Решение по дело №342/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2019 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20197200700342
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Русе, 23.12.2019 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 11 декември 2019 год. в състав:

 

       Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

     Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                                                                         ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора  ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 342 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от С.Н.Л., ЕГН:**********, действащ чрез адв.С. Б. от САК, против Решение № 658 от 25.09.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1498/2019г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2727432 издаден от ОДМВР - Русе. С ЕФ на жалбоподателя е наложено, на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл, 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основание по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Сочат се доводи досежно неспазване на предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и такива за неспазване на процесуалните правила при издаването на ЕФ.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

С Решение № 658 от 25.09.2019 год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2727432 издаден от ОДМВР - Русе, с което е наложено на С.Н.Л. административно наказание “глоба” в размер на 100 лева. Като основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задължението  му по чл. 21 ал. 1 ЗДвПнарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 655. АНО е приел, че при разрешена стойност на скоростта 90км/ч нарушителят се е движел със установена скорост 112км/ч, като по този начин превишената стойност на скоростта е 22км/ч.

Нарушението било установено и заснето с техническо средство № TFR1-M 655 на 30.04.2019г., в 15.0ч. на път II-21 Русе – Силистра км.4+200 посока гр.Мартен, което техническо средство представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и на посочената дата е било поставена в автомобил на ОДМВР – Русе, ситуиран на пътното платно. На същата дата ОДМВР – Русе издава от електронната система на TFR1-M 655 електронен фиш серия К, № 2727432.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на оспорения пред него ЕФ и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че при неговото издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е  безспорно установено и доказано. Налице е нарушение правилата за движение по пътищата, тъй като нарушителят в качеството на водач на МПС е управлявал л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7702 МР със скорост от 112км/ч при максимално допустима такава 90км/ч. Изложил е и съображения относно спазване на реда за издаване на ЕФ, както и за извършеното в него приспадане на скоростта в рамките на допустимата грешка в полза на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Касационният състав споделя изцяло мотивите на въззивната инстанция и препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 АПК, като следва да се допълни и следното:

Видно е от приложения към административнонаказателната преписка Протокол №1-37-19 от 06.03.2019г.(л.8) на ГД „Национална полиция“, Сектор „Управление на собствеността – полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, че на процесното техническо средство е извършена последваща проверка след ремонт и към датата на процесното нарушение е било технически изрядно, като допустимата грешка при измерване на скоростта е + 3км/ч до 100км/ч и  + 3 % над 100км/ч. От снимковия материал към ЕФ се установява, че при заснемането на автомобила, управляван от жалбоподателя на дата 30.02019г. в 15.09ч., същият се е движел със скорост 115км/ч. При издаването на ЕФ наказващия орган е приспаднал допустимата грешка от 3км/ч в полза на нарушителя и е посочил крайната скорост – 112км/ч. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсвало коментар в преписката и съответно не ставало ясно от коя от двете стойности на скоростта следвало да се приспадне допустимата грешка. Разпоредбата на чл. 16 ал. 5 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение е категорична, че максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС се приспада от измерената от АТСС скорост, т.е. в настоящия случай - от заснетата с техническо средство № TFR1-M 655, която е 115км/ч.

Неоснователни са и второто и третото възражения на жалбоподателя – за непредставен протокол по чл. 10 ал. 1 от Наредбата и за липса на описание на нарушението в ЕФ. Видно е от административнонаказателната преписка, че такъв протокол е наличен на л. 10 от въззивното производство, като са попълнени всички изискуеми реквизити. Същият се отнася именно за използването на процесното техническо средство № TFR1-M 655 на дата 30.09.2019г. запериода от 14.30ч. до 15.50ч. на път II-21 Русе – Силистра, км 4+200, посока от гр.Русе към гр.Мартен, като заснетия клип № 10343 попада в броя на заснетите от мобилната система за видеоконтрол за посочения времеви период. По отношение на описанието на нарушението съдът счита, че точно, кратко и ясно такова се съдържа в процесния ЕФ – посочено е, че е извършено нарушение на скоростта, като е превишена стойността на скоростта с 22км/ч., при допустима скорост от 90км/ч. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП ясно разписва забрана за водачите на МПС от категория В да превишават скорост от 90км/ч в извън населено място.

С оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост и законосъобразност на ЕФ, поради което решението следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 658 от 25.09.2019год. на Районен съд гр.Русе, постановено по АНД № 1498/2019 г. по описа на РРС.

Решението е окончателно.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.