Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1662 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и акцесорен иск за
лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, гр. София, ЕИК *********, чрез
пълномощника, ю.к., срещу И.М.И., ЕГН **********,*** за установяване задължения
по изплатено застрахователно обезщетение.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
22.12.2017 год. в гр. Лом с автомобил със сключена застраховка ГО при него е
реализирано ПТП по вина на ответника, който е управлявал и след употреба на
алкохол.
За настъпилото ПТП е бил
съставен Протокол на РПУ – Лом.
Ищецът е изплатил щетата,
причинена на другото МПС, след което отправил регресна покана. Тъй като плащане
не последвало, подал заявление по чл. 410 ГПК пред СРС. Издадената заповед по
чл. 410 ГПК била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът дал указания
за предявяване на иск.
Моли да бъде признато от съда
за установено вземането на ищеца срещу ответника, по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 60783/2018 год. на СРС, за сумата от 4077,18 лв. –
главница, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и по настоящото производство, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора, озаглавен «Молба»
ответникът по същество признава иска, твърди, че с ищеца са постигнали
извънсъдебно споразумение за изплащане на задължението на вноски, като в
изпълнение на това споразумение вече е изплатил част от сумата.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В
писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК предвид заявеното изрично
признание на иска от страна на ответника.
Не се представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът И.М. Маринов не се явява. С писмена молба поддържа заявеното с
отговора си признание на иска, като твърди, че с ищеца са постигнали извънсъдебно
споразумение за доброволно решаване на спора, като в изпълнение на това
споразумение вече е започнал да погасява задължението си. В подкрепа на
последното твърдение представя две вносни бележки без дата, за извършени в хода
на делото (видно от посоченото основание за превода) плащания в общ размер на
360 лв.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като
доказателство ч.гр.д. № 60483/2018 г., по описа на РС – София.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от
ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за
признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след
проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът е направил признание на иска
по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда
възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска,
както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е
достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.
3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното
признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата
страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва
да съобрази извършеното от
ответника частично плащане в размер на
360 лв., като искът се уважи в размер на 3717,18 лв., над който за разликата от
360 лв. до претендираните 4077,18 лв. – да се отхвърли като погасен поради
плащане в хода на делото.
Тъй като признанието на исковете и частичното плащане
са направенои след депозиране на искането
по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва след
насрочването на делото в открито съдебно заседане, следва да се приеме, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
по водене на делото – в заповедното и в исковото производство, които се
претендират изрично без да
се представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установяват разноски на
ищеца в общ
размер на 363,19 лв., от които 131,54
лв. за заповедното производство и 231,65
лв. за исковото производство.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, гр. София, ЕИК *********, СУМАТА от 3717,18 лв. (три хиляди седемстотин и седемнадесет лв., 18 ст.), представляваща регресно вземане за платено по
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП, настъпило на 22.12.2017 год. в гр. Лом,
ведно със законната лихва върху главницата от
подаване заявлението по чл. 410 ГПК (12.09.2018 год.) до окончателното
изплащане на дължимите сумиза които суми в полза на ищеца е издадена Заповед от 16.10.2018
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60483/2018
г., по описа на РС – София,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 360 лв. до претендираните 4077,18 лв. – като погасен чрез извършено плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, гр. София, ЕИК ********* направните във връзка с делото разноски за
тази инстанция в общ размер на 363,19
лв., от които 131,54 лв. за заповедното производство и 231,65 лв. за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: