Р
Е Ш Е Н И Е N 138
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 12.08. 2016 год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието
на секретаря: В.А.
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д.N 311 по описа за 2016год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по подадена искова молба от М.А.И. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете В. Н.Х. против ответника – Н.Х. *** – баща на детето.
В исковата молба сочи, че с ответника са живели на семейни начала от края на 2013г. до м. януари 2016г. , като от съвместното им съжителство е родено детето В.Н.Х., като през м. януари 2016г. ищцата напуснала жилището и заживяла при родителите си, като след установената между родителите фактическа раздяла детето останало да живее при майката, която полага основните грижи за него и го издържа. До настоящия момент майката не е претендирала заплащане на издръжка, но тъй като вече е в отпуск за отглеждане на дете, започнала работа за да могат да се издържат, но възнаграждението й било ниско, детето често боледувало, а бащата получавал около 600.00-700.00лв. но не плащал никаква издръжка. Счита че е налице интерес от завеждане на настоящото дело и моли съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, считано от подаването на исковата молба до настъпването на законни пречки за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 13 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание същия заявява че може да плаща издръжка в размер на 120.00лв. и макар и да не е плащал издръжка на детето му е купувал памперси и храна.
Д „СП” гр. Поморие редовно призована не изпраща представител, представя социален доклад.
Предявения иск е с правно основание чл. 143 ал.2 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане изд. от гр.Поморие детето В.Н.Х. е родено на ***г. за което е съставен акт за раждане № 0187/05.11.2014г. и е с родители: майка – М.А.И. и баща Н.Х.Х..
По делото е допуснат до разпит един свидетел. В показанията си свидетелят А., свидетелства, че познава родителите на детето и те са се разделили през м. януари 2016г., като в момента детето е в болница в гр.Варна заедно с баба си по майчина линия. Свидетелства, че Н. работи в строителството, а М. не работи тъй като детето боледува често. Сочи че е виждал бащата да купува на детето, вафли и зрънчо, но не знае да е плащал издръжка. Известно му е че М. поискала от Н. пари за лекарства когато детето било болно но същия не й дал.
По делото е представен социален доклад. В същия е отразено, че при проведеното проучване соц.работник е констатирал, че детето е отглеждано от майката и същата е подпомагана при отглеждането на детето от нейните родители, като на детето са поставени всички изискуеми имунизации има личен лекар, контактува с непознати, ходи самостоятелно и е най привързано към майката си и баба си по майчина линия. След като родителите на детето се разделили, майката и детето се установили в жилището на родителите на М. което представлява една стая и не е водоснабдено, а само електрифицирано. Майката е изразила желание детето да посещава детска градина и твърди че е записано от септември. Становището на отдел „ЗД” е съдът да постанови решение с което да защити интересите на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие, възниква за родителите с факта на раждане на детето. Затова и съда счита, че иска е доказан по основание.
Според задължителната практика на ВКС, конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицата които имат право на издръжка и се определя съобразно с обикновените условия на живот, като се вземе предвид възрастта и други обстоятелства които са от значение, а възможностите на родителите, които я дължат се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители не издържат други лица и дължат издръжка съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно. Ответникът е в работоспособна възраст, не се доказа да има заболявания, които да му пречат да полага труд и според съда, има възможност да реализира доходи в размер на около и над средната работна заплата за страната. Детето е на година и девет месеца и има нужда основно от тоалетни принадлежности /памперси/, дрехи и храна, като към настоящия момент с оглед стандарта на живот и непрекъснато увеличаващите се разходи, според преценката на съда за задоволяване нуждите на детето ще са необходими около 240 лева месечно, осигуряването на които не би трябвало да са в тежест само на единия родител. Така според съдът, тъй като ответникът е млад, в работоспособна възраст и не издържа други лица, може да отделя 120лв. за издръжка на детето В., без съществено затруднение. С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да плаща издръжка в размер на 120лв., считано от 20.06.2016год. – датата на подаване на исковата молба,а иска в останалия размер до предявения следва да се отхвърли. Останалите средства следва да се осигуряват от майката, която ще полага и занапред непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието на детето и следва да получава детските надбавки. Според формиралото се у съда убеждение с оглед наличните доказателства един такъв размер на издръжката разпределена при посочените квоти между двамата родители не би трябвало да съставлява затруднение за всеки един от тях и по никакъв начин не би могъл да застраши осигуряването на тяхната собствена издръжка.
На основание чл.78 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на 67 / шестдесет и седем/ лева и следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата държавна такса за производството на основание чл. 83 ал.1 т. 2 от ГПК в размер на 172.80 /сто седемдесет и два лева и 80ст./
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Х.Х. с ЕГН**********, с адрес *** да заплаща на малолетния В.Н.Х., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител М.А.И. ЕГН**********, с адрес *** месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 20.06.2016г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, като иска в останалата част до предявения отхвърля като неоснователен.
Осъжда Н.Х.Х. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати по сметка на РС гр.Поморие сумата от 172.80 /сто седемдесет и два лева и 80ст./
Осъжда Н.Х.Х. с ЕГН**********да заплати на М.А.И., сумата от 67.00 / шестдесет и седем/ лева разноски по делото съобразно уважената част на иска.
Постановява на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от обявяването му – 12.08.2015год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: