Решение по дело №16986/2018 на Софийски градски съд

                                  Р Е Ш Е Н И Е

                        

                    гр. София, 16.11.2020 г

 

                В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:              

                                         Председател: Р. Димитров

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16986 по описа  за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ЗЗД от Е.П.Й.-С. , ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С.А.- САК срещу С.В. АД за сумата от 51 000 лева, от които 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и 1 000 лева обезщетение за имуществени вреди свързани с набавяне на документи и лечение на ищцата.

Претендира и законната лихва за забава върху тези суми от деня на причиняването на вредата - 19.10.2018г. до деня на завеждане на иска – 19.12.2018 г. в размер на 480.00 лева на основание чл. 86, ал.1, ЗЗД, както и  законната лихва върху обезщетението от деня на завеждането на иска – 19.12.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че на 19.10.2018г. е получила съобщение от Софийски районен съд по гр.д. №49062/2018г., 36-ти състав на адрес: гр. София, ул. „*******, където ищцата твърди, че живее. В съобщението е имало уведомление по чл. 47 ГПК, както и Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410, ГПК от 07.09.2018г., постановена по гр.д. №49062/2018г. по описа на СРС, 36-ти състав, с която длъжникът Е.П.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.в. АД сумата от 5 080.34 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода 29.03.2012г. до 27.06.2018г., заедно със законната лихва от 25.07.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1 448.19 лева за периода от 29.04.2012г. до 27.06.2018г. и 180.57 лева разноски по делото ( 130.57 лева държавна такса и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт).

След видяното и прочетено съобщение ищцата е изпадала в шок, получила е силно главоболие, сърцетупкане и замайване, като е политнала на една страна. Твърди, че поради небрежност служителят на Софийска вода е предоставил невярна информация относно клиентски номер ********** за неизплатени суми за потребена вода за посочения период в разрез с разпоредбите на чл. 23 и сл. ЗЗЛД и Регламент(ЕС) 2016/679, което съставлява противоправно поведение, като то е  довело до издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение. В следствие на това ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, имала е повишено кръвно налягане, висок пулс, силно безпокойство и напрежение, депресия, влошени отношения със съпруга си, както и риск от рецидив на онкологично заболяване. Също така и имуществени вреди, които се изразяват в направените разходи за снабдяване с документи, че имотът, за който има неизплатени парични задължения за потребена вода от С.в. АД не е неин.

Моли съда да осъди С.в. АД да й заплати сумата от 51 000 лева обезщетение, от които 50 000 лева за неимуществени вреди и 1 000 лева за имуществени вреди от претърпяното непозволено увреждане, както и законната лихва в размер на 1 480 лева за посочения период, заедно с това и законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Претендира разноските по делото.

Ответникът С.В. АД в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Счита го за неоснователен и недоказан,тъй като ищцата не е посочила доказателства за претендираните от нея имуществени вреди.

Оспорва, че е налице причнно-следствена връзка между твърдяното от ищцата противоправно поведение и описания от нея вредоносен резултат, както и твърдените настъпили неблагоприятни последици. На следващо място оспорва иска и по размер. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК от 7.09.2018г., постановена по гр.д.№49062/2018г. по описа на СРС, 36-ти състав, се установява ,че лицето  Е.П.Й. *** с ЕГН ********** е осъдена да заплати на С.в. АД сумата от 5 080.34 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода 29.03.2012г. до 27.06.2018г., заедно със законната лихва от 25.07.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1 448.19 лева за периода от 29.04.2012г. до 27.06.2018г. и 180.57 лева разноски по делото.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена от ищцата на 23.10.2018 г. на постоянния й адрес гр.София, ул.*******/съобщение на 82 от делото/ и още на същата дата Е.П.Й.-С. е подала възражение срещу нея по чл.414 ГПК/л.10/.

На същата дата е подадено и възражение пред С.в. АД/л.11/,като на 06.11.2018 год. дружеството е изпратило писмо до ищцата,с което се признава погрешното й посочване като длъжник и се поема ангажимент в кратък срок да се направят постъпки за прекратяване на делото.

С определение от 12.11.2018 год. по гр.д.№49062/2018г. по описа на СРС, 36-ти състав производството по делото е било прекратено по молба на заявителя С.в. АД от 07.11.2018 год.

По-късно ищцата е констатирала,че адреса на длъжника, който е посочен в Заповедта за изпълнение- гр. София, ул. *******ап.**, не е нейния,а също така има и разлика в имената й и тези посочения длъжник в Заповедта за незабавно изпълнение, като в нея е с посочен за длъжник: Е.П.Й., а не ищцата Е.П.Й.-С.. Единствено съвпадение е имало при ЕГН **********.

Въз основа на приетото по делото заключение от СМЕ, което съдът счита за обективно и професионално, се констатира, че при силен емоционален стрес е възможно да настъпи повишаване на кръвното налягане, сърдечен пулс. Относно рискът от рецидив на онкологичното заболяване е установено, че силното напрежение не е сред рисковите фактори за рецидив, като няма данни за рецидив. По отношение на лекарствата, които приема ищцата е установено, че приема такива за подобряване на сърдечната дейност, понижаване на кръвното налягане и понижаване на липидното ниво на серума.

От показанията на св. М.Б./призовкар/ при вида на заповедта за незабавно изпълнение ищцата е получила силно главоболие и сърцебиене, както и замайване, като е политнала на една страна и почти припаднала.Била шокирана от това,че дължи някому пари.

Свидетелят П.Г.-Л.установява,че ищцата била разстроена като получила документите,че е длъжник на Софийска вода,но и двете видели,че е посочен друг адрес и веднага подали жалба в дружеството,като веднага се установило,че става въпрос за грешка,тъй като имало още 5-6 човека с имената на ищцата.Ходили после и на адреса на ул.“Гургулят“ и се убедили,че става въпрос за задължения на друга Е.П..

Представена е и медицинска документация- медицинско направление № 87/23.10.2018 г. на Е.П. Й.-С., ЕР на ТЕЛК от Ева МБАЛ-София № 1184 от зае. № 062 от 01.04.2010 г., епикриза към И.З. № 2747 от Клиника по гръдна хирургия на СБАЛО-ЕАД, рецептурна книжка и няколко рецепти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да е налице деликтна отговорност и право на обезщетение по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД трябва да са докажат следните предпоставки: 1) Противоправно деяние, което може да бъде действие или бездействие 2) Реално настъпила  и претърпяна вреда 3) Причинна връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат и 4) Вина на делинквента, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира до доказване на противното.

Ответникът С.в. АД по смисъла на чл.4,т.7 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. е администратор на лични данни, а служителят на Софийска вода е обработващ личните данни по смисъла на същия Регламент. Съгласно чл. 5, т.1, б. „а“ от Регламента те трябва да обработват личните данни добросъвестно. Служителят на С.в. АД не е положил дължимата грижа, проявил е небрежност, да установи несъответствието между личните данни на ищеца и притежателя на клиентската партида към момента на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство по чл.410 ГПК, като по този начин е извършил противоправно деяние .

За С.в. АД възниква отговорността по чл.49, ЗЗД, която е гаранционно-обезпечителна, тъй като са възложители на работата и отговорят за непозволено увреждане на трети лица при или по повод изпълнение на тази работа от техни служители.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на служител на С.в. АД, като не е положил дължимата грижа при обработването на личните данни на ищцата и е причината за настъпилия вредоносен резултат за ищцата-получен психически шок и притеснения.

Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно разпоредбата на чл.45,ал.2 ЗЗД, а противното не беше доказано от него.

При това положение е основателен.

По отношение на неговия размер:

Съгласно разпоредбата на чл.52, ЗЗД съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съдът, приема на базата на установеното по делото, че на практика ищцата е изпитала силен шок при вестта за дължими на ответника суми,който шок обаче е продължил за кратко време и не е довел до значителни и трайни здравословни последици.В рамките на няколко дни е станало ясно,че става въпрос за грешка,което окончателно би следвало да успокои ищцата от каквито и да е притеснения.

Според съда с оглед вида,характера и времетраенето на причинените вреди ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 1000 лв.,в който размер претенцията за неимуществените вреди следва да се уважи ведно с законната лихва, считано от деня следващ подаването на исковата молба-20.12.2018г. до окончателното изплащане на горната сума,а над него-да се отхвърли като неоснователен.

От представените по делото доказателства не се установи да са настъпили имуществени вреди от неправомерното деяние на С.в. АД. От доказателствата по делото е видно,че последната е депозирала своевременно възражение срещу издадената заповед и това е било достатъчно за преустановяване на действия срещу нея за заплащане на недължимо начислените суми.

Претенцията с правно основание чл. 86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане- 19.10.2018г. до депозирането на исковата молба-19.12.2018г. е основателна до размер на 8.87 лева, като над него е неоснователна и се отхвърля.

С оглед на изхода на делото ответникът трябва да заплати на ищцата разноски в размер на 4.80 лева за адвокатско възнаграждение,а по сметка на СГС държавна такса от 40 лв.

Ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

Воден от изложеното съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.В. АД *** сграда 2А ЕИК********да заплати на Е.П.Й.-С., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С.А.- САК, със съдебен адрес:*** ********на основание чл. 49 във вр. чл. 45, ЗЗД сумата от 1000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически шок от погрешно съобщение за дължими парични суми направено  на 19.10.2018 г. ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2018г. до окончателното й изплащане и с разноски по делото в размер на 4.80 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до 50 000 лева и за имуществени вреди от 1000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.В. АД *** сграда 2А ЕИК********да заплати на Е.П.Й.-С., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С.А.- САК, със съдебен адрес:*** ********на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху главницата от 1000 лв. от 19.10.2018г. до 19.12.2018 г. в размер на 8.87 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, като неоснователен. 

ОСЪЖДА С.В. АД ЕИК********да заплати по сметка на СГС държавна такса от 40 лв.

ОСЪЖДА Е.П.Й.-С., ЕГН ********** да заплати на С.В. АД *** ЕИК********юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: