединени в Гражданско дружество „СА" с Договор от 15.08.2008 г.за
учредяване на гражданско дружество /консорциум/ по смисъла на чл.358-364 от
Закона за задълженията и договорите ),
чрез документите: Протокол № 1/06,07.2009 г. на Регионална инспекция за
опазване на околната среда и водите - гр. Хасково за приемане на извършена
работа и Протокол №1/06.07.2009 г. за установяване завършването и заплащането
на натурални видове строителни и монтажни работи към 06.07,2009 г. за обект
„Корекция на Циганско дере" - гр.Кърджали, да получат без правно
основание, ( съгласно раздел III, чл.3.3 от Договор №4393-02/29.09.2008г. за
изпълнение на строителство на обект „Корекция на Циганско дере -
гр.Кърджали" между Община Кърджали и Гражданско дружество „СА"
/"Заплащането на изпълнените работи ще се извърши след пълното им
приключване, доказано със съставянето на Акт /отчет/ за извършените работи,
подписан двустранно от възложителя и изпълнителя и със съставянето на протокол
от страните по Договора за приемането на завършените СМР, предмет на настоящия
Договор... 7 ), чуждо движимо
имущество, собственост на Община Кърджали в големи размери - сумата от 563 007,
84 лева без ДДС, представляваща стойността на неизпълнените СМР, като деянието
е останало недовършено по независещи от дееца причини.
По така внесения обвинителен
акт в Районен съд Кърджали било образувано НОХд № 753 по описа на 2012 година.
В хода на първоинстанционното производство били проведени множество заседания,
като ищцата участвала във всички тях без оглед на здравословните ѝ
проблеми: на 30.10.2012 година, на 6 и 7.12.2012 година, на 14 и 15.01.2013
година, на 26 и 27.02.2013 година, 4.03.2013 година, 15.04.2013 година, 30.05.2013
година, 12.07.2013 година, 11.10.2013 година, 27.11.2013 година и на 5.12.2013
година. В последното с.з. била
постановена присъда, с която ищцата М. и останалите лица сбили признати за
невиновни и оправдани по всички обвинения.
Присъдата била
протестирана от Прокуратурата пред Окръжен съд Кърджали, който с Решение от
23.05.2014 година, постановено по ВНОХд №
6/2014 година, я потвърдил. В мотивите и на
двете инстанции изрично е било прието,
че ищцата М. е
изцяло невинна поради липса на извършено
от нея каквото и да е
престъпление в каквото и да е качество.
Ищцата твърди, че вследствие на тези незаконосъобразни действия на
Прокуратурата, продължили почти пет години, претърпяла значителни неимуществени
и имуществени вреди, които се явявали тяхна пряка и непосредствена последица.
Счита, че е налице е хипотезата на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ. Конкретизира
твърдените от нея имуществени вреди както следва: заплатени възнаграждения на адвоката в общ размер 1400 лева
и понесени разноски по явяване на делото в общ размер 950 лева (пътни разходи
от Хасково до София – 500 лева и от Хасково до Кърджали – 450 лева).
Досежно претенцията си за неимуществените
вреди твърди следното: Още след образуването на
досъдебното производство и началото на разпитите ѝ, изпаднала в депресия.
Била убедена в своята невиновност, но въпреки това ѝ се налагало да
понася неблагоприятните последици от привличането ѝ като обвиняема.
Висящото наказателно производство създало затруднения в професионалната ѝ
реализация: към онзи период ЗОП и подзаконовите нормативни актове изисквали при
участие в обществени поръчки да се представя удостоверение от НСС за липса на
висящи наказателни производства. И тъй като тя била привлечена като обвиняема,
невъзможността да представи такова удостоверение повлияла негативно бизнеса
ѝ като независим строителен надзор. Освен това, „новината“ за
привличането ѝ като обвиняема за измама и опит за присвояване на
значителни обществени средства се разчула в град Хасково, където живеела и
практикувала професията си. Това се отразило на самочувствието и на работата ѝ,
започнал постепенен отлив на клиенти. Впоследствие, след предаването ѝ на
съд, тези процеси се задълбочили и сриването на авторитета ѝ довело до сриването
на професионалната и бизнес-реализация. В същото време, заплахата от осъждане се
отразила сериозно и на здравето ѝ – изострили се стари заболявания,
получила сериозни смущения във вестибуларната ѝ система, които налагали
медикаментозно лечение. Ищцата станала тревожна, затворила се в себе си,
ограничила контактите си и стигнала до пълна депресия, тъй като дори и
сравнително близките ѝ хора променили отношението си към нея, след
публикациите в местната преса за „аферата” с „Циганското дере”, в която били
замесени 8 бизнесмени и висши служители на Община Кърджали. От момента на
започване на досъдебното производство била подкрепяна единствено от семейството
ѝ, налагало се съпругът на ищцата да я кара с колата, тъй като в резултат
на психическото напрежение изгубила увереността да я управлява сама. Дори и
след постановяване на оправдателната присъда, ищцата дълго време не успявала да
се върне в нормален ритъм на живот, да възстанови бизнеса си на независим
строителен надзорник и да очисти името си от сложеното от Прокуратурата петно.
През времето, докато траело наказателното производство, се чувствала
неоснователно унизена, изпитвала несигурност и колебания и особено тежко
изживявала ограниченията в професионалната ѝ реализация. Първоначално оценява претенцията си за
неимуществени вреди на сумата 60 000 лева, но с молба вх. №
11986/17.12.2019 година прави изменение на иска и се отказва от претенцията си
в частта над 30 000 лева до пълния предявен размер. Частичният отказ от
иска е приет с протоколно определение от 20.01.2020 година и сега съдът е
сезиран с иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
С тези и останалите съображения
моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете ѝ и да ѝ
присъди обезщетенията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
01.06.2016 година – за период от три години преди подаването на ИМ, до
окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1
ГПК ответникът Прокуратурата
на Република България, чрез Софийска градска прокуратура (делото първоначално е
било заведено пред СГС) подава писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения иск. На първо място било недоказано твърдението на
ищцата за наличие на влязла в сила присъда, която да бъде основание за
реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Алтернативно, прави възражение за
погасяване правото на ищцата на съдебно притезание поради изтичане на
5-годишната давност за главниците и 3-годишната за лихвите. Счита, че
представените с ИМ доказателства не установяват причиняване на ищцата на твърдените неимуществени и имуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Настоява,
че в периода на обвинението, включително и до настоящия момент, ищцата била собственик и управител на редица търговски дружества, а именно „К и М К. и.“ с ЕИК: *****, „К и М пропърти”, а така също от 2009 г. до настоящия момент
била председател на Сдружение „Агенция за подпомагане
развитието на малкия и средния бизнес”. Акцентува върху
неприлагане на мерки за процесуална принуда, включително отстраняването
на ищцата от работа по реда на НПК. Оспорва разгласяването на информацията относно обвинението да е станало от
длъжностните лица на прокуратурата. Дори и ако тя стигнала до знанието на
обществото, то поради действията на самата ищца. На следващо място,
прави възражение за освобождаване на ответника от отговорност или,
алтернативно, за съпричиняване, като се позовава на мотивите към присъдата по НОХД № 753/2012 г. по описа на PC – Кърджали. Ако ищцата не била подписала въпросните инкриминирани документи, за които била обвинена в документна измама, то не би се достигнало до обвинението. Следващият довод е за приключване на наказателното производство в разумни
срокове, с оглед правната и фактическа сложност на наказателното дело и голям
брой участващи в делото лица. С тези и останалите доводи, изложени в отговора,
ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Алтернативно се прави
възражение за значително завишаване размера на претенцията за неимуществени
вреди и несъответствието му с критериите по чл. 52 ЗЗД, с икономическия
стандарт в Р България и със съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/. Акцентува се върху по-ниския интензитет на
упражнената процесуална принуда – липса на взета спрямо ищцата най-тежка мярка
за неотклонение. Оспорва се и размерът на исковата претенция за имуществени
вреди, като в тази насока ответникът прави възражение за прекомерност на
заплатеното от К.М. адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Счита за недоказани твърденията за направени транспортни разходи за явяване по
дело във връзка с обвинението.
Хасковския
окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно
от материалите на ДП № 35-СЗ/2010 година по описа на ВКП, същото е образувано
по отделени материали от д.п. № 3-СЗ/2009 година по описа на ВКП с
постановление от 21.12.2010 година, за извършени през периода 2007 година –
2009 година в град Кърджали престъпления по чл. 219 НК и чл. 212 НК от
длъжностни лица и служители в Община Кърджали във връзка със сключване и
изпълнение по договори за възлагане на три обществени поръчки, по които Община
Кърджали е възложител – „Почистване и отводнителните мероприятия на Боюк дере –
град Кърджали“, „Корекция на циганско дере“ и „Почистване на коритото на река
Арда в участъка на град Кърджали“.
В
хода на наказателното производство към наказателна отговорност са били
привлечени осем лица, предвид извода на прокуратурата за тяхната съпричастност
към осъществен състав на престъпление по чл. 212 от НК. В това число, с
постановление от 21.07.2011 година на следователи в Национална следствена
служба – София и Следствен отдел при Софийска градска прокуратура е била
привлечена като обвиняема К.Х.М., в извършване на престъплението, описано в
постановлението по следния начин: на
06.07.2009 г., в гр. Кърджали, като
помагач, в съучастие с Е. Б. К., С. А. Д. и Н.К. П. - извършители и К. Х. М.,
В. П. Б. и В. Т. И. - помагачи, чрез
съставяне на документ с невярно съдържание - Протокол № 1/06.07.2009 г, на Регионална
инспекция за опазване на околната среда и водите - гр. Хасково за приемане на
извършена работа по Договор № 4393- 02/29.09.2008 г. за изпълнение на
строителство на обект „Корекция на Циганско дере - гр.Кърджали" между
Община Кърджали и Гражданско дружество „СА", съставен на основание чл.З,
ал.1 от Договор №7227/15.06.2009 г. между община Кърджали и Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда при Министерството на
околната среда и водите /"Финансираната страна се задължава да отчита
всеки завьршен етап и окончателно изпълнение на проекта пред финансиращата
страна. Всички отчетни документи и констативния протокол от проверката на
обекта се съгласуват от РИОСВ-Хасково или Басейнова дирекция – Пловдив/, в
който протокол е отразено, че строително-монтажните работи по
количествено-стойностната сметка са завършени съгласно договора и разходите в
размер на сумата от 1 164 174, 31 лева без ДДС, следва да бъдат изплатени, като
в посочената сума се включват неизпълнени СМР - доставка и полагане на бетон В,
подложка от баластра и направа и разваляне на кофраж на стойност 429 572, 44
лева без ДДС и водосток на км 0 + 878,00 на стойност по оферта - 133 435, 40
лева без ДДС на обща стойност - 563 007, 84
лева без ДДС ), умишлено улеснила опита на извършителите съзнателно да дадат възможност на други
юридически лица - „Саварона" ЕООД -
гр.Кърджали и „Ардастрой" ООД - гр.Кърджали, обединени в Гражданско
дружество „СА" с Договор от 15.08.2008 г.за учредяване на гражданско
дружество /консорциум/ по смисъла на чл.358-364 от Закона за задълженията и
договорите ), чрез документите:
Протокол № 1/06.07.2009 г. на Регионална инспекция за опазване на околната
среда и водите - гр. Хасково за приемане на извършена работа и Протокол
№1/06.07.2009 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи към 06.07,2009 г. за обект „Корекция на Циганско
дере" - гр.Кърджали, да получат без
правно основание, съгласно раздел III,
чл.3.3 от Договор №4393-02/29.09.2008г. за
изпълнение на строителство на обект „Корекция на Циганско дере -
гр.Кърджали" между Община Кърджали и Гражданско дружество „СА"
/"Заплащането на изпълнените работи ще се извърши след пълното им
приключване, доказано със съставянето на Акт /отчет/ за извършените работи,
подписан двустранно от възложителя и изпълнителя и със съставянето на протокол
от страните по Договора за приемането на завършените СМР, предмет на настоящия
Договор... „/, чуждо движимо имущество,
собственост на Община Кърджали в големи
размери - сумата от 563 007, 84 лева без ДДС, представляваща стойността на
неизпълнените СМР, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини. Престъплението е квалифицирано
по чл. 212 ал. 4 предложение 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство, с постановление от 21.07.2011 година,
спрямо К.М. е била взета мярка за неотклонение „подписка“. К.М. се е явявала пет пъти в
Национална следствена служба – София във връзка с предприетото срещу нея
наказателно преследване: на 21.07 2011 година, когато на нея, в присъствие на упълномощения адвокат
Тенев е връчено постановление за привличането ѝ като обвиняема и е
разпитана в същото качество; на 16.08.2011 година – за разпит в качеството на
обвиняема; на 02.08.2011 година и 09.08.2011 година – за запознаване с
материалите на досъдебното производство; на 14.12.2011 година за предявяване на
разследването, на което К.М. се е явила с адв. Ц.. В материалите на досъдебното
производство (т. 14) се съдържа договор за правна защита и съдействие, сключен
между К.Х.М. ***. Видно от договора, за адвокатска защита в досъдебното
производство К.М. е заплатила 300 лева,
в брой. Към ДП е приложено и адвокатско пълномощно на адв. М.Ц. *** (т. 14, л.
59), но в него не е указан размер на договорено и заплатено от М. адвокатско
възнаграждение.
На 29.02.2012 година делото е било внесено
за разглеждане в Софийски районен съд с обвинителен акт. Повдигнатото на К.Х.М.
обвинение с ОА е за престъпление, квалифицирано по чл. 212 ал. 4 предл. 1 вр.
ал. 2 вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. Било е образувано НОХд № 4037/2012
година по описа на Софийски районен съд, с общо осем подсъдими, в т.ч. К.М.. С
разпореждане от 09.03.2012 година на съдия в СРС, съдебното производство пред
Софийския районен съд е било прекратено и делото е било изпратено за
разглеждане по компетентност на Районен съд – Кърджали. Съдебното производство пред РС-Кърджари е
продължило до 05.12.2013 година, като подсъдимата К.М. е взела участие във
всички проведени по делото съдебно заседания – лично или чрез защитника си.
Така, в с.з. на 30.10.2012 година К.М. не се е явила поради заболяване, но е
била представлявана от адв. Ц., който е представил доказателства за наличното
заболяване и лекарска забрана да напуска населеното място по местожителството.
В с.з. на 06.12.2012 година К.М. се е явила лично и с адв. Ц., като съдебното
заседание е продължило и на 07.12.2012 година. Следващите с.з. са били проведени на 14.01.2013 година,
26.02.2013 година, 14.04.2013 година, 30.05.2013 година, 12.07.2013 година,
27.11.2013 година, 05.12.2013 година, като във всички съдебни заседания К.М. се
е явила лично и със защитника си адв. Ц.. В с.з. на 11.10.2013 година К.М. се е
явила лично, като неявяването на адв. Ц. не е станало единствената причина за
отлагане на делото. На 05.12.2013 година
РС-Кърджали е постановил присъда № 205, с която на основание чл. 304 НПК К.Х.М.,
а и останалите седем подсъдими, са били
оправдани изцяло по предявените им обвинения. С определение от същата дата е била потвърдена
взетата спрямо М. на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“.
Районна прокуратура – Кърджали е протестирала оправдателната присъда и на
21.01.2014 година по протеста е било образувано ВНОхд № 6/2014 година по описа
на Окръжен съд – Кърджали. Делото е разгледано и решено от въззивната инстанция
в едно съдебно заседание, като с необжалваемо решение № 21/23.05.2014 година,
постановено по ВНОХд № 6/2014 година по описа на ОС-Кърджали, е потвърдена
оправдателната присъда № 205/05.12.2013 година по НОХд № 753/2012 година на
РС-Кърджали. Към материалите на ВНОХд 6/2014 година по описа на ОС-Кърджали е приобщен
договор за правна защита и съдействие, сключен между К.Х.М. и адв. М.Ц.. Видно
от договора, за адвокатска защита във въззивното производство К.М. е заплатила 1000 лева, в брой.
Видно
от съдържащо се в материалите на наказателното производство свидетелство за
съдимост, ищцата е с чисто съдебно минало - неосъждана.
Видно от извлечение от електронно
фирмено досие на „К и М К. и.“ ЕООД – Хасково, дружеството е регистрирано с
предмет на дейност: упражняване на независим строителен надзор в проектирането
и строителството, както и друга незабранена от закона дейност, с едноличен
собственик на капитала и управител К.Х.М.. Според решения на ОС на „КиМ К. и.“
ЕООД от 24.03.2014 година и 17.03.2015 година, за 2013 и 2014 финансови години
дружеството не е разпределяло дивидент от печалбата. В същото време, според
протокол от 05.11.2014 година, дружеството е разпределило дивиденти на
собственика в размер на 12000 лева от сметка
„Неразпределена печалба от минали години“.
На 17.10.2016 година „КиМ К. и.“ ЕООД е
подписало договор за дружество по ЗЗД (съвместна дейност) с друг търговец
–„Техноконтрол“. Като управител на ДЗЗД
„КиМ К. и. и Техноконтрол“ е вписана К.Х.М.. Това дружество е участвало в общо
четири договора за обществени поръчки в периода 17.03.2017 година – 18.05.2018
година.
На 04.08.2009 година ищцата М. е вписана като един от представляващите и
управляващите на Сдружение „Агенция за подпомагане развитието на малкия и
среден бизнес“ – юридическо лице с нестопанска цел. Сдружението е било
бенефициент на проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси…“
към 29.03.2017 година, по договор „Подобряване качеството на човешките ресурси
чрез обучение по бизнес услуги, както и по оперативна програма „Регионално
развитие към 04.01.2017 година, по договор „Обновление на ОУ „Петко Каравелов и
ОУ „Никола Вапцаров“ – град Асеновград. Първият договор е на обща стойност
39948,50 лева, а вторият – на обща стойност 4566141,91 лева.
Освен това, К.Х.М. е
едноличен собственик на капитала и управител на „КиМ Пропърти“ – търговско
дружество с регистриран предмет на дейност „посредничество при продажба и
отдаване под наем на недвижими имоти и други материални и нематериални активи и
др“., с трима управляващи и
представляващи лица, в това число К.Х.М..
В подкрепа на твърденията
си за влошаване на здравословното състояние в резултат на стреса, получен от
наказателното преследване, ищцата М. представя медицинска документация. Видно
от представеното извлечение от личната ѝ амбулаторна карта, водена при
д-р Е. Ф., на 07.03.2011 година на ищцата е бил издаден болничен лист със срок
на нетрудоспособност – 7 дни, поради пристъп на вестибулопатия. Във връзка с
това страдание тя за първи път е била прегледана на 19.01.2011 година, а след
това - на 22.11.2011 година и 01.10.2014 година. На 16.05.2017 година ищцата М.
е била прегледана от д-р Е. Ф. поради оплаквания от световъртеж, нарушено
равновесие, слабост на долните крайници, гадене и безсилие, получени след
пътуване с автомобил. Лекарят е издал направление за специалист и на 19.05.2017
година К.М. е била прегледана от д-р Д. Ф. поради диагноза – други нарушения на
вестибуларната функция. Било е извършено инструментално изследване с доплер,
като патология не е установена. Следващият преглед поради световъртеж и
нарушение на устойчивостта датира от 09.07.2018 година, последван от преглед на
17.09.2018 година. Видно от протокол № 83/24.01.2018 година на ВМА, на ищцата М.
е извършено слухопротезиране поради намаление на слуха на двете уши.
Според отговора на НАП на
запитването на съда, през периода м.02.2012 година до м. 05.2014 година К.Х.М.
не е работила по трудов договор. Била е осигурена като изпълнител по договор за
управление и контрол на търговско дружество от 01.02.2012 година до 03.10.2012
година. През периода 04.10.2012 година до 01.11.2014 година тя е била
регистрирана като самоосигуряващо се лице – собственик на „КиМ К. и.“ ЕООД. А
за м.09.2013 година е подала декларация за доход от осигурителя „ЕнДжиЕн“ ООД,
като там са били начислени осигурителните вноски за ДОО и ЗО.
К.М. е подала годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 година, в която е декларирала
сума от годишните данъчни основи в размер на 10894,73 лева. В това число доходи
от трудови правоотношения - 10249,73 лева. За данъчната 2013 година К.М. е
декларирала годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност в
размер на 288,75 лева. За 2014 данъчна година ищцата е декларирала като ФЛ обща
годишна данъчна основа в размер на 1995,36 лева, в това число доходи от трудови
правоотношения – 1742 лева. За 2015 данъчна година К.М. е декларирала обща
годишна данъчна основа 12235,61 лева, в това число доходи от трудови
правоотношения – 11845,60 лева. В с.з. процесуалният представител на ищцата
заяви, а представителят на прокуратурата не оспори обстоятелството, че за 2012
година К.М. не е подавала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По делото са събрани и гласни
доказателства: Разпитан като свидетел, Ж.Н. м. – съпруг на ищцата, твърди, че
ищцата много тежко преживяла факта на образуването и поддържането на процесното
обвинение срещу нея. В началото тя го криела, тъй като се срамувала, но след
като започнали да я викат в София на разпити, се разбрало, че нещата са
сериозни. Психологическото ѝ състояние се променило – тя станала
апатична, депресирана, напрегната, започнала да приема лекарства. Началото на
наказателното преследване съвпаднало с края на следването ѝ за следдипломна
квалификация в град Варна – оставала ѝ една година. Ищцата прекъснала
следването и така и не се дипломирала впоследствие. Част от приятелите и дори
близките хора се отдръпнали и ищцата се затворила в себе си. Но други, които
останали малко, я подкрепяли. Наложило се св. м. да забрани на ищцата да кара
кола, тъй като се страхувал за живота ѝ. Постепенно здравето ѝ се
влошило и се появили проблеми на вестибуларния апарат. В тази връзка ходила на
лекарски прегледи, включително при психолог. Свидетелят заявява, че свързва
влошаването на здравето на съпругата му с преживения стрес, тъй като преди това
тя нямала такива проблеми. През 2014 година ищцата била предложена за заемане
на длъжността началник на „Пътно управление“ – Хасково. Ищцата имала желание да
заеме поста, но поради причини, в които свидетелят не е сигурен, тя не била
одобрена. Намаляла и работата ѝ , тъй като големите клиенти, които били
от строителния бранш и знаели за наказателното дело срещу нея, се оттеглили.
Останали по-малките клиенти, които не били запознати. В семейството избягвали
да говорят за наказателното дело, тъй като К.М. изпитвала неловкост и изпадала
в стрес. В резултат на преживяното К.М. потърсила утеха в религията.
Св. М.Ц. твърди, че познава
К.М. още от ученичеството им. От 90-те години поддържали близки приятелски
отношения. Той бил адвокат, тя – председател на БКС и си помагали. Ищцата била
дребничка и слаба, но държелива жена. Но наказателното преследване и събитията
около него я променили изцяло. За първи път св. Ц. разбрал за проблемите на М.
от И.К., когато последната го помолила за помощ през лятото на 2010 година. По
това време последната, заедно с К.М., били в управителния съвет на сдружение с
нестопанска цел „Агенция за подпомагане и насърчаване на малкия и среден
бизнес“ и участвали в проект. М., обаче, под натиска от притесненията си във
връзка с наказателното производство, буквално абдикирала от дейността в
сдружението и се наложило цялата работа да се движи от И.К.. Свидетелят споделя
за особеностите на провежданото следствие – викали ги поне 7-8 пъти за разпит,
но не провеждали такива по реда, предвиден за това процесуално-следствено
действие. При първите два разпита въобще не допуснали участие на адвоката, тъй
като М. не била обвиняема. По съвет на адв. Ц., М. отказала да говори. Тогава
допуснали участието на адвоката, но разпитите всъщност не били разпити, а
странни беседи, за които не се съставяли протоколи или в тях не се отразявали
всички присъстващи лица – различни прокурори, следователи, понякога по няколко
души. Отправените от органите на разследването към ищцата искания били:
„госпожо М., ако признаете всичко, каквото искаме от Вас, против вас няма да
има дело“. Органите на досъдебното производство изисквали от М. да потвърди, че
основните заподозрени знаели за фалшифицирането на документите, но това не било
вярно. В същото време те я заплашвали директно, като казвали: „да знаеш, с това
обвинение има квалифициран минимум и няма да има друга присъда освен
ефективна“. Натискът бил упражняван и чрез адвоката ѝ, с искане да убеди М.
„да признае“. Ищцата била много притеснена. Колкото и да я успокоявал св. Ц.,
тя била втрещена. Обяснявала, че няма
никакво участие и не познава лицата, срещу които са насочени обвиненията. Била
объркана и разстроена, като все питала – защо прокурорите ме обвиняват, защо ме
заплашват. В един момент М. успявала да устои само благодарение на силната
опора, която ѝ давал св. Ц. не само като адвокат, но и като приятел. Св. Ц.
потвърждава казаното от св. м. за това, че от 2011 година М. престанала да бъде
в състояние да кара кола – тя станало много разсеяна. По това време започнали и
проблемите в работата ѝ. Фирмата ѝ се занимавала със строителен
надзор и с участие в обществени поръчки. Тогава се изисквала бележка от
прокуратурата за това, че срещу нея не се води наказателно производство. М.
толкова била притеснена, че въобще се отказала от участие в обществени поръчки,
още повече че знаела, че има следствие против нея. В този период от време М.
разчитала на св. Ц. и още двама-трима приятели, които ѝ възлагали работа,
за да я подкрепят, в противен случай тя щяла да остане и без работа. Но ищцата
до такава степен била изпаднала в апатия, че се налагало постоянно да я
подтикват да си върши работата. Освен психическото, се влошило и физическото
ѝ здраве. Започнали проблемите с вестибуларния ѝ апарат, влошил се
слухът ѝ. А когато ѝ връчили обвинителния акт, нещата придобили още
по-сериозни измерения. За да може да участва в заседанията на съда, М. два-три дни
преди това била „напомпвана с антидепресанти“. Дори не винаги успявала да се
държи на краката си пред съда. По наказателното дело били проведени около 15
съдебни заседания. М. го изживяла много тежко, особено когато графологичната
експертиза заявила, че подписите в документите са нейни, а съдът отказал да
назначи тройната експертиза. В същото време ищцата била убедена, че подписите
не са нейни и невъзможността да го докаже ѝ причинили още по-големи
негативни изживявания. Напълно се пречупила М., след като прокуратурата
протестирала оправдателната присъда. Нетипично за нея, в крайна степен, се
отдала на религиозните вярвания – така, че у св. Ц. се породило убеждението, че
вече трябва да я спасяват. В същото време вървял процес по смяна на началниците
на областните пътни управления, в това число това в град Хасково. К.М. била
избрана за назначаването на началник на ПУ-Хасково и дори била подготвена заповед
за назначаването ѝ. Към този момент М. вече била оправдана на първа
инстанция, но тя отишла на среща в град София и уведомила за предстоящото
съдебно заседание през м. май 2014 година във въззивната инстанция. Веднага
заповедта за назначаването ѝ била оттеглена и на нейно място бил назначен
друг кандидат. Според св. Ц., К.М. го изживяла много тежко, тъй като щяла да
стане първата жена – началник на пътно управление. Св. Ц. потвърждава
съобщеното от св. м. относно прекъснатото ѝ следване. М. била амбициозна
в професията си, искала да разшири образованието си и изкарала трите години
следдипломна квалификация. Но след като започнали да я викат на разпити в
София, тя се отказала и никой не успял да я убеди да се яви на изпитите.
Оттеглила се М. и от друга нейна дейност – до 2012 година тя била вещо лице към
ХОС по техническите експертизи. Точно заради образуваното следствие срещу нея
тя била изключена от списъка на вещите лица. След приключване на делото тя била
убеждавана да даде съгласието си да бъде назначавана като експерт, но отказвала
категорично. Чуела ли думата съд, буквално започвала да се тресе и дори
отказвала да влезе в съдебната сграда. В заключение, св. Ц. заявява, че от
лъчезарен и усмихнат човек, в резултат на случилото се К.М. се превърнала една
болна, почти глуха и съсипана жена.
Св. И.Д.К.-Д. твърди, че
познава К.М. от 2003 година – първо по повод съвместната работа, след това
станали и приятелки. Към средата на лятото 2009 година М. поела управлението на
Агенция за подпомагане развитието на малкия и среден бизнес. Работили по голям
проект, като М. не споделяла за проблеми. В един момент, през 2010 година,
„нещо се случило с тази жена – пълна депресия и пълна апатия“. Затворила се в
себе си и спряла да работи, “буквално се сринала“. Започнала да има проблеми с
вестибуларния апарат и това пречило на работата ѝ, тъй като не можела да
пътува и да контролира обектите. Била „буквално носена“ до обектите, само и
само да може да приключи проектът. Силно отслабнала и буквално нямала желание
да живее. Изведнъж станала много религиозна, “залитната в тази посока“, за да
намери утеха. И до настоящия момент М. била възстановена само частично. Продължавала
да работи по професията си, но имала проблеми с вестибуларния апарат. Не можела
да работи с много хора, а работата ѝ била свързана основно с това, тъй
като се налагало да ходи по обекти, където имало много хора и това всеки път я
поставяло в стресова ситуация. Св. К. обяснява, че от това, което било
разгласено в обществото за наказателното производство, тя не разбрала, че има
отношение към М., тъй като „дребните“ имена не били споменавани. В същото
време, самата М. отказвала да обясни причините за неразположението си.
Потвърждава и съобщеното от другите двама свидетели относно това, че
назначаването на К.М. за началник на пътно управление – Хасково не се е
състояло поради това, че била „компроментирана“.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства в съвкупност и ги
съпостави с писмените такива, съдът кредитира показанията и на тримата
свидетели. Те са последователни, пълни, житейски логични, кореспондират помежду
си и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Действително,
показанията на св. Ж. м., който е съпруг на ищцата, следва да се преценяват по
правилата на чл. 172 ГПК, предвид неговата възможна заинтересованост. Но
доколкото неговите показания са изцяло в унисон с показанията на свидетелите М.Ц.
и И.К. - външни за спора лица, съдът счита, че и свидетелят м. по достоверен
начин съобщава известните му факти и обстоятелства и няма основания показанията
му да бъдат игнорирани.
При така установената фактическа
обстановка и събран доказателствен материал, съдът достига до следните правни
изводи.
Предявени са два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ – за сумата 2 350 лева –
имуществени вреди и за сумата 30 000 лева – неимуществени вреди, като и в
двата случая се претендира отговорността на държавата за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в хипотезата - обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. И двата иска са съединени с претенциите за законни лихви върху
главниците от 01.06.2016 година –
три години преди датата на подаването на исковата молба.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на
заявеното основание - чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДОВ, в процеса следва да
се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а
именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от ищеца
вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите. Съдът счита, че
при условията на пълно и главно доказване ищцата е установила кумулативното
осъществяване на посочените елементи от фактическия състав на горецитираната
правна норма.
Спорни по делото са
въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу ищцата, за което
е оправдана и претендираните от нея вреди, претърпяла ли е ищцата имуществени и
неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление, за което е била
оправдана с влязла в законна сила присъда поради това, че деянието не е
извършено от лицето, в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване. За да отговори на спорните по делото
въпроси съдът съобрази писмените доказателства и свидетелските показания.
Разпоредбата
на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в
случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е
престъпление или че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради
идентичност на хипотезите "недоказаност на обвинението" и
"деянието не е извършено от лицето". В този смисъл е т. 7 от ТР №
3/2004 г. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер,
какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.
В случая, по отношение на ищцата е било предявено и
поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. чл. 212
ал. 4 предл.1 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 4 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Наказателното преследване е продължило от 21.07.2011 година до 23.05.2014
година (датата на влизане оправдателната присъда в законна сила) – две години и
десет месеца. Предвид приключване на наказателното производство с постановяване
на изцяло оправдателна присъда, с която е прието, че ищцата не е осъществила от
обективна и субективна страна фактическия състав на вмененото ѝ във вина престъпление,
действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
Събраните по делото доказателства по
несъмнен начин доказват, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение е
причинило на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни
психични изживявания през периода, през който е била обвиняема, а след това и
подсъдима. Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на
ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В
случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото, установени с обсъдените
по-горе доказателства. И тримата свидетели са единодушни, че негативните
изживявания и от там и физическото неразположение на К.М. са били единствено и
само във връзка с повдигнатото срещу нея обвинение, като преди началото на
наказателното производство
професионалното и семейното положение на ищцата, както и здравословното
и душевното ѝ състояние са били отлични. Особено красноречиви в тази
насока са показанията на св. М.Ц., който познава ищцата от дълги години, има
представа за характера ѝ, целия ѝ професионален път и като цяло позицията
ѝ в обществото и в професионалната общност. Съдът се доверява на
твърдението на св. Ц., че след целия стрес, на който е била подложена М. в
резултат на наказателното преследване, от една усмихната и лъчезарна,
амбициозна в професията си и желаеща да се развива жена, тя се е превърнала в
грохнал физически и психически човек, почти глух, депресиран, страхуващ се от
присъствието на много хора (св. К.), неспособен да извършва обичайните до преди
наказателното преследване дейности и апатичен към всичко, включително работата ѝ. По
делото не се представиха конкретни доказателства за това, че преживените стрес
и напрежение са отключили проблемите с вестибуларния апарат и глухота. Но е
общоизвестно и не се нуждае от доказване, че продължителен стрес и напрежение
създават предпоставки за понижаване на естествените защитни сили на човешкия
организъм и водят до отключване на различни заболявания. Първите оплаквания на
ищцата от световъртеж, нарушение на
устойчивостта, лесна уморяемост и учестена сърдечна дейност - - впоследствие
диагностицирани като заболяване на вестибуларния апарат, датират от 19.01.2011
година. Формално, това е преди издаването на постановлението за привличането
ѝ като обвиняема. Но от показанията на св. Ц. за серията „беседи“, на
които те са били призовавани и присъствали, но за които не са били съставяни
надлежно протоколи за процесуално-следствени действия, става ясно, че
упражняваният върху М. натиск е започнал още през 2010 година. А напредъкът на
наказателното производство и привличането на М. към наказателна отговорност са
дали допълнителен тласък на влошаването на здравословното ѝ и душевно
състояние.
При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства:
продължителността на периода, през който срещу ищцата е било повдигнато и
поддържано обвинението – две години и десет месеца; тежестта на престъплението,
в което е била обвинена и впоследствие оправдана – тежко умишлено престъпление
от общ характер, наказуемо с „лишаване от свобода” от три до петнадесет години,
конфискация на цялото имущество и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК;
възрастта и разкритите по делото характерови особености на ищцата – касае се за
жена в разцвета на силите си, изграден и авторитетен професионалист с високо
обществено положение и авторитет, положила усилия за развитието си и достигане
на това ниво, обичаща работата си; обсъдените по-горе доказателства за
конкретно изживените от нея отрицателни емоционални страдания и интензитета им
– чувство на притеснение, неудобство, нежелание да контактува с близки и
приятели, негативни изживявания по повод отрицателното отношение и недоверието
на част от колегите и приятели; изпитаното чувство на безсилие – ищцата е знаела,
че обвинението е очевидно несъстоятелно, била е убедена, че не е подписвала
инкриминираните документи, но въпреки това почти три години ѝ се е
налагало да търпи негативите и процедурите на наказателното производство. Съдът
приема, че поддържаното срещу ищцата незаконно обвинение в значителна степен е
рефлектирало и продължава да рефлектира върху здравословното ѝ състояние
– преживеният стрес и психическо напрежение са отслабили съпротивителните сили
на организма ѝ и това е позволило отключване на заболяване на
вестибуларния ѝ апарат. Като се анализират гласните доказателства и
медицинската документация по делото и се съпоставят твърденията на ищцата за
влошаване на физическото и психическото ѝ състояние, ясно се открояват
два отделни периода в живота ѝ – до началото на наказателното преследване
и след това. Т.е. няма да бъде преувеличено да се каже, че процесното незаконно
обвинение на практика е преобърнало живота на ищцата в негативна посока – като
здраве, семейно спокойствие, душевно състояние, професионално и обществено
положение.
Принципно, разумността на срока на провеждането на
наказателното производство, респективно надвишаването му, не е елемент от
фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДВ и само по себе си
спазването на принципа за приключването на наказателното производство в разумни
срокове не освобождава Прокуратурата от отговорност за повдигане и поддържане
на незаконно обвинение. Това обстоятелство, обаче, е правнорлевантно при
определяне на размера на обезщетението. Действително,
срокът от две години и десет месеца не е най-дългият, срещан в практиката на
съдилищата, но с довода за разумен срок, в който се е развило наказателното
производство, не може да се неглижира интензитетът на душевните страдания,
които е понесла ищцата в този период. Формално, съдът няма възможността да
взема предвид събитията, свързани с обвинението, но случили се преди датата на
привличането на ищцата в качеството на обвиняема. Но не може да бъде игнорирано
споделеното от адвокат М.Ц. обстоятелство за множеството проведени, но
непротоколирани „беседи“ с ищцата, за начина на провеждането им, за упражнения
психически натиск да признае нещо, за което М. е била убедена, че не се е
осъществило в обективната действителност. Сами по себе си, споделените от св. Ц.
факти са твърде смущаващи, сочат на недопустими практики на органите на
досъдебното производство. Заявленията са трудни за вярване, ако зад тях не стои
доброто име и авторитетът на адвокат Ц.. Поради това съдът кредитира и тези
негови твърдения и приема, че последващото, след датата на привличане на ищцата
като обвиняема, влошаване на физическото и психическото състояние на К.М. е
било предпоставено от натиска, упражнен върху нея от органите на досъдебното
производство при извънпроцесуалните действия – непротоколираните „беседи“.
Съдът приема за доказани твърденията на ищцата за
това, че наказателното преследване срещу нея е създало съществени затруднения в
професионалната ѝ реализация. В тази насока са показанията на свидетелите
м. и Ц. - за оттеглянето на големите
клиенти от строителния бранш, за нуждата М. да бъде подпомагана, като ѝ
се търси и възлага работа чрез приятели, за да не остане съвсем без такава, за
невъзможността да участва в обществени поръчки и да бъде назначавана за вещо
лице по съдебни дела. За последното обстоятелство, доказателствата се съдържат
и в публично обявените списъци на вещи лица към Окръжен съд – Хасково.
Събраните по делото гласни доказателстства установяват, още, че за М. е станало
невъзможно да завърши следдипломната си квалификация. Поради емоционален срив,
причинен от наказателното преследване, тя не е била в състояние да се яви на
изпити, а впоследствие това се е оказало невъзможно поради загуба на права. За
още една професионална несполука свидетелстват свидетелите м., Ц. и отчасти К.:
ищцата не е могла да заеме желаната от нея позиция на началник на Пътно
управление Хасково. Като св. Ц. е категоричен, че това е станало именно поради
факта, че към момента на обсъждането на кандидатурата ѝ, оправдателната
присъда не е била влязла в законна сила и е предстояло въззивното обжалване.
Освен това, нормалната работа на ищцата в качеството ѝ на строителен
надзор е силно затруднена с това, че от лятото на 2011 година и до сега тя вече
не може да управлява автомобил (св. Ц., св. м.) и изпитва страх от контакти с
много хора (св. К.).
Съдът споделя и довода на процесуалния представител на
ищцата за това, че за настъпилия вредоносен резултат е допринесла и
упоритостта, с която Прокуратурата е поддържала обвинението: Още от първите
събрани в хода на наказателното производство данни е било ясно, че нито един от
инкриминираните документи не може да бъде средство за извършване на
престъплението по чл. 212 от НК, защото по силата на нормативен акт не са
основание за получаване на чуждо имущество. Следователно, деянието на К.М. е
било несъставомерно от обективна страна, а се е касаело за правоотношение,
което е следвало да се уреди по гражданско-правен ред. Вместо да съобрази установените
още в началния етап на досъдебното производство обстоятелства и да прекрати
наказателното производство, което би скъсило неговата продължителност поне с две
години, Прокуратурата е продължила да го поддържа в практически непроменения му
вид (като факти), което предвидимо е довело до постановяване на оправдателната
присъда.
Не се споделят
доводите на Прокуратурата за недоказаност на твърдението за наличие на влязла в
законна сила оправдателна присъда. Решението на ОС-Кърджали, с което е
потвърдена оправдателната присъда, постановена от РС-Кърджали, е влязло в
законна сила на датата на постановяването му, като неподлежащо на обжалване.
Това се установява при справка в съдебния акт и в закона, така че не се е
налагало ищцата да представя някакви специални доказателства в тази насока.
Вземането на ищцата нито за главницата нито за лихвата за претендирания период
не са погасени по давност. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 24.05.2014
година, а искът е предявен на 17.05.2019 година, следователно петгодишният
давностен срок не е изтекъл. Ищцата претендира законна лихва за три години
назад преди датата на предявяване на иска, а именно от 01.06.2016 година, т.е.
не е изтекъл и тригодишният срок на погасителната давност, отнасящ се за
вземания за лихви. Неоснователно е твърдението на ответника и за това, че
ищцата не е претърпяла вреди поради незаконното обвинение, свързани със
затрудненията в професионалната ѝ реализация. Действително, от
доказателствата по делото се установява, че К.М. не е изгубила качеството си на
собственик на капитала и управител на двете търговски дружества, нито е
прекратила участието си в Агенцията. Но от представените доказателства –
данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, - е
видим значителен спад в доходите ѝ през периода 2012 година – 2014
година. Така, ако за 2011 година К.М. е декларирала сума от годишните данъчни
основи в размер на 10894,73 лева, в това число доходи от трудови правоотношения
- 10249,73 лева, то за 2012 година не е декларирала доход въобще. За данъчната
2013 година К.М. е декларирала годишна данъчна основа за доходи от друга
стопанска дейност в размер на едва 288,75 лева. За 2014 данъчна година ищцата е
декларирала като ФЛ обща годишна данъчна основа в размер на 1995,36 лева, в
това число доходи от трудови правоотношения – 1742 лева, т.е. отново в пъти
по-малко от доходите ѝ от преди началото на наказателното ѝ
преследване. Съдът вижда в това пряко доказателство за драстично свит обем на
работа, а значи и професионална реализация. За 2015 данъчна година К.М. е
декларирала обща годишна данъчна основа 12235,61 лева, в това число доходи от
трудови правоотношения – 11845,60 лева, което е съпоставимо с доходите ѝ
отпреди обследвания период и е тенденция за възстановяване на ищцата в
трудовата ѝ дейност и професионална реализация. Т.е. наблюдаваните
негативни процеси през периода на наказателното преследване не са необратими.
Няма основание да се приеме
съпричиняване на резултата от страна на ищцата. С процесната оправдателна
присъда К.М. е призната за невиновна и е оправдана изцяло по повдигнатото
ѝ обвинение. При това - съдът е отрекъл с действията си ищцата да е
осъществила състава на някое друго престъпление по НК. Ясно е посочено в
мотивите към присъдата, че нито един от инкриминираните документи не е годен да
бъде средство за извършване на престъплението по чл. 212 ал. 4 НК, защото по
силата на нормативен акт не е основание за получаване на чуждо имущество. Така че на прокуратурата от самото начало би
следвало да е ясно, че няма осъществен състав на документна измама, в това
число опит по чл. 18 от НК. Неоснователен е упрекът към ищцата, че след като тя
е подписала документи с невярно съдържание, то сама е предпоставила въвличането
ѝ в процесното наказателно производство. Става реч за един правен спор, в
който извършването/неизвършването на определени работи и заплащането им е
следвало да се разреши с процесуалните
средства по ГПК и на плоскостта на ЗЗД, респ. ТЗ.
От друга страна, при определяне размера на
обезщетението следва да се има предвид това, че спрямо ищцата е била приложена
ниска по интензитет мярка на процесуална принуда – „подписка“. Ищцата не
доказва твърденията си затова, че в резултат на медийни публикации е било
уронено доброто ѝ име. По-скоро свидетелите Ц. и К. свидетелстват за
противното: Според св. Ц., само големите клиенти, тези от строителния бранш, са
били запознати със събитията, свързани с предмета на наказателното
производство. По-малките клиенти не са знаели
и затова не се и оттеглили. А св. К. пряко отрича споменаването на името
на ищцата при медийните публикации, касаещи „Аферата с Цигансоко дере“ в
Кърджали. Твърди, че не е могла да разбере какво се случва с К.М., преди да
получи сведения от съпруга на последната.
Като
взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита,
че сумата 27 000 лв. би обезщетила ищцата за търпените от нея неимуществени
вреди от незаконно повдигнато и поддържано в периода от 21.07.2011 година –
24.05.2014 година обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ
характер. В останалата част, за разликата над сумата 27000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Доказан
по основание е искът за имуществени вреди под формата на понесените от ищцата
деловодни разноски за защита в наказателното производство, в това число явяване
за разпити пред органите на досъдебното производство и пред съда. Няма спор по
делото, че ищцата живее постоянно в град Хасково. Следователно, за явяването
ѝ пред органите на досъдебното производство и съда са били неизбежни
разноски за пътуването до град София и град Кърджали. Тъй като искът е
установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът ще определи размера му при
условията на чл. 162 ГПК, по своя преценка. При преценката си съдът се ръководи
от броя извършени пътувания до град София и обратно, за явяване на К.М. и
защитника ѝ пред органите на досъдебното производство, както и броя на
извършените пътувания до град Кърджали и обратно. Калкулирани съобразно
правилата, приложими за командировките в страната, разходите за явяване в град
София възлизат на обща сума 500 лева (5 пътувания по 100 лева общо разходи), а
до град Кърджали – 455 лева (13 пътувания по 35 лева общо разходи). Искът за
имуществени вреди е предявен по това перо за сумата 950 лева и така следва да
се уважи.
Неоснователно е въведеното от прокуратурата възражение за прекомерност
на заплатеното от К.М. адвокатско възнаграждение. За цялото досъдебно
производство, за един адвокат, ищцата е заплатила 300 лева, което е в минимален
размер, установен в чл. 12 от Наредба № 1/2004 година за адвокатските
възнаграждения (в ред. ДВ бр. 2/2009 година). За първоинстанционното
производство пред РС-Кърджали, няма данни М. да е заплатила възнаграждение на
адв. М.Ц.. А за защита пред въззивния съд ОС-Кърджали тя е заплатила 1000 лева
на адв. М.Ц., което е дори под минималния размер, установен в чл. 13 ал. 1 т. 4
от Наредбата (в ред. ДВ бр. 28/2014 година). Относно това, че платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е в обхвата на вредите, които подлежат на
обезщетяване по ЗОДОВ е налице съдебна практика, която настоящият съд взе
предвид - решение № 843/23.12.2009 година по гр.д. № 5235/2008 година, ІІ г.о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Това е така, защото липсва
процесуална възможност претенцията за разноски да се упражни в наказателния
процес. От приобщените материали на съдебните производство се установява, че К.М.
е заплатила в брой адвокатските хонорари, т.е. в тази част приобщените към
делото договори за правна помощ имат характера на разписки (ТР № 6/06.11.2013
година на ВКС по тълк.дело № 6/2012 година, ОСГТК). Поради това искът за
имуществени вреди в частта перото за адвокатските хонорари е доказан в размер
на 1300 лева и така следва да бъде уважен.
Правото
на обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, респ. на акта с който се прекратява наказателното
производство, от този момент се дължи и законна лихва върху присъдените обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди. С оглед принципа на диспозитивното
начало, обаче, съдът е ограничен в рамките на поисканото от страните. Доколкото
ищецът претендира законните лихви върху обезщетенията от 01.06.2016 година, те
следва да бъдат присъдени от тази дата.
При този изход
на делото Прокуратурата на РБ дължи на ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,
сумата 2259 лева – част от разноските за тази инстанция (адвокатски хонорар и
държавна такса), съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, Прокуратурата на РБ да заплати
на ищцата К.Х.М. с ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 212 ал. 4 предложение 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 4
вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което е
оправдана по НОХд № 753/2012 година на Окръжен съд - Кърджали, в размер на 27
000 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.06.2016
година до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния
предявен размер 30 000 лв. и за законната лихва върху тази разлика, - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, Прокуратурата на РБ да заплати
на ищцата К.Х.М. с ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпените имуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 212 ал. 4 предложение 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 4
вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което е
оправдана по НОХд № 753/2012 година на Окръжен съд - Кърджали, в размер на 2
250 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.06.2016
година до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния
предявен размер 2 350 лева и за законната лихва върху тази разлика, - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ
да заплати на ищцата К.Х.М. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на
2259 лева – адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: