Р Е Ш Е Н И Е
№: 804 03.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Росица Дапчева
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 572 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Регионална Дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК) Югоизточен район (ЮИР), против решение № 83/20.01.2020г.,
постановено по НАХД № 5276/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от началника на РДНСК, с което за нарушение на чл.148, ал.1 от
Закона за устройството на територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.2, изречение
трето от ЗУТ, на А.С.Ц. е наложена глоба в размер на 3`000 лева.
В сезиращата жалба се сочи, че
оспореното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че при постановяване на
обжалваното решение районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения,
като не е изпълнил задължителните указания на Административен съд – Бургас при
предходно разглеждане на спора. Счита, че отмяната на посоченото наказателно
постановление само на процесуално основание, без да са извършени фактически
установявания и проверка по същество за съответствие с материалния закон води
до неправилност на решението. Развити са подробни съображения относно съответствието
на наказателното постановление с приложимите норми от ЗУТ.
От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания съдебен акт и да потвърди НП. В подкрепа на твърденията не
са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява
от юрисконсулт Йоана Алексиева, която поддържа жалбата, на основанията изложени
в нея.
Ответникът по касация – А.С.Ц., ЕГН-**********, с адрес *** и със
съдебен адрес *** (чрез адв. Г.М.) представя писмено възражение по касационната
жалба, като поддържа тезата, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Сочат се нарушения на административнопроизводствените правила
и нарушаване на срока за съставяне на АУАН. Твърде се, че допустителството е
наказуемо само в определени случаи, а този не е сред тях. Иска от съда да
остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което пледира атакуваното
решение да бъде отменено.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна
по следните съображения:
Районен съд - Бургас с оспореното решение №
83/20.01.2020г.,
постановено по НАХД № 5276/2019г., е отменил НП № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г.,
издадено от началника на РДНСК, с което за нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.2, изречение трето от ЗУТ, на А.С.Ц. е
наложена глоба в размер на 3`000 лева.
Санкцията на лицето е за това, че в
качеството му на участник в строителството – възложител, е допуснала извършване
на незаконен строеж, представляващ „Открит басейн с прилежащи площи“ към семеен
хотел „Аполония“ в УПИ ІІ-50094, м.“Буджака“, землището на гр.Созопол, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ – без
разрешение за строеж, т.е. налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ.
За да постанови решението си районният съд е приел, че съставения АУАН
и съответно НП са издадени от компетентни органи, но са допуснати съществени
нарушения на в хода на административнонаказателното производство, които налагат
отмяна на наказателното постановление. Районният съд е достигнал до извода, че
са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
според които в съставения АУАН, респ. издаденото НП, установеното нарушение
следва да бъде описано подробно, което в конкретния случай не е изпълнено от
административнонаказващия орган. Ц. е санкционирана в качеството й на
възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, съгласно която правна норма възложител
е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за
започване на строителството. Административнонаказващият орган не е изложил
твърдения за това качество на Ц. нито в АУАН, нито в НП. При проведения
контрол, съдът не е установил защо е прието, че същата има виновно поведение и
как е установено, че именно тя е възложител на строежа, при условие, че имота е
съсобствен.
Чл.63 от ЗАНН предвижда, че решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд - Бургас е правилно по следните причини:
Настоящият касационен състав
намира, че правилно районният съд е приел незаконосъобразност на процесуално
основание на обжалваното пред него наказателно постановление.
Безспорно е по делото, че
административнонаказващият орган по никакъв начин не е доказал, че Ц. е
възложител на строежа. Пред първата инстанция са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява, че имота е съсобствен и не е ясно кой от
всички собственици е възложител на строежа. Действително, както се твърди в
жалбата, в даден имот може да се извърши строителство само от неговия
собственик, или от лице, в полза на което е учредена суперфиция. Предвид
наличието на съсобственост обаче в тежест на административнонаказващият орган е
да докаже кой именно от съсобствениците е възложител и дали всички
съсобственици са възложители, а не
теоретично да приема, че всеки съсобственик е възложител.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
на РДНСК ЮИР като неоснователна да се отхвърли.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/20.01.2020г., постановено по НАХД № 5276/2019г.
по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.