РЕШЕНИЕ
№260124/28.1.2021г.
Година 2021
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осемнадесети януари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4687 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Р.Д.-
ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 442
а-225 / 28.09.2020г. на Началника на
сектор „ОП“ при ІV РУ при ОД-МВР-Варна,
с което му е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 1 000
лева на основание чл. 30 ал.3 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като се твърди, че въз.Д. не е собственик на караваната
и не я е поставял на описаното в акта и постановлението място, поради
което и е отказал да подпише акта.Навеждат се и доводи за допуснати нарушения
на процесуалните правила, свързани с описание на нарушението от фактическа
страна , с липсата на доказателства относно авторството на деянието и липсата
на мотиви относно неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от страна на
наказващият орган.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз.Д. , редовно призован , не се явява , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Великова отново пледира за отмяна на
постановлението като сочи, че не е безспорно установено, че именно въз.Д. е
паркирал караваната , на плажа, както и че е неин собственик .
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява
представител.Постъпило е писмено становище от
надлежно упълномощен процесуален представител, в което се оспорва
жалбата и по същество се иска постановлението
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2020г. около 11.15ч.
полицейски служители на ПУ-Бяла, един от които св.Ц.И., в изпълнение на служебните
си задължения се намирали в местност „Самотино“, намираща се на територията на
с.Шкорпиловци, община Бяла.Там, на плажната ивица имало множество паркирани
каравани.Голяма част от тях били заключени, като една обаче с № CW PL 938, била с отворени врати и прозорци.Тя била
паркирана в края на пясъчната ивица към гората. Полицейските служители отишли
до караваната и направили снимки.Тогава от плажа дошъл въз.Д..В разговор
със св.И. той заявил, че към момента
ползва караваната. За това и св.И. съставил против него акт за установяване на
нарушение, в който посочил, че въз.Д. е поставил каравана с № CW PL 938, на пясъка на морския плаж с
координати N 42 0
56° 21 / Е 27° 54° 09°.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.17 „б“ вр. чл.30 ал.3 от ЗУЧК. Въз.Д. отказал
да подпише акта, което било удостоверено с подписа на едни свидетел.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които навел
доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта,
както и оспорил извършването на нарушението, като посочил, че не е собственик
на караваната, която е била и с чуждестранни номера и че присъствието му там по
никакъв начин не води до извод, че е неин собственик или че я е паркирал.В
заключение формулирал искане да не бъде издавано наказателно постановление.По
повод на постъпилите възражения св.И. изготвил докладна записка, в която описал
обстоятелствата, при които установил нарушението.Били направени справки в
Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и такива в „Гугъл карти“.Те, както и възраженията на въз.Д. били
разгледани от нарочна комисия, която дала становище, че срещу въззивника следва
да бъде издадено наказателно постановление.
Поради това на 28.09.2020г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него
фактически констатации, а именно че на 25.07.2020г. въз.Д. *** е поставил /
паркирал/ каравана с № CW PL 938 на пясъка на морски плаж със съответните
координати. Била възприета и правната
квалификация на нарушението по 17 „б“ ал.1 от ЗУЧК.За него, н а основание чл.30
ал.3 от ЗУЧК на въз.Д. била „Глоба” в
размер на 1 000лв.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. Ц.И. - актосъставител, която си спомни за случая с необходимата
конкретика.Той потвърди, че въз.Д. не се
е намирал в караваната при проверката, а е дошъл от плажа, както и че е заявил,
че е само неин ползвател. Съдът кредитира
неговите показания изцяло като обективни, непротиворечиви и
последователни.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в срок и от
легитимен субект, поради което се
явява процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Наказателното постановление №
442а-225/ 28.09.2020г., е издадено от
компетентен орган- от Началника на
Сектор „Охранителна полиция“ в ІV РУ при ОД-МВР-Варна съгласно заповед № 365з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна. .Актът също е съставен от компетентно лице на
основание същата заповед.
От събраните по делото доказателства
по безспорен и категоричен начин се установява, че на 25.07.2020г. каравана
с № CW PL 938 е била паркирана на
морския плаж в местност „Самотино“. Съгласно чл.6 ал.2 от ЗУЧК морският
плаж е територия, представляваща обособена
част от крайбрежната плажна ивица, покрита
с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на
взаимодействие на морето със сушата. От показанията на св.И. и приложените по
преписката докладна записка и снимка е видно, че караваната се е намирала
именно на плажа.
Разпоредбата на чл.17 „б“ ал.1 от ЗУЧК забранява преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж.В § 6 т.10 от ДР
на ЗДвП е посочено, че „ пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по
пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към ППС се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата. Съгласно т.17 и т.18 от § 6 на ДР на ЗДП „ ремарке“ е пътно превозно
средство, предназначено да бъде теглено от МПС, а „ полуремарке“ е ППС, което
се прикачва към моторното превозно средство така, че част от него лежи върху МПС-то
и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от
моторното превозно средство. В настоящият случай на морския плаж е била
паркирана каравана, която не е включена в изчерпателно и лимитативно изброените
превозни средства, за които съществува забрана за паркиране на такъв
участък.Според т.31 от ДР на Закона за туризма „караваната“ е временно
стационарно подвижно колесно място за настаняване без
задължително изискване за кухненски бос и санитарен възел.Действително,
обективните характеристики на караваната според показанията на св.И. са такива,
че тя не може да се движи самостоятелно.Такива факти обаче, от които да се
направи извод дали наказващият орган е приравнил и поради какви причини
караваната към ремарке, не са изложени в наказателното постановление и липсват
по преписката.Поради това съдът намира, че описаното нарушение е обективно
несъставомерно, доколкото в забраната на чл.17 „б“ ал.1 от ЗУЧК не е включена
караваната като пътно превозно средство.
На следващо място съдът намира, че в хода на производството не е било
установено и авторството на нарушението.Обстоятелството, че въз.Д. е заявил, че
на 25.07.2020г. ползвал караваната, не е достатъчно да се приеме, че именно той
я е паркирал.Още към момента на проверката е било установено, че караваната не
е регистрирана в Р.България по реда предвиден в ЗДвП.Поради това и е следвало
да бъде установено кой е неин собственик, което не е било сторено.Не на
последно място следва да се отбележи още, че законовата норма забранява
преминаването, паркираните и престоя на ППС на морския плаж, но не и „
поставянето“ на ППС, както е посочено в акта и постановлението.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и
като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 442
а-225 / 28.09.2020г. на Началника на
сектор „ОП“ при ІV РУ при ОД-МВР-Варна,
с което на Т.Р.Д. е наложено
административно наказание
" Глоба" в размер на 1
000 лева на основание чл. 30 ал.3 от
Закона за устройсво на черноморското крайбрежие.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: