Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
град София, __.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, VI-ти въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ,
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от
младши съдия Лазарова ВНОХД № 4124 по описа за 2018
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 12.07.2018
г. по НОХД № 21501/2014 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 19 състав, е признал подсъдимата А.К.К. за невиновна в това, на 07.01.2004
г., в град София, в качеството си на длъжностно
лице, а именно управител на фирма „Ф.-**“
ЕООД, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила у С.Л.– управител
на фирма „Л.К.“, заблуждение, че по силата на договор за продажба на пшеница №
7667/07.01.2004 г., сключен между горепосочените дружества, представляваното от
нея дружество ще достави на фирма „Л.К.“ общо 12 500 (дванадесет хиляди и
петстотин) тона пшеница от Мерисол, Франция, в резултат на което С.Л.заплатил
по банков път на дружество „Ф.-**“ ЕООД капаро в размер на 10 000
(десет хиляди) евро, с левова равностойност за едно евро 1,95583 лв. и обща
стойност в лева: 19 558,30 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева
и тридесет стотинки) лв., и с това причинила на фирма „Л.К.“ имотна вреда в
размер на 19 558,30 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и
тридесет стотинки) лв., както и в това, че на 15.01.2004 г. поддържала пред С.Л.–
управител на фирма „Л.К.“, така възбуденото
на 07.01.2004 г. заблуждение, че по силата на договор за продажба на
пшеница № 7667/07.01.2004 г., сключен
между горепосочените дружества, представляваното от К. дружество ще достави на
фирма „Л.К.“ общо 12 500 (дванадесет
хиляди и петстотин) тона пшеница, като поискала от него, в качеството му на
управител на дружеството „възложител“ по договора да преведе по банков път по
сметка на дружество „Ф.-**“ ЕООД сумата от 30
000 (тридесет хиляди) евро, които следвало да послужат за заплащане на транспорт на стоката по договора и с това причинила
на фирма „Л.К.“ имотна вреда в размер на 30 000 (тридесет хиляди) евро, с
левова равностойност за едно евро 1,95583 лв. и обща стойност в лева: 58 674,
90 (петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет
стотинки) лв., като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на
40 000 (четиридесет хиляди) евро, с левова равностойност 78 233, 20 (седемдесет
и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки) лв., като
причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК
първоинстанционната съдебна инстанция е оправдала подсъдимата по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с
т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК е депозирал протест, допълнен с допълнително
писмено изложение. В същият се излагат доводи, че от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че подсъдимата е осъществила деянията, подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и касаещи престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и
пр. 2 НК. Поддържа се, че при анализа на събраните доказателства Софийският
районен съд е допуснал съществени нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, довели до грешни
фактически изводи, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.
Акцентира се, че първоинстанционният съдебен състав неправилно не е кредитирал
в обема от доказателства копие от договор № 7667/07.01.2004 г., предоставен от
свидетеля Л.на английски език, поради обстоятелството, че не е надлежно заверено.
Оспорват се като неправилни и изводите на проверяваната инстанция, че поради
липсата на оригинала на процесния договор не ставало ясно какво конкретно са
договорили страните, включително параметрите на даденото капаро и при какви
предпоставки подлежи на възстановяване. Сочи се, че доказателствата, които
доказват тези факти, са показанията на свидетелите С.Л., Р.М., Б.Б.и В.Ц.,
които следва да бъдат кредитирани като последователни и непротиворечиви. Поддържа
се, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че към инкриминирания
период подсъдимата не е била регистрирана като търговец на зърно и не й е било
издавано удостоверение за извършване на търговски сделки с такова, но въпреки
това е възбудила и поддържала заблуждение у С.Л., че ще му достави 12 500
тона пшеница. Сочи се, че посочените в протеста нарушения при оценка на доказателствения
материал са отстраними пред въззивната инстанция. Съобразно изложеното се иска отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й от СРП обвинение.
Не се правят искания за събиране на доказателства.
В
разпоредително заседание на 02.10.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага провеждане
на въззивно съдебно следствие пред въззивната инстанция. Във връзка с направено
доказателствено искане на СГП, както и за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото, съдебният
състав допусна разпит на свидетеля М.Г., който даде показания в съдебно
заседание, проведено на 19.11.2018 г.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът поддържа изложеното в
депозирания протест и допълнително изложение към него. Пледира
първоинстанционната оправдателна присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г.В., САК, оспорва
въззивния протест и изложението към него. Излага продробни доводи, съгласно
които протестираната присъда е правилна и законосъобразна. Поддържа, че
изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви са убедителни и кореспондират
на събраните по делото доказателства. Намира, че обективната истина не може да бъде установена по делото, тъй като липсва
оригинала на процесния договор за покупко-продажба на пшеница от 07.01.2004 г.
Поддържа, че не се установява и по какъв начин процесните суми са били внесени
на територията на Република България. Акцентира, че не подсъдимата и
представляваното от нея дружество – „Ф.**“ ООД, а „Л.К.“ е неизправната страна
по сключения договор за покупко-продажба на въпросната пшеница. Съобразно
изложеното, поддържа, че от събраните доказателства не се установява
осъществено престъпно деяние от подзащитната му, а е налице гражданскоправен
спор между две дружества по повод неизпълнение на сключен между тях договор. Оспорва и че за „Л.К.“ е настъпила имотна вреда вследствие на измамливи
действия на подсъдимата. Излага доводи, че от приобщените договори от
08.01.2004 г. и 12.01.2004 г. се установява проявената от нея активност за
изпълнение на процесния договор, която свидетелства за несъставомерността на
повдигнатото обвинение. Пледира постановената оправдателна присъда на СРС да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, тъй като обвинителната теза
на СРП не е доказана по несъмнен начин.
Подсъдимата,
в правото си на лична защита, поддържа изложеното от нейния защитник. В
последната си дума заявява пред съда, че не е виновна и моли присъдата на СРС
да бъде потвърдена.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл. 283 НПК, а именно чрез прочитане, събраните на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.
Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими писмени
доказателства и гласни и писмени доказателствени средства, както и способи за
доказване – експертизи, като при анализа на част от тях е допуснал нарушения на
чл. 13 и чл. 14 НПК, обсъдени по-долу от настоящата инстанция.
Въззивният съд, действайки като
инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него,
както и заявените от страните в публичното съдебно заседание доводи, а също и
отчитайки констатираните по-долу несъществени пропуски от страна на първата
инстанция, взимайки предвид събраните пред него доказателства по време на
проведеното въззивно съдебно следствие, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу
фактическа обстановка по делото. Същата, макар не съвпада напълно с възприетата
от първата инстанция, не обосновава
различни от възприетите от първия съд крайни правни изводи по същество на
делото.
Анализирайки задълбочено и
всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимата А.К.К. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, вдовица, с висше образование, брокер, с
ЕГН: **********, с адрес: ***, неосъждана (реабилитирана ех lege на основание чл. 86,
ал. 1, т. 1 НК по отношение предходно нейно осъждане по НОХД № 500/1991 г. по
описа на CPC, НК, 22 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт
23.02.1994 г. за престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК).
През 2003 г. подсъдимата К. била
управител и представляващ на търговско дружество с наименование „Ф.**“ и правна
форма дружество с ограничена отговорност (ООД). Към датата на инкриминираните
деяния дружеството било със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******и
предмет на дейност: осъществяване на вътрешно и външнотърговска дейност и други незабранени от
закона дейности. Във връзка с
осъществяване на дейността на дружеството през зимата на 2003-2004 г.
подсъдимата ползвала офис в гр. София, Бизнес център, „Младост -4“.
По данни от писмо на Министерство
на земеделието, храните и горите на Република България (РБ), в регистъра на
търговците на зърно, които закритата Национална служба по зърното е водила, „Ф.**“
ООД и А.К.К. нямат регистрация като търговци на зърно за посочения период и
нямат издадено удостоверение за търговия със зърно.
Независимо от горното, през 2002,
2003 и 2004 „Ф.**“ ООД търгувало със зърно, дамски и мъжки облекла, според
свидетелката Б., която обслужвала счетоводно дружеството, като общо приходът от
продажби през 2003 година бил 3 662 992, 98 лева.
Свидетелят С.Л.се свързал с
подсъдимата К. чрез лице от Прищина – свидетелят Б.Б., а
последният се свързал с нея чрез свидетеля Г, който бил от Прешево, но бил
женен за българка и роднина на съпругата му била свидетелката Ц.. Свидетелят Л.желаел
чрез фирма „Л.К.“ да закупи пшеница,
която да достави в Косово, тъй като там имало дефицит на такава. Проучили
подсъдимата, за която свидетелката Ц. гарантирала, че е бизнес дама, няма да ги
измами и чрез представляваното от нея дружество - „Ф.-**“ ООД, могат да
направят покупката на пшеница. Свидетелката Ц. познавала подсъдимата като
клиент на „Хеброс банк“, където работела като специалист продажби, работа с
клиенти, кредитни и дебитни карти. Била разбрала от нея, че има позиции и
възможности за доставка на определена пшеница. Тя била помолена от Р., който
бил съпруг на нейна племенница да му съдейства за закупуване на пшеница.
През месец декември 2003 г. свидетелят Л.започнал
преговори с подсъдимата за покупка на пшеница чрез представляваната от нея
фирма „Ф.-**“ ООД. На 13.12.2003 г. била постигната договорка между „Л.К.“, в качеството на купувач, и „Ф.**“ ООД, в качеството на продавач, за продажба на
1 000 тона пшеница за сума в размер на
10000 евро. Месеците преди декември, 2003 г. двете дружества също осъществявали сделки по продажба на зърно.
На 15.12.2003 г. била издадена
проформа фактура №
W7667FAE от „Фаер“ ООД на „LUMA COMMERC“, Косово,
Липян, за сумата от 10 000 евро, представляваща плащане по сключения договор № 7667/13.12.2003
г. С пълномощно К. упълномощила М.Р. да получи от „LUMA COMMERC“ 10
000 евро по авансов договор 7667/13.12.2003 г., както и да пренася налични
парични суми за извършване на разплащания по договор от 13.12.2003 г.
Продажната цена по договора била получена от подсъдимата, но впоследствие била
върната, тъй като
договорът бил анулиран поради невъзможност да бъде доставена пшеница с
уговорените качествени характеристики.
На 07.01.2004 г. свидетелите Л., Б.и Р. започнали нови преговори с подсъдимата
за покупка на пшеница чрез представляваната от нея фирма „Ф.-**“ ООД.
Свидетелката Ц. присъствала на разговорите в началото между тях в офиса на К.,
като се опитвала да помогне и превеждала помежду им от български на сръбски. Възприела,
че по време на проведените преговори подсъдимата казала на Р., че трябва да
открие акредитив, като предполага, че този акредитив трябва да открие „Л.К.“.
Първоначалната уговорка между подсъдимата
и посочените свидетели – Л., Б.и Р., била да бъде сключен договор за доставка
на 12 500 тона пшеница между „Л.К.“, в качеството на купувач, и „Ф.**“
ООД, в качеството на продавач. Уговорката била да бъде заплатена като гаранция сумата от 40 000 евро в
„Булбанк“, София, и впоследствие, когато дойде
кораб с 25 хиляди тона пшеница от Франция, Мерисол, да я изплащат и да я
вземат. Посочените свидетели не можели да платят цял кораб пшеница, тъй нямали
финансова възможност. Уговорено било подсъдимата да организира товара на кораба
с пшеница, както и транспорта, а свидетелите щели да й плащат камион по камион.
Впоследствие, тъй като не искали
да плащат пшеницата предварително, се съгласили да внесат гаранция в размер на първо 10 000
евро, а след това още 30 000 евро –
за транспорт. Подписали договор за доставката на пшеницата в офиса на „Ф.-**“
ООД в град София, Бизнес център, „Младост -4“, с № 7667 на 07.01.2004 г., който бил на български и
на английски език.
По силата на договора „Ф.**“ ООД,
в качеството на продавач, се задължило да прехвърли на „Л.К.“, в качеството на
купувач, 12 500 тона пшеница с
произход по избор на купувача срещу продажна цена в размер на
2 187 500 евро. В чл. 3 от договора било уговорено издаването на
неотменим, потвърден, неоспорим и безусловен разплащателен документ от купувача,
който може да се прехвърля. Съгласно чл. 19, купувачът поел задължение за
внасяне по банков път на сума в размер на 10 000 евро – аванс за започване на изпълнение по договора, както
и за превод на сума в размер на 35 000 евро за транспортна услуга.
В изпълнение на поетите
ангажименти по договора, на 07.01.2004.
г. в 13:26 часа, свидетелят С.Л.превел по сметка на представляваното от
подсъдимата дружество – „Ф.**“ ООД, по сметка № *****в „Булбанк“ АД, сума в
размер на 10 000 евро, с основание „договор 7667/07.01.2004 г.“. Същият
попълнил декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, с която
декларира, че паричните средства на операцията са с произход - фирма
„Люмакомерц“, Косово.
В 15:08 часа на 07.01.2004 г. от К.
била изтеглена сумата от 9 500 евро от разплащателната сметка №*****в „Булбанк“
АД.
На 08.01.2004 г. бил сключен договор за транспорт между „Ф.**“ ООД,
представлявано от А.К., в качеството на товародател, и ЕТ „Р.- МГ“,
представляван от М.Г., в качеството на превозвач. Предмет на договора било
извършване превоз на товар - около 12
500 тона хлебна пшеница, от пристанище Солун, Гърция до гр. Прищина, Косово,
срещу превозна такса в размер на 35 600 евро, платима авансово при сключване на
договора. Съгласно чл. 1, ал. 3 и чл. 3 от последния, товарът следвало да бъде
предаден на „Л.К.“ чрез С.Л.в срок до 30.04.2004
г.
На същата дата – 08.01.2004 г., бил сключен и договор
между „Т.“ ООД, в качеството на спедитор, и „Ф.**“ ООД, в качеството на клиент,
с предмет превоз на товари. Съгласно чл.
7 от договора, за всеки отделен транспорт предварително клиентът следвало да
депозира в банка на експедитора сума в размер на 35 000 евро за цялата експедиция от товарно
пристанище Мерисол - Франция с конкретни цени и условия с анекс или заявка
договор, представляващ неразделна част от договора CIF – Косово.
На 12.01.2004 г. бил сключен договор № ТМ-774 за покупко-продажба на
земеделска продукция реколта 2003 г. между „HARISAN Gida Pazarlama Sanayi Ithalat ve Ihracat
Tircaret Limited Sirketi“, представлявано от Н.П.,
в качеството на продавач, и „Ф.**“ ООД, представлявано от А.К., в качеството на
купувач, с предмет 12 500 метрични тона пшеница, която следва да бъде предадена
в периода от 12.01.2004 г. до 31.03.2004 г. при поискване от купувача, заявено
минимум два дни предварително. Съгласно чл. 3.1. от договора, стоката следвало
да бъде предадена в база на купувача на адреса посочен по договора със шипинг
компанията, а именно: Гърция, пристанище Солун. Уговорената продажна цена била
в размер на 170 евро за тон при доставка CIF, като купувачът бил
длъжен в срок от 5 дни от подписване на договора да издаде кредитно писмо LC или акредитив, който
е делим, прехвърляем и неотменим издаден от топ 25 по рейтинг Европейски банки
или от топ 10 по рейтинг Американски банки за цялата сума и обем по сметка на
продавача и да заплати 100 000 евро при подписване на същия договор за
предварителни транспортни разходи (такси, магазинажи, резервации, както и
гаранции към трети лица и компании). Издадена била фактура № 264/12.01.2004 г.
от „Ф.**“ ООД в полза на „HARISAN
Gida Pazarlama Sanayi Ithalat ve Ihracat Tircaret Limited Sirketi“ за сумата от 100
000 евро.
На 15.01.2004 г. подсъдимата се
свързала със свидетеля Л.и поискала да внесе сума в размер на 30 000 евро за
транспорт по сключения на 07.01.2004 г. договор между „Л.К.“ и „Ф.**“ ООД. На същата
дата, в 12:08 часа, била внесена сумата от 30 000 евро от Р.М. по сметка №*****в
„Булбанк“ АД с титуляр „Ф.**“ООД, с основание „плащане по договор 7667“. Паричните
средства на операцията свидетелят декларирал, че са с произход – внос от
Сърбия.
В периода 15.01.2004 г. –
03.02.2004 г. подсъдимата К. изтеглила от посочената банкова сметка *** „Ф.**“
ООД сума в размер на 28 000 евро.
Подсъдимата поискала от свидетеля
Л.да се направи банкова гаранция от името на „Л.К.“ за процесната сделка съобразно
уговореното в договора, което не станало. Уговорката за издаване на акредитив
била възприета преди подписване на договора от свидетелката Ц..
Свидетелката Б. обслужвала
счетоводно „Ф.**“ ООД през периода 2002-2003 - 01.07.2004 г., когато фирмата била
продадена на друго лице и се преобразувала в ЕООД. За 2004 г. са налични
счетоводни записи за неосъществена сделка за износ, поради неоткриване на
акредитив от клиента, от който е получен аванс по договор № 7667/13.12.2003 г.
„Л.К.“. Уговореното количество пшеница – 12 500 тона не било закупено и
доставено, тъй като нямало открит акредитив от страна на купувача..
На 30.04.2004 г. било сключено споразумение между
„Ф.**“ ООД и „Л.К.“ във връзка с процесния договор № 7667/07.01.2004 г.,
съгласно което депозираната сума за транспорт в „Булбанк“, следвало да бъде
освободена в полза на „Л.К.“.
По данни от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена и приета в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, няма данни за осчетоводена сделка между „Ф.**“ ООД и „Л.К.“ в
периода 2002-2004 г. и за транзакция от „Ф.**“ ООД през „Уникредит Булбанк“ във
връзка с откриване на магазия. На 07.01.2004 г. по сметка на „Ф.**“ ООД е внесена сумата от 10 000 евро с вносна бележка от С.Л.и
на 15.01.2004 г. е внесена сумата от 30 000 евро с вносна бележка от Р.М..
Вещото лице е посочило, че в посочения период няма данни за извършени плащания
между юридическите лица „Л.К.“ и „Ф.**“ ООД, а само за такива от физическите
лица Р.М. и С.Л.в полза „Ф.**“ ООД. Не са налични данни и „Л.К.“ да е клиент на
„Уникредит Булбанк“, включително да е открит акредитив в тази банка от „Ф.**“
ООД или „Л.К. в периода месец декември, 2003 г. - месец март, 2004 г.
Така установената фактическа обстановка
въззивният съд прие въз основа на събраните гласни доказателствени средства,
писмени доказателства и доказателствени средства и способи на доказване -
експертизи, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата и пред въззивната
съдебна инстанция, както
следва:
- гласните
доказателствени средства - обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд (л. 122 – л. 136, том 2 от
делото през СРС), показанията на свидетелите Б.Б., прочетени по реда на чл. 281 НПК, С.Л., дадени пред първоинстанционния съд и прочетени на основание чл. 281,
ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК (л. 103 – л. и л. 173 от делото пред СРС и л. 54 – л.
55 от досъдебното производство – абзац трети), Р. Г (с предишно фамилно име М.) - частично (л. 143 и сл. и л. 169 от делото пред СРС), В.Ц. (л.
188 и сл. от делото пред СРС), Снежана Б. - частично (л. 104 – л. 106, том 2 от
делото пред СРС), дадени пред първоинстанционния съд, както и показанията на
свидетеля М.Г. (л. 47 – л. 48), дадени в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие;
- писмените доказателства и доказателствени средства - извлечения от банкова сметка *** „Ф.**“ ООД за
периода от 07.01.2004 г. до 30.04.2004 г. (л. 13 и л. 14 от досъдебното
производство), споразумения от 30.04.2004 г. между „Ф.**“ ООД и „Л.К.“ (л. 15 и
сл. от досъдебното производство., л. 168 и л. 173 от делото пред СРС), вносна бележка от 15.01.2004 г. за извършен
паричен превод в 12:08 минути от Р.М. в „Булбанк“ АД (л. 19 от досъдебното
производство), вносна бележка от 07.01.2004 г. за извършен паричен превод в
13:26 часа от С.Л.в „Булбанк“ АД (л. 172 от делото пред СРС), пълномощно от А.К.
в полза на Р.М. от 11.02.2004 г. (л. 20 от досъдебното производство), договор
за транспорт от 08.01.2004 г., сключен между „Ф.**“ ООД и ЕТ „Р.-МГ“ (л. 21 от досъдебното
производство), договор за продажба на пшеница от 07.01.2004 г. № 7667 между „Ф.**“
ООД и „Л.К.“ (л. 30 и сл. от досъдебното производство и л. 184 и сл. от делото
пред СРС), документи от фирмено дело на „Ф.**“ ООД (л. 158 – л. 175), договор
за покупко-продажба на земеделска продукция реколта 2003 г. от 12.01.2004 г.
(л. 119 и сл., том 2 от делото пред СРС), валутни митнически декларации (л. 170
– л. 171 от делото пред СРС), декларация от С.Л.за произход на парични средства
от 07.01.2004 г., декларация от Р. Г (М.) за произход на парични средства от
15.01.2004 г., удостоверение за актуално състояние на „Ф.**“ ООД (л. 179 от
делото пред СРС), договор от 08.01.2004 г. между „Т.“ ООД и „Ф.**“ ООД (л. 182
от делото пред СРС), справка за съдимост на подсъдимата, извлечения от банкови
сметки на „Ф.**“ ООД за периода 05.07.2004 г. – 31.12.2004 г. (л. 314 и сл. от
делото пред СРС), писмо от Министерство на земеделието, храните и горите с
изх.. №94 2960/10.01.2018 г. (л. 323 и сл. от делото пред СРС), писмо от
Министерство на земеделието, храните и горите от 06.07.2018 г. (л. 115, том 2
от делото пред СРС), удостоверение № 1543 от 06.09.1993 г. на подсъдимата от
Софийска стокова борса (л. 351 от делото пред СРС), удостоверение от 01.06.2005
г., годишна данъчна декларация за 2003 г. и годишен финансов отчет на „Ф.**“
ООД за периода 2003 г. – 2004 г. (л. 13 – л. 45, том 2 от делото пред СРС), както и способи за доказване –
заключението на съдебно – оценителната експертиза (л. 186 и сл. от досъдебното
производство) и съдебно-счетоводна експертиза (л. 305 от
делото пред СРС).
