№ 532
гр. Пазарджик, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Б. М., чрез пълномощника му адв.С.
В., с вх.№21800/17.09.2019г., против Определение №2624 от 11.09.2019г.,
постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с
което е оставено без уважение искане за присъждане на съдебно- деловодни
разноски в производство по отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Твърди се, че определението в тази му част е неправилно. В тази насока
се изразява несъгласие с доводите на съда, които от една страна изразяват
недоверие, че е бил платен адвокатски хонорар въпреки представения за това
документ, а от друга страна намира, че извършеното процесуално действие от
пълномощника на молителя е дотолкова незначително, че е недопустимо този
разход на молителя да се възложи на лицето което е поискало обезпечението.
Твърди се, че е незаконосъобразно, съдът допуснал обезпечението
продължава и в производството по отмяна му да се отклонява от
задължението си да осигури равни възможности на всяка от страните.
Визира се, че съдът очевидно не се е съобразил с принципното
положение, че размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен отговор, но
не може да бъде по- нисък от определение в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
1
Твърди се, че съдът не се е съобразил и с чл.78, ал.5 от ГПК, че само по
искане на насрещната страна, но не и по инициатива на съда- при
прекомерност на определеното възнаграждение за адвокат би могло да се
намали, не по- малко от определение минимален размер по посочената
Наредба №1.
Приема се, че дори и да е било направено подобно искане от
противната страна, то би бил неоснователно, тъй като хонорарът на адв.Ст.В.
е определеният минимален такъв по чл.7, ал.7 от Наредба №1, във вр. с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Наредба №1.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се отмени определението на съда в посочената му част и
да се постанови съдебен акт с което да се присъдят претендираните разноски
в полза на И. Б. М., включително и разноските по настоящото производство.
В срок от постъпил писмен отговор от ответника в процеса- „ЕТ
Земеделска кооперация „С.“, представлявано от управителя А.К.С., чрез
пълномощника му адв.Ю.Д.С. от АК- Добрич.
Твърди се, че не са налице фактически или правни основания да се иска
от съда присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
и съответно такива за две съдебни инстанции.
Искането е да бъде оставена без уважение подадената частна жалба и се
потвърди изцяло обжалваното определение.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните
по делото и намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Определение №514 от 15.03.2021г., постановено по ч.гр.д.
№952/2021г. по описана РС- Пазарджик е допуснато обезпечение на бъдещ
осъдителен иск на Земеделска кооперация „С.“, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- с.Братаница, Стопански двор №1,
обл.Пазарджик, представлявано от управителя А.К.С., срещу И. Б. М., ЕГН
**********, от с. З., ул.„18-та“ №5, обл. Пазарджик, до размера на сумата от
5000лв. чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, собственост
на И. Б. М., ЕГН **********, от с.З.,ул. „18-та“ №5, обл.Пазарджик:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/НИВА /понастоящем овощна градина/, с номер 098016
по плана за земеразделяне на с. З., обл. Пазарджик, с площ от 10,800дка, пета
2
категория, находящ се в местността „Градините“, видно от приложения
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №144, том IV, рег.
№4692, нот.дело 829 от 22.11.1999г. по описа на Нотариус В.Г., с район на
действие РС- Пазарджик.
Видно от Молба, с вх.№12614/17.06.2022г. подадена от ответника по
иска- И. Б. М., чрез пълномощника му адв.В. се установява, че с нея е
направено искане за отмяна на наложената обезпечителна мярка. Като мотиви
за това е посочено в молбата, че необходимостта от обезпечение е отпаднала,
поради отхвърляне на иска с влязъл в сила съдебен акт. Претендирано е
присъждането на съдебно-деловодни разноски в производството /държавна
такса и адвокатски хонорар/.
От подадено възражение от ответникът по молбата- Земеделска
кооперация „С.“ се установява, че с него е взето становище, че
претендираните разноски не следва да се присъждат.
Видно от Определение №1444/14.07.2022г., постановено по ч.гр.д.
№952/21г. по описа на РС- Пазарджик е отменено допуснатото с Определение
№514 от 15.03.2021г. обезпечение на бъдещите осъдителни искове на
Земеделска кооперация „С.“, ЕИК *********, представлявано от управителя
А.К.С., срещу И. Б. М., до размера на сумата от 5000лв., чрез налагане на
възбрана върху следния недвижим имот, собственост на И. Б. М.:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/НИВА /понастоящем овощна градина/, с номер 098016
по плана за земеразделяне на с.З., обл.Пазарджик, с площ от 10,800 дка, пета
категория, находящ се в местността „Градините“, видно от приложения
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №144, том IV, рег.
№4692, нот.дело 829 от 22.11.1999г. по описа на Нотариус В.Г., с район на
действие РС- Пазарджик, като е заличена възбраната, наложена с
Определение №514 от 15.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№952/2021г.
Обезсилена е издадената обезпечителна заповед №13 от 15.03.2021г. по
ч.гр.дело №952/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
Оставена е без уважение молба с вх.№12614/17.06.2022г. , подадена от
И. Б. М., в частта й, с която се претендира присъждането на съдебно-
деловодни разноски в производството /държавна такса и адвокатски хонорар/,
като неоснователна.
3
Прекратено е производството по ч.гр.д.№952/2021г. по описа на РС-
Пазарджик.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
В конкретният казус, подадената частна жалба е допустима, като по
съществото си е неоснователна.
В случая, определението се обжалва в частта с която оставена е без
уважение молба с вх.№12614/17.06.2022г. , подадена от И. Б. М. с която се
претендира присъждането на съдебно- деловодни разноски в производството
/държавна такса и адвокатски хонорар/, като неоснователна. В останалата
част, определението не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна
сила.
За да приеме, че направеното искане за присъждане на разноски за
неоснователно първоинстанционният съд е счел, че по делото не са налице
данни ответникът в това производство И. Б. М., да е направил разноски за
заплатена държавна такса, не са били представени и доказателства в тази
насока, поради което такива няма как да му се присъдят. Установил е относно
неоснователността на искането в частта му, с която се претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение, че едва с подадената молба с
вх.№12614/17.06.2022г. и с правно основание чл.402 ГПК /за отмяна на
допуснатото обезпечение/ ответникът е представил пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, от съдържанието на който се установява, че е
заплатил сума в размер на 290лв. на адв. В. за оказване на правна защита и
съдействие по настоящото производство, изразяващи се в подаване на молба
за отмяна на допуснатото обезпечение.
Счел е, че следва да се има предвид, че от материалите по делото се
установява, че посоченото възнаграждение в такъв размер е било заплатено
единствено за извършване на конкретно действие /подаване на молба за
отмяна на допуснатото обезпечителна мярка/, като в хода на производството
по допускане на обезпечението не са постъпили каквито и да е възражения
или частни жалби от страна на ответника срещу Определение №514 от
15.03.2021г.
В конкретният казус, настоящата инстанция не намира основание да не
4
приеме изцяло изложените съображения на първоинстанционния съд.
В случая, не се установяват каквито и да е било данни за плащане на
каквато и да е било държавна такса, за да бъде съответно преценявано
дължимостта на същата.
Относно претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в размер на
290лв., то следва да се посочи, че тази сума се претендира при подаване на
процесната молба с вх.№12614/17.06.2022г. с която се иска отмяна на
обезпечението и заличаване на наложената въз основа на него възбрана. В
тази връзка е и приложения към нея договор за правна защита и съдействие,
видно от който е че от страна на молителя е заплатено на адв.В. за „молба за
отмяна на обезпечителна мярка“ сумата в размер на 290лв.
В Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения не е
предвидена изрична разпоредба която да установява хипотеза свързана
размера на адвокатското възнаграждение което е дължимо при подаване на
молба за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението /по обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. В този
смисъл, възстановяването на разноските в обезпечителното производство и в
свързаното с него изпълнително дело представлява последица от уважаването
на обезпечения иск, поради което възмездяването на тези разноски не може да
бъде предмет на самостоятелен иск /в този смисъл- Определение
№876/02.12.2014г. по ч.т.д.№ 3490/2014г. на ВКС, ТК, І т.о./. Законодателят е
изключил възможността за предявяване на такъв самостоятелен иск за
обезвреда, поради което в случая не е налице допустима самостоятелна
искова претенция, т.е. предявеният иск е недопустим.
Следва да се посочи, че съдебният акт, постановен по молба по чл.390
от ГПК- за обезпечение на бъдещ иск е крайният акт в това производство.
5
Целта на обезпечителното производство- както на развилото се по реда на
чл.389 от ГПК, така и на производството по чл.390 от ГПК е да осигури
предприетата или очаквана защита на нарушеното материално право. Макар
че обезпечителното производство е самостоятелно исково производство, то
съществува доколкото съществува исковото производство и е зависимо от
резултата от него. В този смисъл е и Определение №173/15.03.2010г. на ВКС
по ч.гр.д.№749/2009г./- т.е. разноските ще се присъдят според правилата на
чл.78 от ГПК при разрешаване на спора по същество.
Този спор на практика е реализиран при последващото предявяване на
осъдителен иск, като в тази връзка е и образувано гр.д.№1279/2021г. по описа
на РС- Пазарджик. Не е спорно по делото, че същият е отхвърлен от
последният с Решение №39/14.01.2022г., като този съдебен акт е потвърден
след обжалването му пред ОС- Пазарджик с Решение №136/25.04.2022г.,
постановено по в.гр.д.№158/22г. По това решение са присъдени разноски,
като това е последния акт по който могат да се присъдят разноски
реализирани в процесното обезпечително производство.
На практика са налице претенции за разноски при вече приключило
обезпечително производство и такива няма законно основание да бъдат
присъждани, както са претендирани. В този аспект следва да се приемат за
неоснователни възраженията на жалбоподателя изложени в подадената от
него жалба, чрез процесуалния му представител.
При тези съображения, съдът приема, че подадената частна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение, а определението в неговата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно се остави без уважение. В
останалата му част, същото не е обжалвано, с оглед на което е и вляло в
законна сила.
Водим от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1444/14.07.2022г., постановено по
ч.гр.д.№952/21г. по описа на РС- Пазарджик, в частта му с която оставена е
без уважение молба с вх.№12614/17.06.2022г., подадена от И. Б. М., в частта
6
й, с която се претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски в
производството /държавна такса и адвокатски хонорар/, като неоснователна.
В останалата му част, същото не е обжалвано, с оглед на което е и вляло
в законна сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7