Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                       мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 12381 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 163545 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 41670/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Н.Т.“ ЕООД срещу „Д.з.“ ЕАД иск с правно основание чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 772,12 лева – частичен иск от претенция в размер на 2 000 лева. Със същото решение ищецът „Н.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на ответника „Д.з.“ ЕАД сумата от 590 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Н.Т.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което се намира за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство са били доказани всички предпоставки за уважаване на исковата претенция, като неправилно СРС е приел, че механизмът на процесното ПТП е останал недоказал. Намира се, че описаният от ищеца в исковата молба механизъм на произшествието не обвързва съда, а той подлежи на установяване в процеса. Затова се счита, че от заключението на изготвената по делото САТЕ категорично се установява, че вредите по дясната част на л. а. „Ауди А6“ с рег. № *******са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Д.з.“ ЕАД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се отправя искане атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Намира се, че от доказателствата по делото не се установява настъпването на застрахователно събитие по твърдения в исковата молба начин, поради което законосъобразно районната съдебна инстанция е отхвърлила исковата претенция. Сочи се, че ищецът чрез свой представител е декларирал пред застрахователя обстоятелства, несъответстващи на действителните, поради което за ответното дружество е възникнало правото да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:  

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Н.Т.“ ЕООД срещу „Д.з.“ ЕАД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лева /впоследвие след допуснато от съда изменени на иска увеличена на сумата от 772,12 лева/ – предявена частично от сумата от 2 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към датата на застрахователното събитие, във връзка с причинени имуществени вреди на л. а. „Ауди А6“ с рег. № *******при настъпило на 30.12.2017 г. ПТП. В исковата молба се сочи, че на 30.12.2017 г., около 00:30 часа, в к. к. Пампорово, на пътя между хотел „Форест Нук“ и хотел „Свети Панталеймон“, водачът на МПС марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *******, поради движение с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост навлиза в насрещната лента на движение, в която в срещуположната посока се движи автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, и реализира ПТП с последното.

Твърди се, че между ответното дружество и собственика на л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, към момента на ПТП е бил налице валиден договор по застраховка „Каско“, като на 04.01.2018 г. упълномощено от собственика лице – С.Х., е заявил щета пред застрахователя, образувана под № 44012011800087/04.01.2018 г. Поддържа се, че след представяне на всички изискани от застрахователя документи и след извършен оглед на увредения автомобил, ответното дружество с писмо с изх. № 36/15.01.2018 г. отказало изплащането на застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Д.з.“ ЕАД, в който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Намира се, че застрахователят законосъобразно е отказал изплащането на застрахователно обезщетение с оглед предвиденото в т. 9.3.1 и т. 9.1.9 от Раздел I от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско“ на ответника. Навеждат се възражения срещу факта на настъпване на твърдяното ПТП, неговия механизъм, вида, обема и размера на вредите, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка с тях. Оспорва се и размерът на претендираното застрахователно обезщетение, доколко същият се счита за завишен и несъответстващ на действителната средна пазарна стойност на резервните автомобилни части и труд за поправяне на вредите.

С определение от 28.09.2018 г. по гр. д. № 41670/2018 г., изготвено по реда на чл. 140 от ГПК и неоспорено от страните, СРС е приел като безспорно между страните обстоятелството, че към 30.12.2017 г. за л. а. „Ауди А6“ с рег. № *******е била налице валидна застраховка „Каско“ при ответника.

От представената по делото застрахователна полица № 440117156002081 се установява, че на 27.09.2017 г.  между „Н.Т.“ ЕООД и „Д.з.“ ЕАД е сключен договор по автомобила застраховка „Каско“ за МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, за застрахователна сума от 8 000 лева и срок за валидност от 17:17 часа на 27.09.2017 г. до 23:59 часа на 26.09.2018 г.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП № 85668/29.12.2017 г., съставен между водачите на л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, и л. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******, в който е посочено, че на 29.12.2017 г. около 23:30 часа между к.к. „Пампорово“ и гр. Смолян е настъпило ПТП между л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, и л. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******, като л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, при завиване надясно навлиза в лентата за насрещно движение, по която се е движел л. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******, завиващ наляво.

По делото е представено уведомление за щета № 44012077800087 от 04.01.2018 г. по полица № 440117156002081 Каско +, подадено от С.Х., в което в графа данни за събитието е посочено, че на 29.12.2017 г. по пътя от к.к. „Пампорово“ към гр. Смолян на десен завой автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******е поднесъл и се е ударил в насрещно движещото се МПС „Дачия“, с рег. № *******, като след удара в последното л. а. „Ауди А6“ се отклонил в дясно и се спрял в стена. Представени са и опис заключение по щета № 44012077800087/04.01.2018 г., както и писмо с изх. № 36/15.01.2018 г. от „Д.з.“ ЕАД до „Н.Т.“ ЕООД, с което ответното дружество уведомява последното, че след преглед на документите по щетите, изготвен опис и направен снимков материал се установява, че съгласно Раздел I т. 9 от ОУ изключеният т. 9.3.1, констатираните увреждания по увредените детайли на двата автомобила не кореспондират с описаните обстоятелства, при които е възникнало декларираното събитие, поради което „Д.з.“ ЕАД отказва изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 44012077800087. 

Пред СРС в допуснато и изслушано заключение по изготвена по делото съдебно автотехническа експертиза, което е прието без възражения от страните. В последното е посочено, че отразените в протокола за ПТП и описани в уведомление за щета причини, при които е настъпило произшествието, са следните: на 29.12.2017 г. около 23:30 часа л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, се движи по път от к.к. „Пампорово“ към гр. Смолян, където при десен завой автомобилът поднася на пътното платно, навлиза в лентата за насрещно движение и водачът реализира ПТП с насрещно движещия се л. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******, като в следствие на удара л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, се отклонява в дясно и спира в стена. Експертът заявява, че уврежданията по дясната част на л. а. „Ауди А6“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.12.2017 г. произшествие и могат да бъдат получени при удар в твърд предмет - стена, а уврежданията в лявата част на л. а. „Ауди А6“, констатирани от експертите на ответното дружество, не се намират в еквивалентност на уврежданията на л. а. „Дачия Логан“, отразени в снимковия материал, приложен по делото, както и не се намират в еквивалентност на деформациите, получени по задната лява част на л. а. „Дачия Логан“. Уточнено е, че стойността, необходима за възстановява на л. а. „Ауди А6“ и за възстановяване на уврежданията по последния, получени по механизма на инцидента, изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП, е 772,12 лева, а действителната стойност на л. а. „Ауди А6“, определена по средна пазарна цена към датата на ПТП е 7 464 лева.

Пред районната съдебна инстанция е извършен разпит по делегация на свидетеля С.Х.. Последният заявява, че работи в Пампорово, в хотел „Гранд Манастира“, като на 29.12.2017 г. вечерта, около 23:00 часа, е управлявал л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, и се е прибирал към гр. Смолян. Посочва, че движейки се надолу посока Пампорово – Смолян на 7км от КПП след св. Панталеймон срещу него се е движела таксиметрова кола марка „Дачия Логан“, като при завой на двете коли /л. а. „Ауди А6“ е завивал надясно, а л. а. „Дачия Логан“ – наляво/, таксиметровата кола е навлезнала в лентата за движение на автомобила на свидетеля, като за да избегне ударът св. Х.навил волана на управлявания от него автомобил надясно, като автомобилът продължил по траекторията си без да завива и се ударил с предната си лява част на бронята в задната лява врата на таксито и от там се ударил в ляво в бордюра с лявата гума и бронята се ударила в циментово колче, след което инерционните сили го изблъскали в дясно на стената и там се ударил с предната дясна част на бронята с предната дясна джанта. Свидетелят обяснява, че не се е движел бързо, пътят не е бил почистен, имало 7-8 см. киша и е валяло мокър сняг, не е имало заледяване, като заради пътя е станал инцидентът. Заявява, че с таксиметровия шофьор са се разбрали да слезнат до Смолян и да викнат КАТ, не са запазили местопроизшествието. Уврежданията по автомобила на свидетеля са били преден ляв халогенен фар, ляв калник, десен калник, десен калник, спукана долна част на предна броня, изкривена лява предна джанта със спукана предна лява гума, ляв горен и долен носач – преден, и десен долен носач. Св. Х.посочва, че като слезнали с другия водач в Смолян се свързали с КАТ по тел. 112, от където им дали номер за протокола, при тях дошли катаджии и им взели проби за алкохол с дрегер, като пробата на свидетеля Х.била отрицателна. Заявява, че около една седмица след инцидента с таксиметровия шофьор в офис на ответното дружество в гр. Смолят двамата съставили двустранния протокол, като в офиса ги посъветвали как да го напишат. Тъй като свидетелят имал пълно каско за автомобила, а водачът на  л. а. „Дачия Логан“ не е имал пълно каско, само по тази причина С.Х. се съгласил неговото име да бъде записано в графата за виновен водач. Свидетелят намира, че причината за инцидента е пътната обстановка, тъй като само при леко натискане на спирачката колата е станала неуправляема.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд достига до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на атакуваното решение СГС намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. За основателността на иска с правно основание  чл. 405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между това събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца вземане факти.

В процесния случай не се спори, а и приетите по делото доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП, между страните е съществувало правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******. Съгласно раздел II Каско, чл. 2.1.3.1 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +“ на „Д.з.“ ЕАД, застрахователят покрива риска пътнотранспортно произшествие – пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинено при сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно ЗДвП.

Между страните не се спори също така, че във връзка с настъпило ПТП при ответното дружество е било заведена щета № 44012077800087 от 04.01.2018 г., по която последното е отказало изплащането на застрахователно обезщетение поради установено несъответствие между декларирани при завеждането на щетата и установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие.

Основният според между страните въпрос по делото е свързан с механизма на реализиране на процесното ПТП, респ. за наличието на причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и това произшествие и съответно налице е основание за застрахователя да откаже изплащането на претендираното от застрахования застрахователно обезщетение.

Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото /така по чл. 211 от КЗ (отм.); в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ/.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не се установява нито една от предвидените в чл. 408 от КЗ предпоставки, даващи правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, включително не се установяват сочените от ответното дружество основания за отказ, предвидени в т. 9.3.1 и т. 9.1.9 от ОУ, а именно когато щетите са настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документ с невярно съдържание, както и когато във връзка с настъпване на застрахователното събитие, както и при предявяване на застрахователната претенция, застрахованият лично или чрез свой представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните органи обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите и др., несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които представи неистински документи или документи с невярно съдържание.

СГС намира, че механизмът на процесното ПТП се установява по един несъмнен начин от събраните по делото доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП № 85668/29.12.2017 г., показанията на свидетеля С.Х., както и от изслушаното пред СРС заключение по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, а именно на 29.12.2017 г. около 23:30 часа л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, се движи по път от к.к. „Пампорово“ към гр. Смолян, където при десен завой автомобилът поднася на пътното платно и водачът реализира ПТП с насрещно движещия се л. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******, като в следствие на удара л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, се отклонява в дясно и спира в стена. Следва да бъде посочено, че така установеният от съда механизъм на произшествието напълно съответства на събрания по делото доказателствен материал, като единствените несъответствия, които се съдържат в последния, са свързани с вината за настъпване на инцидента. Така в съставения двустранен констативен протокол е посочено, че вина за произшествието има водачът на л. а. „Ауди А6“, с рег. № *******, който при завиване надясно навлиза в лентата за насрещно движение, по която се е движел л. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******, завиващ наляво. Същевременно обаче, при разпита си св. С.Х. заявява, че в действителност водачът на л. а. „Дачия Логан“ е излезнал извън своята лента на движение и е навлязъл в тази на свидетеля, вследствие на което последният задействал спирачната уредба и навил волана на управлявани от него автомобил надясно, но поради влошените метрологични условия колата продължила по траекторията си без да завива /поднесла/ и между двете МПС настъпил удар. Въпреки това  обаче, така установеното несъответствие не съставлява основание за застрахователя да откаже изплащането на претендираното пред него застрахователно обезщетение, тъй като обстоятелството кой от водачите, участващи в инцидента, е виновен за неговото настъпване, е иррелевантно по отношение отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“. По тази причина са и без значение изложените от ищеца в исковата му молба фактически твърдения относно вината за настъпване на процесното събитие, както и възраженията на Д.з.“ ЕАД, свързани с това обстоятелство.

Противно на възприетото от районната съдебна инстанция, а и на поддържаното от ответника, не е налице основание за отхвърляне на исковата претенция само с оглед обстоятелството, че в исковата молба е заявено, че процесното ПТП е настъпило на  30.12.2017 г., около 00:30 часа, в к. к. Пампорово, на пътя между хотел „Форест Нук“ и хотел „Свети Панталеймон“. С оглед установения в настоящото производство и изрично посочен по-горе механизъм на произшествието е очевидно, че между последния и заявения такъв от жалбоподателя в исковата му молба е налице несъответствие от около час, който естествено е довел и до промяна датата на събитието, предвид че същото се е реализирали малко преди полунощ. Това обаче само по себе си по никакъв начин не може да доведе до пълно дискредитиране твърдения на ищеца и отхвърляне на исковата му претенция, доколко заявените в исковата молба време и място на инцидента - 30.12.2017 г., около 00:30 часа, в к. к. Пампорово, на пътя между хотел „Форест Нук“ и хотел „Свети Панталеймон“, и установените от съда - 29.12.2017 г. около 23:30 часа по път от к.к. „Пампорово“ към гр. Смолян, очевидно се отнасят до едно и също застрахователно събитие, настъпило в определен момент от денонощието и на съответно място без наличието на съществени несъответствия, поради което и констатираните противоречия не са такива, които да могат да затруднят ответника при организирането на защитата му по иска.

Липсва основание и за отхвърляне на исковата претенция по изложените от ответното дружество доводи, че ищецът чрез свой представител е декларирал пред застрахователя обстоятелства, несъответстващи на действителните, поради което за „Д.з.“ ЕАД е възникнало правото да откаже изплащането на застрахователно обезщетение с оглед предвиденото в т. 9.3.1 и т. 9.1.9 от Раздел I от Общите условия. В представеното по делото уведомление за щета № 44012077800087 от 04.01.2018 г. по полица № 440117156002081 Каско +, С.Х. изрично е посочил в графа данни за събитието, че на 29.12.2017 г. по пътя от к.к. „Пампорово“ към гр. Смолян на десен завой автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******е поднесъл и се е ударил в насрещно движещото се МПС „Дачия“, с рег. № *******, като след удара в последното л. а. „Ауди А6“ се отклонил в дясно и се спрял в стена. Или, така декларираните от С.Х. обстоятелства напълно съответстват на установения по настоящото дело механизъм на произшествието с оглед събрания доказателствен материал. Съответно не се установяват сочените от ответника основания за отказ от плащане на застрахователното обезщетение, а именно когато щетите са настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документ с невярно съдържание, както и когато във връзка с настъпване на застрахователното събитие, както и при предявяване на застрахователната претенция, застрахованият лично или чрез свой представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните органи обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите и др., несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които представи неистински документи или документи с невярно съдържание.

От експертното заключение по САТЕ се установява, че уврежданията по дясната част на л. а. „Ауди А6“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.12.2017 г. произшествие и могат да бъдат получени при удар в твърд предмет - стена, а уврежданията в лявата част на л. а. „Ауди А6“, констатирани от експертите на ответното дружество, не се намират в еквивалентност на уврежданията на л. а. „Дачия Логан“, отразени в снимковия материал, приложен по делото, както и не се намират в еквивалентност на деформациите, получени по задната лява част на л. а. „Дачия Логан“. Вещото лице по САТЕ е посочило, че стойността, необходима за възстановява на л. а. „Ауди А6“ и за възстановяване на уврежданията по последния, получени по механизма на инцидента, изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП, е 772,12 лева, поради което искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

С влязло в сила като необжалвано определение от 06.12.2018 г. Софийски районен съд е върнал исковата молба в частта, в която ищецът е претендирал мораторна лихва за забава върху претенцията за главница, затова искът за лихва е извън предмета на въззивната проверка.

Така, поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само ищецът /въззивник/. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Н.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Д.з.“ ЕАД сумата от 590 лева – разноски по делото. Ищецът своевременно е претендирал пред СРС присъждането на сторените от него разноски в общ размер на сумата от 860 лева, от която 180 лева – депозит за експертиза, 50 лева – държавна такса, 30 лева – депозит за свидетел и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства за реалното извършване на така посочените разноски. Ответникът своевременно е релевирал пред СРС възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав, съобразявайки фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия намира за основателно, поради което намалява същото на сумата от 300 лева, съответстваща на минимума, предвиден в Наредба №1/2004 г., съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 1 към момента на сключване на договора за правна и защита и съдействие. Или, „Д.з.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на „Н.Т.“ ЕООД сумата от 560 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Пред настоящата съдебна инстанция на въззивника се следват претендираните от него и сторени разноски в общ размер на сумата от 325 лева, от която 25 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

                                   

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  решение № 163545 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 41670/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Н.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 772,12 лева - частичен иск от претенция в размер на 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка Каско съгласно застрахователна полица № 440117156002081/27.09.2017 г.  за събитие, настъпило на 29.12.2017 г. около 23:30 часа по път от к.к. „Пампорово“ към гр. Смолян, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 560 лева – съдебни разноски пред СРС, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 325 лева - съдебни разноски пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.