Приобщените
по делото документи,
касаещи митнически операции,
осъществявани от „Ф.**“ ООД в периода 01.01.2003 г. – 06.03.2003 г. и през 2004
г., приложени към писмо от 07.04.2006 г. на Агенция „Митници“, районният съд правилно не е взел
предвид при изграждане на фактическите си изводи, тъй като същите са
неинформативни относно обстоятелствата по очертаното с обвинителния фактическо
обвинение, поради което са и неотносими към предмета на доказване по настоящото
наказателно производство, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК.
Поради същите съображения настоящата инстанция не взе предвид при
формиране на фактическите си изводи и събраните от първостепенния съд
доказателства, касаещи отношенията между свидетелите Л., Б.и Г и свидетеля А.Б.във
връзка с осъществяването на контакт между тях по повод подаването на жалба
срещу подсъдимата. Не бяха взети
предвид и приобщените документи от фирмени досиета на „В.И.“ ООД, „В.-Б.“ ЕООД
и ЕТ „Р.-М.Г.“ (л. 98 и сл. от досъдебното производство), както и представеното
платежно нареждане от 11.05.2004 г. с печат на „ОББ“ АД, договор за продажба на моторно превозно
средство от 23.02.2004 г. и показанията на свидетеля Р. Г, в частта, в която
твърди, че подсъдимата му е предоставила фалшива фактура за връщане на суми по
процесния договор, тъй като също нямат отношение към конкретните инкриминирани нейни
действия – неотносими са към предмета на делото. Настоящата инстанция, както и
проверяваната, при формиране на фактическите си изводи не взе предвид и
представените на английски език документи, находящи се на л. 16 , 17, л. 59 и
л. 60 от досъдебното производство, доколкото не е представен превод на същите
на английски език съобразно изискването на чл. 134 НПК.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото кореспондира частично с установената и от
първата инстанция, тъй като част от приетите за установени от нея факти
настоящата инстанция намери за неотносими към предмета на делото. Независимо от
това, фактическите констатации на първоинстанционния съд относно подлежащите на
доказване факти са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал в по-голямата си част. Оценката на доказателствата,
по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата
на формалната логика. Ето защо, настоящата инстанция приема, че
първоинстанционният съд е провел доказателствен анализ в съответствие с
изискванията на чл. 14 НПК, при което е достигнал до верни изводи относно
правнорелевантните факти, а възраженията във въззивния протест в обратна насока
са неоснователни.
Горепосочените доказателства
пълноценно разкриват последователността на станалото, обстоятелствата, при
които е сключен процесния договор, предмета на същия, и предприетите във връзка
с него действия от страните – превод на парични суми от „Л.К.“, в качеството на
купувач, на 07.01.2004 г. в размер на 10 000 евро и на 15.01.2004 г. в размер
на 30 000 евро, както и сключването на договори от подсъдимата на 08.01.2004 г. и на 12.01.2004 г.
във връзка със закупуване и доставка на стоката, премет на договора – пшеница. Настоящият
съдебен състав не споделя единствено съображенията на първоинстанционния съд,
че доколкото липсва заверен превод на процесния договор от 07.01.2004 г. на
български и английски език, не се установяват постигнатите между страните конкретни
договорки. Това е така, тъй като съдържанието на приобщения по делото заверен
препис на договора на български език и датата на сключването му кореспондират с
обясненията на подсъдимата и изнесените от свидетелите С.Л., Р. Г и Б.Б.сведения
относно предмета на същия – продажба и доставка на 12 500 тона пшеница от
„Ф.**“ ООД, като продавач, на „Л.К.“, като купувач. Уговорената в договора
продажна цена, както и внасянето на сума в размер на 10 000 евро като
аванс и на сума в размер на 30 000 евро за транспортна услуга също
съответстват на заявеното от посочените свидетели. Обективираната в чл. 3 от
договора уговорка за издаване на разплащателен документ от купувача
кореспондира със заявеното от свидетелите Ц. и Б. и обясненията на подсъдимата.
Твърденията на последната за наличие на клауза в договора, съгласно която при неизпълнение от
страна на купувача не е следвало да връща платения аванс, съдът не кредитира,
доколкото не се подкрепят от други събрани по делото доказателства и не намират
и опора в приобщеното копие на документа на български език. За пълнота следва
да се посочи, че дори действително да е била постигната такава уговорка, същата
няма отношение към съставомерността на деянията, за които е привлечена към
наказателна отговорност.
