РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Разград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500035 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад”
АД гр. София чрез пълномощник юрк.Л. Т. против решение №189/06.12.2022г., постановено по
гр.дело №332/2022г. по описа на РС-Кубрат, с което в производство по чл.422 от ГПК съдът е
отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на ищеца, сега въззивник против
ответника Р. Б. Й. с постоянен адрес в гр.Кубрат за установяване дължимост на сумите, както
следва: главница в размер на 4 121.26 лева законна лихва върху нея считано от 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението , както и за сумата 627.34 лева – лихва начислена за
периода от 12.05.2020 г. до 19.11.2021 г, за които в полза на дружеството е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК .
В жалбата се твърди, че решението на РС-Разград е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
неправилно районният съд е приел, че между страните не съществува облигационна връзка.
Твърди се, че не е надлежно прекратена по установения ред облигационната връзка между
разпределителното дружество и ответника. Сочи, че разпределителното дружество няма как да
узнае за промяната в собствеността без при ответника да изпълни задължението си да закрие
своята партида. Излагат се съображения. В обобщение се иска отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго по същество на спора, с което предявения установителен иск да бъде
уважен, ведно с всички законови последици.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса - ищец в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол
по реда на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната по жалбата страна Р. Б. Й., чрез пълномощник
1
е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа
се, че районният съд е направил пълен анализ на доказателствата и е обосновал решенето си.
Доводите на жалбоподателя за съществуването на облигационна връзка между страните се
оспорват, като се поддържа, че Р.а Й. не притежава качеството на „потребител на ел. енергия“,
което се установява от предоставения нотариален акт. Въззиваемият твърди също, че за процесния
период 16.01.2020 г. до 16.04.2020 година не е бил собственик на имота – обект на потребление и
владеното на същия е прехвърлено. Иска се потвърждаване на обжалваното решене и присъждане
на деловодни разноски за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав въззивникът не се
явява. Депозирана е молба от 24.03.2023 година, с която се моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие, като заявява, че се поддържа подадената въззивна жалба. Представен е списък за
разноски и е заявена претенция за присъждането им. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата стра не се явява, представлява се от неговия процесуален представител адв. С.,
който поддържа отговора на въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде изцяло
потвърдено.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото
доказателства, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Кубрат е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „ЕРМ
Запад“ АД гр.София против Р. Б. Й. за установяване дължимостта на сумата 4 121.26 лева (четири
хиляди сто двадесет и един лева, двадесет и шест ст.) – главница, ведно със законната лихва
считано от 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима сума по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 16.01.2020 г. до 16.04.2020 г., за която е
издадена Фактура № 3266038/27.04.2020 г., начислена служебно по Констативен протокол №
1024139/16.04.2020 г. по партида с клиентски № *** за обект с адрес: *** и 627.34 лева
(шестстотин двадесет и седем лева, тридесет и четири ст.) – лихва начислена за периода от
12.05.2020 г. до 19.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 109/02.03.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 169/2022 г. по описа на РС – Кубрат, срещу
която е постъпило възражение от Р. Й., което наложило и предявяване на установителния иск за
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът "ЕРМ Запад"АД гр. София е дружество, притежаващо
лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР, като е собственик на единствената електроразпределителна мрежа на лицензионната
територия. В съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на потребителя Р. Б. Й. е
направена проверка, при която е констатирано неизмерване на потребяваната електроенергия и е
издадена процесната по фактура.
Поддържа се, че между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение,
регламентирано от публично известни Общи условия, като същият потребява предоставяните от
ищеца услуги за обект "къща", присъединен към електроразпределителната мрежа, намиращ се в
***.
Посочва се, че на 16.04.2020 г. служители от отдел "Нетехнически загуби" към " ЕРМ
Запад"АД-гр. София са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване,
обслужващ процесния обект, за което са уведомили МВР на тел. 112 с позвъняване в 12:55 часа, на
основание чл. 58 от ПИКЕЕ. Твърди се, че потребителят, ползващ обекта, е бил потърсен от
служителите на „ЕРМ Запад“ АД непосредствено преди процесната проверка, за да бъде поканен
да присъства на нея, но същият не е бил открит на адреса, като търсенето му е отразено в
съставения КП. Проверката била осъществена в присъствието на независим свидетел – М. А. К.,
представител на Федерация на потребителите, който е присъствал през цялото време на проверката
и съставянето на КП, с което е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. В протокола били
2
описани направените констатации, че е направено присъединение преди средството за търговско
измерване. Присъединяването било изпълнено с проводник тип CABT-4x16 кв.мм., като в единия
си край е присъединено към захранващата линия на ел. таблото, а другият край захранвал част от
ел. инсталацията на процесния обект. Установена е промяна в схемата на свързване. При
изключване на входящия предпазител на електромерите в обекта остават уреди под напрежение.
Консумираната по този начин ел. енергия не се измерва от средство за търговско измерване,
съответно не се заплаща от потребителя. Поради направените констатации служители на „ЕРМ
Запад“ АД са предприели посочените в протокола действия: електромерите са изнесени до
касетата. На ответника Р. Й. е било изпратено уведомително писмо и съставения констативен
протокол, които са получени от него лично на 04.05.2020 г.
Твърди се, че на база констативния протокол, доказващ наличието на промяна в схемата на
свързване на електромера, водеща до непълно измерване на потребяваната енергия в процесния
обект, на потребителя било извършено преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ за периода от 16.01.2020 г. до 16.04.2020 г. Периодът, за който е начислена процесната
сума е ясно и конкретно посочен в Приложението към фактура № **********/27.04.2020 г.
Наведени са доводи, че ползването на електрическа енергия с частично измерване или без
измерване, води до обогатяване на потребителя за сметка на енергийното дружество, а
извършената корекция представлява способ за отстраняване на последиците от неоснователното
обогатяване на клиента и използваната, но незаплатена електрическа енергия, както и
компенсиране на разпределителното дружество за направените от него разходи в тази връзка.
Ищецът твърди, че при упражняването на правото на извършване на корекция по ПИКЕЕ, не е
необходимо да се доказва вина на потребителя, а е достатъчно наличието на една обективното
състояние – неизмерване или непълно измерване на ел. енергия, като се позовава на практика на
ВКС в тази насока.
Ответникът Р. Б. Й., ЕГН **********, с наст. адрес в ***, чрез пълномощник адв.С. С. от АК–
Разград ангажира становище, че така предявените искове са недопустими и неоснователни.
Оспорва извършената на 16.04.2020 г. проверка и съставения КП № 1024139 от същата дата,
оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните, както и твърдението, че
ответникът е бил ползвател и/или собственик на имота за процесния период. Поради това моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в настоящото и по заповедното производство
разноски.
При така подадената искова молба са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана
съдебно-техническа експертиза.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 16.04.2020 гоидна в процесният
обект-къща, находящо се в *** е извършена проверка на измервателния уред, за която бил
потърсен и потребителя, но тъй като той не бил намерен, присъствал независим свидетел,
представител на Федерацията на потребителите – св.М. К.. За проверката били уведомени МВР на
тел. 112 с позвъняване в 12:55 часа, видно и от приложеното писмо /л. № 102 от делото на РС/.
Ответникът Р. Й. фигурира като клиент при ищеца за доставка на ел. енергия с клиентски номер №
***.
В съставения от служители на "ЕРМ Запад" АД протокол № 1024139/16.04.2020 г. е
констатирано, че е налице неправомерно вмешателство – направено присъединение преди
средството за търговско измерване. Присъединяването било изпълнено с проводник тип CABT-
4x16 кв.мм., като в единия си край е присъединено към захранващата линия на ел. таблото, а
другият край захранвал част от ел. инсталацията на процесния обект. Установена е промяна в
схемата на свързване. При изключване на входящия предпазител на електромерите в обекта
остават уреди под напрежение. Консумираната по този начин ел. енергия не се измерва от
средство за търговско измерване, съответно не се заплаща от потребителя. Поради направените
констатации служители на „ЕРМ Запад“ АД са предприели действия по изнасяне на
3
електромерите до касетата. В КП е отразено, че на проверката е присъствал и представител на
Федерацията на потребителите- М. А. К., който е подписал протокола в качеството на свидетел.
При извършване на проверката не са присъствали ответникът и служител на МВР.
Разпитани по делегация в производството пред районния съд, свидетелите Е. И., който е
един от служителите в "ЕРМ Запад"АД гр. София, извършили проверката и съставили КП, и св. М.
К. - представител на Федерацията на потребителите, потвърждават констатациите в КП, относно
промяната на схемата на свързване и неправомерното ползване на електроенергия.
Присъединяването било извършено с проводник, който е прихванат към електромера от единия
край, а от другия край захранвал електрическата мрежа на къщата, като при включване на
предпазителя се установило, че уредите вътре в къщата са под напрежение. Електромерът се
намирал вътре в къщата, като по време на проверката имало други хора, но не и самият
потребител. Потребителят е установен чрез справка в електроразпределителното дружество по
абонатенномер. За констатираното нарушение са били уведомени органите на МВР.
Ищецът "ЕРМ Запад"АД гр. София поддържа, че с оглед данните за ползването на имота и
въз основана констативния протокол, на основание Раздел ІХ от ПИКЕЕ, чл. 50, ал. 2, е изготвена
Справка за преизчислени количества ел. енергия, която е утвърдена от ръководител на отдел
"Нетехнически загуби" на 24.04.2020 г. Със справката /л. № 36 от делото на РС/, е преизчислена
сметката на потребителя за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за период
от 16.01.2020 г. до 16.04.2020 г. - 21110 кWh, на база половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, чрез които обектът е свързан към електроразпределителната
мрежа.
Корекцията на сметката на потребителя е извършена с фактура № **********/27.04.2020 г.,
издадена от ищеца, като на ответника е начислена като дължима сумата 4121,26 лв. с ДДС, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ. В приложението към фактурата са посочени
елементите, въз основа на които е формирана дължимата сума без ДДС. На адреса на Р. Й. е било
изпратено уведомително писмо за извършеното начисление на сметката му, с приложена фактура и
справка за преизчисление на количествата ел. енергия, както и КП, които са получени от него на
04.05.2020 г., видно от известието за доставяне, приложено на /л. № 43 по делото на РС/.
Районният съд е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, от чието заключение
се установява, че от констатациите отразени в констативен протокол № 1024139/16.04.2020 г. е
налице нерегламентиран достъп и ползване на ел. енергия от мрежата на ищеца, като е направена
промяна в схемата на свързване на този абонат към ел. разпределителната мрежа, без да е
включена измервателна система на електромер. Според вещото лице преизчисляването на сметката
е извършено според изискванията на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Преизчисляването на сметката е
извършено по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно
изискването на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
С обжалваното решение съдът е приел, че от ангажираните доказателства по делото не се
установява, че ответникът има качеството на "битов клиент" на електрическа енергия, т. е. че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по делото.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, и намира, че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото, и на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). В настоящия
казус изцяло в тежест на ищеца е било да установи, че между него и ответника Р. Й. са налице
валидни облигационни отношения, породени от сключен при общи условия договор за продажба
на ел. енергия и че ответникът е имал качеството на потребител на ел. енергия за битови нужди, т.
е. физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
4
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство за процесния период,
касаещ недвижим имот къща, находящ се в ***. В тежест на ищеца е било да установи и размерът
на претенцията си, т. е. че така претендираната сума е определена и изчислена съобразно
нормативните изисквания.
Не е спорно между страните, че за процесния имот е извършено неправомерно
присъединяване към електроснабдителната мрежа на оператора, което води до неотчитане на
потребена електрическа енергия. Не се спори, че извършената корекция в сметката за процесния
период съответства на методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, както и че начислената сума по
процесната фактура не е заплатена от Р. Й.. Ответникът не оспорва и притежаваната лицензия на
ищеца в качеството му на електроразпределително дружество и правото му да извършва
преизчисление на сметките на ползвателя на мрежата /клиента/ и да издава фактури за
преизчислените количества ел. енергия, нито приложението на Общите условия на "ЧЕЗ
Разпределение България" АД и на обществения доставчик "Електрохолд Продажби" АД.
Основният спорен момент в разглеждания казус се свежда до това дали между страните
съществува облигационна връзка, основана на сключен договор при общи условия, даваща
основание на ответното дружество да извършва корекция /преизчисляване/ на сметката на ищеца
за минал период.
Според легалното определение на § 27 г от ДР на ЗЕ, "Краен клиент" е клиент, който купува
ел. енергия за собствено ползване, а съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която
са присъединени, при публично известни общи условия. Заплащането на пренесената през
разпределителната мрежа ел. енергия се извършва по цени, утвърдени от КЕВР- чл. 30, ал. 1 от ЗЕ.
Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и
разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като договорни, сключени
при публично известени общи условия, и те възникват в случаите, в които клиентът се присъедини
към съответната електропреносната или електроразпределителна мрежа. От своя страна
съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на ПИКЕЕ, като нормативна
база за осъществяване на дейността по чл. 1 от ПИКЕЕ, в т. ч. на дейността за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Основание за прилагането на ПИКЕЕ, в т. ч. и на разпоредбите на
Раздел ІХ от същите, в случаите на съществуващи договорни отношения, дава и самата разпоредба
на § 1, т. 4 от ПИКЕЕ, според която ползвател е клиент и/или производител на ел. енергия по
смисъла на Закона за енергетиката, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и
преизчисляването на сметки, обвързват единствено ползвателите-клиенти. Единственото
изключение от този принцип е предвидено в разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ, според която
корекционната процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на
обект към електрическите мрежи.
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и електроразпределителното
предприятие възникват по силата на присъединяването на обект на клиента към разпределителната
мрежа, което се урежда от разпоредбите на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи /обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., изм. и доп., бр. 36 от
13.05.2016 г., в сила от 13.05.2016 г., изм., бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г., изм. и доп.,
бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от посочената Наредба № 6 присъединяването се
извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на изброяване на
правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването показва, че както самото
присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ. отношения по измерване
на количествата потребявана ел. енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между
клиента и обекта на присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване, и
правото на държане като наемател. Иначе казано клиенти на ел. енергия могат да бъдат правни
субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание.
5
Дори да се приеме, че клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 6, те могат да са само такива,
които ползват обекта за собствени нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното
право на ползване, и същевременно са сключили договор за използване на
електроразпределителната мрежа за този обект при публично известените общи условия директно
с ответното дружество. Сключването на такъв договор обаче не се презумира с установяване на
факта на ползване на обекта, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида /клиентски номер/ на ползвателя (арг. ТР № 2/17.05.2018 г.
по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
Доколкото нормативната уредба – чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, позволява корекционната
процедура да се приложи и по отношение на неправомерно присъединени към електрическите
мрежи обекти, то единственият извод, който може да се направи е, че в посочената хипотеза
отговорност за констатирана неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, следва да носят само лицата, ползващи се от неправомерно присъединените обекти на
правно основание собствениците, ползвателите или наемателите.
Следователно, както в случаите на възникнали в резултат на правомерно присъединяване
договорни отношения, така и в случаите на неправомерно присъединени обекти, преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, може да се извършва само за сметка на лица, разполагащи с
вещните права на собственост и на ползване, и с правото на държане като наемател.
Съществуването на вещни или облигационни права на ответника по отношение на процесния
имот и качеството му на потребител не е било установено нито в хода на проверката и
последвалата корекционна процедура, нито в хода на съдебното производство. Нпаротив от
представения към възражението по чл. 414 от ГПК, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 60, том I, рег. № 3699, дело № 50 от 02.10.2017 година е видно, че Р. Б. Й. се е
разпоредил с процесния недвижимия имот – къща /обекта на потребление/, както е отбелязано от
първоинстанционния съд. Това обстоятество по категоричен начин установява, че ответникът няма
качеството на потребител.
Предложението за корекция на сметка и издадената фактура от "ЧЕЗ Разпределение
България"АД са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална
доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство /чл.
180 от ГПК/, без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от
това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ има само в
хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти, а конкретният случай не
е такъв.
В отговора на исковата молба, а и в проведеното първо открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд ответникът е оспорил именно пасивната си материалноправна
легитимация, като твърди, че не е доказано качеството му на потребител, а в тежест на ищеца е
било да докаже съществуването на тези права. Имотният регистър е публичен, поради което за
ищцовото дружество е съществувала възможност да установи кой е собственикът на имота и има
ли учредено вещно право на ползване, но същото не е предприело съответните процесуални
действия и не е ангажирано становище по това оспорване. Още повече, че ответникът със своето
възражение по чл. 414 от ГПК е предоставил копие на нотариалния акт, с който същият се е
разпоредил в полза на трето лице.
В случая ответникът е оспорил пасивната си материалноправна легитимация още в отговора
на исковата молба, при което и с оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК ищецът е имал
възможност да поиска събирането и на други доказателства във връзка със собствеността върху
имота и възникването на облигационната връзка. Това процесуално право обаче не е упражнено и
е преклудирано с приключването на първото съдебно заседание по делото, при което твърденията
на ищеца за наличието на облигационна връзка, като основание за извършване на корекционната
процедура, са останали недоказани.
В заключение, липсата на доказателства за наличието на облигационна връзка между
6
страните по делото при правилно разпределена доказателствена тежест, прави искът
неоснователен, съответно препятства възможността тази сума да бъде претендирана от въззивното
дружество и обуславя нуждата същото да понесе негативните последици от своето бездействие.
Отхвърлянето на главния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
98а от ЗЕ предпоставя отхвърляне и на акцесорния такъв по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД, като
неоснователен.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърли предявените искове, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал.
3 ГПК. Същата, въз основа на списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие,
претендира такива в размер на 660,00 лева – платени по банков път, за което са представени
писмени доказателства.
В подадената молба с вх. № 1272/24.03.2023 г. от въззивника е направено възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от другата страна, което съдът счита за неоснователно.
Предявените искове са два, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. Минималният размер на възнаграждението по предявените два
иска, определен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /редакция към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие/, е общо 1112,13 лева, като заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемия е под този минимум, поради което не се налага неговото
намаляване. При това положение "Електроразпределителни мрежи Запад" АД следва да бъде
осъдено да заплати на Р. Й. направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция в претендирания размер от 660, 00 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/06.12.2022 г., постановено по гр. дело №
20223320100332/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
ОСЪЖДА "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, ЕИК130277958, със седалище и
адрес на управление: гр. София, да заплати на Р. Б. Й., ЕГН **********, сумата от 660,00 лв.
/шестстотин и шестдесет лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски
за адвокатска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7