Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1565 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Ищецът - „Ф.“ ЕООД, твърди, че между него и „Е.“ АД, чийто правоприемник е ответника „Б.ДСК“ АД, съществуват облигационни отношения по сключени банкови сделки, по които последният се е задължил да му предостави услугата електронно банкиране „БанкОн Уеб Про“, чрез която се извършват парични преводи към съконтрагенти. Посочва, че е страна и по договор за покупко-продажба на гориво, сключен с дружеството „П.“ ООД, като за него е възникнало задължение да заплати на това юридическо лице сумата от 59 157, 34 лв. Ищецът заявява, че на 17.01.2020 г. чрез електронното банкиране наредил плащане на посочената сума по банкова сметка *** „П.“ ООД. Предвид наличието на трайни търговски отношения с това дружество, данните за банковата му сметка се съдържат в запазената информация в системата за електронно банкиране чрез създаване на образец за превод и ищецът сочи, че не въвежда тази информация при всяко плащане. При извършения на 17.01.2020 г. превод той използвал съществуващия образец, но наредената парична сума не била преведена по банковата сметка на „П.“ ООД, а по банкова сметка ***, ***стно лице. С оглед на това и платежната операция по превеждането на сумата от 59 157, 34 лв. по сметка на неизвестно лице не е разрешена от ищеца, който е титуляр на сметка в „Е.“ АД. Сочи, че веднага след като разбрал за извършената транзакция уведомил банката за това и изрично оспорил превода. Счита, че ответникът носи пълната отговорност за неразрешената платежна операция и дължи незабавно да възстанови на ищеца нейната стойност. Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да му заплати сума в размер на 59 157, 34 лв., представляваща стойността на извършената неразрешена платежна операция. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „Б.ДСК“ АД, го оспорва. Твърди, че преводът на парични средства, описан в исковата молба, освен, че е нареден от ищеца, е и потвърден от него след това на 20.01.2020 г. Заявява, че е отговорност на ищеца преди потвърждаване на превода да извърши проверка за посочените в нареждането данни за получателя на паричната сума, а именно за неговото наименование и за номера на банковата му сметка, което той не е направил. Ето защо и предвид това, че преводът е извършен в съответствие с посоченото в преводното нареждане, то той е изпълнен точно от банката. Автентичността на платежното нареждане е установена от банката по безспорен начин, предвид използваните персонализирани защитни характеристики и високата им степен на сигурност. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, е видно, че ищецът сочи като правопораждащ факт на вземането си към ответника за получаване на сумата от 59 157, 34 лв., сключен между него и „Е.“ АД, чийто правоприемник е ответникът, договор, по силата на който последният се е задължил да му предоставя услуги по извършване на разплащания към свои клиенти чрез използване на система за електронно банкиране. Услугите по изпълнение на платежни операции, включително изпълнението на кредитен превод, който се определя като заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане, представляват платежни услуги по смисъла на това понятие, дадено в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ - чл. 4, т. 4, б. „в“ ЗПУПС вр. § 1., т. 19 от ДР на ЗПУПС. Услугите по извършване на разплащания чрез електронно банкиране, които се твърди, че са предмет на сключения договор, представляват услуги по изпълнение на платежни операции, включително на преводи посредством платежен инструмент, даващ възможност за подаване на платежно нареждане от разстояние. Това означава, че предмет на този договор са именно платежни услуги по изпълнение на платежни операции съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 4 ЗПУПС и неговото сключване и изпълнение е подчинено на специалните правила за това, установени с ЗПУПС.
Освен горното съдът съобразява,
че ищецът основава иска и на следните
факти, имащи значение за правната му квалификация, а именно: - на съставено на 17.01.2020
г. от ищеца чрез системата за електронно
банкиране платежно нареждане, с което се нарежда на Е.“
АД, чийто правоприемник е ответната
банка, да извърши паричен превод на средства в размер на 59 157, 34 лв. от
банкова сметка *** „П.“ ООД; - на това, че в резултат на изпълнение на превода
паричните средства са постъпили не по банковата сметка, по която са наредени, а
по сметка с напълно различен IBAN, ***стно лице. С
исковата молба е заявен петитум за осъждане на „Б.ДСК“ АД да възстанови на ищеца паричните средства, които
са изплатените в резултат на извършената платежна операция, която не съответства
на тази, която е наредена. С оглед на
това и предявеният в процеса осъдителен иск следва да се квалифицира по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС, която норма е специална по отношение на общите разпоредби,
уреждащи договорната отговорност в ЗЗД и с която се урежда начина на
разпределяне на отговорността по договора за платежни услуги при извършване на неразрешена
платежна операция.
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на банката по договора за платежни услуги на
основание специалната норма на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от предвидения с нея
фактически състав, както следва: 1) сключването между страните по спора на
договор за платежни услуги; 2) изпълнението от страна на банката на конкретна платежна
операция; 3) че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от
платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4) че не
е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или
ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на
неразрешена платежна операция.
По делото не е
спорно, че между „Ф.“ ЕООД и „Е.“ АД, чийто
правоприемник е ответника „Б.ДСК“ АД,
са възникнали облигационни отношения по сключен договор за платежни услуги. Това
се твърди от ищеца в исковата молба и не се оспорва от ответника в подадения
писмен отговор, както и в хода на производството. Ищецът не е представил
сключения договор за платежни услуги, но съдът счита, че от събраните в процеса
доказателства може да се направи извод за част от неговия предмет и
задълженията, които са възникнали за страните по него. От приетото като
доказателство по делото преводно нареждане за кредитен превод от 17.01.2020 г.
е видно, че ищцовото дружество има открита сметка при
„Е.“ АД, от
която се извършват преводи по негово нареждане. Това означава, че по силата на
възникналите между страните по спора договорни правоотношения посочената банка,
която има качеството на доставчик на платежни услуги, е поела задължение да
открива сметки на ищцовото дружество, чрез които
срещу възнаграждение да извършва по негово нареждане платежни услуги,
включително услугата по изпълнение на платежни операции по кредитни преводи. От
заключенията на изготвените в производството основна и допълнителна
съдебно-технически експертизи се установява и това, че в периода от 16.01.2018
г. до 17.01.2020 г. „Ф.“ ЕООД е използвало
системата на „Е.“ АД за електронно банкиране, чрез която е инициирало извършването на платежни
операции по кредитни преводи от разстояние. Този факт дава основание да се
заключи, че по силата на възникналите между ищеца и банката, чийто
правоприемник е ответникът, договорни правоотношения банката е поела задължение
да предостави на ищеца ползването на електронно банкиране, което по своята
същност представлява платежен инструмент съгласно дефиницията на това понятие,
дадена в § 1, т. 19 от ДР на ЗПУПС, в която норма платежният инструмент е определен
като персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от
процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на
платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на
платежно нареждане.
Безспорно е и
обстоятелството, че в изпълнение на задълженията си по сключения договор и по
нареждане от ищеца, направено на 17.01.2020 г., „Е.“
АД е извършила платежна операция по кредитен превод
на сума в размер на 59 157, 34 лв. от откритата в банката разплащателна сметка
с титуляр „Ф.“ ЕООД към банкова сметка ***: ***, открита в „Райфайзенбанк“
АД. Спорен по делото обаче е въпросът дали тази операция е разрешена от платеца
„Ф.“ ЕООД
или има характеристиките на неразрешена платежна операция съгласно чл. 70, ал.
1, изр. 2 ЗПУПС.
В чл. 70, ал. 1
ЗПУПС е предвидено, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ, като когато такова съгласие
липсва платежната операция е неразрешена. В чл. 70, ал. 2 ЗПУПС е регламентиран
и момента, в който платецът дава разрешение за изпълнение на платежната
операция, като е посочено, че това става преди нейното изпълнение или ако е
уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги - след
изпълнението на операцията. Ищецът в настоящото производство, който има
качеството на платец на сумата по спорната платежна операция и ползвател на
платежна услуга по процесния договор за платежни
услуги, твърди, че тя не е наредена така, както е извършена, а именно, че не е
нареждал и не е давал съгласие за изпълнение от банката на кредитен превод на
парична сума в размер на 59 157, 34 лв. към банковата сметка, по която са
постъпили паричните средства /ищецът не оспорва, че е дал нареждане за превод
на посочената сума, но заявява, че с него е инициирал плащане на сумата по
различна сметка - на свой клиент „П.“ ООД в „Уникредит
Булбанк“ АД, а не по тази, по която е извършена операцията/. Следователно
ищецът се позовава на това, че е не е разрешавал изпълнението на процесната платежна операция по извършване на кредитен
превод.
В ЗПУПС са
регламентирани специални процесуални правила за това как се разпределя тежестта
за доказване на това дали една платежна операция е разрешена, които изключват
прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса по разглеждане на
иск за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за извършена
неразрешена платежна операция. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС тогава, когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице
неточно изпълнена платежна операция, установяването в процеса на обстоятелството, че
тази платежна операция е автентична,
точно регистрирана и не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, е поставено в тежест на доставчика на платежни
услуги. С оглед на това и доколкото ищецът твърди изрично, че не е разрешавал
извършване на процесната платежна операция, трябва да
се заключи, че по настоящото дело тежестта за доказване на това, че тази
платежна операция е разрешена и е извършена точно съгласно нареждането на
платеца, е поставено в тежест от ответната б. „Б.Д.“
АД.
За да се
отговори на въпроса дали ответникът е провел пълно и главно доказване на факта,
че платежната операция е автентична и точно извършена, съдът трябва да
съобрази, че в ЗПУПС са установени и допълнителни правила относно доказването
на това обстоятелство. В чл. 78, ал. 3
ЗПУПС е уточнено какво означава понятието установяването на автентичността,
като е посочено, че представлява процедура, която позволява на доставчика на
платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен
инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. В чл.
78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди,
че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез
измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 75, като в този случай отново доставчикът на платежни
услуги е този, който трябва да представи доказателства, че е налице измама или
груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Правилото на чл. 78,
ал. 4 ЗПУПС е установено в закона с оглед предвидените в чл.
80, ал. 3 и ал. 4 основания, при които се изключва отговорността на доставчика
на платежни услуги на платеца за изпълнение на неразрешена платежна операция,
които са следните: - в чл. 80, ал. 3 ЗПУПС е предвидено, че платецът понася
всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил
чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.
75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност; - при тълкуване на разпоредбата
на чл. 80, ал. 4 ЗПУПС се налага извода, че с тази норма е регламентирано, че доставчикът
на платежни услуги на платеца се освобождава от отговорност за изпълнената
неразрешена платежна операция, дори и когато не изисква задълбочено
установяване на идентичността на клиента, когато платецът е действал с цел
измама.
От цитираните правни норми следва, че за да бъде ангажирана отговорността
на доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна
операция по сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно
от ползвателя на платежните услуги само да се направи твърдение, че платежната
операция не е разрешена, каквото има въведено в настоящия процес от ищеца. В
този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика на платежни услуги да
установи при условията на пълно и главно доказване конкретни факти, при които
тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и съответно
предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се отхвърля, които факти са следните: 1)
че платежната операция е автентична, т.е. че е изпълнена процедура, въведена от
доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите
персонализирани средства за сигурност, както и че е точно изпълнена и не страда
от техническа повреда или друг
недостатък, като съгласно изричното разписание в закона това не се доказва при
установяване единствено на факта, че от доставчика на услуги е регистрирано, че
конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент; 2) че при
иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен
инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
От събраните по делото доказателства се установява, че спорната платежната операция, представляваща извършен на 17.01.2020 г. кредитен превод, е осъществена по нареждане, което е инициирано от разстояние чрез използване на предоставения от банката на „Ф.“ ЕООД платежен инструмент за подаване на платежно нареждане чрез отдалечен достъп, който е електронно банкиране. Това се доказва от изводите на вещото лице, изготвило допуснатата по делото основна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, който след извършена проверка е констатирал, че процесната платежна операция е осъществена след достъпване до системата на „Е.“ АД за електронно банкиране „Bank on web” чрез потребителското име и парола, регистрирани от ползвателя на платежни услуги по процесния договор за платежни услуги „Ф.“ ЕООД. Това означава, че в случая се доказва, че процесната платежна операция е извършена чрез използване на надлежно издаден платежен инструмент в полза на платеца на паричната сума по наредения кредитен превод „Ф.“ ЕООД. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, която намира приложение в настоящата хипотеза, обаче доказването на този факт не е достатъчен, за да се приеме, че оспорената платежна операция е разрешена от платеца. За да се направи извод в тази посока от ответника, върху който лежи доказателствената тежест, трябва да се представят доказателства, че използването на описания платежен инструмент за иницииране на процесната платежна операция е станало правомерно, т.е. че електронното банкиране за нареждане от „Ф.“ ЕООД на кредитния превод е използвано от това дружество, а не от трето лице, което неправомерно е достъпило до потребителското име и паролата на ползвателя на платежни услуги и е въздействало върху данните за сметката на получателя на паричните средства, както се твърди от ищеца. По делото обаче от ответната Б.няма представени никакви доказателства в тази насока. Извод за това не е направен и от вещото лице – компютърен специалист в заключенията на изготвените от него две СТЕ. От разпита на експерта в открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2022 г., е видно, че той сочи, че нареждането на процесния превод по посочената в нареждането банкова сметка, ***, ползвана от „П.“ ООД в търговските отношения с ищеца, вероятно е станало в резултат на умишлени действия на трето лице – хакер, т.е. трето лице е участва в изготвяне на нареждането за превода чрез неправомерно достъпване до ползвания от ищеца платежен инструмент. Вярно е, че вещото лице заявява, че е възможно посочването в инициираното чрез системата за електронно банкиране преводно нареждане на грешна банкова сметка *** „П.“ ООД, да е станало и в резултат на допусната от самия ищец грешка при неговото попълване, в който случай би се приело, че платежната операция е наредена правомерно чрез електронното банкиране, защото не е засегната от неправомерни действия на лице, различно от платеца на сумата и е изпълнена точно от банката, в съответствие с нареждането, което е изготвено от самия платец, т.е. има качеството на разрешена платежна операция. По делото обаче от ответника не са ангажирани доказателства, от които да може да се заключи, че при изготвяне на процесното преводно нареждане от „Ф.“ ЕООД е допусната грешка при попълване на данните за банковата сметка, включително не са събрани доказателства за това, че в системата за електронно банкиране, ползвана от това дружество, наред с другите сметки е запазена и сметка с IBAN, ***нето, в която хипотеза може да се заключи, че при извикване на банковата сметка от списък със сметки, улесняващ попълването на платежно нареждане в системата, платецът е посочил тази, която не е ползваната от „П.“ ООД, която също сред запазените такива. Липсата на такива доказателства и това, че вещото лице не е направило категоричен извод за това какво се е случило при попълването на процесното платежно нареждане в разпита му, проведен в открито съдебно заседание от 16.02.2022 г., прави невъзможно за съда да направи извод, че посочването на сметка на получателя на сумата, чийто титуляр не е „П.“ ООД, е станало поради грешка. С оглед на това трябва да се приеме, че от ответника не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че процесната платежна операция, осъществена чрез използвания от ищеца платежен инструмент, представляващ сертификат за достъп до системата за електронно банкиране, е автентична и оттам, че има характер на разрешена такава от платеца. Ето защо и за тази страна са неблагоприятните последици от неангажиране на достатъчно доказателства и съдът следва да приеме, че тази платежна операция е неразрешена по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС и изпълнението й от „Б.ДСК“ АД е основание за ангажиране на отговорността на този субект, имащ качеството на доставчика на платежни услуги, по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Както беше
посочено в закона са регламентирани основания, при които доставчикът
на платежни услуги се освобождава от отговорност за изпълнението на
неразрешената платежна операция. Съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС доставчикът на
платежни услуги се освобождава от отговорност и всички загуби, настъпили в
резултат на неразрешената платежна операция, се понасят от платеца, когато при иницииране на платежната операция,
извършена чрез използване на платежен инструмент, той е действал чрез измама,
както и когато при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване
на платежен инструмент, той умишлено или при груба небрежност не е изпълнил
някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, които са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
неговото издаване и използване; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или
упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена
употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за
запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не
записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Доказването на тези факти съгласно чл. 78, ал. 4
ЗПУПС също е поставено в тежест на ответната банка, като заключение за това, че
платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на
платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат
установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото
субективно отношение при изпълнение на задълженията му.
По делото от ответника не се твърди, че при иницииране на процесния кредитен превод чрез използване на сертификата си в системата на банката за електронно банкиране ищцовото дружество е действало чрез измама, нито пък се твърди, че то не е изпълнило някое от изброените три задължения, които възникват за него по силата на сключения договор за платежни услуги и законовата разпоредба на чл. 75 ЗПУПС, която определя част от задължителното съдържание на задълженията на една от страните, които възникват по тази сделка. Не се представят и доказателства в тази насока. С оглед на това съдът следва да приеме, че по делото не е доказано да е осъществено някое от основанията, регламентирани в ЗПУПС, при които се изключва отговорността на доставчика на платежни услуги за вредите, причинени на ползвателя на тези услуги.
В обобщение трябва да се посочи, че в производството се доказа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Б.ДСК“ АД, в качеството й на доставчик на платежни услуги, по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, която се изразява във възникване на парично задължение на тази Б.да възстанови на „Ф.“ ЕООД стойността на неразрешената платежна операция, която е в размер на 59 157, 34 лв., която сума е преведена по нареден кредитен превод от откритата в банката разплащателна сметка с титуляр „Ф.“ ЕООД към банкова сметка ***: ***, открита в „Райфайзенбанк“ АД. Това прави предявеният в процеса иск изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото
и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на
направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално
заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 3 166, 29 лв., от
които сумата от 2 366, 29 лв. – платена държавна такса за предявяване на иска и
сумата от 800 лв. – платени депозит за възнаграждение на вещи лица.
Съдът счита, че в полза на ищеца не трябва да се присъждат претендираните разноски в размер на 3 000 лв. за възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че тази сума реално е платена в полза на процесуалния представител.
Отговорността за разноските, възникваща в тежест на ответника при уважаване на иска, се ограничава само до реално направените такива. Разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Да се присъдят в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, които не са платени, означава той да се облагодетелства неоснователно. Това се изключва от категоричните текстове на закона – в чл. 78 ГПК се говори за „заплатените”, „направените” (а не - „уговорените”) от страната разноски. В тази насока са и задължителните указания по приложение на закона, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за реално заплащане от ищеца на възнаграждение на процесуалния му представител. Представеното по делото пълномощно не доказва плащане на уговорено адвокатско възнаграждение, защото то носи подпис само на упълномощителя, който е длъжник по задължението за заплащане на възнаграждение. Като едностранна сделка пълномощното не е подписано от адвоката, който е упълномощен да представлява ищеца и е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение, поради което няма доказателствената стойност на разписка за получената сума. Освен това в пълномощното е записано, че в полза на упълномощения адвокат е заплатено възнаграждение по банков път, което означава, че ищецът е следвало да представи по делото банкови документи, от които да е видно, че сума в размер на 3 000 лв. е постъпила по банкова сметка ***, каквито доказателства няма ангажирани.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:*** А, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона
за платежните услуги и платежните системи сума в размер на 59 157, 34 лв. /петдесет и девет хиляди сто
петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
стойността на неразрешената платежна операция
по извършване на 17.01.2020 г. на кредитен превод в размер на 59 157, 34 лв. от
разплащателна сметка с титуляр „Ф.“ ЕООД в „Е.“ АД, чийто правоприемник е „Б.ДСК“
АД, към банкова сметка ***: ***,
открита в „Райфайзенбанк“ АД, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 18.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ АД да заплати на „Ф.“ ЕООД сума в размер на 3 166, 29 лв. /три хиляди сто шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: