Р
Е
Ш Е Н И Е
№
403
гр. Перник, 13. 11. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Е.В., с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 149/2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано
е по жалба, подадена от К.Н.К., С.С.Ц. и Д.Н.К. срещу мълчалив отказ на кмета
на община П. за поставяне на вътрешните регулационни линии на УПИ *** на гр. П.,
в съответстващите граници на поземлен имот с идентификатор № ***, по заявление с
вх. № 16/ТР-3194-/27/ от 26.01.2018 г.
В
хода на съдебното производство от ответника е постановен административен акт и по
аргумент от нормата на чл.172, ал.3 от АПК съдът приема, че в настоящото
съдебно производство дължи обсъждането на предпоставките за законосъобразност
на изричния административен акт на органа, т.е. предмет на съдебен контрол е заповед
№ ***/03.05.2018г. на кмета на община П., доколкото е постановен изричен
индивидуален административен акт, който засяга права и законни интереси на
жалбоподателите. С тази заповед се отказва да бъде разрешено изработване на
проект за изменение на ПУП на част от кв. ***по регулационния план на гр. П., кв.
К.**, по искане вх. № 16/ТР-3194/26. 01. 2018г. от К.Н.К., С.С.Ц. и Д.Н.К.,
като оспорващите са съсобственици на УПИ VІІ***. Целта на исканото изменение на
плана е границите на имота на жалбоподателите да е в съответствие с границите
на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта (КК) на гр. П.***.
Жалбоподателите искат от съда да уважи изцяло жалбата и преписката да бъде
върната на община П. за решаване по същество. Излагат, че допуснатите грешки
през годините при приемането и отменянето на регулационните планове е по вина
на техническата служба на община П..
Жалбоподателите,
редовно призовани в открито съдебно заседание, чрез представителя си по
пълномощие – адв. В.З.А. от САК, поддържат жалбата на основанията, изложени в
нея. Сочат доказателства. Представят писмени бележки в които развиват доводи за
основателност на жалбата, както и списък за направените разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответната
страна – кмета на община Перник, чрез упълномощен представител - юрк. К. М. Л.***,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя доказателства с
административната преписка. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и представя списък по чл. 80 от ГПК. В хода на устните състезания
пледира за оставяне на жалбата без уважение.
На
основание чл. 16, ал. 3, предл. 2 от АПК съдът е конституирал като страна в
производството Окръжна прокуратура П., която дава заключение за неоснователност
на жалбата. Не сочи доказателства.
Пернишкият
административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства
и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбоподателите
са представили като писмени доказателства установяващи правата им на
собственост следните документи:
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***. (лист 16 от делото)
се установява, че Н.К. Ц.*** е придобил недвижим имот в гр. Перник,
представляващ незастроено дворно урегулирано място с площ от 342 кв.м.,
представляващ парцел VІІІ***при подробно описани граници и съседи. При
сключване на сделката е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация № *** (лист 104 от делото) от който се установява, че Е.
Д. Б.*** е придобила по силата на дворищната регулация правото на собственост
върху дворно място, придаващо й се за
урегулирането на собствения й парцел и
парцел VІІІ-***, на гр. П..
Видно
от удостоверение за наследници № 761/05.08.2011г. на община П. (лист 44 от
делото), Н. К. Ц., е починал на ***., като негови наследници по закон са
жалбоподателите по настоящото производство К.Н.К., С.С.Ц. и Д.Н.К..
Не
се спори между страните, че имотът, представляващ парцел VІІІ-** в кв.*** е
идентичен с УПИ VІІ-*** от кв.***, по РП, одобрен със заповед № ***/23. 08.
1974 г. на ГНС - гр. П. (лист 92 от делото). Границите на имота са трасирани
въз основа на молба с вх. № 2168/08. 06. 1976 г., като е издаден протокол от
12. 08. 1976 г. за дадена строителна линия и определено ниво. Издадено е
разрешение за строеж № ***/28. 11. 1995 г. (лист 6 от делото).
Видно
от становище на арх. М. Ч., главен архитект на община П. (лист 7 от делото),
същата е предложила по искането на К.К. за изменение на ПУП-ПР на част от кв. 1
да бъде издадено разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на ПУП – ПР
и ПЗ с възлагане на проекта на заинтересованите лица. Община П. е издала
предписание № ***/19.12.2013г., с което е разрешено изработването на проект за
изработване на ПУП – ПР на част от кв. 1 по РП на гр. П., кв. К.. В мотивите е
посочено, че имотните граници на поземлените имоти по КК на гр. П. не съвпадат
с регулационните (лист 8 по делото). Прието е, че са налице основанията за
изменение на ПУП съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Видно от протокол № ***
на заседание от 15.05.2014г. на общинският експертен съвет по устройство на
територията относно проекта за изменение на платна за регулация и застрояване
на УПИ VІІ***, VІІІ-*** и ІХ-***, в кв. *** по плана на гр. П., кв. „***“, на
основание предписание № 162/19.12.2013г., във връцка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е взето решение, с което се уважава възражението на К.и В. Н.*** –
собственици на УПИ ІХ-*** и е върнат проекта за корекция, съобразена с искането
на собствениците на УПИ ІХ-***.
Производството
пред административния орган е започнало по заявление вх. № 16/ТР-3194/27/26.
01. 2018г. с правно основание §8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ с което жалбоподателите са
поискали поставяне на вътрешните регулационни линии на УПИ VІІІ-*** от кв.***
на м. „***“, в съответствие със съществуващите граници на поземлен имот с
идентификатор № ***. Приложили са документи за титула на собственост –
описаните нотариални актове, както и скица на имот с идентификатор № ***, като
неразделна част от искането. В цитираното заявление са се позовали на изтеклите
срокове по чл. 208 от ЗУТ - за провеждане на отчуждителна процедура, каквато не
е започнала (лист 40-41 от делото).
В
резултат на проведеното административно производство е издадена оспорената заповед
№ ***/03.05.2018г. на кмета на община П. (лист 64 от делото), с която се
отказва да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП по искане вх.
№ ***/ТР-3194/26. 01. 2018г. от К.Н.К.. В мотивите на акта е посочено, че §8,
ал. 2, т. 3 от ЗУТ не е приложим, тъй като няма неуредени регулационни сметки и
кадастралната карта на гр. П., е одобрена след датата на одобряване на
подробния устройствен план (ПУП) (регулационен план). Представено е и становище
по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ на главния архитект на община П. (лист 65 от
делото) в което се сочи, че кадастралния и регулационния план на гр. П., кв. ***
е одобрен със заповед №***/23. 08. 1974 г. на ГНС, гр. П., а кадастралният план
е отменен с влизане в сила на кадастралната карта на гр. Перник, одобрен със
заповед № *** от 13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Прието е, че §8,
ал. 2, т. 3 от ЗУТ не може да е основание за изменение на ПУП, а ПУП може да
бъде изменен за УПИ VІІІ-*** от кв.*** на основание чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ.
По
делото е прието като неоспорено доказателство и заключението по
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Ж.Г.В. (лист 127-136 от делото),
от което се установява, че съгласно регулационните планове (РП) от 1964 г.
(отменен), плана от 1974 г. (действащ), както и кадастралната карта, ул. „***“,
ул. „***“ и тротоарите към тях са изградени, съобразно предвидените такива с
РП, одобрен със заповед ***/23. 08. 1974 г. Установява се, че улиците са
идентични в частта касаеща процесния имот, с тези, предвидени с РП, одобрен със
заповед ***І/09. 07. 1964 г. (лист 90 от делото). От заключението на вещото
лице се установява, че няма данни действащият регулационен план от 1974 г. да е
приложен на място. Вещото лице заключава, че трасирането на имотите е извършено
от осова точка № 13, като след оцифряване на извадката от действащия
регулационен план са получени разлики, които са в границите на допустимото.
Експертът сочи в заключението си, че изградените и заснети огради на процесния
имот, както и на съседните имоти не съвпадат с действащата улична и дворищна
регулация, което вероятно се дължи на грешни изходни данни при трасирането на
границите на имота. Според заключението няма напълно съвпадение на границите на
процесния ПИ *** с границите на УПИ VІІІ-*** в кв. ***по действащия РП от 1974
г. и имот VІІІ-*** в кв.*** по отменения РП от 1964 г., като това отклонението
между двата регулационни плана (1964 г. и 1974 г.) се дължи на методите и на
точността на създаването им и нанасянето на данни в тях, а несъответствието
между УПИ VІІІ-*** в кв.*** по действащия РП от 1974 г. и ПИ по действащата КК
се дължи на неточност при отлагането на действащия регулационен план на терена
(неточност при трасирането на имотите). Според вещото лице причината за
изместванията между отделните планове и кадастралната карта е комплексна и е въз
основа на неточно трасиране на плана върху терена поради неточни изходни данни.
Експертът приема в заключението си, че сметките по регулация за имота на
жалбоподателите са уредени с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация № ***, том V, дело № ***/1971 г.
В
открито съдебно заседание от 09. 10. 2018г. вещото лице конкретизира
заключението си, че няма данни за уреждане на сметки по регулация, тъй като
уреждане по регулация касае регулационния план от 1964 г., но не и действащия
регулационен план от 1974 г. Вещото лице уточнява, че отклонението е в резултат
на грешни изходни данни и то е по-голямо от технически допустимото отклонение,
като предвижданията за имота на жалбоподателите по плана от 1964 и по плана от
1974 г. не се различават, а разликата на площта между двата плана и
конфигурацията на имота между двата плана се дължи на методите по изработването
на тези планове. Счита, че съотношението на трасировъчните данни, отразени в
протокол от 1976 г. не могат да се установят точно, но от размерите им вещото
лице прави извод, че имотът е трасиран по плана и разликата която се появява
спрямо кадастралната карта е поради грешка на осова точка № 13, която не е
отложена правилно на терена, тъй като от нея е тръгнала трасировката на имота. Според
заключението на вещото лице изместването по плановете от 1964 и 1974 г. се
отнася и за съседните имоти. Три от границите на имота на жалбоподателите са в
графичната точност, но от към улицата не са представени данни, които обясняват
как тази граница се е преместила по действащия на платно регулационен план. Според
заключението на експерта общината работи с плана в цифров вид от 1974 г., а разликата
е между оцифрената част и платното. Експертът сочи, че няма документ, които да
доказва на какво се дължи тази разлика. Според вещото лице, по отношение на
имота на жалбоподателите, няма данни да има уреждане на сметки по регулация по
действащия план от 1974г.
Приетото
заключение на вещото лице кореспондира с писмените доказателства, поради което
съдът му дава вяра, като обективно, компетентно, безпристрастно дадено и
неоспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ от надлежни страни и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в
изискуемата от закона писмена форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила, като е съответна на приложимия материален
закон и целта на закона.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговата
материална компетентност, съобразно правомощията, дадени му с разпоредбата на §8,
ал.4, изр. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която изменението на дворищнорегулационния
план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината.
Искането
на оспорващите очертава предмета на произнасяне от административния орган.
Жалбоподателите са поискали от кмета на община П. вътрешните регулационни линии
на притежавания от тях поземлен имот - УПИ VІІІ-*** в кв.***, да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на ПИ с идентификатор ***,
тъй като регулацията не е приложена в шестмесечен срок, а действието на заповед
№ *** от 23.08.1974г. е отпаднало и правото на собственост върху имота се
възстановява върху него в рамките на имотните му граници преди регулацията, на
основание §6, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Така
формулираното искане съответства на предвидената в §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ
възможност за собственика на поземлен имот по ал.1 от същата разпоредба.
Компетентен да се произнесе в тази хипотеза със заповед за одобряване на
исканото изменение на дворищнорегулационния план или със заповед за отказ по
исканото изменение на плана, е именно кметът на общината. В конкретния случай
кметът на община П. е постановил отказ да измени плана. Отказът е издаден в
предвидената от закона писмена форма, мотивиран е, съдържа фактически и правни
основания за издаването му. Настоящият съдебен състав не констатира в хода на
процедурата по издаването му да са били допуснати съществени нарушения,
обуславящи неговата незаконосъобразност само на това основание.
По
прилагането на материалния закон съдът приема следното:
Разпоредбата
на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) регламентира, че след
изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени
поземлени имоти или части от тях, се прекратява. Собствениците на поземлени
имоти по ал. 1 разполагат с възможностите, предвидени в § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Изложеното в искането на жалбоподателите до кмета на община П. съответства на
искане на основание § 8, ал. 2, т.3, във вр. с §6, ал.2 от ПР на ЗУТ. Производството
по § 8 е специално основание за изменение на устройствения план в
регулационната му част, което е различно от основанията по чл. 134 от ЗУТ,
които уреждат други хипотези. Цитираната норма на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ
самостоятелно урежда предпоставките за изменение на регулационните планове и
определя обсега на изменението. Тази норма обхваща изменението на плана единствено по вътрешните регулационни линии
и то при наличие на следните кумулативни предпоставки: 1) действащ към
31.03.2001 г. (датата на влизане в сила на ЗУТ) дворищнорегулационен план в
случаите на § 6, ал.2, а в случаите на § 6, ал.4 - одобрен план по реда на § 6,
ал.3 от ПР на ЗУТ; 2) предвиждане по него на придаваеми части от или към
парцела на молителите; 3) изтекъл по § 6, ал.2 или ал.4 от ПР на ЗУТ 6-месечен
срок, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части.
Едновременно с това нормата урежда и къде да се установи новата регулационна
линия - по съществуващата имотна граница.
За
да се отговори дали е приложима конкретната хипотеза на §8, ал.2, т.3 от ПР на
ЗУТ следва да се изследва дали е имало действащ и неприложен
дворищнорегулационен план за имота на жалбоподателите към 31.03.2001 г., както
и налице са предпоставките за неговото прекратяване по смисъла на § 8, ал. 1 от
ПР на ЗУТ.
Дворищнорегулационен
план е планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и/или
вилно застрояване. Този план е особен вид план, който не се урежда в действащия
ЗУТ (по арг. на чл. 110 от ЗУТ). ЗУТ зачита регулационните граници на имотите
по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни
граници, като въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните
регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени
имоти, който режим е базиран на принципа на доброволната регулация със
съгласието на собствениците на двата имота, а принудителното изменение на
границите на урегулираните поземлени имоти е предвидено само като изключение.
Този нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, възприет
със ЗУТ, е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети
по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове. За
реализирането на този принцип и с цел избягване несъответствието между имотните
и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти са приети разпоредбите
на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от тях се продължава само временно до изтичане на сроковете по
§ 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада
автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4
от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на
собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а
придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който
са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения
дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два
маломерни имота, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8,
ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС).
От
събраните доказателства в съдебното производство се установи, че действащият
към 31.03.2001 г. (когато влиза в сила ЗУТ) и неприложен дворищнорегулационен
план, съгласно заключението на вещото лице, е одобрен със заповед № ***/23.08.1974
г. на ГНС-П., който е последният регулационен план, третиращ регулационните
граници на процесния имот на жалбоподателите. Съществено значение за спора има
обстоятелството, че този план не предвижда придаване на части от и към имота,
собственост на жалбоподателите. След като не се предвижда такова придаване на
части от и/или към имота на жалбоподателите, то и не би могло да намери
приложение правилото на чл. 182а, ал. 1 от ЗТСУ(отм.) и § 22, ал. 1 от ЗР на
ЗУТ, според което планът се счита приложен с плащането на регулационните сметки
за придадените имоти.
Видно
от приетите и неоспорени писмени доказателства, както и заключението на
съдебно-техническата експертиза, уреждането на сметките по регулацията, т.е. плащането
е извършвано в периода до влизане в сила на ЗУТ, но по отношение на
предвиждането по отменения план от 1964г., а не по действащия такъв от 1974г.
Следва, че е неприложимо правилото на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и срокове по § 6,
ал. 2 и 4 не текат, т.е. придаваемите части не се връщат автоматично по силата
на закона в патримониума на собственика, тъй като тези сметки вече са били
уредени (през 1971 г.), от който са били отчуждени и респ. положението от преди
влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план не може да се
възстанови. Не е настъпило отчуждително действие на неприложения
дворищнорегулационен план, одобрен със заповед № ***/23.08.1974 г. на ГНС-П., респ.
специалната норма на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение с изтичането на
шестмесечния срок по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ - 01.10.2003 г., а не поради
влизането в сила на нов (или изменен) устройствен план. Следва, че
административният орган правилно е приложил закона с оспорения акт, като е
приел, че няма неуредени регулационни сметки за имота на жалбоподателите. В
този смисъл следва, че ПУП за УПИ VІІІ-*** в кв. *** може да бъде изменен на
основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като се установи, че отклонението е
в резултат на грешни изходни данни и то е по-голямо от технически допустимото
отклонение (съгласно заключението на СТЕ).
Не
се установи и с неприложения дворищнорегулационен план, одобрен със заповед №***/23.08.1974
г. на ГНС-П., да се отнемат части от имота на жалбоподателите за улица, за
която не е проведена регулация. Дори такова отнемане да е било предвидено, то
дава законно право на жалбоподателите да поискат от административния орган
отпадане действието на регулацията досежно имота им и да поискат връщане на
отнетите за улица части от имота им, което да бъде отразено в действащия план,
но не на основание §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, а на основание чл. 134, ал.2,
т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 208 от ЗУТ. Правилно административният орган е
отказал да направи изменение на действащия план, но не защото улицата е обект
на публична общинска собственост и съгласно §8, ал.7 от ПР на ЗУТ, ал.1 и ал.2
от §8 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на
публичната собственост, а защото не е било направено надлежно искане по чл.
134, ал.2, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 208 от ЗУТ. Именно в инициирано
производство по чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 208 от ЗУТ може да
бъдат разглеждани и обсъждани въпросите, свързани с това осъществена ли е
отчуждителната процедура, ако такава въобще е провеждана, на частта от имота за
прокарване на улица.
По
изложените съображения, след извършената съдебна проверка, съдът установи, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. В този
смисъл оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.
По
разноските.
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
При
този изход на спора на жалбоподателите не се дължат разноски.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Представителят
на ответника е представил списък по чл. 80 от ГПК (лист 155 от делото), като
претендира разноски за юрисконсулт. На основание чл.
78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.
37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00
лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 (сто и петдесет) лева.
Така
мотивиран и на основание чл.172,
ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Н.К., ЕГН **********, С.С.Ц., ЕГН ********** и Д.Н.К., ЕГН **********,
тримата с адрес: *** срещу заповед
№***/03.05.2018 г. на кмета на община П., като неоснователна.
ОСЪЖДА
К.Н.К., ЕГН **********, С.С.Ц., ЕГН ********** и Д.Н.К., ЕГН **********,
тримата с адрес: ***, да заплатят
на община П., адрес гр. П., пл. „***“ № ***, сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски в производството по административно дело № 149 по описа
за 2018г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/