№ 124
гр. Горна О. , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101900 по описа за 2020 година
Производството е по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл.
288, ал. 1, т. 2, б „а“ от КЗ/отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Ищецът – „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление в
гр. София твърди, че е изплатил на увреденото от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 02.09.2016г., лице обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 740,98 лв. Твърди, че вина за настъпване на
ПТП има ответникът, като същият към момента на ПТП не е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Счита, че с изплащане
на обезщетението в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на
платената сума. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 740,98 лв. ликвидационни разноски по щети с № 111014/24.10.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът Д. Н. Ч. не е депозирал в срок писмен отговор на исковата
молба. Явява се в съдебно заседание. Поискал е разсрочено изплащане на
задължението си.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
1
По иска по чл. чл. 288, ал.12 КЗ вр. чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" КЗ:
По делото не се спори, че на 02.09.2016 г. при движение на лек
автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ВТ9487 ВР, собственост на С.И.И. и
управляван от Д. Н. Ч., при движение по ул. ***, с несъобразена с пътните
условия скорост, губи контрол над автомобила и удря железобетонен стълб
като причинява процесното ПТП с материални щети. За описания механизъм
на ПТП е съставен протокол за ПТП № 1467349/03.09.2016 г., подписан от
участника в ПТП-то. Протоколът не беше оспорен от ответната страна. За
допуснатото нарушение на водача на лекия автомобил и ответник в
настоящото производство е съставено НП № 16-02680001128/20.09.2016 г. на
началника на РУ МВР гр. Г. О.. Същото е влязло в сила на 27.10.2016 г.
Приложена е справка от база данни на Информационен център към
Гаранционен фонд от която се изяснява, че към 02.09.2016 г. за МПС – лек
автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ВТ9487 ВР не е имало валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно
разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.) данните в Информационния център
имат официално оповестително действие и до доказване на противното
издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща
доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Представено е платежно нареждане за плащане на обезщетение по
гаранционна преписка (именувана "щета") № 111014/2016 г., с което е
изплатена сумата от 740,98 лева./стр.20/ на „Енерго Про Мрежи“ гр. Варна.
Ищецът с регресна покана с изх. № ГФ-РП-101/14.03.2018 г. поканил
ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но такова не последвало.
/стр.21/
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 288, ал.12 КЗ вр. чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" КЗ.
Регресното материално субективно право на ищеца на възстановяване
на изплатеното от него на увредени лица обезщетение за вреди възниква при
2
наличието на няколко кумулативни предпоставки: виновно причиняване на
вреди при управление на МПС – риск, който законът е предвидил да бъде
предмет на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - чл. 257,
ал.1, вр. с чл. 259 от КЗ, към момента на причиняване на вредите виновният
водач не е имал действаща застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на управляваното от него МПС и изплащане на обезщетение. При
осъществяването на тези елементи от фактическия състав, по силата на закона
Гаранционният фонд има право да встъпи в правата на удовлетвореното от
плащането увредено лице до размера на платеното и разходите за определяне
и изплащане на обезщетението - чл. 288, ал.12 изр.първо вр. с ал.8 КЗ. В
случая всички тези елементи на фактическия състав на регресната
отговорност не се спорят и се установяват от събраните по делото
доказателства. Законовият текст относно обема на регресното право е
пределно ясен: платеното от Фонда и разходите по ал. 8. Ето защо съдът
намира предявения иск за изцяло основателен.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна в
цялост за сумата общо 740,98 лв., представляваща изплатеното от ищеца на
увреденото лице обезщетение за имуществени вреди.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 50,00 лв. – направени
разноски за заплатена държавна такса.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Ч. с ЕГН********** с настоящ адрес: с. П., общ. Г.
О., ул. *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет.4, сумата от 740, 98 лв.,
представляваща изплатеното от ищеца по щета № 111014/24.10.2016 г. на на
„Енерго – Про Мрежи“ АД гр. Варна обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.12.2020 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50, 00 лв. – съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
4