РЕШЕНИЕ
№ 104
гр.Поморие, 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Д.
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 502 по
описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против В.Д.Б. *** и И. ***.
Предявен е иск за установяване по отношение на ответниците на вземания на ищеца в размер 1 247.39 лв., дължими от всеки от ответниците, представляващи припадащата се на ответниците част от стойността на ползваните от тях, в качеството им на абонати на ищеца с абонатен № 986945 и потребители на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищеца за периода от 23.12.2015 г. до 27.08.2018 г., с отчетен период по фактури от 08.07.2015 г. до 30.07.2018 г., за обект на потребление с административен адрес в ***, № 15, ет.4, ап.404, 407, 410, ет.5, ап.501, 504, 505 и 506, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2018 г., до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 68/12.02.2019 г., по ч.гр.дело № 150/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника В.Б., който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор на същата, с който оспорва иска като недопустим и като неоснователен.
Ответникът твърди, че е заплатил на ищеца потребените за процесния период от 08.07.2015 г. до 30.07.2018 г., ВиК услуги. Оспорва претендираното вземане като погасено по давност, както и с аргументи, че издадените от ищеца фактури не са подписани от ответниците, че измервателните уреди не са отчитани в тяхно присъствие, удостоверено с подпис, както и че не са налице карнети, съдържащи отчети и подписи на ответниците срещу отчетените показания.
Препис от исковата молба е изпратен и на ответника И.Б., който не е открит на посочения по делото адрес – негов постоянен и настоящ такъв, съобщението до този ответник е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което на същия е предоставена правна помощ и за негов особен представител, на основание чл.47, ал.6 ГПК, е назначен адв.И.Б..
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на претенцията на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание ответникът В.Б. също се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа изразеното в отговора становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът И.Б. в съдебно заседание се представлява от особения представител, който поддържа становището си за неоснователност на претенцията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 150/2019
г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление на ищеца, в производството по което съдът е
издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 68/12.02.2019 г. срещу длъжниците и
ответници за сумите 2 508.84 лв. – главница и 30.95 лв. – лихви, които
суми са дължими от ответниците в равни дялове.
Против заповедта са подадени възражения от длъжниците, поради което и с оглед указанията на заповедният съд, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява настоящата претенция, която е допустима, тъй
като за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземанията си, за
които е издадена заповедта за изпълнение.
Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители са всички юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от лицата, които
са потребители на ВиК, са на първо място
собствениците на водоснабдените обекти.
Страните не спорят, а и се установява от
доказателствата по делото, че ответниците са съсобственици при равни
квоти, по ½ ид.ч., на недвижими имоти с адреси в ***,
№ 15, ет.4, ап.404, 407, 410, ет.5, ап.501, 504, 505 и 506, за които на тяхно
име е открита партида с абонатен № 986945 и като такива са
потребители на ВиК услуги, надлежно легитимирани да
отговарят за задълженията към доставчика.
Представени са справки относно отчетената консумация в
процесния водоснабден обект, от които се установява, че в периода 08.07.2015 г.
– 30.07.2018 г., са били извършвани отчитания
с мобилно устройство на количеството вода, преминало през средствата за
измерване (СИ) в обекта, като в периода показателите са отчетени при нормално
състояние на СИ, при видяни показатели от отчитащия и
в периода не е начислено служебно потребление.
По делото са представени издадени от ищеца
фактури за доставените във водоснабдения обект ВиК
услуги, като отчетните периоди и начисленото количество вода отговаря на
отчетените от инкасатора.
По делото са изслушани показанията на свидетелката В.И.И. – отчетник измервателни уреди при ищеца, която сочи, че процесните
обекти са със сезонен характер и СИ в тях се отчитат два пъти в годината от
инкасатор.
Като доказателство по делото е прието заключението на
вещото лице инж. К.Д., по изготвената съдебно-техническа експертиза, съгласно
което процесният водоснабден имот, за който е открита
партида с абонатен № 986945 на името на ответниците, включва седем
апартамента с монтирани в тях девет водомера, които се отчитат от служител на
ищеца, разполагащ с мобилен компютър, съхраняващ информация за дадения абонат.
Вещото лице сочи, че във всеки водомерен възел, който се отчита с електронно
устройство има бар код, съдържащ информация, отнасяща се само за абонатния
номер, на който е поставен. При отчитането с електронно устройство инкасаторът
сканира бар кода, отчита показанията на водомера и ги нанася в устройството,
като след трансфериране на данните автоматично се съставя електронен карнет, в
който не е предвидена възможност, а и не е възможно поставяне на подпис от
потребителя. Вещото лице е установило, че за процесния период от 08.07.2015 г. до 30.07.2018 г. количеството доставена и консумирана
питейна вода, преминала през деветте СИ във водоснабдения обект, възлиза на 1 256.72
куб.м., от които 1.72 куб.м. припадащи се „от разпределение”. Видно от
заключението цените, посочени в приложените по делото фактури, отговарят на
одобрените от КЕВР за периода.
По делото е прието като доказателство и заключението
на вещото лице Г.Р., по извършената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е водено
редовно по отношение на това осчетоводяване, а фактурирането е по одобрените от
КЕВР за този вид услуги цени. При съобразяване на материалите по делото, в това
число представените от ответника В.Б. доказателства за плащания на задължения
към ищеца – платежни нареждания, вещото лице сочи, че от всички процесни фактури има извършено плащане единствено по фактурата
от 23.12.2015 г., което плащане е в общ размер 394.99 лв., при стойност на
услугата по фактурата 540.83 лв., като плащането е извършено преди образуване
на заповедното производство. След образуване на заповедното производство, чрез
извършени от ответника плащания са погасени задължения в размер 14.05 лв. –
главница по горепосочената фактура, 30.95 лв. – лихви за забава, и 75 лв.,
разноски по заповедното производство. Вещото лице изрично сочи, че са налице
плащания, за които не са представени доказателства от ответниците, но същите са
отразени в системата на ищеца.
При така събраните по делото и посочени от
съда доказателства исковата претенция се явява установена по основание.
Ищецът е доставял ВиК
услуги във водоснабден обект в ***, № 15, ет.4, ап.404, 407, 410, ет.5, ап.501, 504, 505 и 506, за който на името на ответниците е
открита партида с абонатен № 986945, поради което за последните е възникнало
задължение като потребители на услугите да заплатят стойността им по фактурите,
издадени от ищеца за периода от 23.12.2015 г. до 27.08.2018 г., с отчетен период по фактури от
08.07.2015 г. до 30.07.2018 г.
Заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и
компетентно изготвено, установява редовност на счетоводните записвания на
ищеца, поради което и с оглед разпоредбата на чл.182 ГПК тези записвания могат
да се ползват като доказателство в полза на съставителя, като възраженията на
ответниците, че издадените от ищеца фактури не са подписани от тях са
неоснователни.
Такива са и възраженията, че процесните СИ не са отчетени в присъствието на ответниците, както и че съставените електронни карнети не са подписани от тях, тъй като видно от доказателствената съвкупност на служител на ищеца е осигурен достъп за реално отчитане на водомерите, за които не са установи да не отговарят на изискванията, а при наличното в процесния случай електронно отчитане не е предвидена възможност, а и е невъзможно електронният карнет да носи подпис на потребителя.
Предвид посоченото съдът намира за доказано правилното и реално измерване на потребените
от ответниците услуги.
Задълженията по процесните фактури, стойността на които е съобразена с цените, одобрени от КЕВР, не са погасени по давност.
Претендираните от ищеца плащания са периодични такива, по смисъла на
чл.111, б. „в” ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която към
датата на подаване на процесното заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2018 г., не е
изтекла.
Възражението за погасяване на претендираните суми чрез плащане също е неоснователно.
Несъмнено се установиха извършени от
ответниците плащания на задълженията им към доставчика и ищец в размерите,
посочени от вещото лице, със същите са погасени главници и лихви, но тези
плащания са отчетени от ищеца и не са претендирани от
него при подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както са отчетени при
предявяване на иска и извършените след образуване на заповедното производство плащания
на част от дължимата главница в размер 14.05 лв., както и на лихви за забава в
размер 30.95 лв.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че
освен по основание, претенцията е установена и до претендирания
размер и като такава следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските на ищеца в общ размер 650 лв., от които 50 лв. – държавна такса за образуване и водене на делото, 150 лв. – възнаграждение на особен представител и 450 лв. – депозит за възнаграждение на вещи лица.
Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, поради което и предвид направеното искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК, му се следва възнаграждение в размер 100 лв.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер 375 лв.
Предвид основателността на претенцията разноски на ответниците не се дължат, поради което искането на ответника В.Б. за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Вземането на ищеца за разноски в заповедното производство е погасено чрез плащане, поради което тези разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Ж.Патева”, № 2 – адв.Ж.С., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.Владимир Вазов”, № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Г.Й. Танев, сумата 1 247.39 лв. (хиляда двеста четиридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща припадащата му се част от стойността на ползваните от него, в качеството му на абонат на „ВиК” ЕАД с абонатен № 986945 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от „ВиК” ЕАД за периода от 23.12.2015 г. до 27.08.2018 г., с отчетен период по фактури от 08.07.2015 г. до 30.07.2018 г., за обект на потребление в ***, № 15, ет.4, ап.404, 407, 410, ет.5, ап.501, 504, 505 и 506, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 68/12.02.2019 г., по ч.гр.дело № 150/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Пловдив, район „Северен”, ул. „Белград”, № 23, ет.6, ап.1336, представляван по делото от особения представител адв.И.Б., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.Владимир Вазов”, № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Г.Й. Танев, сумата 1 247.39 лв. (хиляда двеста четиридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща припадащата му се част от стойността на ползваните от него, в качеството му на абонат на „ВиК” ЕАД с абонатен № 986945 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от „ВиК” ЕАД за периода от 23.12.2015 г. до 27.08.2018 г., с отчетен период по фактури от 08.07.2015 г. до 30.07.2018 г., за обект на потребление в ***, № 15, ет.4, ап.404, 407, 410, ет.5, ап.501, 504, 505 и 506, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 68/12.02.2019 г., по ч.гр.дело № 150/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН **********, със съдебен адресат в гр.Бургас адв.Ж.С., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Д.Б., ЕГН **********, представляван по делото от особения представител адв.И.Б., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Д.Б., ЕГН **********, със съдебен адресат в гр.Бургас адв.Жени С., за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, за присъждане на разноски по ч.гр.дело № 150/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :