№ 148
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100507459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД, чрез
надлежно упълномощен представител, срещу постановление по изп. дело №
20217880400059 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие СГС,
съобщено на длъжника на 04.03.2021г. С обжалваното постановление е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване размера на присъдения по делото
адвокатски хонорар по цитираното изпълнително дело.
В жалбата се твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение
над 200 лева до присъдения размер от 400 лв. без ДДС, е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят излага също, че размерът на
възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид правната и
фактическата сложност на изпълнителното производство, а и не е отчетен факта, че не
са извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Счита, че извън
действия по образуване на изпълнителното дело, адвокатът на взискателя не е
извършвал други процесуални действия. Цитира съдебна практика. Заявено е искане
съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника
разноски за адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя М.Н. И., чрез
1
упълномощения адв. В.В.В. от АК – гр. Русе, с който я оспорва, като неоснователна.
Излага съображения, че правилно ЧСИ не е намалил претендираното адвокатско
възнаграждение за взискателят, тъй като то е в минимален размер, съобразно чл. 10, т.
1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Цитира съдебна практика. Иска да се остави частната жалба без
уважение. Не претендира разноски по настоящото дело и не представя списък по чл. 80
от ГПК.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.К., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че изплатеният
адвокатски хонорар е изчислен в минимален размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
съда да стави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20217880400059 по описа на ЧСИ М.К. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 22.01.2021г., издаден по гр. дело № 5348/2019г. по
описа на СРС, II ГО, 81 състав, с който жалбоподателят ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД е осъден
да заплати на взискателя – М.Н. И. парична сума от 2100 лв. – представляващо
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на претърпяно ПТП на
16.01.2018г.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че
иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело, но не сочи способ на
изпълнението, а на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК моли да се изпрати на длъжника
покана за доброволно изпълнение.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен освен
изпълнителният лист по гр. дело № 5348/2019г. по описа на СРС, II ГО, 81 състав,
адвокатското пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. От същите
се установява, че адв. В.В.В. е овластен от взискателя, да го представлява и от който е
видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. - за образуване
на изпълнително дело и извършване на всички необходими действия с цел
удовлетворяване на всички парични вземания.
От приложеното копие на изп. дело № 20217880400059 на ЧСИ М.К. се
установява, че изпълнителното дело е образувано на 28.01.2021г., а ПДИ е връчена на
длъжника на 29.01.2021г., като на 05.02.2021г. е подадено възражение от длъжника –
жалбоподател в настоящото производство - за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лв.
С бланкови молби, подадени в периода от 16.02.2021г. до 23.02.2021г. по
изпълнителното дело, взискателят е поискал от ЧСИ да бъдат запорирани всички
банкови сметки на длъжника в различни банки (лист 18-32 от изп. дело).
Видно от писмо на „У.Б.“ АД, заведено с вх. № 1135/05.03.2021г. по изп. дело
№ 20217880400059 на ЧСИ М.К., последният е уведомен, че „У.Б.“ АД е извършило
изцяло плащането на дълга по запора на 24.02.2021г. и на 24. 02.2021г. (лист 57 от
делото).
2
С обжалваното в настоящото производство постановление по изп. дело №
20217880400059, ЧСИ М.К. е оставил без уважение искането на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение. Съобщението за постановлението е
получено от длъжника на 04.03.2021г. (лист 56 от изп. дело).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице
– длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.
436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението,
т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна
такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорният въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя
адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на
изпълнителното дело, до размера на сумата от 400 лв., определен от съдебния
изпълнител.
При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира
следното:
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността
за разноски. Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази
разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва
да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл
са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК.
В конкретния случай съдът приема, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на паричното вземане, а е предприел действия по отстраняване нередовност на
молбата за образуване на изпълнителното дело. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен
изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
3
молбата. По делото се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното
производство въобще не е посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението),
като елемент от редовността на молбата. Обстоятелството, че взискателят е сочил
изпълнителен способ с писмени молби в периода от 16.02.2021г. до 23.02.2021г.,
обосновава извод, че взискателят, съответно неговият процесуален представител, не е
подал редовна молба и не е обективирал валидно искане за извършването на
изпълнителни действия по делото (като е без значение за спора дали последното се
дължи на пропуск, техническа грешка или друго). Поради изложеното следва да се
приеме, че взискателят само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело,
като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина
на изпълнението. Такса за налагане на запор на банковите сметки на длъжника не
следва да се възлага за сметка на длъжника, тъй като страните по делото не спорят, а и
от представените с изп. дело доказателства се установява (лист 57 от изп. дело), че още
на 26.02.2021г. цялата сума е събрана от длъжника. Адвокатът на взискателя не е
извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство,
поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се
възлага в тежест на длъжника. Съдът приема, че в случая не се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за
предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. В този
смисъл начислените от ЧСИ М.К. разноски по изпълнителното дело в размер на 400 лв.
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат
намалени до 200 лв. (доколкото по делото няма данни в сключения договор
адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат да включва и ДДС).
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да
отмени обжалваното постановление по изп. дело № 20217880400059 на ЧСИ М.К. и да
се произнесе по същество, като постанови исканото намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.
По разноските в настоящото производство съдът приема следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право
на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от
ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител. По изложените съображения съдът оставя без
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото
производство.
Взискателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД, ЕИК *******
постановление по изп. дело № 20217880400059 на ЧСИ М.К., рег. № 788, с
район на действие Софийски градски съд, съобщено на длъжника на
04.03.2021г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение за взискателя и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя М.Н. И., ЕГН *******, по изп. дело № 20217880400059 на ЧСИ
М.К., рег. № 788, с район на действие Софийски градски съд, до размера на
сумата от 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника ЗАД „Б.В.И. Г.“ АД,
ЕИК ******* за присъждане на разноски по частно гр. дело № 7459 по описа
за 2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5