Решение по дело №1092/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 239
Дата: 30 юли 2020 г.
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20205501001092
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   30.07.2020 година                         Град Стара Загора   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 08.07.                                                                                     2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: Диана Иванова

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1092 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

        Обжалвано е решение № 131/27.01.2020 г. по гр.д.№4085/2019 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.

 

        Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив излага доводи за незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

 

         Въззиваемият Н.Н.Н. чрез процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

     Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

       Ищецът Н.Н.Н. твърди в исковата си молба, че съгласно чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявява настоящият иск за установяване съществуването на вземането му по отношение на „Е.“ ЕАД за сумата от 68,70 лева, представляваща платена без правно основание от ищеца в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/28.03.2017г.

        Заявява, че бил потребител на електрическа енергия, която ответника доставял на адрес: гр. Стара Загора, ул. Неофит Рилски № 7, ет. 2, ап. 2, ИТН *, клиентски номер *.

       При ежемесечното заплащане на сметката му за електроенергия, установил начислена сума от 68,70 лева по фактура                                     №**********/28.03.2017г. за периода от 25.05.2016г. до 05.07.2016г., за енергия, която не използвал, поради което направил запитване в офис на ответното дружество и поискал копие от фактура. След извършена справка, служителите му отговорили, че на 05.07.2016г. електромерът на посочения по-горе адрес бил демонтиран, поради установено неизмерване на електроенергия, с оглед на което му била начислена процесната сума.

       Счита, че сумата посочена по-горе била платена без основание и ответното дружество дължало връщането й, тъй като не бил потърсен и информиран за извършената проверка на електромера, нито присъствал при изготвяне на констативен протокол за същата и такъв не му бил връчван. Също така, не било ясно как била определена посочената в писмото сума, както и защо за период на отчитане бил взет посоченият в писмото. Освен това, остойностената електроенергия била само прогнозно начислена и не била реално консумирана.

Въпреки това, за да не бъдело прекъснато електрозахранването му, заплатил горепосочената сума, макар че същата била незаконосъобразно начислена.

   Поради това, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 10673/2019г. по описа на Pайонен съд гр. Пловдив, XXI състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Тъй като в законоустановения срок ответника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за него възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си.

      Също така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създадял в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция била неправомерна .

       Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на „Е.“ ЕАД съществуването на вземането на Н.Н.Н., ЕГН ********** за сумата от 68,70 лева, представляваща платена без правно основание в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/28.03.2017г. за периода от 25.05.2016г. до 05.07.2016г.

         В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „Е.” ЕАД, в който заявяват, че оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани с исковата молба. Тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметка­та в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на *** бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

         Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

         Видно от приложеното ч.гр.дело № 10673/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за изпълнение № 6351/11.07.2019г., с която е разпоредил длъжникът „Е.“ ЕАД да заплати на кредитора Н.Н.Н. следните суми: 68,70 лева главница, представляваща стойност на платена без основание сума за допълнително начислена електроенергия като корекция на сметка за периода 25.05.2016г. – 05.07.2016г., за която е издадена фактура № **********/28.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до окончателното погасяване, както и 375 лева - разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.

         В първоинстанционното производство е представен и приет констативен протокол от метрологична експертиза за средство за измерване 077 от 12.01.2017г.,от който се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – разпробит е предният панел на две места и е монтиран проводник, закъсяващ куплунг Х2, водещо до изменени технически и  метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън границите на допустимост. Метрологичните характеристики и външния вид на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.

       На осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в частта относно анализа на събраните гласни доказателства по делото и заключението на  съдебно-икономическата експертиза.

        В нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел. енергия при публично известни общи условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента, при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на сметката на потребителя. Нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в редакцията й към 17.07.2012 г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация, съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия. Регулиран от държавата ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР през 2013 г. ПИКЕЕ. Уреден е редът за извършване на съответните проверки и документирането им- чл. 40-51 от ПИКЕЕ.

Съгласно чл. 43 ПИКЕЕ, в редакцията му към датата на проверката – 23.02.2017г., операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ, а според чл.44 от правилата извън проверките по чл. 43, операторът на мрежата (собственикът на СТИ) извършва технически проверки на място на измервателната система/ СТИ. При тези проверки се съставя констативен протокол на основание чл. 47 ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Чл. 45 от ПИКЕЕ предвижда, че когато при проверка по чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата, за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. В случая ответникът “Е.” ЕАД основава законосъобразността на извършената корекция с приложението на ПИКЕЕ.

     С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ бр. 15 от 2017 г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите си в чл. 48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи. Разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с решение на ВАС № 2315/18 г., обн. ДВ бр.97/18 г., влязло в сила на 23.11.2018 г. Отмяната им няма обратно действие, поради което следва да се приеме, че за процесния период е имало приети ПИКЕЕ, относно реда за извършване на проверката на СТИ, съдържанието на констативния протокол за извършената проверка и пр.

       Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/14 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т. о., решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о. на ВКС по приложението на ПИКЕЕ, налице е законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от м. юли 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ, като отговорността на потребителя на ел. енергия в тези хипотези е безвиновна /не е необходимо установяване, че същия е извършил манипулацията на СТИ/. Със същата  тази практика е въведено допълнително изискване, крайният снабдител с ел. енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. съгласно новите ПИКЕЕ.

      В чл. 28, ал.1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Ето защо, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск е основателен.

 

       Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

       По отговорността за разноските :Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В настоящия случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

        

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРДЖАВА решение №  131/27.01.2020 г. по гр.д.№4085/2019 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.

 

          ОСЪЖДА "Е." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на  Н.  Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 11, чрез адв. К.Л. сумата 350 лв./триста и петдесет лева/-разноски по делото по следната банкова сметка- ***, BIC: ***, IBAN: ***.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: