НОХД № 2164/2009
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против
подсъдимите А.Г.Г. и С.В.И.,***, за
престъпление по чл.195 ал.1,т.5 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.28 ал.1, а за И. и във вр. с чл.63
ал.1,т.3 от НК за това, че на
14/15.10.2009г. в с. В., обл.П., след предварителен сговор, са отнели чужди
движими вещи – пари в размер на 175.05лв., 5 бр. ваучери на „Г.”, дамски парфюм
„А.”, 2 броя мъжки комплект „Е.”, 6 броя пакета цигари синьо „В.”, 3 броя кутии
цигари синьо „В.” и 5 броя кутии цигари бяло „В.” – всичко на обща стойност
259,40лв., от владението на ЕТ”ИРА-И.Л.” със собственик и управител И.А.Л. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена повторно и случаят е
немаловажен, а И. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Производството пред първата инстанция е
по реда на Глава ХХVII от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и
налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода с приложението на
чл.55 от НК.
Подсъдимите се явяват лично
в съдебно заседание и със служебно назначен защитник, признават се за виновни,
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желаят да се събират доказателства за тях.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 14.10.2009 година, подс.С.И. бил
нает на работа от св.И.Л.,*** прехвърлял чували с жито. Вечерта седнали на
двора в къщата, където гледали футболен мач и се черпили с храна и алкохол.
Около 21.30 часа към тях се присъединил и подс.А.Г., който също бил познат на
св.Л. и бил наеман от него на работа.
Около полунощ подсъдимите си заминали, а св.Л. си легнал. Преди да се
приберат в домовете си обаче, двамата подсъдими решили да се върнат в дома на
св.Л. и да извършат кражба от кафенето, стопанисвано от горния като ЕТ”ИРА-И.Л.”
и находящ се в дома му. В изпълнение на взетото решение, те се върнали пред
къщата на Л., след това прескочили голямата порта и влезли в
двора. От там отишли до стълбището на втория етаж на къщата, където
имало незаключена врата водеща до
кафенето. През нея проникнали вътре и от там взели - пари в размер общо на 175.05 лв., от които 20.05 лева на монети и
155 лв. в банкноти, 5 бр. ваучери на „Г.”, дамски парфюм „А.”, два броя мъжки
комплект „Е.”, шест броя пакета цигари синьо „В.”, три броя кутии цигари синьо
„В.” и пет броя кутии цигари бяло „В.”. По
обратния път напуснали къщата и се прибрали по домовете си, като откраднатите
вещи останали в дома на подс.Г..
На сутринта св.Л. установил кражбата и
сезирал служителите на РУМВР - С., които в резултат на проведените издирвателни
мероприятия , разкрили извършителите.
С протокол за доброволно предаване от 15.10.2009
година, подс.Г. , предал откраднатите вещи, които с разписка били върнати на собственика им.
От заключението на назначената в досъдебната фаза на процеса съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени,
като компетентно, безпристрастно изготвено и не оспорено от страните се
установява, че общата стойност на вещите, включително и парите, предмет на
посегателство, към инкриминирания период е в размер на 259.40 лева.
Горната фактическа
обстановка, съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимите за
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и показанията на свидетелите от
досъдебната фаза на процеса , които подкрепят направеното самопризнание, а
именно – И.Л. и Т.Т., от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства
и самопризнанието на подсъдимите, като взаимно се допълват, подкрепят
направените самопризнания и очертават по категоричен начин на гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна,
подсъдимите А.Г. и С.И. са осъществили
престъпния състав на чл.195 ал.1,т.5 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.28 ал.1 , а
за подс.И. и във вр. с чл.63 ал.1,т.3 от НК, като на 14/15.10.2009г.
в с. В., обл.П., след предварителен сговор, са отнели чужди движими вещи – пари
в размер на 175.05лв., 5 бр. ваучери на „Г.”, дамски парфюм „А.”, 2 броя мъжки
комплект „Е.”, 6 броя пакета цигари синьо „В.”, 3 броя кутии цигари синьо „В.”
и 5 броя кутии цигари бяло „В.” – всичко на обща стойност 259,40лв., от
владението на ЕТ”ИРА-И.Л.” със собственик и управител И.А.Л. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена
повторно и случаят е немаловажен, а И. макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Авторството на
деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на всяко престъпление.
Подсъдимите са имали представа и за всички обективни
елементи на престъплението,включително и квалифициращите - всеки от тях е
съзнавал ,че върши деянието след предварителен сговор за това, т.е. след
предварително взето решение в относително спокойна обстановка, както и че
деянието е извършено при условията на повторност.
Видно от свидетелството за съдимост на подс.А.Г. той
е осъждан общо три пъти, като по НОХД № 2493/08г. на ПРС, с присъда влязла в
сила на 26.02.2009 год. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 от НК,
извършено на 01. - 05.04.2008 год., като му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца.Осъден е
и по НОХД № 2403/08 год. на ПРС с
присъда влязла в сила на 26.02.2009 год. е осъден за престъпление по чл.194
ал.1 от НК, извършено на 15.04.2008 год., като му е наложено наказание пробация
по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.6
от НК.
Видно от свидетелството за съдимост на подс.С.И. той е
осъждан по НОХД № 800/09г. на ПРС, с
присъда влязла в
сила на 09.06.2009 год. за престъпление по чл.195
ал.1 във вр. с чл.63 от НК, извършено на
03.12.2008 год., като му е
наложено наказание обществено
порицание.
При тези данни и с оглед предишните осъждания на
двамата подсъдими за същото по вид деяние, то настоящото се явява извършено при
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, доколкото настоящият
случай не е маловажен по смисъла н чл.93
т.9 от НК.
Деянието
е извършено умишлено
от всеки от
двамата подсъдими, т.к. те са
предвиждали конкретно и искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието им, т.е. действали са с пряк умисъл съгласно материалноправната
характеристика на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІI-ви на глава V-та от
НК – “Престъпления против собствеността”.
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, извършено
от подсъдимите също е висока, т.к. то е осъществено при наличието на два
квалифициращи признака единият от които е повторност, заслужаващо по-високата
социална , морална и правна укоримост. Отделно от това е извършено с
демонстрирано чувство за безнаказаност
и посредством проникване в чуждо жилище.
Подсъдимите са личности със завишена степен на обществена
опасност, доколкото са осъждани, преди деянието,
а и двамата са изключително негативно охарактеризирани по местоживеене.
Съдът не счита, че деянието е осъществено от подс.С.И.
поради увлечение или лекомислие, първо защото веднъж вече той е бил осъждан за
кражба, а отделно от това, видно от характеристичната му справка е регистриран
в детска педагогическа стая при РУМВР-С., като извършител на пет кражби и в
МКБППМН са били разглеждани възпитателни дела и са му налагани възпитателни
мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието на
подсъдимите да се облагодетелстват материално по неправомерен начин от чуждите
вещи, но най-вече в тежкото им семейно и материално положение, определящо
ценностната им система и провокиращо, престъпния им начин на живот.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва
да се отчетат : направеното самопризнание в досъдебната и съдебната фаза на
процеса и оказаното съдействие на разследващите органи, тежкото семейно и
материално положение и невисоката стойност на причинените вреди. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха предишното осъждане за подс.Г.
по НОХД № 415/08г. на ПРС, което е за престъпление по чл.346 от НК и не е
елемент на правната квалификация на настоящото деяние, а също негативните
характеристични данни и за двамата
подсъдими.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и при спазване на разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК, при индивидуализиране
на наказанието съдът, приложи за подсъдимия
А. Г. разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като
определи наказанието лишаване от свобода за него, под минимума , посочен в
осъществения престъпен състав. При това
положение съдът наложи на подсъдимия А.Г.
наказание в размер на осем месеца лишаване от
свобода.
По отношение на подс.С.И. съдът, след редукцията на
наказанието по реда на чл.63 ал.1,т.3 от НК,
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.2 бук.Б от НК, като замени
наказанието лишаване от свобода и го осъди на
пробация по чл.42а ал.2,т.1, т.2
и т.4 от НК със следните
пробационни мерки:
задължитела регистрация по настоящ
адрес при честота
на явяване два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител и
включване в програми за обществено въздействие, всяка за срок от по шест
месеца.
Както се посочи и по-горе подс.А.Г. е осъждан, както
следва:
1. по НОХД № 415/08г. на ПРС, с
присъда влязла в сила на 04.06.2008 год. за престъпление по чл.346 ал.2,т.1 от НК във вр. с чл.63 ал.1,т.3 от НК, извършено на 20.11.2007 год., като му е
наложено наказание пробация по чл.42а
ал.2,т.1, т.2 и т.6 от НК със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес ; задължителни
периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по осем месеца и 120
часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на една година;
2. по НОХД № 2493/08г. на ПРС,
с присъда влязла в сила на 26.02.2009 год., за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено на 01. - 05.04.2008 год., като му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца.
3. по НОХД № 2403/08 год. на
ПРС с присъда влязла в сила на
26.02.2009 год. е осъден за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, извършено на
15.04.2008 год., като му е наложено наказание пробация по чл.42а ал.2,
т.1, т.2
и т.6 от НК
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес ; задължителни периодични срещи с
пробационен служител, двете за срок от по десет месеца и 200 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото, положен в рамките на една година;
Деянията по тези три осъждания са извършени в
условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
С оглед на това и на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.А.Г. едно общо най-тежко
наказание измежду горепосочените три осъждания в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, каквото
е наложеното по НОХД № 2493/2008 година
по описа на ПРС.
Предвид данните за личността на подсъдимия А. Г.
и неговото предишно осъждане за престъпление от ОХ на лишаване от свобода то
спрямо него понастоящем е неприложим
институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, а наложеното с тази присъда наказание ще
следва да се изтърпи ефективно.
Отделно
от това, настоящото деяние подс.А.Г. е извършил в
рамките на изпитателния
срок по присъдата по НОХД №
2493/08 година, при което са налице основания за приложението на чл.68 ал.1 от НК. С оглед на казаното и на основание
горепосочената разпоредба съдът постанови подс.А.Г. да изтърпи отделно и
наказанието по НОХД № 2493/08 год. по описа на ПРС в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода
по настоящата присъда и на това по НОХД
№ 2493/08 година.
С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189
ал.3 от НПК, подсъдимите бяха осъдени да заплатят строените по делото деловодни
разноски за експертиза в размер на по 20
лева, за всеки един от тях, платими в полза на държавата по сметка на ПРС.
По посочените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: