Р Е Ш Е Н И
E №
гр. Враца 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 25.01.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова разгледа НАХД №1200/2020г. по описа на ВРС, въз основа на
закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0967-002458 от 05.11.2020г. на
Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на К.Г.Х. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание, за
извършено нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 100/ сто/ лева, на основание чл.183
ал.5 т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 8 /осем/ точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
К.Г.Х. ***, с ЕГН от **********,
е обжалвала НП № 20-0967-002458 от
05.11.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на
МВР – Враца, с което и` е наложено административно наказание, за извършено
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 100/ сто/
лева, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 8 /осем/ точки.
В жалбата и лично в съдебно заседание жалбоподателя Х.
твърди, че не е извършила описаното нарушение, като иска отмяната на наложеното
наказание, а чрез писмена защита от ангажирания процесуален представител адв.Стойко
Славов от ВАК се твърдят противоречия в показанията на свидетелите, неправилно
и неточно описание на фактическата обстановка и малозначителност на извършеното
деяние в какъвто смисъл се претендира отмяна на НП.
Ответникът по делото не ангажира
становище.
Производството по делото е по реда на
чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 28.10.2020г. на територията на гр.Враца се
провеждало СПО за контрол и превенция на движението на отнемащи предимството на
пешеходците водачи и за неправилно пресичащи пешеходци. В тази връзка
служителите на СПП - С.В.Н. и А.Ю.Й. и двамата на длъжност мл.автоконтрольори
към ОДМВР ВРАЦА, С-Р ПП ВРАЦА били разтановени със служебен автомобил в
гр.Враца на ул. Втори Юни до номер 66 където в непосредствена близост имало две
пешеходни пътеки, движението във връзка с които същите наблюдавали. Така около
11:10 ч. на същата дата двамата полицейски служители забелязали, че при
наближаване на пешеходната пътека лек автомобил Фолксваген Битъл с
регистрационен номер ВР 58 62 СА, не пропуснал пресичащата от дясно на ляво по
пешеходна пътека пешеходка.Случващото
се било видяно от дежурният екип по пътен контрол.Тогава полицейските служители
С.В.Н. и А.Ю.Й. намиращи се в служебният автомобил последвали, лекият автомобил
Фолксваген Битъл, които настигнали и спрели.При извършената на място проверка
установили, че водач на проверявания автомобил е К.Г.Х. от гр.Враца, като
на въпроса на служителите: „Защо е постъпила така“, същата заявила:“че се е заприказвала със спътника си по
повод преминаването в университета на онлайн обучение и не е видяла пресичащата пешеходка“
Въз основа на констатираната
фактическа обстановка свидетеля С.В.Н. на длъжност мл.автоконтрольор
към ОДМВР ВРАЦА, С-Р ПП ВРАЦА съставил в присъствието на свидетеля А.Ю.Й.
и на жалб. К.Г.Х. - Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №94432 134543
от 28.10.2020 година, за това, че на 28.10.2020г.
около 11:15 часа в гр.Враца на ул.Втори
Юни до номер 66 управлява лек автомобил Фолксваген Битъл с регистрационен номер
ВР 58 62 СА, собственост на С.Л.Е. ЕГН ********** от гр. Враца, отнема предимството
като не пропуска пресичащите от дясно на ляво пешеходци по пешеходна пътека тип
зебра, обозначена с пътна маркировка М8.1 и обозначена с пътен знак Д17.
Така установеното деяние било
квалифицирано от актосъставителя като нарушения по чл.119 ал.1 от ЗДвП.
При съставяне на акта
жалбоподателя е посочила, че има възражения, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗДвП е подала Възражение с вх. № 967000-11096 от 30.10.2020г., което не е
прието за основателно с мотивирана резолюция с рег.№ 967р-5542 от 05.11.2020г. в
тази връзка били снети и сведения от двамата полицейски служители. Въз основа
на съставеният акт за установяване на административно нарушение е последвало
издаване на НП № 20-0967-002458 от 05.11.2020г. на Началник Група към ОДМР
Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на водача –
нарушител и настоящ жалбоподател К.Г.Х. е наложено административно наказание,
както следва - на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – "глоба" в размер от 100 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на свидетелите очевидци на нарушението първият от които актосъставител - С.В.Н. и А.Ю.Й. свидетел на
нарушението и по съставянето на акта и от части от показанията на
свидетеля В.В.дадени в съдебно
заседание, и от писмените доказателства –
жалба, НП в оригинал, Възражение вх. №
967000-11096 от 30.10.2020г., Мотивирана резолюция с рег.№ 967р-5542 от 05.11.2020г.,
2бр. Сведения, Справка за нарушител, ЗАПОВЕД № 8121з -515 от 14.05.2018г. на
МВР, и др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация и основателна,
по следните съображения:
На първо
място съдът
приема, че АУАН и НП са издадени, от компетентни органи и в рамките на
правомощия и компетенциите им, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, и
приложената Заповед по делото.
На второ
място безспорно е установено по делото, че жалбоподател К.Г.Х. е имала
качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, както и че е на указаната дата, час
и място е управлявала, процесният лек автомобил Фолксваген Битъл с
регистрационен номер ВР 58 62 СА собственост
на С.Л.Е. ЕГН ********** от гр.Враца с който се твърди че е извършила вмененото
и административно нарушение на правилата на ЗДвП.
Като виновно нарушена материално правна разпоредба се
сочи
чл.119, ал.1 от ЗДвП, според който текст: „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящият състав приема, че е извършено нарушение по чл.119,
ал. 1 ЗДвП, тъй като не е изпълнено от водача на МПС административното
задължение при приближаване към пешеходна пътека да пропусне преминаващи по
пешеходна пътека пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние,
което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие, тъй като водачът на нерелсово пътно превозно средство преминава през пешеходната пътека, преди
през нея да преминат стъпилите на нея или преминаващи по нея пешеходци.
Необходимо и достатъчно условие за даване на
предимство на пешеходеца от страна на водача на нерелсовото ППС, е пешеходецът
само да е стъпил на пешеходната пътека, като няма значение къде точно се е
намирал върху пешеходната пътека /в началото, средата или края на същата/ към
момента
В случая от
събраните по делото гласни доказателства показанията на двамата свидетели очевидци С.В.Н. и А.Ю.Й. се установява по безспорен начин, че на
пешеходната пътека, е имало стъпила пешеходка, както и че именно жалбоподателя Х. е осъществила процесното нарушение,
поради което и съдът кредитира изцяло показанията им като искрени,
добросъвестни, вътрешно и взаимно непротиворечиви. Съдът кредитира и
показанията на св.В.В.относно
твърденията му на къде са се движили, че на нон-стопа на болницата е видял как намиращият
се там патрулен автомобил е направил обратен завой и ги е спрял след
пешеходната пътека при болницата, но че не е разбрал, за какво са ги спрели и
че не е видял пешеходци. От така
изложените показания обаче не може да направи извод, че не е имало пешеходка на
пешеходната пътека на ул.Втори Юни до номер 66. От една
страна, свидетелят В. изобщо не си
спомня дали на пешеходната пътека е имало пешеходец, тъй като не е имал за цел
да съблюдава това, поради което не може да се каже, че показанията му са
конкретни и категорични в тази им част. От друга страна, той твърди, че след
като са били спрени не е излизал от автомобила, което непредполага, че
възприятията му относно проведеният между жалбоподателката в качеството и на
водач и свидетелите, разговор са били концентрирани върху това обстоятелство,
тъй като и разговорът и акта са били осъществени при служебният автомобил, който
е бил на разстояние от автомобила на жалбоподателката. При това положение свидетелят В. дори и да е имал желание да чуе
разговора между жалбоподателката и полицейските служители не би могъл, тъй като
се е намирал в автомобила на Х.. Само на базата на показанията на св.В. съдът счита, че не може да се
твърди, че не е имало пешеходка на пешеходната пътека само защото самоличността
и не е била установена или пък понеже тя не е била видяна от пътника в
автомобила.
От друга
страна, в жалбата,
възражението и приложената писмена защита по делото се твърди чрез
процесуалният представител, че в описаното като извършено нарушение от жалбоподател К.Г.Х. по чл.119, ал.1 от ЗДвП не
става ясно по какъв начин и с какви действия, които да са в нарушение на
разпоредбата не е пропуснала правилно пресичащия пешеходец. Нещо повече твърди
се че липсата на отразяване на дължимото поведение „като намали скоростта или спре“ съставлява съществено процесуално
нарушение, обосноваващо отмяна на НП. Безспорно както се посочи вече
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, вменява, че задължението за пропускане на
пешеходци се осъществява по два начина: чрез
намаляване на скоростта или чрез
спиране. Действително никъде във фактическата обстановка изложена в АУАН
или в НП не е описано по какъв начин жалбоподателката не е пропуснала движещия
се пешеходец, това обаче не означава, че жалбоподателката не е имала възможност
да упражни своите права, свързани с възражения срещу акта и НП.
Съдът не споделя съображенията изтъкнати в насока, че по този начин е нарушено
правото й на защита. Според посочената като нарушена разпоредба на чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. От граматическото тълкуване на разпоредбата за съда се налага
извод, че съставът на нарушението е осъществен винаги, когато водачът на ППС не
пропусне преминаващите по пешеходна пътека пешеходци, когато са стъпили на
пешеходната пътека, през която следва да премине водачът. – Тези съществени елементи на деянието са
описани в пълнота, както в АУАН,
така и в НП и то по начин, че за
водача К.Г.Х. е станало ясно какво нарушение й се вменява, извод за
което съдът прави от написано във възражение по повод акта от нея. В това
възражение тя е оспорила констатациите на контролните органи и е посочила
свидетел в подкрепа на своята теза, от което се налага извод, че е била наясно
както с вмененото й нарушение, така и с всички негови елементи. Описаното в чл.119, ал.1 от ЗДвП „като намали скоростта или спре”
съставлява само указание за начина, по който водачът следва да осъществи
пропускането на пешеходците, и тъй като е предвидено в нормата на чл.119, с оглед пълнота на описанието
на всички обстоятелства във връзка с него, следва да се посочи, чрез кой от
двата способа то е осъществено. В конкретния случай обаче, непосочването му не е довело до неяснота на описаното нарушение и
не е възпрепятствало правото на жалбоподателката да организира защитата си,
поради което неизписването му в АУАН и НП се преценява от настоящата инстанция
като несъществено процесуално нарушение, което не е от естество да стане
основание за отмяна на НП на самостоятелно основание. Деянието е описано ясно,
конкретно, недвусмислено, при прочита на АУАН и НП не възникват двусмислени
изводи, става ясно, че водачът не е осигурил предимство на преминаващ вече по
пешеходната пътека пешеходец, независимо от това дали даването на предимство е щяло
да се осъществи чрез намаляване на скоростта на автомобила или чрез пълно
спиране. В тази връзка виж /Рeшение №
266 от 22 Юни 2017 год. Административен съд - гр.Плевен, по КАНД № 336 по описа
за 2017 год./
От
обективна страна
в обжалваното НП административнонаказващия орган, приел и описал като нарушение
това, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС, като преминава през пешеходната пътека, преди през нея да преминат стъпилите на
нея или преминаващи по нея пешеходци.
От
субективна страна
нарушението е извършено виновно, а наложеното административно наказание - Глоба в размер на 100 лева, е правилно и законосъобразно индивидуализирано в
хипотезата на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП - предвиждащо Глоба
от 100 /сто/ лева за водач, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Посоченото определя
и заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е
правилно определено съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в
пълно съответствие със санкционна норма от ЗДвП, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателя е извършила
нарушението по чл.119, ал. ЗДвП, то и правилно са били отнетите 8 /осем/ контролни точки от талона на водача, като броя на отнетите
точки е съобразен с естеството на осъщественото нарушение. Съгласно чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Iз – 2539 от
17.12.2012 г. на МВР се отнемат 8 контролни точки при нарушение, когато не
се осигурява предимство на пешеходна пътека и нарушителя се наказва по чл.183 ал.5 т.2
от ЗДвП.
За това и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0967-002458 от 05.11.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна
Полиция към ОД на МВР – Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
- съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, както и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са ОТНЕТИ общо 8 /осем/ точки.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: