№ 1065
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901935 по описа за 2021 година
Софийски градски съд е сезиран с искова молба от R.B. GmbH, Австрия, чрез адв. Д.
Б. против „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. за признаване за установено, че вносът
на 3840 кутии енергийни напитки с марката R.B. от “Д.И.Л.” ЕООД, задържани от
Териториална дирекция Митница София с разписка за задържане № 0028734 от 27 август
2021 г. съставлява нарушение или застрашава от нарушаване правата върху марка на
Европейския съюз № *********; постановяване, на основание член 130, ал. 1 на Регламент
(ЕС) 2017/1001, забрана за ответника за осъществяване на вноса на стоките, предмет на
нарушение, и за пускането им на пазара на територията на Европейското икономическо
пространство; осъждане на ответника да обезщети R.B. GmbH за разходите за правно
обслужване на ищеца във връзка с митническото задържане в размер на 293, 38 лв.,
постановяване унищожение на стоките, предмет на нарушението, за сметка на “Д.И.Л.”
ЕООД.
Ищецът твърди, че е носител на правата върху марка на Европейския съюз №
********* и от страна на ответника е извършено нарушение на права по см. на чл. 9 на
Регламент (ЕС) 2017/1001 чрез вноса на 3 840 кутии с енергийна напитка с посочената
марка. В резултат на нарушението ищецът R.B. GmbH търпи вреди, изразяващи се в разходи
за правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки от митническите
органи Регламент (ЕС) № 608/2013, съгласно представените с исковата молба фактури за
услуги на обща стойност 293,38 лв.
В срок (постъпил по ел.поща на 10.01.2022 г.) е подаден отговор от ответника, с
който оспорва исковете като неоснователни; твърди, че не е налице нарушение на правото
на използване на марката, тъй като вносът е на оригинални стоки. Оспорва и обусловените
от главния иск за установяване на нарушението искове. Не оспорва факта на вноса на 3 840
1
кутии с напитки с процесната марка, задържани на ТЗ Митници София с разписка №
0028734 от 27.08.2021 г. и че снимковия материал по делото съответства на задържаните
стоки. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, и е установено от доказателствата по делото, че ищецът е носител на
право на интелектуална собственост- право върху търговска марка на Европейския съюз №
*********, фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуалната
собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32 по Ницската класификация и
вносът им в страната от Република Турция. Според чл. 111 ЗМГО, марката на Европейския
съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална
собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, съответно – отменения
Регламент 207/2009 и има действие на територията на Република България и притежателят й
се ползва с правата по същия закон. Според чл. 17 от Регламента, отношенията между
правните субекти, които са възникнали от нарушения на правото върху марка на Общността
се уреждат от националното законодателство относно нарушението на правата върху
национална марка, в случая ЗМГО, в сила към датата на извършване на нарушението или
ЗМГО, обн. ДВ брой 98/2019 година, доколкото нарушението е извършено на територията
на Република България и който закон определя кога е налице нарушение на това
изключително право върху обект на интелектуална собственост и какви права възникват в
полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило действията, които представляват
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗМГО, в случай че искове и мерки,
свързани със защитата на марка на Европейския съюз, се предявяват и искат в Република
България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламент (EC) 2017/1001
не е предвидено друго, а подсъдността им е уредена в ал.7.
В § 1, т. 6 ДР на ЗМГО, се съдържа дефиниция за внос или износ на стоки – а именно
- фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак,
идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или
негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически
режим. Тоест, касае се за фактическо действие по пренасяне на стока през граница, каквото
безспорно е извършено от ответника „Д.И.Л.“ ЕООД. С оглед съвпадащите твърдения на
страните и разясненията в ТР № 1/11.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. и в ТР от 15 юни 2009
г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСТК на ВКС, приемащи, че "оригиналните" стоки носят
графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя
на правото, съдът приема че в случая се касае за "оригинални" стоки.
При това положение спорът между страните е изцяло правен и се основава на
различно тълкуване на закона и задължителната съдебна практика, като ищецът счита, че
регистрираната марка му дава право да забранява териториално разпространението на стоки,
произведени и обозначени с марката с негово съгласие, докато ответникът счита, че с
оригинални стоки не може да се извърши нарушение върху правата на ищеца, тъй като
законът дефинира нарушенията на правата на маркопритежателя единствено чрез
използване на идентичен и/или сходен знак без негово съгласие/чл. 13, ал. 1 ЗМГО и чл. 13,
ал. 2 ЗМГО/ и вносът им на територията на РБългария не съставлява нарушение на
изключителното право върху марката на ЕС.
От прякото приложение на нормите на чл. 125 и чл. 129 от Регламент (ЕС) №
2
2017/1001 следва, че при нарушение на правото на марка, защитата се осъществява по
вътрешния ред, предвиден за защита на регистрирана в държавата-членка марка. Защитата е
на общностно ниво и може да бъде осъществена от съда на държавата- членка по
седалището на ответника, какъвто е настоящият случай. Съдът, произнасящ се по марка на
Европейския съюз, прилага предвидените в регламента разпоредби, а за всички въпроси
извън приложното поле на регламента, приложение намират съответните норми, които се
прилагат в държавата-членка, т. е. националното материално и процесуално право.
Съгласно дадените указания в Тълкувателни решения № 1/15.06.2009 г. по тълк.
дело № 1/2008 г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на
ВКС, ОСТК, които са задължителни за съдилищата, с използването, включително внос на
оригинални стоки, т. е. стоки, върху които регистрирана марка е поставена със съгласието на
маркопритежателя, без значение дали правото му е изчерпано, не може да бъде извършено
нарушение по чл. 73, вр. чл. 13 ЗМГО (отм.), които норми са с почти идентично съдържание
на сега действащите разпоредби на чл.113 и чл. 13 ЗМГО, дефиниращи нарушенията и
правата върху регистрирана марка.
С ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/08 г. е даден отговор на въпроса, че вносът на
оригинални стоки не представлява нарушение, но само по смисъла на чл. 73 ЗМГО.
Въпросът, че вносът на оригинални стоки, по отношение на които не са изчерпани правата
върху марка, представлява нарушение на правото върху марка, в какъвто смисъл са
мотивите в т.6 от ТР на ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/08 г. ВКС е определил
нарушението, като накърняване на правомощието за разпореждане с марката, в случаите,
когато е осъществен внос на оригинални стоки без да е изчерпано правото на
маркопритежателя.
И двете тълкувателни решения обаче приемат използването на оригинални стоки
чрез внос при неизчерпани права на маркопритежателя по отношение на същите стоки като
нарушение на правото му на разпореждане с марката, като приемат, че защитата се
осъществява не чрез предвидените в ЗМГО искове, а чрез институтите на гражданското
право, а не по реда на специалните искове по чл.116 от ЗМГО.
Спорът по делото има за предмет именно искове за защита на правата на ищеца
върху регистрирани марки срещу използването от ответника на оригинални стоки, които
обаче са внесени в страната при твърдения правата на ищеца върху марката да не са
изчерпани, поради което и съгласно задължителните указания в тълкувателните решения
исковете следва да се квалифицират по чл. 124, ал. 1, предл. 1 и 2 ГПК вр. чл. 13, ал.1 пр.1 и
пр.2 вр. с ал.2, т.3 ЗМГО относно установяване на нарушението, както и по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД по отношение иска за обезщетение за вреди. В случая ответникът не оспорва, че е
извършил внос на оригинални стоки от Турция, като не се спори и че правата върху
регистрираната марка не са изчерпани. Ответникът не твърди, нито доказва факти,
обосноваващи извод за изчерпване правата на ищеца върху регистрираната марка, поради
което и предявените искове за установяване на извършено нарушение и преустановяването
му са основателни.
3
Основателен и доказан от представените по делото доказателства (фактури – 2
бр.) е деликтният иск за вреди от нарушението, които вреди са настъпили от разходи за
правно обслужване в производството във връзка с митническото задържане на стоките.
По изложените съображения за неприложимост на исковете по ЗМГО не може да
бъде приложена и исканата от ищеца мярка съгласно чл. 116, ал. 1, т.4 ЗМГО и да се уважи
искане, което е обусловено от уважаването на иск за установяване и преустановяване на
нарушение по реда на този закон.
При този изход на делото следва на ищеца да се присъдят разноски в размер на 210
лв. за държавна такса, както и 4 263, 64 лв. и 2503, 46 лв. за адвокатско възнаграждение,
което съдът намира, че е уговорено и заплатено за процесуално представителство и защита
по чл.7, ал.1, т.4 и т.7 и по ал.2 и ал.9 от Наредба за МРАВ №1/2004 г., като за останалите
разноски за адвокатско възнаграждение искането е неоснователно.
Следва на ответника да се присъдят разноски в размер на 900 лв., на основание
чл.78,, ал.3 ГПК, съответно на оставените без разглеждане искания
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. е
извършило нарушение на правата на R.B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See,
Austria (Австрия) върху търговска марка на Европейския съюз № *********, чрез извършен
от ответника внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от Териториална
дирекция "Митница София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г., при
неизчерпано право на маркопритежателя.
ОСЪЖДА „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. да преустанови
нарушението на правата на R.B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria
(Австрия) върху търговска марка на Европейския съюз № *********, чрез извършен от
ответника внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от Териториална
дирекция "Митница София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г., при
неизчерпано право на маркопритежателя.
ОСЪЖДА „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. да заплати на R.B. GmbH,
Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) сумата от 293, 38 лева разходи за
правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки с марка на
Европейския съюз № ********* от митническите органи Териториална дирекция "Митница
София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********,
4
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. за
забрана на R.B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) да
осъществява вноса на стоки с търговска марка на Европейския съюз № *********,
задържани от Териториална дирекция "Митница София" с разписка за задържане № 0028734
от 27 август 2021 г. и искането за унищожаване на същите стоки, за сметка на R.B. GmbH,
Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия).
ОСЪЖДА „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. да заплати на R.B. GmbH,
Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) разноски в размер на 210 лв. за
държавна такса, 4 263, 64 лв. за адвокатско възнаграждение и 2503, 46 лв. за адвокатско
възнаграждение в частното гражданско производство.
ОСЪЖДА R.B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) да
заплати на „Д.И. ХК Л.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Слатина, ул. „******* - Къщата на Д. сумата от 900 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5