РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600030 по описа за 2022 година
Производство по чл.Глава 21 НПК.
С присъда № 47 от 22.06.2020г., постановена по НОХД №1318/2018г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив подсъдимия Н. Д. Х. е бил признат за
виновен в това, че през периода 01.11.2011г. - 13.07.2012г. в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, за осем данъчни периода, като
лице, което фактически управлява „М.“ЕООД, е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 540 517.99 лв. за
“М.” ЕООД, Булстат **, представляващи дължим данък върху добавената
стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал
документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките
на “М.” ЕООД, съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1, ал.3 от
ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право
на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в декларации, съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС, и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 т.6 и
т.7 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок
от четири години и шест месеца, както и конфискация на ¼ идеална част от
имуществото му. На основание чл.23 ал.3 от НК наложеното на подс. Н. Д. Х.
наказание конфискация е било присъединено към наказанието лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца.
1
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ и „в“ от ЗИНЗС е бил определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, а на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК на подсъдимия Н.Х. е
било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложеното с
настоящата присъда четири години и шест месеца лишаване от свобода и
наложеното по НОХД № 758/2017г. по описа на РС- Пловдив в размер на
девет месеца лишаване от свобода, а именно четири години и шест месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.25 ал.4 от НК да изтърпи при
първоначален строг режим. Съгласно чл.59 ал.2 вр.ал.1 т.1 НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието, а на основание чл.68 ал.1 НК е било
постановено подс. Н.Х. да изтърпи изцяло и отделно и наказанието,
определено по НОХД № 209/2011г. по описа на РС- Мездра за срок от шест
месеца при първоначален строг режим.
Също така подс. Н.Х. е бил осъден да заплати на гражданския ищец
Държавата чрез министъра на финансите сумата от 540 517,99 лв.,
представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255 ал.3 от НК,
ведно със законната лихва считано от 13.07.2012г. до окончателното й
изплащане.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпил протест от Окръжна
прокуратура – Пловдив с искане за увеличаване размера на наложеното на
подс.Х. наказание като са изложени съображения за явната му
несправедливост като занижено.
Присъдата е била обжалвана като необоснована, незаконосъобразна и
постановена при съществено нарушаване на процесуалните правила от подс.
Н.Х. чрез защитника му адв. Н.Д., поради което се иска отмяната й и
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено
данъчно престъпление. Подробни съображения в тази насока са изложени в
допълнението към въззивната жалба.
Прокурорът предлага присъдата да се потвърди като правилна и
законосъобразна, а евентуално ако съдът намери, че е постановена при
съществени процесуални нарушения да я отмени и върне делото за ново
разглеждане.
Процесуалният представител на гражданския ищец- министъра на
финансите- също счита, че присъдата е правилна и основателно е бил уважен
гражданския иск.
Пловдивският апелативен съд като обсъди доводите на страните при
цялостната проверка на присъдата, установи следното:
Налице е основанието на чл.335 ал.2 вр.348 ал.3 т.2 предл.първо НПК за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на Пловдивския окръжен съд. Първият съд в мотивите е възприел изцяло
описаната в обвинителния акт фактология, разграничил е три групи
свидетели, които я подкрепят и от правна страна приел, че подс. Н.Х. е
извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.255 ал.3 от
НК. Защитата на подс. Х. е предявила множество и конкретни възражения по
2
обосноваността и доказаността на обвинителната теза, включително за
действителността на инкриминираните доставки от съконтрагентите на „М.“
ЕООД и умисъла на подсъдимия за избягване установяването и плащането на
данъчни задължения, които доводи е следвало да бъдат надлежно обсъдени и
да получат надлежен и доказателствено обезпечен отговор в мотивните
съображения на съда, за да може въззивната инстанция да проконтролира
правилността на взетото решение за осъждане на подсъдимия. Едно от
твърденията на защитата, свързано и със съставомерността на деянието, е
данъчната администрация да откаже приспадане на данъчен кредит на чисто
формално основание, а не поради недействителност на сделките- заради липса
на пълна документация, невъзможност да се открие доставчика при насрещна
проверка, липса на документ за извършено плащане, нередовно водене на
счетоводството и задължителните регистри по ЗДДС от страна на доставчика
и т.н., за които констатации е въведена обратна доказателствена сила, т.е.
дружествата трябва да доказват, че действително са извършили сделките. В
тази връзка следва да се има предвид, че ревизионният акт по силата на чл.127
ал.1 от НПК въпреки да е уреден като писмено доказателствено средство, за
да се приеме за несъмнено установена обвинителната теза за нереалност на
получените от „М.“ ЕООД доставки, е необходимо да се съберат и
анализират и други доказателства извън ревизионния акт, който няма
формална доказателствена сила. Действително, първоинстанционният съд е
събрал и обсъдил свидетелски показания/ които е разделил на три групи / и
писмени доказателства, за да аргументира изводите си за нереалност на
доставките, които обаче са били оспорени от защитата на подсъдимия и е
следвало да бъдат коректно анализирани и проверени, за да се обоснове
наистина тази нереалност. Например по отношение на доставчика „А.“ ЕООД
е посочено, че собственик и управител е бил св.М.К. и той в показанията си е
декларирал липса на търговски отношения с „ М.“ ЕООД, но съдът не е
съобразил обстоятелството, че този свидетел е прехвърлил дружеството
преди инкриминирания период. По отношение на това дружество са останали
без обсъждане писма от данъчната администрация- т.4а, които е следвало да
бъдат обсъдени след като приобретателят на дружеството- Д.Д. не е могло да
бъде разпитан. Подобни съображения са валидни и за „ А.“ ЕООД- развитата
аргументация е свързана само с обстоятелствата, че собственика и управителя
св.И.Н. е прехвърлила дяловете си на К.Д., както и кое дружество било
упълномощено да подава справка- декларация. Тези съображения не са
достатъчни, за да се обоснове фактически извод за нереалност на сделките,
защото не е изследвано дали именно в инкриминирания период св. Н. е била
управител, за да се ценят показанията й за липса на търговски
взаимоотношения с подсъдимия и неговата майка. Това се отнася и за другите
дружества- контрагенти на „М.“ ЕООД по отношение на които е прието, че не
са реализирали реални доставки. Липсва отговор и на възражението, свързано
с наличието на обща складова база между дружествата „М.“ ЕООД, „ Ф.“ и
„К.“, което защитата свързва именно с действителността на доставките- не е
било нужно стоката физически да се премества, а само да се фактурира като
закупена. Впрочем всички тези недостатъци, видно от отменителното
3
решение на ВКС по н.д. №538/2021г., ІІІ н.о. касаят оценъчно-аналитичната и
доказателствена дейност и на първоинстанционния съд и следва да бъдат
съобразени при новото разглеждане на делото. Мотивни съображения, анализ
и обсъждане, е следвало да се изложат и за довода на защитата за връзката
между продажбите и покупките в счетоводството на „М.“ ЕООД- че след
като продажбите са реални, би следвало и покупките да са такива, в противен
случай и продажбите трябва да са нереални и начисленият при тях ДДС да
бъде премахнат от крайния данъчен резултат.
На следващо място, съдът е наложил на подс.Н.Х. наред с наказанието
лишаване от свобода и наказание конфискация на ¼ от имуществото му,
което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил към определеното
наказание лишаване от свобода. Съдът не е съобразил, че разпоредбата на
чл.23 ал.3 от НК е приложима при множество престъпления, а подсъдимият е
бил осъден за едно продължавано престъпление, като присъединяването на
наложената конфискация е следвало да бъде направено във връзка с
определянето на общо наказание с друга присъда на основание чл.25 НК.
Освен това съдът е наложил наказание конфискация без да бъдат събрани
доказателства за наличното имущество на подсъдимия и без да посочи от кое
имущество каква част се конфискува. По отношение на приведеното в
изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК наказание от шест месеца лишаване
от свобода по н.о.х.д. № 209/2011г. на Районен съд- Мездра не са изложени
съображения дали е изтекла давността за неговото изпълнение съгласно чл.82
ал.4 вр.ал.1 т.4 НК.
Допуснатите процесуални нарушения при оценката и анализа на
доказателствата и свързаните с тях доводи и възражения на защитата на
подсъдимия във връзка със съставомерността на престъплението по чл.255
ал.3 НПК са отстраними при новото разглеждане на делото и релевират
основанието на чл.335 ал.2 вр.348 ал.3 т.2 предл.първо НПК за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Пловдивския окръжен съд, поради което ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 47 от 22.06.2020г., постановена по НОХД
№1318/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5