Решение по дело №86/2020 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……/25.03.2020 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТЕДОРА МИЛЕВА

                                                                                        СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия Т.Милева к.адм.д. №86/2020 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба от ЕТ „ЛАНД-ДИЗАЙН – М.Д.“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. “Тулча” №11, ет.2, ап.4, представлявано от М.Д.Д., чрез Адвокатско дружество „Янков и съдружници“ гр. Добрич срещу Решение №156/18.12.2019 год. по нахд №276/2019 год. на БРС, с което е изменено Наказателно постановление №08-001211-247/12.07.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич в частта на наложената имуществена санкция.

В жалбата се твърди, че решението е  неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Не се оспорва, че с лицето Добрин Желев не е имало сключен трудов договор. Навеждат се обаче доводи, че след като е нямало сключен трудов договор, не е имало основание да се твърди, че следва да има подадено уведомление до компетентната НАП по чл.62, ал.3 от КТ, поради което и се релевират изводи, че не е налице хипотезата на чл.63, ал.2 от КТ. Твърди се, че поради това е налице несъответствие между фактическата обстановка и правната квалификация, което е съществено процесуално нарушение, допуснато от административния орган. Излагат се и съображения, че безспорно не е доказано, че лицето е упражнявало трудова дейност. Счита се, че следва да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Сочи се и че полето, находящо се в с. Безводица, подготвено за засаждане на лавандулови растения и на което е извършена проверката се стопанисва от друго дружество – „****“ ЕООД София, като в тази връзка са представени и писмени доказателства. Моли, се да се отмени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В с.з. процесуалният представител на касатора поддържа подадената жалба на изложените в нея твърдения.

           Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич чрез своя процесуален представител юриск. *** оспорва жалбата, като счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази насока. Моли да се потвърди решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че безспорно е доказано административното нарушение и не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Моли, да се потвърди решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е изменил наказателно постановление №08-001211-247/12.07.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на ЕТ „***– М.Д.“, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, е наложена “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като е намалил размера на санкцията на 1 500 лева, за това че е допуснало до работа на 21.02.2019 г. на поле с лавандулови насаждения, находящо се в землището на с. Безводица, общ. Балчик и стопанисвано от дружеството,  лицето *** преди да регистрира в НАП сключения с него трудов договор и съответно преди да връчи на лицето копие от уведомлението до НАП за регистрирането на договора, с което е нарушил чл. 63 ал.2, във връзка с ал.1  от Кодекса на труда.

Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че от всички писмени доказателства безспорно се установява, че  Желев е работил  на полето с лавандулови насаждения без трудов договор към момента на извършване на проверката. Същия е сключен на 21.02.2019 г., /явно след 10 часа, когато е била проверката/ а уведомлението до НАП за сключения трудов договор е подадено на същата дата в 10:56 часа.  Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Като краен извод е приел, че следва да измени наказателното постановление, като определи по-нисък размер на наложената санкция.

Настоящият състав изцяло споделя  изводите на БРС.

            Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено то ТД на НАП. От друга страна алинея 2 на същата норма, предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Най-сетне, съгласно чл.4, ал.3 от Наредба №5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ, работодателя е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление.

        В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от съответната ТД на НАП.

Безспорно в случая е установено, че в обекта е полагал труд работника ***. Безспорно е, че в момента на проверката същият е нямал сключен трудов договор и това е изрично посочено от него в представената му декларация. Същият е посочил, че е с определено работно време от 08.00 часа до 16.00 часа и работи като сеяч за дружеството „****“.

          В съставения АУАН, едноличния търговец в графата за обяснения и възражения, собственоръчно е посочил, че намерените работници са били обявени за назначаване същия ден и са им внесени осигуровките. Пред АО са представени сключения Трудов договор №289/21.02.2019 г. между ЕТ „***– М.Д.“ и ***, както и справка до НАП от която е видно, че е подадено уведомление за сключения трудов договор на 21.02.2019 г. в 10.56 часа. В законоустановения тридневен срок срещу акта не е подадено писмено възражение. В подадената пред въззивния съд жалбата се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

          Едва с касационната жалба се навежда ново твърдение, а именно, че не касаторът е обработвал лавандуловата нива, а друго дружество, като в тази връзка са представени и писмени доказателства. Безспорно от тях се установява, че „****“ ЕООД гр. София стопанисва и обработва нива с ЕКАТТЕ ****в землището на с. Безводица, общ. Балчик. Но с това по никакъв начин не се доказва, че това е нивата на която е извършена проверката /тъй като видно от събраните пред районния съд доказателства никъде няма посочен номер на имота/ от ДИТ Добрич. Отделно от това, по каква причина при съставянето на акта и в последствие при обжалване на наказателното постановление никъде не е оспорено, че лавандулата се е обработва от касатора. Напротив дори след проверката е сключен трудов договор с лицето ***. Ако това лице работеше за друга фирма, по каква причина има сключен трудов договор с едноличния търговец. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че представените пред него доказателства и наведените в тази връзка възражения са защитна теза на касатора, поради което и не следва да бъдат уважавани.

 При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния закон.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

 

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №156/18.12.2019 год. по НАХД №276/2019 год. на Районен съд, гр. Балчик.

ОСЪЖДА ЕТ „ЛАНД-ДИЗАЙН – М.Д.“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. “Тулча” №11, ет.2, ап.4, представлявано от М.Д.Д., ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, сумата от 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

                                                                                       2…………………….