Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на единадесети април 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Бойкинов
при секретаря
П.Славова като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело № 6794 по описа
за 2013г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П.и.б.“АД срещу „Д.М.“ЕАД и И.Г.Т..
Ищецът твърди в
исковата си молба, че с първия ответник е сключил договор за банков кредит,
като с допълнителен анекс №1, при запазване на крайния падеж по договора за
кредит са променени лихвените условия. Крайният срок е бил уговорен до
10.05.2013год. След изтичане на този срок поради липса на погасителни вноски
ищецът се е възползвал от реда на по чл.417 от ГПК като се е снабдил със
заповед за изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, но по постъпило възражение от втория ответник предявява настоящият
установителен иск.
Предвид изложеното
моли да бъде постановено решение по силата на което на осн. чл.422, ал.1 от ГПК
да се признае за установено по отношение на ответниците „Д.М.“ЕАД като
кредополучател и И.Г.Т. като поръчител по Договор №
00КР-АА-3172/30.04.2008год. в режим на солидарна отговорност дължат на „П.и.б.“АД
към 25.07.2013год./датата на която е подадено в съда заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение/ следните суми: главница по кредита в размер на
82 758,50 евро, ведно със законната лихва върху сумата считано от
25.07.2013год. до пълното погасяване на задълженията, просрочената договорна
лихва по кредита в размер на 3 895,83 евро и просрочената наказателна
лихва по кредита в размер на 17 499,77 евро.
Ответникът „Д.М.“ЕАД
не взема становище по настоящия иск.
Ответникът И.Г.Т.,
чиято отговорност ищеца ангажира в качеството му на поръчител твърди, че не
дължи сумите, предмет на иска, като твърди, че не е подписвал договор за
поръчителство и че посочената дата за краен падеж на кредитното задължение не е
посочена вярно от ищеца.
Съдът като взе предвид доводите на страните,събраните по делото доказателства
приема следното от фактическа и правна страна :
Видно от представената по
делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 06.08.2013год. по ч.гр.д.
№ 31779/2013год. СРС, 44с-в
е разпоредил на основание Чл.417,т.2 от ГПК ответниците
„Д.М.“ЕАД като кредополучател и И.Г.Т.
като поръчител по Договор № 00КР-АА-3172/30.04.2008год. в режим на солидарна
отговорност дължат на „П.и.б.“АД към 25.07.2013год./датата на която е подадено
в съда заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ следните
суми: главница по кредита в размер на 82 758,50 евро, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 25.07.2013год. до пълното погасяване на задълженията, просрочената
договорна лихва по кредита в размер на 3 895,83 евро и просрочената наказателна
лихва по кредита в размер на 17 499,77 евро, както и 8594 лева разноски по
делото, а именно 4 074,15 лева държавна такса и 4520 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е
представен и приет като доказателство и копие на издадения въз основа на
заповедта за изпълнение Изпълнителен лист от 06.08.2013год.
Видно е също така от
представеното по делото разпореждане от 06.10.2015год., че СРС е уведомил
молителя „П.и.б.“АД, че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражение
от ответниците, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едноМ.ечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от представеното по делото
и прието като доказателство съобщение/л.30/ ищецът е бил уведомен на
04.10.2013год. за указанията на съда, че в срока по чл.414 от ГПК е постъпила
възражение срещу заповедта и че следва може да предяви иск за установяване на
вземането си в едноМ.ечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса и съответно искът е бил предявен на 01.11.2013год, в срока по Чл.415,ал.1
от ГПК.
Разгледан по същество предявеният
иск е основателен поради следните съображения :
По делото между страните не се
спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за
кредит № 00КР-АА-3172/30.04.2008год. се установява, че между ищеца и първия
ответник „Д.М.“ЕАД като кредитополучател е бил сключен договор за кредит по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в
размер на 600 000 евро, със срок за погасяване на кредита/крайния падеж на
задължението/ до 10.05.2013год. Не се спори, а и се установява, че с Анекс №1
от 18.12.2008год. страните са променили лихвените условия по кредита си са
договорили нов погасителен план за остатъка от кредитното задължение, при
запазване на крайния падеж по договора за кредит, а именно 10.05.2013год.
Видно от представения по делото и
приет като доказателство Договор за поръчителство от 30.04.2008год. сключен
банката и вторият ответник И.Г.Т., по силата на който последният се е задължил
солидарно с кредитополучателя „Д.М.“ЕАД за задълженията му произтичащи от Договор
за кредит № 00КР-АА-3172/30.04.2008год. Договорът за поръчителство е сключен с
нотариална заверка на подписите, автентичността на договора, респ. авторството
на подписа на поръчителя не е оспорена в срока по чл.193, ал.1 от ГПК с
отговора на исковата молба от страна на ответника И.Г.Т., поради което и съдът
приема, че по силата на така сключения договор за него е въникнало валидно
солидерно задължение за поръчителство и той следва да се счита за отговорен за
неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.
От приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло
като обективно и професионално изготвено, се установява, че кредитът е бил
изцяло усвоен на части от кредитополучателя „Д.М.“ЕАД, като е останала
непогасена част от задълженията по договора за банков кредит, както следва : главница
по кредита в размер на 82 758,50 евро, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 25.07.2013год. до пълното погасяване на задълженията, просрочената
договорна лихва по кредита в размер на 3 895,83 евро и просрочената наказателна
лихва по кредита в размер на 17 499,77 евро.
При така установените факти съдът
следва да формира изводите си за основателността на предявения иск. Установи
се, че предоставеният на първия ответник кредит е бил усвоен изцяло от него.
Длъжникът не е погасил на падежа ползвания от него кредит, като след издаването
на Заповедта за незабавно изпълнение ответникът е погасявал частично задълженията
си по договора за кредит, като е останала непогасена част в размера, посочен
по-горе в заключението на вещото лице. Вторият ответник като поръчител е
солидарно отговорен с първия за изпълнението на задължението по договора за
кредит.
С оглед на така изложеното
по-горе съдът следва да постанови решение, с което да се приеме за установено, че
ответниците дължат солидарно на „П.и.б.“АД парично задължение в размер на главница по
кредита в размер на 82 758,50 евро, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 25.07.2013год. до пълното погасяване на задълженията, просрочената
договорна лихва по кредита в размер на 3 895,83 евро и просрочената наказателна
лихва по кредита в размер на 17 499,77 евро, присъдени със Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по Чл.417 от ГПК от 06.08.2013год.,
издадена по ч.гр.дело № 31779/2013год. на СРС, 44с-в.
На осн. Чл.78, ал.1 ГПК и с оглед
на направеното искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 8604,15
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски в произдството пред СГС, както
и сумата 8594, 15 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
Чл.422, ал.1 от ГПК, че ответниците „Д.М.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** като кредополучател и И.Г.Т., ЕГН **********,*** като поръчител по Договор №
00КР-АА-3172/30.04.2008год. в режим на солидарна отговорност дължат на „П.и.б.“АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, че към 25.07.2013год./датата на която е подадено
в съда заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ следните
суми: главница по кредита в размер на 82 758,50 евро, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 25.07.2013год. до пълното погасяване на задълженията,
просрочената договорна лихва по кредита в размер на 3 895,83 евро и
просрочената наказателна лихва по кредита в размер на 17 499,77 евро. , присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по Чл.417 от ГПК от 06.08.2013год., издадена по ч.гр.дело № 31779/2013год. на СРС, 44с-в.
ОСЪЖДА „Д.М.“ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** като кредополучател и И.Г.Т.,
ЕГН **********,*** като поръчител по Договор № 00КР-АА-3172/30.04.2008год. в
режим на солидарна отговорност да заплатят на „П.и.б.“АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** сумата 8604,15 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски в произдството пред СГС, както и сумата 8594, 15 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :