Р Е Ш Е Н И Е
№ 716 / 31.10.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Д.
Павлина Господинова
при секретаря Светла И. и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Д. АНД (К) №800 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.И.Д. ***, подадена чрез адв. Г.Р.Г., против Решение №90 от 04.07.2022 г., постановено по АНД №306 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението на районния съд бил нарушен материалния закон и било допуснато съществено процесуално нарушение – основание за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 и т.2. Навеждат се доводи за допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство и на съдебното, като се сочи, че съгласно Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР при осъществяване на контрол на скоростта с АТСС се попълвал протокол на основание чл.10 от същата, изготвяла се снимка на уреда и на полицейския автомобил, както и следвало да се представи удостоверение за одобрен тип на АТСС и доказателства за ежегодната му проверка. По настоящото дело такива доказателства липсвали. Ето защо и само на това основание можело да се приеме, че контролът на скоростта бил извършен не в съответствие със закона и издадения впоследствие електронен фиш бил незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения при измерване на скоростта. Освен това в електронния фиш се твърдяло, че има въведено ограничение на скоростта с пътен знак „Б21“ от 60 км/ч. Знакът „Б21“ забранявал завиването надясно, а не въвеждал ограничение. Посочвайки този знак като основание за санкциониране на лицето, административнонаказващият орган нарушавал материалния закон. В тази връзка районният съдия в решението си не обсъдил обстоятелството относно неправилното посочване на пътния знак. Другото нарушение на материалния закон, допуснато от административнонаказващия орган, се състояло в това, че на жалбоподателя била наложена санкция в размер на 600 лева за превишение на скоростта от 55 км/час на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. Твърди се, че с оглед цитираната разпоредба, при превишение на скоростта от 55 км/ч глобата следвало да бъде в размер на 650 лева, а не на 600. Действително тази грешка била в полза на санкционираното лице, но било недопустимо в правораздавателен акт като електронния фиш да бъде нарушаван в такава степен материалния закон. В представените от административнонаказващия орган снимки на лекия автомобил не можело да се установи марката, модела и регистрационния номер на същия. В тежест на издателя на електронния фиш било да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В случая признаците на нарушението не били установени и налагането на наказание по недоказано откъм извършител и изпълнително деяние нарушение било неправилно, несправедливо и противоречало на принципа за разкриване на обективната истина. Твърди се, че обжалваното решение и електронния фиш, който то потвърждава, противоречали на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш. Претендира се присъждане на разноските, които са направени по воденето на делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград потвърждава Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 13.12.2021г. нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на Д.И.Д. е била наложена „Глоба” в размер на 600.00 лева и оставя без уважение искането на жалбоподателя Д.И.Д. за присъждане на разноски по делото.
За да постанови решението си, районният съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. ЕФ съдържал реквизитите по чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, а словесното описание на нарушението отговаряло на правната му квалификация. Не се установявало разминаване при посочване на мястото на извършването на нарушението и на позиционирането на автоматизираното техническо средство. Не били налице пречки наказаното лице да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира защитата си. АТСС било одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежавало надлежното удостоверение, издадено от БИМ, регистрирано във водения регистър, било технически изправно и преминало последваща проверка. Съдът приел за установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението, поради което и същите се явявали доказани. Също така, нарушението било достатъчно точно описано в ЕФ и не била налице неяснота, която да ограничи правото на защита на жалбоподателя. Мястото на нарушението било посочено коректно с текстово описание, като това се установявало и от приложените доказателства. Налице били и достатъчно доказателства, от които можело да се направи обоснован извод, че били спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при използването на АТСС. Изготвен и коректно попълнен бил също и протоколът по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението. Не били налице основания за определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28, вр. §1 ал.1 т.4 от ДР на от ЗАНН.
Настоящата
инстанция намира атакуваното решение за неправилно.
Не се споделя изводът на въззивния съд, че са доказани обективните признаци на нарушението.
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от административнонаказващия орган, че е бил засечен да се движи автомобилът, управляван от касационния жалбоподател, на посочените в ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата административнонаказателна преписка снимков материал има посочени номер на издадения фиш, дата и час, географски координати, измерена скорост и АТСС, с което е измерена, но регистрационния номер на заснетия автомобил не се установява. В описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ“ , който не е част от посочената снимка, а е обективиран на отделен лист, е посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, вид превозно средство, място на нарушението, издател на фиша и идентификационен номер на уред, както и отбелязване за „разпознато от АТСС“. Не е посочен обаче размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ“, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номера на съответния електронен фиш. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на административнонаказващия орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за съда.
Изложеното по-горе определя снимката като обективно негодно веществено доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., справка за собственост и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на въззивната инстанция и на административнонаказващия орган относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния посочен в ЕФ автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Д.И.Д. административно нарушение е безспорно установено и доказано. Като е приел обратното, районният съд е постановил акта си при несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че не представлява съществено процесуално нарушение фактът, че процесния пътен знак вместо В26 е посочен като В21 и тъй като изрично е посочено ограничението от 60 км/ч, което е въведено с пътен знак, а този пътен знак може да бъде само и единствено В26. Безспорно, значението на пътен знак В21 е „Забранено е завиването надясно“, видно от чл.47 ал.3 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата, където са регламентирани пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана. С посочването в електронния фиш, че е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В21 от 60 км/ч, е налице неяснота в описанието на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, като по този начин се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно е нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Наред с горното, не се споделят и изводите на районния съд, че дори и да се приеме, че санкцията е определена неправилно от АНО, то това било в интерес на жалбоподателя и не било основание за отмяна на електронния фиш, тъй като приложената санкционна норма била правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.182 ал.2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: 6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
С оглед посоченото и предвид описаното в електронния фиш превишение на скоростта в процесния случай, глобата е следвало да бъде определена в размер на 650 лв., съответно неправилно е определена от АНО в размер на 600 лв. Т. е. наложената на наказаното лице глоба безспорно не съответства на закона.АНО разполага с възможност да наложи наказание само в рамките предвидени от закона. Доколкото в случая органът е наложил наказание извън законоустановеното, макар и в по-благоприятен вариант за жалбоподателя, каквато възможност обаче законът не му е предоставил. Допуснатото нарушение на закона е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което електронният фиш да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции – общо 600.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №90/04.07.2022г., постановено по АНД №306/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, като вместо това :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******на ОД на МВР – Хасково, с който на Д.И.Д. ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер 600 лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски пред въззивната и касационната инстанции – общо 600.00 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
2.