Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 23.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и седми февруари  

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                    и в присъствието на

прокурора                                               като разгледа докладваното

от съдия  Алексиева                                                гр. дело № 16241 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Р.К.“ ООД против К.Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор № 24/02.01.2002 г. и допълнително споразумение № 142/01.07.2011 г., по силата на които ответникът е нает на работа в централен офис на ищеца в гр. София, ул. „О.П.“ № *** като техник, механизация на селско стопанство. Поддържа се, че в изпълнение на клаузата по чл.7, т.А от допълнителното споразумение към трудовия договор, ищецът осигурил на ответника серия от обучения и квалификации за периода от 14.01.2012 г. до 28.02.2015 г. Поддържа се, че за този период и общо за всички командировки са изразходвани 12 710,29 евро за нощувки и дневни, в левова равностойност 24 859,15 лв. Твърди се, че за всички квалифицирани мероприятия ищецът е платил и такси за проведените обучения, в които е взел участие ответника в общ размер 5 907,50 евро, в левова равностойност 11 554,06 лв., или общо разходите заплатени от ищеца възлизат на сумата от 18 617,79 евро, в левова равностойност 36 413,23 лв. Поддържа се, че на 22.02.2016 г. ответникът е входирал в деловодството молба за напускане с вх. № 1/22.02.2016 г. с искане да бъде освободен, считано от 01.03.2016 г. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 23/29.02.2016 г. Поддържа се, че с напускането си преди изтичане на посочения в трудовия договор 5-годишен срок, ответникът не е изпълнил задължението си по чл.7, т.А-ако работникът/служителят не завърши обучението си, или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди изтичането на 5-годишиния срок от началото на обучението, същият дължи обезщетение в двоен размер на направените разходи за обучение, включително командировъчни, пътни и дневни, поради което дължи на ищеца възстановяване на изразходваните за обучението му през последните пет години суми в двоен размер. Поддържа се още, че ответникът непосредствено след напускането си започнал работа в конкурентно дружество „А.“ ЕООД, с което нарушил клаузата на чл.7, т.Б от договора, поради което дължи еднократния размер на разходите за обучение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 109 239,69 лв., представляваща изразходвани средства за проведени обучения и командировки в Германия за периода 2014-2016 г. в троен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноските по делото.

В срока за отговор на 23.02.2017 г. ответникът депозира отговор. Счита предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло същия и моли съда да го отхвърли със законните последици и присъждане на разноски. Поддържа, че нормата на т.7 от допълнителното споразумение към трудовия договор има характер на договор за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ и няма минималното задължително съдържание на договор от вида на регламентирания в чл.234, ал.2 от КТ, поради което се явява нищожен на две самостоятелни основания-противоречие със закона и липса на съгласие по основните индивидуализиращи го белези. Поддържа се, че съгласието на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се разбира и като опрощаване на задължението по чл.234, ал.3, т.1 от КТ. Твърди се нищожност на разпоредбата на чл.7А от допълнителното споразумение, поради накърняване на добрите нрави. Твърди се прекомерност на исковата претенция, тъй като неизпълнението се ограничава до десет месеца и девет дни. Твърди се нищожност и на уговорката по т.7Б от допълнителното споразумение като противоречаща на Конституцията-чл.48, ал.3 и на КТ. Поддържа се, че ответникът не работи при друг работодател, още по-малко при такъв развиващ конкурентна или сходна дейност. Поддържа се, че след прекратяване на правоотношението е регистриран като безработен в АЗ, ДБТ София, Сердика, филиал Подуяне.

В съдебно заседание ищецът поддържа така предявения иск чрез своя процесуален представител, като моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по подробни съображения изложени в хода по същество. Претендира разноски съобразно представен списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните на 02.01.2002 г. е сключен трудов договор № 24, по силата на който ответникът е приел да изпълнява, считано от 01.01.2002 г. длъжността сервизен техник с място на работа: «Р.К. ООД, в офис на ответното дружество. С допълнително споразумение № 142/01.07.2011 г. ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълнява длъжността техник механизация селско стопанство. Страните са се договорили, че с цел повишаване квалификацията на работника, работодателят организира и провежда обучения за своя сметка в чужбина и в страната, като в случай, че работникът/служителят не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа или я напусне преди изтичането на 5-годишния срок от началото на обучението, същият дължи обезщетение в двоен размер на направените разходи за обучение, включително командировъчни, пътни и дневни. Ако работникът/служителят след завършването на обучението напусне осигурената му от работодателя работа и започне работа по трудов или друг договор при друг правен субект, развиващ конкурентна или сходна дейност с тази на работодателя, работникът/служителят дължи освен обезщетението по предходната алинея, още и еднократния размер на разходите за обучение.

С молба от 22.02.2016 г. ответникът е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение по реда на чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните. Със заповед № 23/29.02.2016 г., считано от 01.03.2016 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 14.01.2012 г. до 28.02.2015 г. ответникът е бил командирован от работодателя си както следва:

На 09.01.2012 г. със Заповед № 1 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата са служебните командировки и специализации в чужбина одобрена, с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., са командировани шест сервизни техници, между които и ответника, със задача: участие в техническо обучение за комбайни Lexion, Tucano CLAAS в Харзевинкел - Германия, за периода от 14.01.2012 г. до 29.01.2012 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари.

На ответника е издадена фактура от Хотел Цур Брюке, Харзевинкел - Грефен за 12 нощувки по 45 евро едната и 5 евро по 12 други услуги на обща стойност 600 евро с ДДС.

С РКО № 429 от 22.02.2012 г. на ответника К.Б. са платени командировъчни в размер на 1470,93 евро с левова равностойност 2 876,89 лв.

На 23.02.2012 г. със Заповед № 7 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, одобрена с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., са командировани седем сервизни техници, в това число и ответника, със задача: участие в обучение на сервизни техници на фирмите Клаас и Амазоне, за периода от 25.02.2012 г. до 11.03.2012 г., с право на пътни дневни и квартирни пари.

На ответника е издадена фактура от 26.02.2012 г. от фирма Щокерау, Т -Кьорнер Щрасе 10 за еден ден нощувка, включително закуска и бюфет в размер на 69,50 евро. Издадена е и фактура от Хотел *********за една нощувка на 10.03.2012 г.-11.03.2012 г. на стойност 68,10 евро. На 09.03.2012 г. е издадена фактура от Хотел КИРИАД ПРЕСТИЖ - Франция, на стойност 89 евро.

С РКО № 436 от 22.03.2012 г. на К.Б. са платени командировъчни в размер на 1083,25 евро с левова равностойност 2118,65 лв.

На 22.03.2012 г. със Заповед № 8 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина одобрена, с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., са командировани трима сервизни техници, между които и К.Б., със задача участие: в обучение на за силажокомбайни на сервизни техници на фирма Клаас, за периода от 24.03.2012 г. до 31.03.2012 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари.

На ответника е издадена фактура от 31.03.2012 г. от фирма Щокерау, Т -Кьорнер Щрасе 10 за два дни нощувка, включително закуска и бюфет в размер на 139 евро.  Издадена е и фактура от Хотел *********38, 33428 Харзевинкел -Греффен *********за пет нощувки на 25.03.2012 г. до 30.03.2012 г. на стойност 243 евро.

С РКО № 443 от 20.04.2012 г. на ответника са платени командировъчни в размер на 808,13 евро с левова равностойност 1580,56 лв.

На 14.11.2012 г. със Заповед № 22 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина одобрена, с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., ответникът е командирован до Худе-Германия, със задача -участие в техническо обучение за пръскачки AMAZONE , Pantera за периода от 19.11.2012 г. до 25.11.2012 г. с право на пътни, дневни и квартирни пари.

Издадени са следните фактури: от Хотел Б*********, 27798 Худе, Германия от 19.11.2012 за един ден нощувка, в размер на 52 евро, от фирма Щокерау, Т -Кьорнер Щрасе 10 от 25.11.2012 г. за два дни нощувки, включително закуска и бюфет в размер на 139 евро, фактура от Ландидил -хотел Бакенкльолер, Дорфринг40, 27777 Гандеркезее- Щенум за периода от 20.11.2012 г. до 24.11.2012   г. на стойност 296 евро.

С РКО № 464 от 29.11.2012 г. на ответника са платени командировъчни в размер на 1 462,42 евро, с левова равностойност 2860,24 лв.

На 17.12.2012 г. със Заповед № 24 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина одобрена, с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., ответникът е командирован до Харзевинкел- Германия, със задача-участие в техническо обучение за комбайни TUCANO, за периода от 05.01.2013 г. до 13.01.2013 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари. Пътуването е следвало да се извърши със служебни автомобили «Фолксваген Мултиван» с ДК № *********и с «Фолксваген Кади» с ДК № *********.

За периода на командироването са издадени следните фактури: от фирма Щокерау, Т -Кьорнер Щрасе 10 от 12.01.2013      г. за две нощувки, включително закуска и бюфет в размер на 143 евро, на 10.01.2013         г. от Хотел Цур Брюке, Харзевинкел - Грефен за 5 нощувки по 45 евро едната и 5 евро по 5 други услуги на обща стойност 250 евро с ДДС.

С РКО № 467 от 14.01.2013 г. на К.Б. са платени командировъчни в размер на 874,73 евро с левова равностойност 1710,82 лв.

На 05.02.2013 г. със Заповед № 3 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, одобрена с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., ответникът е командирован до Щайнхаген, Германия и Еврьо Франция, със задача: участие в техническо обучение на тема Ксерион и обслужване на трактори Арион за периода от 16.02.2013          г. до 03.03.2013 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари, като пътуването е следвало да се извърши със служебни автомобили.

За периода на командироването са издадени следните фактури: на 24.02.2013 г. от Малекот Бутик Хотел Лангестраат 91, 8370 Бланкенберхе за 1 човек х 2 нощувки за 111,11 евро, на 28.02.2013 г. от *********Франция фактура № F26661 за престой от 24.02.2013 г. до 01.03.2013 г. на стойност 335 евро за пет нощувки и пет закуски, на 02.03.2013 г. от ОТЕЛ д,АЛЗАС фактура № 13001180/02.03.2013 г. на стойност 65,80 евро, на 22.02.2013 г. от Хотел Цур Брюке сметка ********** за пет нощувки в размер на 253 евро, на 17.02.2013 г. фактура за престой на ответника в зона 2, включително закуска и бюфет в единична стая на обща стойност 72 евро, на 02.03.2013 г. от Хотел Витранц апартаменти Белопешки двори фактура № ********** за периода от 02.03.2013 г. до 03.03.2013 г. за една нощувка на стойност 46,01 евро.

С РКО № 495 от 07.03.2013 г. на К.Б. са платени командировъчни в размер на 1 901,44 евро с левова равностойност 3718,89 лв.

На 27.02.2013 г. със Заповед № 7 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, одобрена с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г.,  ответникът е командирован до Германия за обучение във фирма КЛААС на тема скоростна кутия на Ксерион за периода от 09.03.2013 г. до 23.03.2013      г., с право на пътни, дневни и квартирни пари.

За периода на командироване на ответника са издадени следните фактури за нощувки: на 22.03.2013 г. от Хотел Амедиа Експрес за 1 човек х 6 нощувки за 378,00 евро, на 23.03.2013 г. на бланка на дипл. инж. А.А.е издадена фактура за престой на К.Б. в зона 2 включително закуска и бюфет в единична стая за две нощувки на обща стойност 144 евро.

С РКО № 517 от 27.05.2013 г. на ответника са платени командировъчни в размер на 1 240,50 евро с левова равностойност 2426,21 лв.

На 07.01.2014 г. със Заповед № 1 на управителя на дружеството «Р.К. ООД, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, одобрена с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., ответникът е командирова до Харзевинкел, Германия, със задача: участие в обучение за Лексион, ниво 2 от 11.01.2014 г. до 18.01.2014 г., с право на пътни дневни и квартирни пари, а със Заповед № 3 от същата дата, ответникът е командирован до Фридрихсхафен, Германия, със задача участие в обучение MTU Tier 4 Mercedes от 19.01.2014 г. до 25.01.2014 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари.

За посочения период са издадени фактури за нощувки както следва: на 12.01.2014 г. от Хотел Шердингер Хоф за 1 човек х 1 нощувка на стойност от 46 евро, на 17.01.2014 г. от Хотел Щадт Гютерсло за 1 човек х 5 нощувки на стойност от 390 евро, на 23.01.2014 г. от Хотел ЦЕПЕЛИН за 1 човек х 7 нощувки и 7 дни паркинг на обща стойност от 486,50 евро, на 25.01.2014 г. от Хотел С.Хърватия за 1 човек една нощувка на стойност 473 евро и 5 евро туристическа такса на обща стойност от 478 евро.

С РКО № 583 от 27.01.2014 г. ответникът е получил командировъчни в размер на 1 930,36 евро с левова равностойност 3775,46 лв.

На 29.01.2014 г. със Заповед № 16 на управителя на ответното дружество, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина одобрена, с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., ответникът е командирован до Еврьо, Франция, със задача: сервизно обучение относно DPS ТЗ 8 във фирма КЛААС и Хасберген -Гасте – Германия, със задача: сервизно обучение във фирма АМАЗОНЕ за периода от 15.02.2014 г до 02.03.2014 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари. За периода на командироването са издадени следните фактури за нощувки: на 02.03.2014 г. от Хотел Сити за 1 човек х 1 нощувка на стойност от 72 евро и 1,57 евро местни такси с обща стойност 73,57 евро, на 16.02.2014 г. от Хотел Айхенхоф за 1 човек една нощувка на стойност 56,50 евро и 5 евро туристическа такса на обща стойност от 61,50 евро, на 20 02.2014 г. *****за 1 човек х 5 нощувки на стойност от 355,00 евро, на 23.02.2014 г. от Валдхотел Нахтигал за 1 човек х 1 нощувка на стойност от  140 евро.

С РКО № 613 от 13.03.2014 г. на К.Б. са платени командировъчни в размер на 1 665,53 евро с левова равностойност 3257,49 лв.

На 27.10.2014 г. със Заповед № 26 на управителя на ответното дружество ответникът е командирован до Худе, Германия със задача: сервизно обучение във фирма АМАЗОНЕ за периода от 08.11.2014 г. до 16.11.2014 г., право на пътни, дневни и квартирни пари. Издадени са фактури за нощувки както следва: на 09.11.2014 г. от Хотел Айхенхоф за 1 човек една нощувка от 08.11.2014 до 09.11.2014       г. на стойност 61 евро и 5 евро туристическа такса на обща стойност от 66 евро.

С РКО № 655 от 24.11.2014 г. на ответника са платени  командировъчни в размер на 707,21 евро с левова равностойност 1383,18 лв.

На 27.10.2014 г. със Заповед № 27 ответникът е командирован до Германия със задача: сервизно обучение във фирма KЛAAC за периода от 24.11.2014 г. до 30.11.2014 г., с право на пътни, дневни и квартирни пари. Издадени са фактури за нощувки както следва: на 25.11.2014 г. от Хотел Шердингер Хоф за 1 човек една нощувка на стойност 48 евро и 1 евро местна такса на обща стойност от 49 евро, на 26.11.2014 г. от Хотел Грасбергер Хоф за 1 човек една нощувка на стойност 55 евро и 4,80 евро закуска на обща стойност от 55 евро, на 28.11.2014 г. от Хотел Цур Брюке за 1 човек три нощувки на стойност 150 евро и 15 евро закуска и 3,50 евро за настаняване на обща стойност от 168,50 евро, на 30.11.2014 г. от Хотел С.Хърватия за 1 човек една нощувка на стойност 474,92 евро и 5 евро туристическа такса на обща стойност от 479,92 евро.

С РКО № 663 от 17.12.2014 г. на ответника са платени командировъчни в размер на 3 774,83 евро с левова равностойност 7382,93 лв.

На 06.01.2015 г. със Заповед № 2 ответникът е командирован до фирма КЛААС - Еврьо Франция, със задача участие в сервизно обучение AXION 900, с право на пътни, дневни и квартирни пари. Издадени са фактури за нощувки както следва: на 18.01.2015 г. от Хотел Айхенхоф за 1 човек една нощувка от 17.01.2015 г. до18.01.2015 г. на стойност 58 евро и 5 евро туристическа такса на обща стойност от 63 евро, на 22.01.2015 г. от Хотел ДЬО Л, ОРМ за периода от 18.01.2015 г. до 23.01.2015 г. за 1 човек пет нощувки със стойност на ден по 64 евро и закуска дневно 7 евро за пет дни на обща стойност от 355 евро, на 23.01.2015 г. от ИБИС Бюдже Хотелс за 1 човек една нощувки на стойност 50 евро, на 24.01.2015 г. от Хотел С.Хърватия за 1 човек една нощувка на стойност 474,92 евро и 5 евро туристическа такса на обща стойност от 479,92 евро.

С РКО № 670 от 27.01.2015 г. на ответника са платени командировъчни в размер на 1 452,07 евро с левова равностойност 2840 лв.

На 06.01.2015 г. със Заповед № 4 на управителя на ответното дружество, ответникът е командирован до фирма КЛААС - Харзевинкел със задача: участие в сервизно обучение, с право на пътни, дневни и квартирни пари. Издадени са фактури за нощувки както следва: на 01.02.2015 г. от Хотел Хаус Бергман за периода от 01.02.2015 г. до 06.02.2015  г. за 1 човек пет нощувки със стойност 225 евро и пет закуски на обща стойност от 25 евро или обща стойност 250 евро, на 07.02.2015 г. от Пресбаум -печат Кафе Пензион за 1 човек една нощувка от 06.02.2015 г. до 07.02.2015 г. на стойност 45 евро.

С РКО № 676 от 11.02.2015 г. на К.Б. са платени командировъчни в размер на 780,04 евро с левова равностойност 1525,63 лв.

На 13.01.2015 г. със Заповед № 8 ответникът е командирован до фирма КЛААС - Харзевинкел със задача: участие в сервизно обучение, с право на пътни, дневни и квартирни пари. За периода на командироването са издадени фактури за нощувки както следва: на 21.02.2015 г. от Хотел Шердингер Хоф за 1 човек една нощувка от 21.02.2015         г. до 22.02.2015 г. на стойност 46 евро и 1,00 евро местна такса, с обща стойност 47 евро, на 22.02.2015 г. от Хотел Хаус Бергман за периода от 22.02.2015 г. до 27.02.2015         г. за 1 човек пет нощувки със стойност 225 евро и пет закуски на обща стойност от 25 евро или обща стойност 250 евро.

С приложен РКО № 696 от 17.03.2015 г. на ответника са платени командировъчни в размер на 878,70 евро с левова равностойност 1 718,59 лв.

От заключението на приетата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че общият размер на изплатените суми на ответника по делото за командировките до Германия и Франция са в размер на 19 322,93 евро.

Установява се, че за периода от 14.01.2012 г. до 28.02.2015 г. за такси за обучение на ответника, ищецът е заплатил 6 077,50 евро.

Установява се, че размерът на разходите за обучение и командировка за 10 месеца и 9 дни, възлиза на сумата от 5 374,91 евро.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.Т.Стойчев, който установява, че при командироване тръгвали група от около 5-6 служители от централата в София, с едно превозно средство, предимно с микробус. Всеки от командированите получавал парите си отделно в брой, в плик, като обикновено служител от София, какъвто бил и К. в повечето случаи вземал парите предния ден и ги раздавал на групата от 5-6 човека. Отчет се правело собственоръчно на една бележка, фактурите се слагали в плика, останалите пари също се връщали в плика и със собственоръчно направения отчет се връщали на лицето, от което са получени. Шофьорът отчитал разходите за пътни такси и горива.

Съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.

                Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя, с който договор се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. С този договор страните могат да уговарят и задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

         Първото възражение на ответника срещу предявения иск е, че процесното споразумение от 01.07.2011 г. няма минималното задължително съдържание на договор от вида на регламентирания в чл.234, ал.2 от КТ, поради което се явява нищожно на две самостоятелни основания-противоречие със закона и липса на съгласие по основните индивидуализиращи го белези.

         Това възражение е неоснователно. Безспорно споразумението от 01.07.2011 г. няма посоченото по-горе съдържание, но няма никаква пречка елементите на договора да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства, тъй като писмената му форма не е въздигната от закона като условие за действителност.

         Съобразно утвърдената съдебна практика, макар договорът за повишаване на квалификацията на работника или служителя да е трудов, по отношение на въпросите, свързани с неговото изпълнение и последици, са приложими общите договорни правила-решение № 160 по гр. д. № 617 по описа за 2010 г. от 7.6.2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО на ВКС.

Със събраните по делото писмени /заповеди, фактури, отчети и разходни касови ордери/ и гласни доказателства, безспорно по делото се установи, че командировките /14 на брой/ в периода от 09.01.2012 г. до 28.02.2015 г. са се състояли и че ответникът е бил на обучения в Германия и Франция на издръжката на своя работодател, а и тези обстоятелства не са били оспорени от ответника.

         По този начин и със съгласието и участието си в съответните обучения, предложени му от работодателя, ответникът е изразил волята си да повишава квалификацията си по съответната специалност, по която работи и страните са постигнали съгласие относно мястото, формата и времето на обучението, както и за финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

По отношение на разходите, не е необходимо разходите за обучение да бъдат посочени в договора като парична сума, а е достатъчно техният размер да бъде определяем -определение № 1172 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 734/2010 г. на ГК, IV ГО на ВКС. Във всички заповеди, на основание на които ответникът е бил командирован е посочено, че командироването е на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина одобрена, с постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. С тази Наредба се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица, както и начина на определяне на парите за пътни, дневни, квартирни и други разходи. Следователно всички разходи се определят по реда на тази Наредба.

Ето защо и на посочените от ответника основания, процесният договор не се явява нищожен.

По второто възражение на ответника:

Начинът на прекратяване на договора е без значение за изхода на делото, тъй като ответникът е е съгласил да заплати стойността на обучението независимо от основанието за прекратяване. Изрично е посочено, че работникът дължи обезщетение, в случай, че напусне осигурената му от работодателя работа.

По възражението на ответника за нищожността на клаузата на т.7А, поради накърняване на добрите нрави. Това възражение също е неоснователно. В съдебната практика е прието, че добрите нрави са неписани правила и се извличат при конкретна преценка на доказателствата.

Безспорно е както в правната доктрина, така и в съдебната практика, че неустойката изпълнява няколко функции - обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Свободата на страните обаче за уговаряне на вида и размера на дължимата неустойка не следва да се абсолютизира. Същата се ограничава от основния принцип на гражданското право (в широк смисъл) за забрана за неоснователното обогатяване.

Накърняването на добрите нрави е налице, когато, с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях.

Според настоящия съдебен състав в конкретния случай договорената неустойка цели проявление на основните функции на неустойката, обезщетителна и наказателна, т.е уговорена е кумулативна неустойка, при която неустойката се кумулира със задължението за обезщетение на вреди.

Съгласно  чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ с договора за повишаване на квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на разпоредбата е работата в определения по  чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение.

 Ето защо с процесната уговорка, страните са постигнали съгласие в случай, че работникът не изпълни задължението си да работи при работодателя в рамките на определения срок и по този начин не компенсира разходите за обучение, то той дължи връщане на същите в двоен размер, т.е. обезщетява работодателя за причинените му вреди, които се съразмеряват със разходите, направени от работодателя във връзка с обучението на работника и наказва, санкционира неизпълнението на длъжника, която санкция е в размер на направените разходи.

Основателно е обаче възражението за прекомерност на неустойката в размера, в който се претендира. Неоснователно е становището на ищеца изложено в писмената му защита, че съдът не е сезиран с искане по реда на чл.92, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Безспорно възражението в отговора на ответника на стр.4, т.4 е такова възражение. Ответникът изрично е посочил, че е отработил в ищцовото дружество 4 години, 1 месец и 20 дни, а неизпълнението се ограничава до 10 месеца и 9 дни, поради което съдът намира, че е сезиран с искане за намаляване на неустойката, което е основателно.

Съдът може да намали съразмерно на частта на уговорения срок неустойката за период, през който е престирано изпълнение-Решение № 28 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 243/2010 г., IV г.о., ГК.

Ответникът се е задължил да не напуска осигурената му от работодателя работа преди изтичането на 5-годишния срок от началото на обучението, т.е. ответникът е следвало да полага труд при ищеца до 09.01.2017 г., но е напуснал на 01.03.2016 г., или остатъкът от уговорения срок е в размер на 10 месеца и девет дни.

Добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване изискват компенсацията да обхваща действително претърпените вреди, а те в случая се съизмеряват с неизпълнената част от договора, която е значително по-малка от изпълнената.

Съобразно заключението на вещото лице на неизпълнената част от договора съответства сумата от 5 374,91 евро, в левова равностойност 10 512,41 лв., или съобразно уговореното в двоен размер-21 024,82 лв. Ищецът и с оглед събраните по делото доказателства не е доказал приспадащата се част от разходите за път за ответника по делото, поради което и такива не се присъждат.

Или искът за заплащане на неустойка по т.7А от процесното споразумение възлиза на сумата от 21 024,82 лв. и в този размер ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 72 826,46 лв.

По иска за заплащане на сума в размер на 36 413,23 лв. на основание т.7Б от споразумението от 01.07.2011 г.

По този иск спорно между страните е дали тази клауза е нищожна и дали ответникът е започнал работа по трудов или друг договор при друг правен субект, развиващ конкурентна или сходна дейност с тази на работодателя.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение № 417 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2009 г., III г. о., съобразно което клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя, в случай че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по  чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение.

На следващо място освен, че тази клауза е нищожна, за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът не доказа ответникът е започнал работа по трудов или друг договор при друг правен субект, развиващ конкурентна или сходна дейност с тази на работодателя, доколкото видно от доказателствата по делото, сключеният на 10.03.2016 г. договор е прекратен, считано от 18.03.2016 г. и ответникът оттогава и към настоящия момент е регистриран в Бюрото по труда.

                Ето защо и на това основание този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         По разноските в процеса:

         При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.

         Ищецът е направил разноски в размер на 4 669,58 лв.-депозит вещо лице 300 лв. и заплатена държавна такса 4 369,58 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 9 700 лв. с ДДС, съобразно договор за правна защита и съдействие от 10.12.2016 г.

         Възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е основателно. При материален интерес от 109 239,69 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3 714,79 лв., респ. с ДДС- 4 460,75 лв. на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не е с фактическа или правна сложност, поради което съдът намалява адвокатското възнаграждение на ответника до неговия минимум с начислено ДДС, а именно: 4 460,75 лв.

         При това положение ищецът е направил разноски в общ размер 9 130,33 лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати сумата от 1 757,25 лв., която е съответна на уважената част от иска 21 024,82 лв.

         Ответникът е направил разноски в размер на 4 452 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит вещо лице, или разноски общо 4 602 лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника 3 715,61 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /88 214,87 лв./, или по компенсация до размера на по-малката сума, ищецът ще следва да заплати на ответника разноски в размер на 1 958,36 лв.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА К.Р.Б., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД на „Р.КБ“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:***, адвокат В.С.П. – САК сумата 21 024,82 лв. /двадесет и една хиляди двадесет и четири и 0,82 лв./, представляваща неустойка на основание т.7А от допълнително споразумение № 142/01.07.2011 г. към трудов договор № 24/02.01.2002 г., а именно: изразходвани средства за проведени обучения и командировки в Германия в доен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО на основание чл.92, ал.2, пр.2 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 21 024,82 лв. до пълния претендиран размер от 72 826,46 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца и сумата от 36 413,23 лв. /тридесет и шест хиляди четиристотин и тринадесет и 0,23 лв./  представляваща неустойка на основание т.7Б от допълнително споразумение № 142/01.07.2011 г. към трудов договор № 24/02.01.2002 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Р. КБ“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:***, адвокат В.С.П. – САК да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на К.Р.Б., ЕГН **********,*** сумата от 1 958,36 лв. /хиляда деветстотин петдесет и осем и 0,36 лв./ разноски по компенсация.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: