О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело
№ 3171/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Нели
БГ” ДЗЗД, предявена чрез съдружника и управител в ДЗЗД Н.Р.У., срещу обективираното
в заповед № 461-ФК/18.11.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителна административна
мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване на стопанисвания от „Нели БГ” ДЗЗД търговски
обект – магазин в гр. Варна, ул. Христо Самсаров” № 30, и забрана на достъпа до
него за срок от 14 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
Изложени са съображения за отсъствието на конкретика в
мотивите, с които административният орган е допуснал предварителното изпълнение
на ПАМ, за несъответствие на разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК с целта на
закона и за липсата на съразмерност поради опасността от настъпване за дружеството на значителни по
естеството си вреди от предварителното изпълнение. Въз основа на това е формулирано искане към съда да отмени допуснатото
при условията на чл. 60 АПК вр. чл. 188 ЗДДС предварително изпълнение на
наложената със заповед № 461-ФК/18.11.2019 г. ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Като съобрази процесуалната допустимост на жалбата,
съдът прие за установено следното по нейната основателност:
Съгласно чл. 188 ЗДДС принудителната административна
мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана на
достъпа до него по чл. 187 ал. 1 ЗДДС/ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК. Тълкуването на чл. 188 ЗДДС в контекста на нормативното
изискване за спазване условията на АПК обуславя извод, че предварителното
изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС се допуска само по изрично разпореждане
на административния орган при наличието на някое от изчерпателно изброените основания
по чл. 60 ал. 1 АПК. Тъй като с тази норма е предвидено изключение от принципа,
че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални административни
актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки
предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материално–правните
предпоставки, обусловили упражняването на правомощието му по чл. 60 ал. 1 АПК.
Следователно актът, с който се разпорежда предварителното изпълнение на ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа ясни мотиви,
указващи на конкретните фактически обстоятелства, свързани с наличието на поне
една от изчерпателно изброените материално-правни предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК: осигуряването на живота или здравето на гражданите; защита на особено
важни държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване изпълнението на акта; съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението или по искане на някоя от страните в защита на особено важен неин
интерес, в който случай административният орган изисква съответната гаранция.
В случая административният орган е мотивирал
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС, позовавайки се на необходимостта от защитата на особено важен държавен
интерес; на съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или
сериозно затруднено и на опасността от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Защитата на особено важен държавен интерес е
обоснована с установения факт от търговската дейност на дружеството, свързан с
извършването на продажба и нейното неотчитане чрез издаването на фискален бон
/в случая според мотивите за налагане на самата ПАМ става въпрос за неотчетена
чрез ФУ продажба на стойност 17, 25 лв./. По този начин според административния
орган се засягал важен държавен интерес относно вмененото на стопанските
субекти нормативно установено задължение да отчитат коректно приходите си, за
да заплащат определени данъци, постъпленията от които формират приходната част
от държавния бюджет. По-нататък във връзка с обосноваването на тази
предпоставка са изложени съждения, че с нарушаването на това свое задължение
дружеството нарушавало и еднаквите правни условия, създадени от
законодателството на всички стопански субекти, като получавало предимство пред
тези от тях, които отчитат законосъобразно приходите си. Макар и принципно
верни, всички тези разсъждения не са в състояние да обусловят наличието на предпоставката
по чл. 60 ал. 1 АПК „защита на особено важен държавен интерес”. Неиздаването на
фискален касов бон за извършената в търговския обект продажба е основание за
налагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, но не и за предварителното й
изпълнение, за което е нужно да се посочат допълнителни съображения, обуславящи
необходимостта от по-засилена охрана на държавния интерес в сравнение с
обикновената такава, която се гарантира със самото налагане на ПАМ, чрез която
съгласно чл. 22 ЗАНН поначало се цели предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и на вредните последици от тях.
Прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС поначало
винаги е свързано със защитата на държавните интереси, засегнати от
констатирания конкретен случай на нарушение на фискалната дисциплина, но това
не е достатъчно, за обосноваването на предварителното изпълнение на мярката. За
него следва да бъдат установени и посочени други конкретно обуславящи го
причини, които да водят до безусловната необходимост от неотложното прилагане
на разпореденото със заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС запечатване на търговския обект.
Що се отнася до посочената в разпореждането цел да се коригира поведението на
търговеца към спазване на данъчните закони, тя също по никакъв начин не може да
бъде отнесена към обосноваването на предпоставката по чл. 60 ал. 1 АПК за
необходимостта от защита на особено важен държавен интерес. Съгласно чл. 12 ЗАНН превъзпитателна е целта на административните наказания, а не на ПАМ, още
по-малко пък на тяхното предварително изпълнение.
Другата предпоставка по чл. 60 ал. 1 АПК, на която се
е позовал административният орган - съществуването на опасност изпълнението на
акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, не е мотивирана в разпореждането
по абсолютно никакъв начин. Явно административният орган е приел, че е достатъчно
само да я посочи, за да бъде приета тя за съществуваща.
Третата цитирана в разпореждането предпоставка,
свързана с опасността от закъснението на изпълнението да последват значителни
или трудно поправими вреди за бюджета, е обоснована с абсолютно хипотетичната
възможност за „съществено отклонение от законосъобразното отчитане с касови
бонове по отношение на конкретния субект”. Защо и по какви причини е направен
подобен извод не става ясно.
Фактът, че
нарушението препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация
като не позволява да се проследи търговският оборот в цялост, също по никакъв
начин не сочи на необходимост от предварително изпълнение на ПАМ в която и да
било от посочените в чл. 60 ал. 1 АПК хипотези.
Пълната липса
на мотивираност на която и да било от предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК в
разпореждането за допускане на предварително изпълнение обуславя неговата
незаконосъобразност, поради което то следва да се отмени.
Пак в тази връзка следва да се посочи, че тъй като
установената с чл. 60 ал. 1 АПК възможност за предварително изпълнение на ИАА е
изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни
актове, което в крайна сметка е гаранция за законността на изпълнението, до прилагането
на тази възможност следва да се стига само в крайни случаи – при ясна и
категорично доказана необходимост по смисъла на чл. 60 ал. 1 АПК, каквато в
случая отсъства.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за
основателност на жалбата, поради което обективираното в заповед №
461-ФК/18.11.2019 г. разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на
ПАМ следва да се отмени.
Предвид изхода на жалбата и изрично заявеното в нея
искане за присъждане при уважаването й на сторените от жалбоподателя съдебни
разноски, ТД на НАП – Варна следва да бъде осъдена да заплати на „Нели БГ” ДЗЗД
чрез неговия съдружник и управител Н.Р.У. направените по делото разноски в
размер на 50 лв.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ по жалба на „Нели БГ” ДЗЗД, предявена чрез
съдружника и управител в ДЗЗД Н.Р.У., обективираното в заповед № 461-ФК/18.11.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
наложената със заповедта принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване на стопанисвания от „Нели БГ” ДЗЗД търговски обект – магазин в
гр. Варна, ул. Христо Самсаров” № 30, и забрана на достъпа до него за срок от
14 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Нели БГ” ДЗЗД
чрез съдружника и управителя му Н.Р.У. направените по делото разноски в размер
на 50 /петдесет/ лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ с
частна жалба, предявена в седемдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: