РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. С., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Недева
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. СТ. ИВ. от гр.С., обл.С., ул.”М.” №8, ЕГН ********** обжалва
наказателно постановление № 38-0001264/ 12.05.2021г. на Директора на РД ”АА”-гр.Р., с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1500 / хиляда и
петстотин / лева за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални
нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – РД ”АА”- гр.Р., надлежно уведомени, не се явява представител,
депозира писмено становище по делото, не изпраща проц.представител.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят Г. СТ. ИВ., редовно призован, не се явява, вместо него-
проц.представител адв.Ив.А. при АК- С., упълномощен и приет от съда. Заявява, че не е
налице нарушение по визираният по-горе текст, излага доводи в тази насока. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата В. СТ. Д.-
актосъставител и М. ЕНЧ. К.- свидетел по акта, от които се яви св.Стоянов и даде своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.
1
Относно св.М.К., която редовно призована, не се яви в съдебно заседание от страна на св.Д.
се направи изявление, че същата вече не работи в РД „АА“- Р. и се намира във фактическа
невъзможност да се яви по делото, тъй като живее в гр.Габрово и сама полага грижи за
детето си. Съдът след изслушване становището на ответната страна счете, че не са налице
проц.пречки за даване ход на делото, тъй като фактическите констатации по АУАН-ът и НП
не се оспорват и фактическата обстановка по същото би могла да бъде изяснена само и чрез
разпита на актосъставителя. В тази връзка съда с мотивирано протоколно определение даде
ход на делото в отсъствието на св.М.К..
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка на фирмата на жалбоподателя било установено, че на
02.03.2021г. около 10,53 часа в гр.С., ул.”К. К.” № 27, жалбоподателя Г.И. като технически
специалист, участващ в комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС на фирма „А.-И.“ ЕООД, притежаваща Разрешение №
1453 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС, валидно до 13.06.2025г., видно от направени дигитални записи от информационната
система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС,
посочена в чл.11 от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС, за извършен периодичен преглед за
проверка на техническа изправност на ППС и Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 24861330 е извършил нарушение, като при извършването
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС от категория М1,
марка „Мерцедес Е320“ с рег. № СС4666АР, жалбоподателя не е извършил проверка на
техническата изправност на това ППС, спазвайки изискванията на методиката по чл.31, ал.1,
Приложение № 5, част 1, т.5.3.4 от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС, като не е извършил
визуална проверка на шарнирите на окачването на това ППС, която проверка трябвало да се
извърши в канала с който е било оборудван този контролно-технически пункт.
Нарушението било установено след преглед на записите от автоматизираната
информационна система на РД „АА“- Р., като ръководителя на ведомството възложил на
св.В.Д. за конкретното нарушение да се вземе отношение. От своя страна св.Д. при
преглеждането на тези записи е констатирал горното нарушение, касателно жалбоподателя
Д. и в подкрепа на същото е презаписал установеното нарушение, касаещо жалбоподателя
на отделен оптичен носител СД. С оглед установеното на жалбоподателя И. бил съставен
АУАН № 288721/ 24.03.2021г. в присъствието на нарушителя. В описания АУАН св.Д. е
описал, че е съставил СД като доказателство за нарушението. Препис от АУАН-ът бил
връчен по надлежния ред на нарушителя.
Видно от датата и подписа на представения по делото екземпляр от акта, е била
изпълнена процедурата по неговото предявяване и връчване. Издаденото впоследствие
наказателно постановление се базира изцяло на съставения АУАН относно констатираните
по случая факти и подвеждането на същите под визираната в акта правна квалификация на
2
деянието. Административното наказание е наложено на основание чл.178а, ал.7, т.3 от
ЗДвП, действаща към момента на извършване на описаното нарушение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
а по същество- неоснователна по следните съображения:
Съобразно нормата на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС „При извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист,
участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на
периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба“.
Описаните в жалбата и поддържани в съдебно заседание възражения за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като били нарушени нормите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. липсва описание на нарушението, настоящия съдебен състав
счита за неоснователни. В обжалваното НП и АУАН-ът въз основа на който е било
съставено съвсем ясно, пълно, точно, правилно и изчерпателно е било описано
констатираното нарушение. Описана и е направена необходимата препратка към
Методиката с което съвсем изчерпателно е описано нарушението. Съобразно диспозитива на
обжалваното НП, жалбоподателя не е спазил изискванията на чл.31, ал.1- „Периодичните
прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и
механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на
отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им
устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5“. Текста на
чл.31, ал.1 от своя страна препраща към методиката по Приложение № 5, като в
обжалваното НП е вписано, че жалбоподателя И. не е спазил изискването на част 1, т.5.3.4
от Приложение № 5, съобразно което се касае за шарнири по окачването. Същите се
проверяват чрез визуална проверка при поставено над канал или върху подемник превозно
средство, като може да се използват детектори за свободния ход на колелото, а за превозни
средства с максимална маса над 3,5 t използването им е препоръчително. От приложения по
делото запис от процесния преглед за техническа изправност на ППС-то е видно, че никой
от комисията не влиза в канала за проверка на шарнирите на автомобила, като това
задължение е било вменено на жалбоподателя И. в качеството му на технически специалист,
съобразно приложения и приет като доказателство по делото протокол. По този начин и чрез
описаните по-горе действия, настоящия съдебен състав счита, че не са налице нарушенията,
посочени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, касаещи противоречия между
описанието на нарушението и посочената материално правна разпоредба.
Относно направеното възражение от страна на проц.представител на жалбоподателя
в съдебно заседание за изключване от доказателствата на приложения по делото СД със
запис от нарушението, настоящия съдебен състав счита също за неоснователно. Както стана
ясно от изложеното по-горе, и най-вече от показанията на св.Д. в качеството му на
3
актосъставител, този запис върху СД-то е бил направен лично от него след преглеждане на
записите, които са му били предоставени от неговия ръководител и снети от тяхната
автоматизирана информационна система. В случая направените възражения от страна на
проц.представител на жалбоподателя, че ръководителя на РД „АА“- Р. е нямал право по този
начин да предоставя записите от автоматизираната информационна система са
неоснователни, тъй като видно от Заповед № РД-08-6/17.02.2021 г. относно изискванията, на
които трябва да отговарят софтуерите, осигуряващи електронен обмен на резултатите от
измерванията от газоанализаторите, димомерите и стендовете за измерване на спирачните
сили на ППС (средствата за измерване) към информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 2011 г
(информационната система) при извършване на периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. и нейното изменение е видно, че
софтуерите с които са оборудвани контролно техническите пунктове предават данни
автоматично и в реално време, като същите могат да се ползват от органите на Автомобилна
администрация за проверка и контрол на данните. По този начин е уреден законосъобразно
реда по който данните, предавани от автоматизираната информационна система на
Автомобилна администрация могат да се ползват и изнесените данни, удостоверяващи
извършеното нарушение са изцяло в синхрон със законовите изисквания за това. В тази
връзка настоящия съдебен състав счита направеното възражение от страна на
проц.представител на жалбоподателя за отхвърляне като доказателство на приложения към
делото СД със запис на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя И., като
неоснователно. Отделно от това настоящия съдебен състав, счита, че дори и това
доказателство да не се цени като годно такова, то същото не е и необходимо за доказването
на нарушението, тъй като както стана ясно от разпита на актосъставителя- св.Д.,
нарушението е било установено от него при преглед на записите от информационната
система и същия даде своите показания добросъвестно, същите не бяха оспорени от страна
жалбоподателя, поради което и съда счита, че нарушението е могло да бъде доказано и при
липсата на посочения по-горе СД запис от нарушението, т.е. нарушението може да бъде
доказано и само чрез гласни доказателствени средства, каквито се явяват показанията на
актосъставителя.
Фактите и обстоятелствата за извършеното и дееца, описани в АУАН и НП, правилно
са съотнесени към приложимите правни норми и деянието е квалифицирано като нарушение
на чл.44, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, обнар. ДВ, бр.104/2011г., в сила от
1.01.2012г., изм. и доп., бр.99/14.12.2012г. / Наредбата /. В чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредбата
е вменено в задължение на техническия специалист, участващ в комисията, при
извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство да спазва изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно
4
превозно средство, определени в тази наредба. В конкретният случай се касае за хипотеза на
неизпълнение от техническия специалист- жалбоподателя И. на задължението да извърши
проверка на шарнирите на ППС-то , като влезе в канала- действия, които същия не е
извършил. По този ред е констатирано нарушението, за което съгласно чл.51 е съставен
АУАН по ЗАНН за нарушението на чл.44 от Наредбата. НП е издадено въз основа на този
акт, за нарушението на чл.44 от Наредбата, на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП. В него е
предвидено налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева за
нарушения на технически специалист, който не провери изправността на оборудването,
частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните
превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по
методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.
При тази правна уредба, единствения правилен извод е, че НП е законосъобразно
издадено. Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя, направени от него в
жалбата му против обжалваното от него НП и допълнителните такива, изложени в съдебно
заседание по изложените по-горе от съда доводи.
В настоящия казус съдът не приема и квалифицирането на случая по чл.28 от ЗАНН,
както правилно е счел и АНО, тъй като нарушението, извършено от жалбоподателя в
настоящия казус не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, а и предвид
естеството на извършваната работа – контрол на ППС по време на извършването на
технически преглед, следва да се има предвид и опасността от неправомерно преминали
този преглед ППС-та за живота и здравето, както на техните водачи, така и на случайни
минувачи и участници в пътното движение, поради което настоящия съдебен състав счита,
че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Съобразно нормата на чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП пък е видно, че „Наказва се с глоба
1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите,
агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни
средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1”. Това наказание е фиксирано от законодателя без
възможност от страна на АНО да го редуцира. Именно за това нарушение е бил наказан и
жалбоподателя, поради което настоящия съдебен състав счита, че правилно АНО е
определил санкционната норма по чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП за извършеното и описано по-
горе нарушение от жалбоподателя. В случая се касае за бездействие относно прилагане на
механизъм за контрол по време на технически преглед на ППС, съгласно нормативните
изисквания, което бездействие е обективирано чрез липсата на визуална проверка на
шарнирите, която трябва да се извърши в канала с който е бил оборудван този КТП. В
случая, правно значение има установения резултат, който винаги е единствено възможното
следствие от осъществяване на процесното бездействие при изричното нормативно
изискване за действие.
5
При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им, респ. съставянето им,
които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я
реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в
законно установените за това срокове от органи, имащи материалната компетентност да
сторят това, в обстоятелствената част на наказателното постановление е направена прецизна
квалификация на деянието, като нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС, като едновременно с това е посочена приложимата за случая
санкционна норма - чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП. Наложеното наказание е определено именно
въз основа на нея, във фиксирания от законодателя размер, което на свой ред обосновава
законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни
основания за последното.
В тази връзка и с оглед направеното искане от проц.представител на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски- адвокатски хонорар и с оглед изхода на
делото, настоящия съдебен състав счита за неоснователно и следва да бъде отхвърлено като
такова.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 38-0001264/ 12.05.2021г. на
Директора на РД ”АА”-гр.Р., издадено въз основа на АУАН № 288721/ 24.03.2021г. с което
на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на Г. СТ. ИВ. от гр.С., обл.С., ул.”М.” № 8, ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин / лева за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС като законосъобразно, правилно, основателно и доказано.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. СТ. ИВ. от гр.С., обл.С., ул.”М.” № 8, ЕГН ********** за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 360 /
триста и шестдесет / лева като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6