Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6015 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на „Х.“ АД срещу Народно събрание на РБ и АПСК
(променено наименование на „Агенция за публичните предприятия и контрол – АППК)
за осъждането им да заплатят сумата от 13 429 022 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изменение на
ЗПСПК, а именно § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.),
позволяващо вписване на законна ипотека в полза на държавата и АПСК върху
недвижими имоти, частна собственост и пристъпване към принудително изпълнение
върху имущество, с което собственикът се лишавал от собствеността и ползването
на имотите, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане и 4 100 488.46 лева законна лихва за
забава за периода 16.05.2013 г. – 16.05.2016 г.
Ищецът
твърди, че бил собственик на два имота с идентификатори съответно 67800.42.77 и
67800.8.145, върху които АППК вписала две законни ипотеки в Агенция по
вписванията, гр. Бургас – на 01.10.2008 г. и на 14.02.2011 г. за задължения на
лице, което не е техен собственик.
Вследствие
проведено принудително изпълнение процесните имоти били продадени на публична
продан. Така извършените действия противоречали на международни договори,
ратифицирани, обнародвани и влезли в сила – чл. 1 от Допълнителния протокол 1
към КЗПЧООС, чл. 43, чл. 56 и чл. 58 от Договора за създаване на ЕО. § 8 от ПР
на ЗИД на ЗПСК давал незаконосъобразни права на държавата да посяга на
имущество на частноправни субекти без основание. Съществуването на правни
норми, предоставящи на държавата като акционер в ТД особени права, я поставяло
в привилегировано и неравностойно положение спрямо останалите акционери и това
представлявало нарушение на чл. 56 от Договора за създаване на ЕО.
С
измененията на ЗПСК Народното събрание въвело норми - § 11д и § 8 от ПР на ЗИД
на ЗПСК, позволяващи вписване на законни ипотеки, от които норми АППК се
възползвала. Поради неизпълнени задължения по приватизационни договори
Агенцията, съответно органите по чл. 4, ал. 4 от закона могли да предприемат
действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното
дружество и върху това на купувача. § 11г от ПР на ЗПСК предвиждал забрана
дружеството купувач да прехвърля придобитите по договора акции и дялове от
капитала на приватизираното дружество, ако не е изпълнило задълженията си,
визирани в горепосочената разпоредба. Такова прехвърляне можело да се извърши с
разрешение на АППК.
Нормите
на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК впоследствие били
отменени, което потвърждавало противоконституционността
на разпоредбите. Отделно от това, те противоречили и на забраната за
ограничението на свободното движение на капитали и плащания (чл. 63 от ДФЕС), а
допустимостта за подобно ограничение се допускала само в хипотезите на чл. 65
от ДФЕС.
Ответникът
Народно събрание счита, че не е легитимирано да отговаря, предвид мандатността
на органа и обстоятелството, че не 43-то НС, а 40-то НС приело сочените в
исковата молба разпоредби, от които за ищеца са произтекли вредите. Поради това
следвало да се ангажира отговорността на държавата, представлявана от министъра
на финансите.
По
същество оспорва, че приемането на разпоредбите представлява незаконно
действие. Според този ответник принципът на лоялно сътрудничество не
представлява правно основание, което да ангажира отговорността на държавата.
Нормите на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д от ДР на ЗПСК били приети през 2006
г., преди влизане на РБ в ЕС, а чл. 63 от ДФЕС имал директен ефект и това
изключвало твърдяното нарушение. НС създало правила, гарантиращи върховенството
на правото на ЕС. Въпросът за противоконституционността
на законови разпоредби бил от компетентност на КС и разглеждането му по исков
или административен ред било недопустимо. Липсвала и пряка причинно-следствена
връзка между законовите норми и претърпените вреди. Обезпечаването било
допуснато в обществен интерес и подчинено на целта да се удовлетвори държавата при
неизпълнение на приватизационен договор.
Ищецът
правил опит да черпи права от недобросъвестно поведение на свой акционер,
неизправна страна по приватизационния договор и да преодолее силата на
пресъдено нещо, създадена с влязло в сила съдебно решение относно
действителността на ипотеките.
Счита
исковете за недоказани, тъй като получените суми от публичната продан били в
пъти по-ниски от претендираните.
В
подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът АППК счита, че не е
налице нарушение на правото на ЕС (чл. 63 от ДФЕС), тъй като хипотезисът на нормата не бил изпълнен. Нормите на § 8 и §
11д от ДР на ЗПСК представлявали предприети от държавата мерки, целящи
предотвратяване на нарушения от съображения за обществен ред и сигурност.
Мерките били насочени към гарантиране на сигурност и стабилност, съответно равнопоставеност и съразмерност в гражданския оборот,
когато участник в него е държавата.
Ищецът
не бил възпрепятстван да упражнява правата си върху процесните имоти. В случая
държавата не била акционер, а се разпоредила с акциите си в полза на купувача „П.Т.“
АД чрез договора за приватизация.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право
включва установяване на наличието и вида на нарушението, в причинна връзка с
което се намират претърпените от ищеца вреди.
В чл. 4,
§ 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на държавите членки да вземат всички
общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.
Относно
възражението на НС на РБ за надлежната пасивна легитимация, съдът съобрази
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК определение № 12 от
13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 3/2010 г. на ВКС, III г. о., според което за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, причинени в процеса на
осъществяване на държавни властнически правомощия, държавата, представлявана от
министъра на финансите не отговаря самостоятелно, а чрез своите органи, с които
длъжностните лица, причинители на вредите, са в трудови или служебни
правоотношения. Тъй като се твърди вредите да произтичат от приемане на
законова норма, налице е пасивна процесуална легитимация за НС на РБ.
Безспорни
са по делото следните факти и обстоятелства:
С
решение № 8237/20.11.1991 г. по ф.д. № 7410/1991 г. по описа на Окръжен съд –
гр. Бургас е вписано ЕАД с държавно имущество под фирма „Х.-Т.-С“ с капитал 8 149 000 лева, разпределени в
8 149 акции от по 1 000 лева всяка.
Последвали
са увеличения и намаления на капитала на дружеството, надлежно вписани в
търговския регистър на ОС – гр. Бургас. С решение на НС от 19.12.1995 г. (обн.
ДВ, бр. 1/02.01.1996 г.) е приета Програма за приватизация чрез инвестиционни
бонове, като „Х.-Т.-С“ ЕАД е включено в списъка на търговските дружества за
приватизация чрез инвестиционни бонове.
На
05.07.2000 г. между министъра на икономиката, като орган по чл. 3, ал. 1, т. 1
от ЗППДОП (отм.) и „П.Т.“ ООД е сключен договор за продажба на 61 512 броя
поименни акции, представляващи 40% от капитала на „Х.“ АД, всяка от които е с
номинална стойност 1 000 лева, за сумата от 700 000 щатски долара, платими
на 9 равни годишни вноски, по 630 000 щатски долара и първоначална вноска
от 70 000 щатски долара, от които след приспадане на внесения депозит за
участие в преговорите от 40 000 щатски долара, се дължат 30 000
щатски долара.
Видно от
официално удостоверение от Централен депозитар от 05.03.2001 г., 61 512
акции от капитала на „Х.“ АД са записани на „П.Т.“ ООД.
На
01.10.2008 г., по искане на АППК за вписване на законна ипотека за обезпечаване
на вземания на държавата за сума на обща стойност 580 874.60 щатски
долара, произтичащи от неизпълнение на поети задължения по договор за
приватизационна продажба на 40% от капитала на „Х.“ АД, Агенция по вписванията,
Служба по вписванията при РС – гр. Бургас е вписала законни ипотеки върху
поземлени имоти, сред които поземлен имот с идентификатор 81178.8.145 с обща
площ от 63 194 кв.м., находящ се в гр. Черноморец, м. „Аклади
чеири“ и поземлен имот с идентификатор 67800.42.77 с
обща площ от 1 583 кв.м., находящ се в гр. Созопол, м. „Ликовуня“.
В
молбата си до Служба по вписвания АППК сочи, че искането се основава на § 8 от
ПР на ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр. 72/01.09.2006 г.) вр. § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК (в
сила то 22.07.2008 г.), според който ипотеката може да бъде само законна.
След падежиране на последващи погасителни вноски и поради
неизпълнение на задължението на купувача „П.Т.“ ООД за тяхното заплащане, на 09.02.2011
г. АППК е подала нова молба за вписване на законна ипотека върху същите имоти
на „Х.“ АД. Разпоредено е вписване на ипотеката.
АППК се
е снабдила с изпълнителни листа, издадени в периода 2005 г. – 2010 г. и е
предприела принудително изпълнение за събиране на вземанията си, за което е
образувано изп.д. № 20117080400309 по описа на ЧСИ, рег. № 708 на Камарата на
ЧСИ.
АППК е
поискала от съдебния изпълнител да възбрани и опише имоти, върху които
Агенцията е вписала законни ипотеки.
Не се
спори между страните в настоящото производство относно принадлежността на
правото на собственост върху процесните два имота на „Х.“ АД, нито че по
изпълнителното дело са проведени публични продани,
приключили с влезли в сила постановления за възлагане.
С
постановление за възлагане от 26.04.2011 г., в сила от 02.05.2011 г., поземлен
имот с идентификатор 67800.42.77 е възложен на С.Р.Р.за
сумата от 77 777 лева с ДДС, а с постановление за възлагане от 07.05.2012
г. поземлен имот с идентификатор 81178.8.145 е възложен на „К.И.ООД за сумата
от 1 700 003 лева.
В случая
противоправното действие, от което се твърди за ищцовото дружество да са
произтекли вреди, се изразява във вписване на законни ипотеки върху имоти, собственост на лице, което не е
длъжник и отнемане на тези имоти по реда на публичната продан, като до този
резултат се е стигнало поради прилагане на норми, които противоречат на чл. 63,
§ 1 от ДФЕС. Тази разпоредба забранява ограниченията върху свободното движение
на капитали между държавите членки.
Съгласно
§ 8, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр. 72/01.09.2006 г., изм. ДВ, бр.
65/2008 г., в сила от 22.07.2008 г.), за заварените
приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения,
изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно
органите по чл. 4, ал. 2, могат да предприемат необходимите действия за
учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по
чл. 25 и 35 от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; отм. ДВ, бр. 28 от 2002 г.) – върху
имуществото на приватизираното дружество.
В случая
всяка от законните ипотеки е била вписана по време на действието на тази
разпоредба. Според § 9 от ПР към ЗИД на ЗПСК (в сила от 22.07.2008 г.), разпоредбите
на § 11д от ДР на ЗПСК – за учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение
за изпълнение на задължения по приватизационен договор, се прилагат и за
сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на ЗИД
на ЗПСК собствеността не е прехвърлена.
Относно
противоправността на соченото деяние е налице трайна практика на ВКС, според
която е налице противоречие на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.) с чл. 63, § 1 ДФЕС
- решение № 147/27.01.2016 г. по т.д. № 3013/2013 г., ІІ т.о., решение №
37/30.06.2017 г. по т.д. № 2637/2014 г. по описа на ВКС, І т.о., определение №
429/06.08.2019 г. по т.д. № 2691/2018 г. на ВКС, І т.о., с което не е допуснато
касационно обжалване на решение № 216/13.07.2018 г. по т.д. № 59/2018 г. по
описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.
Неприложима
е националната норма (§ 8 ПР на ЗИД на ЗПСК) като противоречаща на общностното
право и това обосновава недействителност
на вписаните през 2008 г. и 2011 г. законни ипотеки върху имущество на „Х.“ АД.
АППК обаче е изпълнителен орган, който не разполага с правомощията да съобразява съответствието на национална правна норма с правото на ЕС, а при съмнения за наличие на противоречие – да откаже прилагането й. За разлика от националните съдилища, които дължат подобна преценка, изпълнителните органи действат в приложение на действащото национално законодателство, доколкото основната им функция е свързана с осъществяване на вътрешната и външна политика на държавата, в случая – упражняване на следприватизационен контрол по договори за приватизация (чл. 19, ал. 1 от ЗППДОП, ред. ДВ, бр. 105/2006 г., чл. 22б, ал. 3 от ЗППДОП, ДВ, бр. 97/2010 г.) и свързаните с това законово предвидени правомощия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки, лихви, обезщетения и др.За този ответник е съществувало задължение да изпълни задълженията си по ЗППДОП, включително да поиска учредяване на законна ипотека. Затова и отговорност не може да се търси от орган, чиито служители са действали при условията на обвързана компетентност и в приложение на законов нормативен акт.
Причината за учредяване на ипотеките е приет от Народното
събрание закон, част от националното право. Законодателната власт се
осъществява от Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 1 от КРБ и като
колективен орган то включва представители на политически партии, чиито
представители се избират в съответствие с процедурите, действащи по време и
място на тяхното провеждане. Процедурата по приемане на закона като нормативен
акт е конституционно установена (чл. 88 от КРБ) и гарантира, че той съответства
на народната воля. До прогласяване противоконституционността
на нормативния акт от КС, той е задължителен и всеки правен субект дължи да
съобрази поведението си с него.
В случая КС е бил сезиран от състав на ВКС с искане за обявяване
за противоконституционна разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР към ЗППДОП, обн. Дв,
бл. 72/2006 г. в частта, с която урежда възможност в случаите на заварени
приватизационни договори по чл. 25 от ЗППДОП (обн. ДВ, бл. 38/1992 г., отм. ДВ,
бр. 28/2002 г.), по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителния
съвет на АСПК да предприема необходимите действия за учредяване на законна
ипотека върху имуществото на приватизираното дружество.
С определение № 2/02.06.2015 г. по к.д. № 2/2015 г. е
отменено определение, с което искането на тричленния състав на ВКС е допуснато
до разглеждане по същество, поради отмяна на разпоредбата и искането –
отклонено.
След като нормата е отменена, без отношение към
настоящото производство е решението на КС по образуваното конституционно дело
за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ за действието на решението на
Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност
на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства.
Безспорно е, че причината за сочения вредоносен резултат – продажба на имоти на
ищеца е учредената законна ипотека по силата на норма, която е отменена, но
която е била действащо право към момента на прилагането й.
Обезщетение са дължи за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. За да се приеме, че вредата е пряка
следва да е налице директно въздействие върху правната сфера на увредения и че
увреденият не би претърпял вредите, ако не бе приета норма, овластяваща
държавен орган да учреди законна ипотика върху имот,
собствен на трето лице.
Настоящият
съдебен състав счита за прекъсната причинната връзка между учредяване на
ипотеките и лишаване на „Х.“ АД от собствеността върху процесните имоти (чиято
стойност се търси в настоящото производство като еквивалент на имущественото
благо). В резултат на проведените публични продани и
влезли в сила постановления за възлагане съдебният изпълнител по изп.д. №
20117080400309 е извършил въвод на купувачите „К.И.ООД и С.Р.Р.в придобитите от тях имоти. При извършване на въвода в имот с идентификатор 81178.8.145 е присъствал
представител на „Х.“ АД – адв. М. С., който не е направил
възражения за права на дружеството-недлъжник. В ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д.
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е допустим иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните
действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при
уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по
този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за
негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.
По образуваното изпълнително дело „Х.“ АД не е
реализирало предвидената в процесуалния закон защита и с това е допуснал
вредоносния резултат. Ищецът е могъл да предяви иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК,
за да предотврати започналото принудително изпълнение върху собствените му
имоти, в резултат на което е изгубил собствеността върху тях.
На следващо място, не е съществувала пречка „Х.“ АД да
участва в публичните продани и да заплати продажната
цена с цел да запази правото си на собственост върху процесните два имота.
Нелогично и в противовес със забраната за неоснователно обогатяване е пропускът
на ищеца да заплати сума на обща стойност 1 777 780 лева, а в настоящото
производство да се реалната им пазарна цена от 13 429 022 лева.
Нещо повече, размерът на задължението, за събиране на
което е образувано изпълнителното производство, е по-малък от сумата, за която
са продадени процесните имоти. Това предполага, че остатъкът от продажната
цена, след удовлетворяване на взискателя, се предава на собственика на
продадения имот.
По делото липсват данни за съдбата на средствата,
останали след погасяване на дълга, за който е образувано изп.д. № 20117080400309
и на таксите и разноските по изпълнителното дело.
След като са съществували правни механизми за
запазване на собствеността върху имотите от „Х.“ АД и с бездействието си
дружеството е пропуснало да се възползва от тях, не може да се приеме, че е
налице причинно-следствена връзка между действаща норма от националното право,
противоречаща на правото на ЕС и вредоносния резултат, изразяващ се както в
изгубване на собствеността, така и в пропуск да бъдат ползвани от титуляра на вещното право. По отношение на ползването
ищецът не доказа и факта, че е бил лишен от тяхното ползване от лице, което
носи отговорност за това. До въвода във владение на
купувачите „К.И.ООД
и С.Р.Р.поземлени имоти с идентификатори 67800.42.77
и 81178.8.145 са били ползвани от „Х.“ АД и именно от него са иззети, а след
това – от новите собственици. Не е налице причинна връзка между поведение на
служители на никой от ответниците и лишаването от ползване, за да се уважи тази
съдебно предявена претенция.
По
така изложените съображения исковете на „Х.“ АД подлежат на отхвърляне.
Разноски
се претендират от АППК и НС и същите се изразяват в юрисконсултски
възнаграждения. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на НС
възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 450 лева, а на
АППК – 350 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Х.“ АД, ЕИК ******срещу Народно събрание на Република България
и Агенция за публичните предприятия и контрол искове за осъждането им да
заплатят сумата от 13 429 022 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпяно принудително изпълнение по изп.д.
№ 20117080400309 по описа на ЧСИ, рег. № 708 на Камарата на ЧСИ върху поземлен
имот с идентификатор 81178.8.145 с обща площ от 63 194 кв.м., находящ се в
гр. Черноморец, м. „Аклади чеири“
и поземлен имот с идентификатор 67800.42.77 с обща площ от 1 583 кв.м.,
находящ се в гр. Созопол, м. „Ликовуня“, които са
били продадени на публична продан и сумата от 4 100 488.46 лева
законна лихва за забава за периода 16.05.2013 г. – 16.05.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, „Х.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Народно събрание на
Република България, с адрес гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2 сумата от 450
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, „Х.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Агенция за публичните
предприятия и контрол, с адрес гр. София, ул. „******сумата от 350 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: