Р Е Ш Е Н
И Е №246
гр.Пловдив,
08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в
публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА ЕКАТЕРИНА
РОГЛЕКОВА
при секретаря Мери
Кеворкян и прокурора Димитър Махмудиев,
като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВНАХД № 1344 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 1181 от 18.06.2019 г. по АНД № 3120/2019г., Районен съд-Пловдив, 3 н.с. е признал обвиняемата Е.Е.П. за виновна в извършване на престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от
наказателна отговорност, налагайки й административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
Срещу решението
е депозирана жалба от обвиняемата чрез нейния
защитник адв.Д., в която се навеждат доводи относно неправилност на
съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна
на обжалваното решение, като се оправдае обвиняемата по повдигнатото й
обвинение. Излагат се аргументи относно наличие на малозначително
деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения пред въззивната
съдебна инстанция обвиняемата се присъедини към изложените от защитника й
доводи, инкорпорирани във въззивната жалба.
Защитникът на Е.П. поддържа изложеното в жалбата, аргументирайки претенцията за
приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК с младата възраст на обвиняемата,
добрите й характеристични данни, трудовата й ангажираност, образователния й
статус, малкото количество и стойност на процесното
наркотично вещество, както и причините да се снабди същото, пренебрегвайки
дългогодишните опити да преодолее наркотичната си зависимост посредством
включването й от 2013г. в метадонова програма за
лечение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив изрази
мнение, че първостепенното решение е законосъобразно и обосновано, поради което
предложи да бъде потвърдено, излагайки конкретни съображения против претенцията
за оправдаване на обвиняемата П..
Пловдивският окръжен съд, като въззивна
инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, служебно и във връзка с направеното оплакване, доводи и
съображения на страните, прие, че искането на защитата за постановяване на
оправдателен съдебен акт се явява неоснователно.
Пред първоинстанционния съд
се е развило съдебно производство по реда на Глава 28 от НПК въз основа на
внесено от РП-Пловдив постановление за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Въз основа
на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК,
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. С., В.Ч. и П. Т., обясненията на обвиняемата, писмените доказателства:
копие от трудов договор, копие от анекс към трудов договор, копие от договор за
наем на недвижим имот, копие от диплома за завършено висше образование, протокол за
доброволно предаване /л. 32 от ДП/, разписка /л.33
от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.41 и л.47 от
ДП/справка съдимост
/л. 25 от ДП/, характеристична справка
/л. 26 от ДП/, приобщените по делото веществени
доказателства, както и заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза – първоинстанционният съд е
приел следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Е.Е.П. е родена на *** г. в Г., гр. Д. Живее в гр.П. Тя е гъркиня, гръцка
гражданка, има статут продължително пребиваваща в Р. България гражданка на ЕС.
Обвиняемата е с висше образование, омъжена, не е осъждана, има ЛНЧ: **********.
На 11.05.2019 г. свидетелите Н.С., В.Ч.и П.Т.упражнявали служебните си правомощия като автопатрул на 6 РУП-Пловдив. Полицейските служители обслужвали патрулните участъци 13 и 14 на
територията на 6 РУП-Пловдив. Около 14.20 ч. през същия ден, патрулирайки в гр.
П., по ул. ****в кв. ****, забелязали от ул. ****да излиза лице от женски пол
със съмнително поведение. Това била обвиняемата П., която малко преди това била
закупила от непознато за нея лице от ромски произход четири пакетчета хероин,
които били предназначени за лична употреба. Полицейските служители решили да й
извършат рутинна полицейска проверка, като я спрели, легитимирали се и я
попитали дали в себе си държи някакви вещи, забранени от закона. Обвиняемата П.,
чиято самоличност била установена от полицейските служители, признала, че в
чантата си държи четири пакетчета хероин, като обяснила начина, по който ги
била придобила, както и тяхното предназначение. П. била отведена в сградата на 6
РУП-Пловдив, където предала процесните наркотични вещества с протокол за
доброволно предаване.
Поради
нуждата от специални знания в хода на разследването била назначена и изготвена
физико - химическа експертиза, според чието заключение (л.44 от ДП) доброволно предадените от обвиняемата четири бр. полиетиленови „ъгълчета“ съдържат светлокафяво
прахообразно вещество, представляващо хероин с общо
нето тегло - 0.21 гр. и съдържание на активен компонент диацетилморфин
- 14 тегловни % ДАМ.
Според Приложение № 2 от Постановление № 23 на
Министерския съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството,
високорисковите наркотични вещества, държани на инкриминираната дата от
обвиняемата, възлизат на обща стойност 10.55 лв.
Съдът от първата инстанция е кредитирал заключението
на вещото лице, като е преценил, че е компетентно изготвено и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен и
споделим доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната
логика. Изведените фактически констатации се основават на необходимите и
достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и в
съответствие с действителното им съдържание. Не се наблюдава и игнориране на
доказателствени източници или позоваване на такива, които не се намират по
делото. Информацията, изводима от гласните доказателствени средства, кореспондира
със съдържанието на писмените и веществените доказателства и с експертните
изводи.
С
оглед изложената фактология на инкриминираното събитие наказателноправното
квалифициране се явява законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с
мнението на ПРС, който е споделил предложеното от държавното обвинение правно
окачествяване на деянието като престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК. Изложени са
правилни и споделими разсъждения за обективните и
субективни съставомерни елементи на инкриминираната
деятелност, като при липса на конкретни писмени и устни възражения от страна на
защитата въззивният съд намира за ненужно да ги
преповтаря.
Правилно ПРС не е възприел идеята на адв. Д., че процесната
деятелност на обвиняемата П. следва да се окачестви като малозначителна по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК. За наличието
на която и да е от двете алетрантиви на чл.9, ал.2 от НК следва да бъде констатирано рязко снижаване
на типичната степен на обществена опасност
на деянието, която е имал предвид
законодателят при очертаването на даден престъпен състав /до пълна липса на
обществена опасност в първата хипотеза на чл.9, ал.2 от НК/, а и на
самия деец /във втората
алтернатива, при която обществена опасност на деянието все пак е налична, но
същата е явно незначителна/. С други думи, случаят следва да е изключителен, което
означава осезаемо да
се отклонява от обичайното развитие и вредоносност за
обществените отношения на съответния вид престъпление.
Настоящото общоопасно престъпление не е такъв случай. Обвиняемата П. никак не е на пренебрежимо млада възраст /същата е на
около 33 години към момента на извършване на инкриминираното деяние/, поради
което според настоящия съдебен състав същата отдавна е достигнала етапа на
зрелостта в своето житейско развитие. На следващо място, същата, макар да
провежда от около 6 години лечение от наркотичната си зависимост по метадонова програма, е държала немалък брой-общо четири
пакетчета високорисково наркотично вещество-хероин, чието количество и стойност
не са пренебрежимо малки, и то със сравнително високо процентно съдържание на
активен компонент, както правилно е отчел и първостепенният съд. Така че няма как процесното общоопасно посегателство върху обществените отношения,
охраняващи народното здраве, да се интерпретира като
деяние с липсваща или незначителна степен
на обществена опасност. Нещо повече, инкриминираното
вещество, е от вида на т.нар. „тежки дроги“, чието въздействие и неблагоприятен
резултат при употреба върху физическото и психическото здраве на индивида са
значително по-силни в сравнение с т.нар „меки дроги“ като канабиса, поради
което и съдебната практика отчита тази отлика при определяне степента на
обществена опасност на престъпленията с предмет високорискови наркотични
вещества, както и при индивидуализация на наказателната отговорност.
При
индивидуализация на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, първостепенният съд
правилно е определил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.,
отчитайки коректно критериите за индивидуализиране на административната
санкция и правилото за съответствие между деяние и наказание.
Коректно са съобразени като смекчаващи обстоятелства направеното от обвиняемата
признание на вината, придружено с искрено съжаление за стореното, добрата й
личностна характеристика, липсата на данни за каквито и да са предходни общественоопасни прояви, съдействието на органите на досъдебното
производство, както и невисокото количество и стойност на инкриминирания
предмет. Отегчаващо обстоятелство, непосочено от първия съд, е сравнително
високото процентно съдържание на активен компонент на държаното от обвиняемата
високорисково наркотично вещество, както и неговия вид-хероин /от вида на
т.нар. „тежки“ наркотици/. Съвкупното действие на посочените обстоятелства,
закономерно е довело първия съд до споделимото
заключение, че оптимална е наложената от първостепенния съд санкция, а именно
глоба в размер на 1000 лева, която и според въззивната
инстанция би способствала за постигане на индивидуалния и генералния
превантивен ефект на административното санкциониране в настоящото наказателно
производство.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните
изводи и по въпросите относно разпореждането с веществените доказателства и
разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на атакуваното решение
съдът в настоящия състав не откри основания за неговото изменяне или отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5,
вр. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1181 от 18.06.2019 г. по АНД № 3120/2019г., Районен съд-Пловдив, 3 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: