№ 495
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110139549 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Г. срещу /ФИРМА/, с която е
предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, предмет на образуваното срещу ищеца по искане на ответното
дружество изпълнително дело № 2010***0400683 по описа на ЧСИ О.М., рег. № *** в
КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че Д. А. Г. бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 3402/2010 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав. Релевирани са доводи за
недължимост на вземанията, предмет на изпълнението, поради погасяването на същите
по давност. Сочи се, че спрямо образуваното изпълнително производство била
настъпила перемпция на 07.02.2015 г. поради бездействие на кредитора. Последното
валидно действие, извършено по делото, годно да прекъсне давността спрямо
вземанията, било наложен на 07.02.2013 г. запор върху банкови сметки на ищеца,
поради което се твърди, че погасителната давност за процесните задължения била
изтекла на 07.02.2018 г. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в
цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото
разноски.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /ФИРМА/ за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като твърди, че същата била
недопустима и неоснователна. Сочи, че процесното изпълнително дело било
прекратено на 04.06.2021 г., поради което за ищеца липсвал правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Според ответника,
погасителната давност спрямо процесните вземания не била изтекла, а в рамките на
образуваното изпълнително производство били предприемани действия, с всяко едно
от които давността била прекъсвана. Отправена е молба за отхвърляне на предявения
иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът Д. А. Г. не дължи на ответника /ФИРМА/ поради погасяване по
давност сума в общ размер от 4116,92 лева, предмет на изпълнително дело №
2010***0400683 по описа на ЧСИ О.М., рег. № *** в КЧСИ, включваща 3077,27 лева
главница за потребена топлинна енергия, 710,27 лева мораторна лихва и 329,38 лева
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 19.05.2010 г. по гр. д. № 3402/2010
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
2
Доколкото предмет на настоящия отрицателен установителен иск е установяване
недължимост на вземания, за събирането на които е било образувано изпълнително
дело, приложение намира разпоредбата на чл. 439 ГПК. Същата предвижда, че
длъжник може да оспори изпълнението чрез предявяването на иск, който трябва да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Възраженията на
ответника, че исковата претенция по чл. 439 ГПК била недопустима, тъй като
процесното изпълнително производство било прекратено на 04.06.2021 г., т. е. преди
предявяването на иска, съдът намира за неоснователни. За длъжника по прекратено
изпълнително дело съществува правен интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителен лист, който не е обезсилен, тъй като последният може да бъде основание
за образуване на ново изпълнително дело. В този смисъл са Определение № 513 от
24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г на ВКС, I-во т. о., Определение № 410 от
20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г, ВКС, IV-то г. о., и Решение № 177 от 10.02.2022
г. по в. гр. д. № 2686/2021 г. на САС, VІІ-ми с-в, в които се приема, че предявяването на
отрицателен установителен иск за погасено вземане, за което е издаден изпълнителен
лист, е допустимо, независимо от това дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство, тъй като правната сфера на ищеца се явява накърнена
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, поради
което за длъжника съществува безспорен интерес от осуетяване възможността за
иницииране на ново или бъдещо изпълнително производство.
В разглеждания казус, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост
на процесното вземане, а именно – изтекла спрямо него погасителна давност,
уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнало парично вземане на
ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същото от
страна на ищеца-длъжник; 3/ наличие на висящо изпълнително производство с
предмет вземането, чиято дължимост ищецът оспорва; 4/ изтичане на
законоустановения срок за погасяване по давност на процесното задължение.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесното вземане факт, издаването на
изпълнителен лист за същото и образуването на изпълнително производство срещу
ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства,
видно от които на 19.05.2010 г. в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен лист по
гр. д. № 3402/2010 г. по описа на СРС, ГО, 85-ви състав, срещу Д. А. Г. за сумата от
3077,27 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 09.03.2010 г. до изплащане на вземането, за сумата от 710,27
лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.06.2006 г. до
12.01.2010 г., както и за сумата от 329,38 лева, представляваща съдебни разноски.
3
Изпълнителният лист е издаден на основание влязлата в сила заповед за изпълнение,
издадена по делото на 10.03.2010 г. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по
молба на кредитора от 22.11.2010 г. е образувано изпълнително дело №
2010***0400683 по описа на ЧСИ О.М., рег. № *** в КЧСИ, по което на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника на 06.01.2011 г., и са наложени
запори върху банкови сметки на същия със запорни съобщения от 07.02.2013 г. С
постановление от 04.06.2021 г., необжалвано от страните, посоченото изпълнително
производство е прекратено поради липса на искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия в продължение на две години. Към датата на
предявяване на исковата молба процесните вземания не са събрани в хода на
изпълнителното производство. Има данни (л. 29 – л. 32 от изпълнителното дело) за
извършени доброволни плащания в хода на изпълнението в размер на 300,00 лева.
Видно от отразеното в поканата за доброволно изпълнение, общият размер на тези
частични плащания не надвишава дължимите суми за разноските по изпълнителното
дело и за таксите по ТТРЗЧСИ, които са за сметка на длъжника, съобразно чл. 79, ал. 1
ГПК. Като съобрази това, както и нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, регламентираща
поредността на погасяване на вземания за главница, лихва и разноски, съдът намира, че
така извършените плащания не касаят сумите по процесния изпълнителен лист,
предмет на настоящото производство.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 19.05.2010 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след
който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на
4
доставената в топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Доколкото процесните задължения не са установени с
влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно кратката
тригодишна погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, тригодишната погасителна давност за задълженията, чиято
недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата
19.05.2010 г. (датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с
образуването на изпълнителното дело по процесния изпълнителен титул на 22.11.2010
г., както и с всяко от предприетите от съдебния изпълнител действия, годни да
прекъснат същата, в случая – налагането на запори върху банковите сметки на
длъжника на 07.02.2013 г. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването
на изпълнителния процес, като с обратна сила се обезсилват извършените по него
изпълнителни действия и техните последици, освен относно правата, придобити от
третите за изпълнението лица върху имуществото на длъжника по изпълнението, както
и относно извършените плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК).
Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен
процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното валидно
поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от издаването
или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което
има само декларативно ефект, и без оглед осъществяването, спирането и
прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на
висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече
(Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено
за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено
неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
5
на влязлото в сила разпределение и др.". Нови действия, поискани или извършени след
настъпване на перемпцията спрямо изпълнителния процес, не са от естество да
породят никакви правни последици, включително относно право-прекъсващия ефект
по отношение теченето на погасителната давност по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД.
Налага се следователно изводът, че последното изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № 2010***0400683 по описа на ЧСИ О.М., рег. №
*** в КЧСИ, е налагането на запори върху банковите сметки на ищеца на 07.02.2013 г.
Следователно, при съобразяване на приложимия към процесните вземания тригодишен
давностен срок, е видно, че давността спрямо същите е изтекла на 07.02.2016 г., т. е.
преди образуването на настоящото исково производство на 06.07.2021 г. Изрично
следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността спрямо процесните
задължения в периода от 07.02.2013 г. до 04.06.2021 г. Въз основа на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че процесната искова претенция е основателна и
следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
Разноските в производството, сторени от ищеца, трябва да бъдат присъдени в
тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Същите възлизат на сумата от общо 784,68 лева за заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Във връзка с релевираното от ответната страна
възражение за прекомерност, съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение от 620,00 лева, платени в брой, видно от посоченото в представения
договор за правна защита и съдействие (л. 9 от делото), не следва да бъде намаляван,
доколкото не надвишава значително минимално установения такъв по чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията , действаща към датата на приключване на устните
състезания по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 439 ГПК,
вр чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Д. А. Г., ЕГН: **********, с адрес /АДРЕС/, не
дължи на /ФИРМА/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/,
сумата от 3077,27 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия, ведно със
6
законната лихва от 09.03.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 710,27 лева –
мораторна лихва, начислена за периода от 01.06.2006 г. до 12.01.2010 г., както и
сумата от 329,38 лева – съдебни разноски, представляващи предмет на
изпълнително дело № 2010***0400683 по описа на ЧСИ О.М., рег. № *** в КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.05.2010 г. по гр. д. №
3402/2010 г. по описа на СРС, ГО, 85-ти състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес /АДРЕС/, сумата от 784,68 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в
хода производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7