РЕШЕНИЕ
№ 1796
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №
20233110105142 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу И. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *,
е предявен регресен осъдителен иск с правно основание чл. 411, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2
КЗ за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 690 лв. /шестстотин и
деветдесет лева/, представляваща сбора от стойността на платеното на застрахователя ЗД „*“
АД обезщетение /675 лв./ за претърпени от увреденото лице имуществени вреди по л.а.
марка „*, вследствие на настъпило на 11.03.2017 г. ПТП, причинено от ответника и
стойността на ликвидационните разходи /15 лв./, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /25.04.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че между него и * е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № *от 30.11.2016 г.
по отношение на л.а. марка „*, с валидност за периода от 30.11.2016 г. до 30.11.2017 г. Сочи
се, че на 11.03.2017 г. в с. *на ул. „*. *“ до ул. „М. С.“ между л.а. марка „* и застрахования
автомобил настъпило ПТП, за което бил съставен Протокол № 1665634/11.03.2017 г. от
пристигналите на място органи на Сектор ПП при ОД на МВР – Ва*на. Излага, че вина за
настъпилото произшествие има водача на л.а. марка „*“, модел „*“ – настоящият ответник,
по отношение на който било установено още и че не притежава свидетелство за управление
на МПС, както и че след настъпването на инцидента не спрял и не установил последиците
от него. Твърди се, че на ответника е издаден АУАН № 237309 от 11.03.2017 г., както и НП
№ 17-0819-001241 от 31.03.2017 г. Наведени са твърдения от ищеца, че увреденият
автомобил - марка „*“, модел „*“, собственост на „**“ ЕАД, бил застрахован по застраховка
„Каско на МПС“ по полица № *за периода от 13.05.2016 г. до 12.05.2017 г. при ЗД „*“ АД,
поради което на 13.03.2017 г. от лизингополучателя „**“ ООД била заведена претенция, по
която била образувана щета № *. Предвид това бил извършен оглед на автомобила на
същата дата, като били констатирани увреждания по предната броня и предния ляв калник.
Твърди се, че на 14.06.2018 г. бил извършен повторен оглед на л.а., вследствие на което се
установило, че повредата на калника била до степен, изискваща не само боядисването, но и
1
подмяната му. Ищецът сочи, че цената за ремонтирането на увредения автомобил в размер
на 660 лв. била заплатена по силата на предварително договорено прихващане на суми
между него и ЗД „*“ АД по взаимни регресни претенции, като на 30.10.2018 г. в полза на
последното дружество била заплатена сума в общ размер на 1 718,96 лв. В резултат на това
до ответника били отправени две регресни покани за доброволното заплащане на посочената
сума от 660 лв., както и на сумата от 15 лв., представляваща ликвидационни разходи по
образуваната при ищеца регресна щета № 43082951801977, но дружеството излага, че и към
настоящия момент плащане в негова полза не е извършвано. Моли се за уважаване на така
заявената претенция и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Р. Д., чрез назначения му от съда особен
представител, депозира отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва както по
основание, така и по размер. Оспорва се наличието на валидно сключена застраховка между
ищцовото дружество и собственика на л.а. марка „*“, модел „*“, доколкото
застрахователната премия била заплатена само за периода от 30.11.2016 г. до 27.02.2017 г.
Излага, че по делото не се установява наличието на договореност, уреждаща твърденията за
извършено прихващане, както и действителното заплащане в полза на ЗД „*“ АД на
процесната сума, предвид това, че представените по делото доказателства удостоверяват
изгодни за ищеца факти. Страната оспорва наличието на валидно сключена застраховка
„Каско на МПС“, доколкото излага, че падежът на последната дължима застрахователна
премия е бил на 13.02.2017 г., а именно преди датата на настъпване на ПТП, а договорът би
следвало да бъде прекратен автоматично при неплащане по него. Оспорва се твърдението на
ищеца, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, предвид това, че последният е
положил подписа си върху съставения протокол за ПТП. Счита, че не е налице причинно-
следствена връзка между инцидента и настъпилите по увредения автомобил вреди. Оспорва
се размерът на исковата претенция, предвид констатираното в протокола за ПТП и НП,
съгласно които се касае за незначителни материални щети, изразяващи се в ремонт на
предна броня и боядисване на преден ляв калник на увредения л.а. Отбелязано е от
ответника, че е посочено в приемо-предавателния протокол за ремонт от 05.06.2018 г. и
ремонтирането на задна броня, която част от автомобила не е констатирано да е повредена
нито при първоначално извършения оглед, нито при допълнителния такъв. Излага, че не са
налице данни за необходимостта от извършването на допълнителен оглед на автомобила
една година след произшествието, в резултат на който експертът е заключил, че предният
ляв калник подлежи на подмяна изцяло. Ответникът сочи, че не са налице данни за
стойността на този ремонт и причинно-следствената му връзка с процесното произшествие.
Обръща внимание, че към датата на съставяне на приемо-предавателния протокол за
възлагането на ремонта в същия като собственик на увредения автомобил е посочен „**“
ООД, като и е вписана различна застрахователна полица, въз основа на която се извършва
ремонтът по същата щета. Направено е възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност за процесното вземане.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № */*, сключена на 30.11.2016 г. се установява, че за периода 30.11.2016 г.
– 30.11.2017 г. лек автомобил л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № * е бил застрахован при
ищеца. Представени са доказателства за заплатена премия и издаден зелен талон.
Представена е и справка от сайта на Гаранционен фонд за наличието на валидна застраховка
в този период.
От Протокол № 1665634/11.03.2017 г. на младши автоконтрольор от Сектор ПП при
ОД на МВР – * се установява, че на същата дата е настъпило ПТП, при което водачът л.а.
2
„**“, с рег. № * при маневра назад блъска паркиралия л.а. „**“, с рег.№ *
От Застрахователна полица № *се установява, че за периода от 13.05.2016 г. до
12.05.2017 г. л.а. „**“, с рег.№ * е бил застрахован при ЗД „*“ АД. Представени са и Общите
условия по застраховката. Установява се, че на 13.03.2017 г. от лизингополучателя „**“
ООД била заведена претенция пред този застраховател, по която била образувана щета № *.
Представени са документи за извършен оглед и опис на щетите и за ремонт на
увредения автомобил на стойност 660 лв. (съобразно издадена от официалния сервиз на
марката оригинална фактура от 27.06.2018 г.), която сума на 24.08.2018 г. е заплатена с
преводно нареждане от ЗД „*“ АД на „**“ ООД.
Представени са доказателства за отправяне на претенция към ищеца „Д*“ АД за
заплащане на ЗД „*“ АД на платеното застрахователно обезщетение и разноски, доколкото
на виновния водач са съставени са АУАН № 237309 от 11.03.2017 г., както и НП № 17-0819-
001241 от 31.03.2017 г. за това, че не притежава свидетелство за управление на МПС, както
и че след настъпването на инцидента не спрял и не установил последиците от него. Липсата
на свидетелство за правоуправление издадено на И. Р. Д. се установява и от изпратеното
писмо от МВР от 16.02.2024 г.
Установява се, че чрез извършено прихващане между застрахователите сумата от 675
лв. е била заплатена от „*“ АД на ЗД „ЕВРОИНС“ АД.
На ответника И. Р. Д. са изпратени регресни покани за заплащане на сумата от 690
лв., включваща заплатената сума от 675 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства на отразеното в протокола за
ПТП. Уврежданията по автомобила съответстват на издадения опис от застрахователя.
Стойността на необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени е 586,98 лв. Сумата
от 15 лв. ликвидационни разходи е обичайната за този вид дейност. Вещото лице пояснява,
че автомобилът е бил нов и би следвало да се ремонтира в официалния сервиз на марката.
Посочената във фактурата сума от 660 лв. отговоря на стойността на ремонта.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Б. С. се установява, че се е
подписал на процесния протокол за ПТП, както и на искането за завеждане на претенция и
декларация. Разказва, че си спомня за процесното ПТП, където автомобилът на
работодателят му е бил паркиран и другият автомобил го е блъснал, като водачът избягал.
Той видял това, защото станало под прозореца му. Свидетелят се обадил на телефон 112.
Полицията дошла, но не знае дали са го задържали. Съобщил на полицията всичко и
регистрационния номер, защото имало камери. Управлявал Дачията като служебен
автомобил. Помни, че е бил увреден калникът. После предал автомобила за ремонт на
фирмата.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е регресен осъдителен иск за възстановяване на заплатени от
застрахователя суми за застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, във връзка с
настъпило застрахователно събитие вследствие от ПТП, причинено от неправоспособен
водач, който е квалифициран по чл. 411, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за
застраховането.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че е изплатил обезщетение за претърпените от пострадалия вреди, при наличието на
предпоставките за това; размера на платеното обезщетение; че са налице основанията за
встъпване в правата на увреденото лице; че е поканил ответника да възстанови заплатената
от ищеца сума. В тежест на ответника е било да докаже, че към датата на ПТП е имал
валидно свидетелство за управление на МПС или че е изпълнил надлежно задължението си
да възстанови на ищеца заплатената от него сума на увреденото лице. Следва да установи и
възражението си за изтекла в негова полза погасителна давност.
3
Настоящият състав намира, че ищецът е доказал фактите, за които носи
доказателствена тежест. Установява се от доказателствата по делото, че на 11.03.2017 г. е
настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „**“, с рег. № * при маневра назад блъска
паркиралия л.а. „**“, с рег.№ *. Установява се, че И. Р. Д. е бил без валидно издадено
свидетелство за управление и че същият безспорно е виновен за инцидента. Застрахователят
на ответника също го е приел за виновен и е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с действащата застраховка „Гражданска отговорност“.
Доказателства в обратна насока не са ангажирани, а и от материалите по застрахователната
преписка, заключението на вещото лице и свидетелските показания се достига до извода, че
именно ответникът е виновния водач, поради което същият се явява и делинквент, който
управлявайки автомобила си е нарушил правилата за движение и е причинил вреди на
ищеца в размер на стойността на увредените детайли по автомобила и разходите за
възстановяването им, при наличието на причинна връзка между събитието и вредите.
По отношение на размера на вредите вещото лице е дало заключение, че същите по
средни пазарни цени са в размер на 586,98 лв., но представената от официалния сервиз на
марката фактура на стойност 660 лв. отговаря на необходимия ремонт, като автомобилът би
следвало да се ремонтира в официален сервиз, предвид годината на производство.
Застрахователят на увреденото лице е заплатил тази сума, която отговаря на действителните
вреди, като после е прихванал същата с негово задължение към ищеца. В тази връзка са
представени писмо, таблица с извършените прихващания, както и самото преводно
нареждане за сумата от 1 718,96 лв., в която е включена сумата от 675 лв., поради което
съдът намира, че плащането е доказано, доколкото този размер отговаря на изпратеното
писмо и уговорката между застрахователите относно прихванатите претенции в таблицата.
Същото е извършено на 30.10.2018 г., от която дата се е породило правото на регрес, като
вземането не е погасено по давност, защото до датата на подаване на исковата молба
/26.04.2023 г./ не са изтекли 5 години.
В тави връзка в производството се доказа, че в полза на ищеца е налице регресна
претенция срещу ответника в посочения размер от 675 лв. (заплатен между
застрахователите), към който следва да се добавят и ликвидационните разноски от 15 лв.,
които са обичайните за този вид дейност и се дължат, на основание чл. 411 КЗ. Искът за
заплащане на сумата в общ размер от 690 лв. е изцяло основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват сторените разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът е претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в
размер на 50 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение, 500 лв. депозит за
вещо лице, 30 лв. депозит за свидетел и 400 лв. депозит за особен представител, които
следва да се присъдят изцяло и да се възложат в тежест на ответника. Следва да се определи
възнаграждение на особения представител в размер на внесения депозит от 400 лв. и да му
бъде издаден разходен касов ордер за тази сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на *“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща сбора от стойността на платеното на застрахователя ЗД „*“ АД обезщетение
/675 лв./ за претърпени от увреденото лице имуществени вреди по л.а. марка „*“, модел „*“,
с рег. № *, вследствие на настъпило на 11.03.2017 г. ПТП, причинено от ответника и
стойността на ликвидационните разходи /15 лв./, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /25.04.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. * ДА ЗАПЛАТИ на *“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от 1 280 лв. /хиляда двеста и осемдесет
лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в производството по делото, на основание
4
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на адв. Р. И.-Г., назначена като особен
представител на ответника И. Р. Д., в размер на сумата от 400 лв. /четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5