№ 1098
гр. Русе, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105946 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба за налагане на мерки за защита от домашно
насилие от ИВ. СТ. Д. против Г. Д. Н.. Молителката твърди, че с ответника
живеели на семейни начала повече от 12 години и имали родено едно дете –
Д.Г. Н.. През целия им съвместен живот, още преди раждането на детето,
между тях имало много скандали, които били инициирани от ответника по
абсолютно безпочвени причини, някои от тях на ревностна основа. Той се
изнервял много бързо, започвал да крещи без причина, да обижда, да удря по
масата, да блъска столове, да тръшка врати. Многократни били случаите в
които той я пребивал от бой - още преди бременността, а после и в
присъствие на детето им.
Твърди се, че вечерта на 27.10.2021г., след като употребил алкохол,
ответникът поискал да има интимни отношения с молителката. Тя му
отказала, тъй като била много изморена и не се чувствала добре, а и детето им
не било още заспало. Той се изнервил и започнал да я обижда и заплашва
както обикновено. Тя не му отговорила, но въпреки това той започнал да й
нанася множество удари по цялото тяло, глава, гърба и лицето, започнал дори
1
да я души. Тя се опитала да се предпази, но неуспешно, прилошало й и си
помислила, че умира. Тогава дошло детето и започнало плачейки да го моли
да я остави, а той се „надъхвал още повече“. Успяла да се отскубне и избягала
навън, а той я заключил. Чукала по вратата, но той не й отворил, след което тя
счупила стъклото и порязала ръката си. Влязла вътре и започнала да звъни по
телефона си на родителите си за помощ. Като я чул, че се обажда по телефона
той излязъл, запалил автомобила си и тръгнал някъде, въпреки че бил пил.
След няколко минути дошли майката и бащата на молителката, като те се
били обадили и на полицията. Прибрала се в тяхната къща без да се вземе
личните вещи, тъй като се страхувала да остане в къщата на ответника.
На 28.10.2021год. придружена от своите родители молителката
поискала да вземе лични вещи от дома им с ответника. Той отказал да ги
пусне, псувал ги и ги обиждал отвътре. Детето било при него и отново
станало свидетел на случващото се. Разразил се скандал между ответника и
родителите на молителката, като той започнал да хвърля по тях различни
предмети. Взел един камък и го хвърлил по молителката, но не я уцелил, а
ударил колата на родителите й. Отново се обадили на полицията и на място
дошъл полицейски екип. Пред полицаите ответникът блъснал бащата на
молителката, който паднал на земята.
Ответникът отказал да пусне деветгодишното им дете при нея, а и по
съвет на полицаите тя го оставила при него, за да не се травмират повече.
След случилото се молителката изпитвала страх и притеснение от това
ответникът да не се саморазправи с нея и родителите й. Детето им също се
страхувало от него и не смеело да заеме страна.
Поради изложеното се моли да бъде признато за установено
извършеното по отношение на нея от ответника домашно насилие и да бъдат
наложени спрямо него мерки за закрила –по чл. 5, ал.1 т.1 , т.3 и т.4 ЗЗДН.
В срока за становище по молбата, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва изложената в молбата фактическа обстановка. Не
оспорва, че на посочените две дати е имало конфликтни ситуации между него
и молителката, но твърди, че той не е ставал повод за тях. Твърди, че
отношенията му с нея са влошени от известно време, включително и по
отношение на интимната им близост. Тя била станала нервна, избухлива,
гневна и агресивна. Употребявала алкохоли в големи количества и отправяла
2
нападки и обиди към него, включително проявявала агресивно поведение и по
отношение на детето им.
Твърди, че вечерта на 27.10.2021г. не тя, а той отказал интимна
близост с нея, поради което тя агресирала спрямо него. Не оспорва, че й
ударил шамар, за да спре и да се вразуми, но твърди, че от нейна страна по
отношение на него също имало физическа агресия, започнала до го рита и
блъска и двамата се сбили. Успял да я избута навън и я заключил, за да се
„охлади и да й мине“. Тя започнала да блъска по вратата и с гола ръка
счупила армираното стъкло на врата и порязала ръката си. Той решил да се
махне от къщата, за да не стане нещо по-лошо, обадил се на един приятел,
който да го закара при сестра му, където да преспи една вечер. На следващия
ден разбрал, че И. се изнесла от къщата им, че идвали нейните родители да я
вземат и се обаждали на полицията. Детето Д. останало в къщата със своя
дядо, бащата на ответника, който живеел заедно с тях.
На 28.10.2021г. ответникът бил в дома си заедно със своя баща и
детето. Около 21.30ч. до къщата спрял автомобил и след малко се чуло силно
блъскане по прозорците. Синът му ги отворил и видял майка си, която била
дошла с нейните родители. Те искали да отвори и да вземат дрехите й. След
като и той се показал на прозореца започнала агресия от тяхна страна към
него, обиждали го и го заплашвали, дори бащата на И. му казал, че ще го
убие. Хвърляли и камъни по него, като един камък го уцелил по главата.
Същия този камък той хвърлил обратно, като било възможно с него да е
уцелил техния автомобил. Ответникът позвънил на полицията и едва след
идването им отворил входната врата.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
До датата на първия посочен инцидент 27.10.2021г., ИВ. СТ. Д. и Г. Д.
Н. са живели на съпружески начала в къща в село К., собственост на
родителите на Н.. В същата къща живее и бащата на ответника – свид. Д.Н.С..
Страните по делото имат родено едно дете – Д.Г. Н. на 9 години. По време на
съвместното си съжителстване между двамата често са възниквали
конфликтни ситуации, свързани и с физическа агресия, проявявана от всеки
един от тях спрямо другия. Според свидетеля Сираков, „когато се бият – тя
3
бие и той бие“, а според детето Д. „той я бие и тя го бие“.
На 27.10.2021г. вечерта между двамата отново е възникнала
конфликтна ситуация, която е започнала първоначално с взаимни провокации
и обиди и е прераснала във физическа агресия, отново взаимна, на която пряк
свидетел е станало детето, което изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДт заявява, че
„вечерта те двама се сбиха….той я бие и тя го бие“. Според представеното по
делото СМУ, след инцидента Д. е имала кръвонасядания и отоци по лицето,
кръвонасядания по лява мишница и дясно рамо, които могат да бъдат
получени по съобщения от нея начин. Вечерта молителката се е обадила на
своите родители и отишла при тях да приспи. Ответникът също е напуснал
жилището, а детето е останало при своя дядо – свид. Сираков.
На 28.10.2021г. вечерта, молителката придружена от своите родители –
свид. М. Д. и С.Д. е отишла да си вземе дрехите и личните вещи. Ответникът
отказал да ги пусне под претекста, че е изморен и не му е удобно. Това е
провокирало разразяването на скандал между него и родителите на
молителката, като са последвали взаимни обиди и закани, включително и
замеряне с различни предмети, удряне по прозорци. Свидетелят Д. хвърлил
камък с който ударил по главата ответника, а той от своя страна го хвърли
обратно и ударил тяхната кола, а по-късно след идването на полицаите и в
тяхно присъствие блъснал Д. и той паднал на земята. Със съдействието на
полицейския екип молителката прибрала личните си вещи и се изнесла в
дома на своите родители. Детето Д. останало със своя баща и дядо си Д.С..
Детето отново станало пряк свидетел на разразилия се скандал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище. В настоящия случай, страните нямат спор, че са живели на
съпружески начала в едно домакинство и имат общо дете, т.е молбата е
подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 и в рамките на преклузивния срок по
4
чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и
съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установи, че на 27.10.2021г. между
страните се е разразил скандал, при който е имало осъществени актове на
психическо и физическо насилие както от ответника спрямо молителката,
така и от нея спрямо него. Този извод съдът прави най – вече въз основа на
установеното при изслушването на детето на страните, което е станало
единствения пряк свидетел на случилото се. Детето е на възраст, която
предполага възможност да възпроизведе видяното, а както и се установява от
неговия разказ прави това изключително подробно, точно и логически
издържано. Дори да се приеме, че детето е пристрастно по някакъв начин или
мотивирано да предпочита единия родител, това не би могло да даде
основание съдът да игнорира изцяло изложеното от него. А и съвсем не е без
значение защо деветгодишното дете би могло да заема страната на единия
родител. В случая личните впечатления придобити от съда при изслушването
на детето са, че същото не излага разказа си под натиск или под заплаха, а
възпроизвежда сравнително точно видения конфликт, свидетел на какъвто не
става за първи път за съжаление. Напълно нелогично е да се приеме, че ако
детето беше свидетел на това как неговата майка е била за пореден път само
жертва и тежко пострадала от ответника (както се описва в молбата), то
нямаше да я последва и щеше да остане при своя баща и да го предпочита
като по-добър родител или поне разказът в съдебно заседание нямаше да бъде
толкова негативен по отношение на цялостното й поведение. Отношението на
детето към двамата родители е достатъчно показателно не само за
родителските им качества, а и за отношенията които са имали помежду си по
време на съвместното си съжителстване. Допълнителен аргумент за
кредитиране на изложените факти от детето са и показанията на свидетеля
Сираков, който за разлика от родителите на молителката не демонстрира
толкова явна пристрастност, като се опитва да прикрие изцяло действия на
своя син, които биха могли да се квалифицират като насилие – „тя бие и той
бие“. Свидетелят въпросната вечер дори да не е станал пряк очевидец на
случилото се е чул разразилия се скандал и пред него детето уплашено му е
заявило, че родителите му се бият.
На 28.10.2021г. страните са имали аналогично на предходната вечер
5
поведение – взаимно са се провокирали и отново са изпаднали в конфликтна
ситуация, в която няма само един извършител на домашно насилие и една
жертва. Поведението на ответника е укоримо и би могло да бъде
квалифицирано като акт на домашно насилие по отношение на молителката
относно решението му да не я пусне в къщата да прибере своите лични вещи.
Въпросната къща до предходната вечер е била и нейно жилище, в което са се
намирали както личните й вещи, така и общите й с ответника, включително
там е било и детето им. Ответникът на практика втората вечер е отказал да
пусне молителката в домът й, което безспорно представлява акт на домашно
насилие. Съображенията за това му решение не оправдават поведението му.
От своя страна молителката и нейните родители въпреки отказа на ответника
са продължили по груб и арогантен начин да настояват да влязат в къщата и
също са проявили поведение надхвърлящо нормалната реакция при такава
ситуация, а именно да поискат и да изчакат съдействието от органите на реда.
Независимо от причините, които са довели до възникване на
конфликта и двете страни с поведението си са надхвърлили границите на
житейски допустимото реагиране на каквато и да е провокация от другия и то
в присъствието на детето им и са извършили актове на домашно насилие. В
производството по ЗЗДН обаче е неприложим принципа на реторсията и всеки
един от двамата следва да поеме отговорността си по този закон. Доколкото
обаче съдът е сезиран само от И.Д. и след като се установява, че спрямо нея
са осъществени актове на домашно насилие от страна на ответника, молбата й
следва да бъде уважена. Съдът в настоящото производство не е обвързан да
наложи поисканите от нея мерки, а следва да определи тези, които
съответстват на извършеното насилие и за които би могло да се приеме, че ще
изиграят достатъчно превантивна функция относно последващи прояви на
домашно насилие от страна на ответника спрямо нея. Също така при
определяне на подходящите мерки и техния срок следва да бъде съобразена
цялата установена фактическа обстановка и отношения между страните.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че подходящи в конкретния случай се явяват мерките за по чл. 5, ал.1 т.1 и т.3
за срок от 6 месеца. С оглед установеното поведение на молителката и
желанието на детето да живее със своя баща и в неговото жилище, не би
могла да бъде наложена мярката по т.4 – временно определяне
6
местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който
не е извършил насилието, тъй като тя противоречи на интересите на детето.
Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че с
поведението си и двете страни са осъществили спрямо своето дете актове на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН, то настоящият съдебен
състав намира, че в настоящото производство не следва да бъдат
санкционирани за това свое поведение. В случай, че спрямо бащата бъдат
наложени някакви допълнителни ограничителни мерки свързани с детето,
това би могло да постави последното в ситуация, която не съответства на
интересите му ( например да бъде принудено да живее със своята майка в
дома на нейните родители). Поради това и доколкото съдът винаги следва да
се води преди всичко от интересите на детето, в настоящия случай не следва
то да бъде конституирано заедно със своята майка като пострадало от актове
на домашно насилие извършени от бащата. Също така би се стигнало и до
несправедливия краен резултат единствено ответникът да бъде санкциониран
за поведението си пред детето, а молителката да не може да понесе
отговорност поради невъзможността в едно производство да съвмести
качеството на пострадал и извършител на домашно насилие.
Двамата родители са допуснали детето им да бъде въвлечено в
конфликта, като взаимната им вербална и физическа агресия, няма как да не
се е отразила изключително неблагоприятно върху психиката и
емоционалното състояние на детето, като единствено постигането на съгласие
и спокойствие в отношенията между родителите, би допринесло за
успокояване на детето. От друга страна, при така създалите се отношения
между значимите за детето възрастни, компетентните органи от ДСП при
изпълнение на функциите си по чл. 21, т.6 от ЗЗДт следва да представят
адекватна защита на детето по реда на ЗЗДет в семейна среда, изразяваща се в
социална работа за улесняване връзката между детето и неотглеждащия
родител и справяне с конфликти и кризи в отношенията им, за което следва,
обаче да съдействат и самите родители. С оглед характера и спецификата на
процесното домашно насилие, санкционирането и на двамата родители за
поведението им спрямо детето едва ли би могло да допринесе и да ги
стимулира да подобрят отношенията си, което безспорно е в интерес на
детето им.
7
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и направените
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на ИВ. СТ. Д.
ЕГН********** с адрес село К., обл. Русе, ******, е осъществено домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от Г. Д. Н. ЕГН********** с адрес село К.,
обл. Русе, ********.
ЗАДЪЛЖАВА Г. Д. Н. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо ИВ. СТ. Д. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на Г. Д. Н. ЕГН********** да приближава на по-малко
от 50 метра ИВ. СТ. Д. ЕГН**********, жилището в което живее и
местоработата й за срок от 6 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, Г. Д. Н. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на Г. Д. Н. ЕГН ********** с
адрес село К., обл. Русе, ******** ГЛОБА в размер от 200лв.
ОСЪЖДА Г. Д. Н. ЕГН********** с адрес село К., обл. Русе, ********
да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА Г. Д. Н. ЕГН********** с адрес село К., обл. Русе, ********
да заплати на ИВ. СТ. Д. ЕГН********** с адрес село К., обл. Русе, ******
сумата 550лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото.
Препис от решението да се връчи на страните и на РУ Две Могили при
ОД МВР – Русе.
8
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9