РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110135758 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу П. Й. А. за следните суми: 1967,92 лв.,
представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на процесния
адрес за периода от 29.05.2012 г. до 21.10.2021 г. ведно със законна лихва от 28.02.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 333,84 лв. за периода от
08.12.2017 г. до 27.11.2021 г., както и разноски по делото, а именно: 46,04 лв. държавна
такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор при общи условия
за жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 329, вх. 4, ет. 6, ап. 103. Твърди, че
за периода от 29.05.2012 г. до 21.10.2021 г. по партидата на ответника са начислени за
плащане суми за потребление общо в размер на 1967,92 лв. Ищецът претендира
установяване дължимостта на посочената сума, ведно с мораторна лихва в размер на
333,84 лв. за периода от 08.12.2017 г. до 27.11.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването. Моли съда да установи съществуването
на претендираното вземане така, както е заявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. В
депозираното по реда на чл. 414 ГПК възражение по ч. гр. дело № 10477/2022 г.
1
същият е възразил относно основателността на претенцията и нейния размер. Направил
е и възражение за погасяване на сумата поради изтекъл давностен срок.
От извършена служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. е установено,
че ответникът П. А. е починал на 03.09.2022 г. /след изтичане срока за отговор на
исковата молба/. След указание до ищеца, същият е уточнил претендираната от всекиго
от наследниците на ответника част от процесното вземане. Във връзка с направената
конкретизация, с протоколно опредЕ.е от 10.11.2022 г. съдът е конкретизирал на осн.
чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник П. А. неговите наследници, а именно:
Б. Т. А., ЕГН **********, М. А. ЕГН **********, П. А. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Б. А. и Е. А. ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител Б. А., като по отношение на всички тях се претендират
суми равняващи се на 1/4 от първоначално заявените от ищеца суми в условията на
разделност, а именно сумата от по 491,98 лв. главница за всекиго от тях и сумата от по
83,46 лв. лихва за забава за всекиго от тях.
След предоставена от съда възможност на новоконституираните ответници,
становище е постъпило единствено от М. А., която оспорва предявените срещу нея
искове. Сочи, че в процесния имот и в процесния период ползватели на ВиК услугите
са били нейният починал баща с второто си семейство – останалите конституирани
наследници на П. А.. Моли исковете спрямо нея да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Аналогична е
и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК
услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са
по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При
2
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД.
От приетата по делото справка за ответника, издадена от Служба по вписванията –
София, се установява, че под номер 1 от 29.05.2012 г. е вписано прехвърляне на
собствеността на процесния имот чрез дарение, като починалият в пода на
производството ответник П. Й. А. е придобил собствеността в качеството на надарен
от лицата Галина П. А. и Йордан Кирилов А..
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 10477/2022 г. по
описа на СРС починалият ответник А. не оспорва факта на собственост на имота, като
представя доказателства за заплащани суми за потребление за него.
Новоконституираната ответница М. А. със становище от 07.12.2022 г. прави признание
на факта на собствеността, като сочи, че нейният наследодател е собственик и
ползвател на имота в процесния период. Ето защо съдът приема, че в процесния
период починалият ответник А. е бил собственик на процесния имот. Косвено
доказателство в тази насока е и обстоятелството, че от служебно извършената справка
от НБД се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на починалия
ответник А., както и адресът на който е призоваван, съвпада с процесния.
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
апартаментът на ответника е законно присъединен към инфраструктурата,
експлоатирана от „Софийска вода“ АД, като дружеството е доставяло ВиК услуги в
имота в процесния период. Посочено е, че разходът на вода е изчисляван по реални
показания на измервателните уреди в имота съгл. чл. 22 и чл. 23 от Общите условия.
Отчетено е, че консумираното количество за процесния период от 29.05.2012 г. до
21.10.2021 г. е 1000,46 куб. м. е правилно отчитано и изчислено.
От заключението, в неговата счетоводна част, се установява, че стойността на
предоставените в исковия период услуги възлиза на сумата от 1967,92 лева, като
същата е определена в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от
КЕВР цени. Изчислено е от вещото лице, че непогасените суми в процесния период са
в размер от 1967,92 лева главница и 304,49 лева лихва за забава, изчислена в 30-дневен
срок след датата на фактуриране до посочения краен период от ищеца.
Експретизата дава отговор и на въпроса какъв е размерът на задълженията, чиято
изискуемост е настъпила в периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г. От извършеното
експертно изследване се установява, че размерът на вземанията, чиято изискуемост е
настъпила в този период е в размер на сумата от 739,82 лева главница и 86,57 лева
лихва за забава.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника са
доставяни ВиК услуги съобразно уговореното, като доставените количества са
измервани коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребени ВиК услуги, за които се дължи заплащане на цена. За отговор на този
въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
След смъртта на ответника П. Й. А., настъпила по време на висящността на
настоящото производство, на осн. чл. 227 ГПК на негово място са конституирани
неговите наследници, а именно: съпруга Б. Т. А. и три деца - М. П. А., П. П. А. чрез
неговата майка и законен представител Б. А. и Е. П. А. чрез нейната майка и законен
представител Б. А.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни
части. Когато починалият има преживял съпруг, той наследява част, равна на частта на
всяко дете /чл. 9, ал. 1 ЗН/. Налага се извод, че четиримата наследници на починалия
3
ответник са наследили равни части от наследството на П. П. А.. Неоснователни са
направените от М. А. възражения относно това, че не дължи заплащане на процесните
суми поради факта, че не е живяла в процесния имот и не е потребявала доставените В
и К услуги. Нейната отговорност в случая се ангажира в качеството й на наследник на
задълженията на нейния починал баща П. Й. А.. Същата не е представила
доказателства за направен отказ от наследство, в който случай не би носила
отговорност за задълженията на нейния наследодател.
С възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по ч. гр. дело № 10477/2022 г.
длъжникът П. А. е направил възражение за погасяване на задължението поради
изтекъл давностен срок. Възражението е направено, преди да е изтекъл срокът за
отговор на исковата молба, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително опредЕ.
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.02.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.02.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на претендираната главница вещото лице е посочило, че
изискуемостта за вземането, настъпила в непогасения по давност период от 28.02.2019
г. до 21.10.2021 г. е в размер на сумата от 739,82 лева. ¼ част от тази сума се равнява
на 184,96 лева, като до този размер искът следва да бъде уважен по отношение на
всекиго от ответниците. За горницата до пълните предявени размери от 491,98 лева
/уточнен размер от ищеца по отношение на всекиго от новоконституираните ответници
с молба от 30.09.2022 г./ и за периода от 29.05.2012 г. до 27.02.2019 г. исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед изводите за частична основателност на главната искова
претенция, следва да бъде разгледана и акцесорната такава. Моментът на забавата в
случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно приложимите ОУ,
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ОУ, без да е било нужно да бъде канен от ищеца.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребените ВиК услужи за периода, погасен по давност.
Установи се от експертното заключение, че размерът на лихвата за забава,
дължима в непогасения по давност период от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г. възлиза на
сумата от 86,57 лева. ¼ част от тази сума се равнява на 21,64 лева, като до този размер
4
искът следва да бъде уважен по отношение на всекиго от ответниците. За горницата до
пълните предявени размери от 83,46 лева /уточнен размер от ищеца по отношение на
всекиго от новоконституираните ответници с молба от 30.09.2022 г./ и за периода от
08.12.2017 г. до 27.02.2019 г. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На страната на ответната страна участват четири лица, като единствено
ответницата М. А. е представила доказателства за направени разноски – сумата от 350
лева, представляваща адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 59,48
лева разноски в производството, пропорционално на уважената част от исковете,
включващи държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен от съда размер от 100 лв. на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответницата М. А. сумата от 224,39 лева разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част на исковете спрямо нея.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 46,04 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 8,62 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Б. Т. А. с ЕГН
**********, като наследник на П. Й. А. с ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“
АД, ЕИК ********* сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 14.03.2022 г. по ч. гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС, 33
състав, както следва:
- 184,96 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. „за периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2022
г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 491,98 лева и за периода от 29.05.2012 г. до 27.02.2019 г.
като неоснователен;
- 21,64 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 83,46 лева и за периода
от 08.12.2017 г. до 27.02.2019 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. П. А. с ЕГН
**********, като наследник на П. Й. А. с ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“
АД, ЕИК ********* сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 14.03.2022 г. по ч. гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС, 33
5
състав, както следва:
- 184,96 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София, за
периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 491,98 лева и за периода от 29.05.2012 г. до 27.02.2019 г.
като неоснователен;
- 21,64 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 83,46 лева и за периода
от 08.12.2017 г. до 27.02.2019 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П. П. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Б. Т. А. с ЕГН **********, и
като наследник на П. Й. А. с ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 14.03.2022 г. по ч. гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС, 33 състав,
както следва:
- 184,96 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. „а периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2022
г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 491,98 лева и за периода от 29.05.2012 г. до 27.02.2019 г.
като неоснователен;
- 21,64 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 83,46 лева и за периода
от 08.12.2017 г. до 27.02.2019 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Е. П. А. с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Б. Т. А. с ЕГН **********, и
като наследник на П. Й. А. с ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 14.03.2022 г. по ч. гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС, 33 състав,
както следва:
- 184,96 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. „ за периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., ведно със законна лихва от
28.02.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 491,98 лева и за периода от 29.05.2012 г. до
27.02.2019 г. като неоснователен;
- 21,64 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 28.02.2019 г. до 21.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 83,46 лева и за периода
от 08.12.2017 г. до 27.02.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Т. А. с ЕГН ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 59,48 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 35758/2022 г. по описа на СРС /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица/, пропорционално на
уважената част от исковете, както и сумата от 8,62 лева, представляваща разноски по ч.
гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС /държавна такса и юрисконсултско
6
възнаграждение/, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. А. с ЕГН ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 59,48 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 35758/2022 г. по описа на СРС /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица/, пропорционално на
уважената част от исковете, както и сумата от 8,62 лева, представляваща разноски по ч.
гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. П. А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Б. Т. А. с ЕГН **********, да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 59,48 лева, представляваща направени
разноски по гр. дело № 35758/2022 г. по описа на СРС /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица/, пропорционално на
уважената част от исковете, както и сумата от 8,62 лева, представляваща разноски по ч.
гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. П. А. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Б. Т. А. с ЕГН **********, да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 59,48 лева, представляваща направени
разноски по гр. дело № 35758/2022 г. по описа на СРС /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица/, пропорционално на
уважената част от исковете, както и сумата от 8,62 лева, представляваща разноски по ч.
гр. дело № 10477/2022 г. по описа на СРС /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
да заплати на М. П. А. с ЕГН ********** сумата от 224,39 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 35758/2022 г. по описа на СРС, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7