Решение по дело №287/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 35
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20212001000287
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно търговско
дело № 20212001000287 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Делото е висящо повторно пред БАС, след като с решение №
60194/03.12.2021г. по гр.д.№ 3345/20г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. е отменено
постановеното решение № 58/15.07.2020г. по в.т.д.№ 76/2020г. по описа на
БАС в обжалваната част, както и в частта по разноските и делото е
върнато за ново разглеждане в съответната част с указания за събиране на
нови доказателства.
Пред БАС е висяща въззивна жалба вх.№ 2125/31.01.20г. на БОС от
А. Н. Г., ЕГН: ********** и Н. А. Г. , ЕГН: ********** и двамата от гр. Б.,
чрез адв. П. М. - *АК, с адрес на кантората: гр.Б., ул. „А.“ № **, против
решение № 552/10.01.20г. по т.д.№ 483/2019г. на БОС, в частта, с която са
уважени предявените против тях искове от страна на „Андонови“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. “Меден
Рудник“, бл. 113, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя К. А., за
заплащане на суми, претендирани на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.231,
ал.2 ЗЗД. Заявяват, че решението не е правилно. Излагат аргументи, позовават
1
се на трайно установена съдебна практика. Молят да бъде отменено и бъде
постановено ново, с което исковете против тях бъдат отхвърлени. Имат
доказателствени искания. Молят за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - „Андонови“ ООД, представлявана от адв. Н.
Д. - *АК, оспорва въззивната жалба в надлежно депозирания по реда на чл.
263 и сл. ГПК отговор. Оспорва въведеното искане по доказателствата. Няма
доказателствени искания. Моли за потвърждаване на решението на БОС в
тази част. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица и
е допустима.
БОС е разгледал искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
231, ал. 2 ЗЗД и правното основание е възприето при въззивната проверка от
БАС при първото разглеждане на делото и при касационната проверка на
решението на БАС.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Андонови“
ООД против двамата въззивници. Твърди се, че дружеството е сключило
договор за наем с тях, като собственици на дворно място от 547кв.м.,
представляващо УПИ ХХІ-8 в кв. *** по ПУП на ж.к. „М. р.“, гр. Б.,
представляващ имот с идентификатор 07079.653.*** по КККР на гр. Б., с
площ по картата от 559кв.м. Със знанието и съгласието на въззивниците,
имотът бил пригоден за ползване като автомивка и на разноски на
дружеството в тази връзка са издадени всички необходими строителни книжа
и разрешения. Изградени са: масивна сграда от 24кв.м., бетонова площадка
със сондаж и ВиК мрежа за измиване на автомобили, навес с метална
конструкция и пет броя павилиони. Всички подобрения, според въззиваемия,
са възлезли на 65 930лв. без ДДС, като стойността е установена по ч.гр.д.№
2785/2017г. по описа на БРС.
След изтичане на срока на договора, в него са останали постройките,
навеса, бетоновата площадка и помпата със сондажа, които се ползват от
въззивниците. Твърди се, че съгласно договора, имотът е следвало да се върне
на наемодателя в първоначалното състояние или всички подобрения ще се
2
приспаднат от наемната цена. Въпреки това отношенията между страните не
са уредени и въззивниците се обогатяват без основание за сметка на
въззиваемия. При изложените твърдения моли за присъждане на сумата от
65 930лв. без ДДС, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба, а в случай, че този иск бъде отхвърлен – евентуално да им
бъде присъдена стойността, с която се е увеличила стойността на имота, в
резултат от направените подобрения. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
С допълнителна молба вх.№ 10020/09.07.2018г. исковете са увеличени по
отношение на размера – до 73 881лв., дължими разделно от двамата
въззивници в равни части.
Исковете са оспорени от въззивниците. Твърди се незаконно
строителство по отношение на част от изградените обекти в имота,
подлежащо на премахване. Заявяват, че са настоявали за предаване на имота,
след приключване на договора за наем, в състоянието, в което е бил към
датата на предаването му. В тази връзка твърдят, че металният навес е
демонтируем, а сондажът попада в съседен имот, собственост на трето лице.
Оспорват статута на изградените пет броя павилиони. Твърдят, че са
временни обекти, подлежащи на премахване. Ето защо остава само
бетоновата площадка, която е в много лошо състояние. Позовават се на
погасителна давност за завеждане на исковете. Молят за отхвърлянето им.
Също ангажират доказателства. Претендират разноски.
С допълнителната искова молба по реда на чл. 372 ГПК е оспорено
възражението за давност по отношение на процесните суми. Изложени са и
други аргументи за уважаване на исковете.
С допълнителния отговор са ангажирани и нови доказателства, оспорена
е допълнителната искова молба.
В мотивната част на решение № 60194/03.12.2021г. по гр.д.№ 3345/2020г.
на ІІІ г.о. ВКС е обсъдено въведеното от въззивниците възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на исковете и е прието за неоснователно,
затова настоящият състав няма да го обсъжда. Също е обсъдена и
основателността на исковете за заплащане на подобренията, затова съдът
приема, че са доказани по своето основание, спорен е размерът, който
подлежи на разглеждане в това производство.
3
От събраните в предходните и настоящата инстанция доказателства се
установи следната фактическа обстановка:
С приложения на стр. 8 по гр.д.№ 524/2018 г. БОС договор, на 19.03.2012
год. страните са се споразумели въззивниците да предоставят на дружеството-
въззиваем за ползване собственото си дворно място - поземлен имот с
идентификатор № 07079.653.*** по КККР на гр. Б., с площ от 559 кв.м,
подробно описан в раздел І, чл.1, за извършване на търговска дейност от
наемателя, срещу заплащане на наемна цена. Безспорно е, макар и да не е
вписано в договора, че намерението на наемателя било да изгради автомивка.
В тази връзка в чл. 5 е записано, че „Наемодателят се задължава да обезпечи
комуникациите (ток, вода) за вещта, предмет на този договор и да осигури
необходимите разрешителни за „Автомивка“ и разрешително за поставяне на
павилиони върху наетата площ в двумесечен срок от датата на подписване на
договора.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, страните са се задължили
предварително да обсъдят състоянието на имота към момента на предаването
му от страна на наемодателите. Договорен е срок за ползване – 5 години, с
възможност за продължаване за още 5 години, считано от датата на
сключването му. Наемателят, съгласно чл.6, ал.2 от договора, е имал право да
подобрява имота, само със съгласието на наемодателя и е поел задължение да
върне вещта, след прекратяване на правоотношенията в същото състояние, в
което е предадена или всички подобрения, извършени от страна на наемателя,
ще бъдат приспаднати от наемната цена. Не се спори, че не е извършено
прихващане на изграденото в имота срещу наемната цена.
От приложените на стр. 13 и стр. 14 по ч.гр.д.№ 2785/2017 г. по описа на
БРС писмени доказателства и надлежно приетото в производството
заключение на в.л. З. А. се установява, че в поземления имот са изградени
временен обект „Автомивка“, сондажна шахта и павилиони. Според
заключението, изградената автомивка, масивна сграда, павилиони и други са
в имот с идентификатор 07079.653.*** по КККР на гр.Б.
Автомивката, като съоръжение: земни работи, конструкция, покриване и
водоотвеждане, настилка и ел.инсталация, е оценена от в.л. на 18 330лв. с
включен процент овехтяване. Постройката е законно изградена, на основание
одобрен проект и представлява стоманена конструкция – колони, греди,
4
столици, хоризонтални и вертикални противоветрови връзки, покрив от
поцинкована ламарина, бетонова настилка. Закрепена е на ивични основи и
след изрязване, колоните могат да се отделят от терена.
Стойността на масивната едноетажна сграда от 20.60кв.м. възлиза на
10 382лв. с овехтяването, постройката е трайно прикрепена и не може да бъде
отделена, без да бъде разрушена.
В двора е изпълнена настилка от базалтови плочи на стойност 517.44лв.;
изкоп за основи на ограда, кофраж за стени и бетон за стени – цокъл на обща
стойност от 820.90лв. или общо - 1338.34лв. Извършена е инфраструктура
към автомивката, на обща стойност 842.92лв., като към извършване на огледа
е установено, че липсва отводнителната решетка на стойност от 536лв., затова
не е включена в стойността на инфраструктурата.
Според заключението на в.л. З. А., изградени са пет броя павилиони,
изградена е и сонда, на стойност – 5 535лв., но сондажната тръба попада в
съседния имот с идентификатор 07079.653.*** по КККР на гр. Б. Според
същото в.л., за да бъде приет категорично подобен извод, е нужно извършване
на геодезическо измерване.
От събраните писмени доказателства се установява, че след изтичане на
5-годишния срок, договорът е прекратен и не е продължен. Видно от исковата
молба, наемателят твърди, че в срока му е извършил описаните подобрения,
чиято стойност претендира и ответниците не спорят, че са извършени.
С решение № 552/10.01.2020г. по гр.д.№ 483/2019г. по описа на БОС са
уважени претенциите против наемодателите за сумата от 18 098.26лв. общо,
представляваща полезни разноски, направени от въззиваемото дружество за
изграждането на масивна сграда с площ от 20,60 кв.м. – част от съоръжение
автомивка, настилка с базалтови плочи, ограда, инфраструктура и тръбен
кладенец – всички в поземлен имот с идентификатор 07079.653.*** по КККР
на гр. Б., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на
20.06.2018г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част исковете
са отхвърлени и решението не е обжалвано, следователно е влязло в сила.
Всичко, изложено по-горе, сочи на безпротиворечивия извод, че
въззиваемият има качеството на държател, подобрил чужд имот и има право
да претендира стойността на полезните разноски - тези, с които се е
увеличила стойността на подобрения имот - ТР №85/2.XII.1968 г. по гр. д. №
5
149/68 г., ОСГК ВС и Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС, защото трайно прикрепените подобрения по правилото на чл.
92 ЗС остават собствени на собственика на имота.
Горното правно разрешение е възприето от ВС, в приложение на
принципа за избягване на неоснователното разместване на имуществени
блага между правните сфери на участниците в гражданския оборот. За да
бъдат уважени предявените искове, обаче, следва на първо място да се
докаже по безспорен и убедителен начин, че подобренията са извършени в
имота на наемодателите, а това е основен спорен въпрос по делото.
Във връзка с описаното, при настоящото разглеждане на спора пред тази
инстанция е назначена и приета по надлежния ред съдебно-техническа
експертиза. В.л. е извършило геодезическо заснемане на имота. Видно от
него, тръбният кладенец (сондата) и оградата изцяло попадат в съседния
имот с идентификатор 07079.653.202 по КККР на гр.Бургас. Също така
2кв.м. от масивната сграда от съоръжението „автомивка“ от 20.60кв.м.
попадат в същия съседен имот, както и 4.5кв.м. от базалтовия плочник.
Инфраструктурата е в имота, собствен на наемодателите, а ивичните основи,
върху които е закрепена стоманената конструкция на съоръжението
„автомивка“, не са предмет на обсъждане при настоящото разглеждане на
делото. Експертизата не е оспорена, затова съдът приема горното за
установено.
При така изложеното се налага заключение, че сумата на установените
разноски за подобряване на имота в размер на 18098.26лв. общо, съгласно
експертизата на в. л. З. А., следва да бъде намалена със стойността на тръбния
кладенец – помпа - 5 535лв., стойността на оградата - 820.90лв., стойността
на 2кв.м от масивната сграда от съоръжението „автомивка“ от 20.60кв.м –
1007.96лв., кръгло 1008лв. и стойността на 4.5кв.м. от базалтовия плочник –
80лв. Или общо от стойността на направените разноски от 18 098.26лв.
следва да се приспаднат 7443.90лв. Така дължимата от въззивниците сума
възлиза на 10 654.36лв., кръгло 10 655 лв.
По разноските: При разглеждане на делото по образуваното т.д.№
524/2018г. по описа на БОС, в.т.д.№ 149/2018г. по описа на БАС и т.д.№
483/2019г. по описа на БОС въззиваемият търговец е направил разноски в
общ размер от 7 742.86лв. При интерес от 73 881лв. и уважена част от
6
10 655лв. на „Андонови“ ООД се дължи сума от 1116.66лв. – 1117лв.
На двете физически лица по образуваното т.д.№ 524/2018г. по описа на
БОС, в.т.д.№ 149/2018г. по описа на БАС и т.д.№ 483/2019г. по описа на БОС
при извършени разноски в размер на 4050лв., отхвърлена част от иска в
размер на 63 226лв. и общ интерес от 73 881лв. се дължи сума за разноските в
размер на 3465.91лв. – кръгло 3466лв., по 1733лв. за всеки от тях.
При въззивното обжалване на решението по т.д.№ 483/2019г. БОС
жалбите на двете страни са отхвърлени, затова разноски за тази инстанция
няма да бъдат присъждани.
При касационното обжалване касаторът А. Н. е направил разноски в
размер на 1196.97лв., а при настоящото разглеждане на делото по приложения
списък на разноските по чл. 80 ГПК претендира 700лв. При интерес от
9049.13лв. (18098.26 лв. : 2) и уважена жалба за 3721.95 лв. за този въззивник
(7443.90 лв. : 2), дължимата сума възлиза на 780 лв. кръгло за тези две
инстанции.
При касационното обжалване „Андонови“ ООД е направило разноски в
размер на 900 лв., при настоящото разглеждане на делото няма данни за
извършени разноски. При отхвърлена част от жалбата в размер на 10 655 лв. и
интерес от 18098.26 лв., разноските възлизат кръгло на 530 лв.
Общо за всички инстанции на „Андонови“ ООД са дължими разноски в
размер на 1647 лв. кръгло.
С решение № 552/10.01.2020г. по гр.д.№ 483/2019г. по описа на БОС на
въззивниците е присъдена сума за разноски в размер на 3057.90 лв. общо за
двамата. При положение, че направените по делото разноски са заплащани
само от А. Н. Г., но въззивниците не са искали изменение на решението в
частта по разноските, това няма да бъде коригирано с настоящото решение, но
останалите дължими по делото разноски ще бъдат присъдени само в полза на
А. Г. и те възлизат на 1188 лв. кръгло.
С решение № 552/10.01.2020г. по гр.д.№ 483/2019г. по описа на БОС на
дружеството е присъдена сума за разноски в размер на 1896.73лв., която
следва да бъде намалена до 1647 лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 552/10.01.20г. по т.д.№ 483/2019г. на БОС, в
частта, с която са уважени предявените от „Андонови“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. “Меден
Рудник“, бл. 113, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя К. А.,
искове за заплащане на направените в дворно място от 547 кв.м,
представляващо УПИ ХХІ-8 в кв. *** по ПУП на ж. к. „М. р.“, гр. Б.,
представляващ имот с идентификатор 07079.653.*** по КККР на гр. Б.
полезни разноски за изграждането на 2 кв.м от масивна сграда с площ от
20,60 кв. м – част от съоръжение автомивка, 4.5 кв.м от настилка с базалтови
плочи, ограда и тръбен кладенец, като А. Н. Г. , ЕГН: ********** и Н. А. Г. ,
ЕГН: ********** и двамата от гр. Б., ж. к. „М. р.“, ул. „Л.“ № ** са осъдени
да заплатят на дружеството сума, над размера от 10 655 лв. (по 5327.50 лв. за
всеки от тях) до размера от 18 098,26 лв. (по 9049,13лв. за всеки от тях),
както и законната лихва върху сумата от 7443.90лв., считано от завеждане на
исковата молба на 20.06.2018г. до окончателното изплащане на главницата,
както и в частта, с която в полза на „Андонови“ ООД са присъдени разноски
над 1647 лв. до 1896.73 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в горните части.
ОСЪЖДА „Андонови“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж. к. “М. р.“, бл. 113, вх. 1, ет. 2, ап. 4, представлявано
от управителя К. А. да заплати А. Н. Г. , ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ж. к.
„М. р.“, ул. „Л.“ № ** за направените във всички инстанции разноски сума в
размер на 1188 лв. допълнително.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8