Настоящата инстанция
намира, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на
свидетелите С.Л., Р. Г и Б.Б., като основното, което мотивира съдът да
кредитира тези показания, е тяхната вътрешна убедителност, логичност,
последователност и добросъвестност. От дадените от тях показания, ценени в съвкупност с приобщените писмени доказателства,
се установяват, по безпротиворечив и категоричен начин, както бе посочено и
по-горе, факта на сключване на процесния договор, неговия предмет, датата и
размера на извършените плащания по него, както и недоставянето от страна на „Ф.**“
ООД на уговореното количество пшеница. При ценене на същите съдът съобрази
наличието на противоречия между показанията, дадени от свидетелите Л.и Г пред
първоинстанционния съд и пред съдия в хода на досъдебното производство относно
конкретния размер на преведените суми и произхода им, но намери, че същите се
дължат на продължителния период от време между датата на инкриминираните деяния
и разпита на посочените свидетели пред СРС (повече от 10 години). Дадените от
тях показания правилно са кредитирани от първоинстанционния съд и доколкото
намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал –
показанията на свидетеля Ц., част от писмените доказателства – платежни
нареждания, фактури, декларации за произход на средства, споразумение от
30.04.2004 г., договор № 7667/07.01.2004 г. Настоящата
инстанция не взе предвид показанията на свидетеля Р. Г единствено в частта,
свързана с твърдяно от него предоставяне от подсъдимата на фалшиво платежно
нареждане, тъй като в тази част нямат отношение към повдигнатото обвинение.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения и при анализа на показанията на свид. Ц. и Б., а
напротив – ценил е същите правдиво и обосновано. На показанията на свид. Ц.
правилно първоинстанционният съд е основал фактическите си изводи относно
отношенията между нея и свидетеля Г, начина, по който са се запознали
подсъдимата и свидетелите Л., Б., и Г, както и относно подробности във връзка с
бизнес бизнес отношенията между посочените лица, и по-конкретно проведената
между тях среща на 07.01.2004 г. в град София. За да кредитира показанията на
тази свидетелка, въззивният съд съобрази, че същите са логични, последователни
и кореспондиращи с останалите доказателствени материали по делото, като също
взе предвид и наличето на евентуална нейна заинтересованост предвид факта, че е
била съдружник на подсъдимата в търговско дружество. Правилно
първоинстанционният съдебен състав е подходил и при кредитиране на показанията
на свидетеля Б., като се е доверил на същите единствено в частта, в която
кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящата инстанция се
солидаризира напълно с изложените от СРС доводи в тази насока доводи, като
намира за необходимо да посочи, че при ценене на същите следва да бъде отчено и
дългогодишното познанство между подсъдимата и посочената свидетелка, което в
случая на разколебава извода за достоверност на изнесените от нея факти.
Настоящата
инстанция кредитира изцяло и дадените от свидетеля М.Г. показания в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие. Същите са вътрешно непротиворечиви,
логични и последователни и също кореспондират с част от събрания по делото
доказателствен материал – обясненията на подсъдимата и договор за транспорт от
08.01.2004 г., сключен между „Ф.**“ ООД, в
качеството на товародател, и ЕТ „Р.- МГ“, в качеството на превозвач. Съдът не намира основания изнесените от свидетеля данни
да останат извън фактическите
констатации на съда и предвид неговата незаинтересованост от изхода на делото.
Първоинстанционният съд правилно е
кредитирал и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на първоинстанционното
производство, в частта относно бизнес отношенията между нея, в качеството на
представляващ „Ф.**“ ООД, и свидетелите Б., Л.и Г в периода 2003 г. – 2004 г., сключването на процесния договор на
07.01.2004 г., предприетите от нея действия по изпълнение на същия и причините
за неосъществяване на уговорената доставка на пшеница – неиздаване на акредитив
от „Л.К.“. В тази връзка съдът съобрази, че
в наказателния процес обясненията имат специфична функция – от една
страна те са средство за защита на привлеченото към наказателна отговорност лице,
а от друга са доказателствено средство – източник на факти, изхождащи от лице,
стоящо най-близо до изследваните обстоятелства. Следвайки последователно
изведената система от права и процесуални средства за защита на подсъдимия и
принципното положение в доказателственото право, че недостоверни са само
обясненията, оборени от други достоверни и достатъчни доказателства, съдът
прие, че тезата на подсъдимата следва да бъде кредитирана в посочените части.
Това е така, тъй като обясненията й относно правнорелевантните факти се
подкрепят напълно от останалите доказателства по делото. Не намират опора в
останалите доказателствени материали единствено твърденията на подсъдимата, че
договорът от 07.01.2004 г. е с номер 7667а, а не с номер 7667 – в тази част
същите се опровергават от представените писмени доказателства. Настоящата
инстанция намира за ирелевантно обстоятелството дали номерът на договора е
7667а или 7667, тъй като датата, страните и предмета на същия са безспорно
установени по делото. В обобщение, твърденията изложени във въззивния протест,
че обясненията относно правнорелевантните факти са неправилно кредитирани от
първоинстанционния съдебен състав, не могат да бъдат споделени. Настоящата
инстанция не взе предвид при формиране на фактическите си изводи обясненията на
подсъдимата в останалата част, тъй като същите касаят обстоятелства, неотносими
към предмета на делото.
Въззивната инстанция, както и
първоинстанционната, кредитира и заключенията на приетите по делото съдебно –
оценителната експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, като обективни и
компетентно изготвени. Във връзка с последното следва да се посочи, че
констатацията на вещото лице за липса на осчетоводена сделка между „Ф.**“ ООД и
„Л.К.“ не разколебава извода за сключване на процесния договор, тъй като
осчетоводяването на сделката не е условие за нейната действителност.
Събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, подробно описани
по-горе, приети и прочетени по реда на НПК, настоящата инстанция кредитира
напълно, като ги оценява като допълващи и изясняващи установената по делото
фактическа обстановка. Въз основа на част от тях – договор за продажба от 04.01.2004
г., декларации за произход на средства, извлечения от банкови сметки, платежни
нареждания и договори между „Ф.**“ ООД и юридически лица от месец януари, 2004
г., се установяват факти относно сключването на инкриминирания договор (предмет
на същия, платени суми от купувача и произход на същите) и предприетите от
страните действия за изпълнение на задълженията по него. От друга част от
доказателствата се установяват данни за личността на привлеченото към
наказателна отговорност лице и осъществяваната от него и „Ф.**“ ООД търговска
дейност в периода на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, въззивната
инстанция намери от правна страна следното:
Първоинстанционният съд въз основа на
установената фактическа обстановка по делото правилно и обосновано е приел от
правна страна, че подсъдимата А.К.К. не е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с т.
5, във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК, за което е внесен обвинителен
акт.
За да е съставомерно деянието с
посочената правна квалификация, е необходимо да се установи по несъмнен начин,
съобразно изискванията на чл. 303, ал. 1 НПК, че при описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, подсъдимата, в качеството на управител на „Ф.**“
ООД, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение
у С.Л., в качеството на управител на „Л.К.“, с което е причинила на последното
имотна вреда в посочения в обвинителния акт размер. От субективна страна
престъплението може да бъде осъществено само при форма на вина пряк умисъл, тъй
като за съставомерността му е предвиден и допълнителен субективен признак –
користна цел, обективирана в желанието на привлеченото към отговорност лице да
набави за себе си имотна облага.
Възбуждането
на заблуждение, една от които форми на изпълнително деяние се твърди от
държавното обвинение да е осъществена от подсъдимата, съставлява създаване на
изначално неверни представи в съзнанието на измамения във връзка с обективни
факти и обстоятелства от действителността, които са във връзка с предстоящо
имуществено разпореждане, което може да бъде както юридическо, така и
фактическо. Поддържането на заблужение съставлява затвърждаване на подобни
неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или
вече са били създадени от подсъдимия, каквато хипотеза също се твърди да е
налице от СРП.
В конкретния случай, въз основа на събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция прие за безспорно установено по делото, че
на сочената от държавното обвинение дата – 07.01.2004 г., между
представляваното от подсъдимата дружество „Ф.**“ ООД, като продавач, и „Л.К.“,
като купувач, е сключен договор за продажба на 12 500 тона пшеница.
Установи се и че във връзка с процесния договор в полза на „Ф.**“ ООД са
платени суми от „Л.К.“, както следва: 10 000 евро на 07.01.2004 г. – аванс
по договора, и 30 000 евро на 15.01.2004 г. за транспортна услуга по
същия, както се поддържа и в протеста на СРП.
Не се установи, обаче, при сключване на процесното
съглашение, както и при проведената впоследствие комуникация по повод на него, подсъдимата
да е действала с измамлива цел, както и съзнателно да е въвела и поддържала
заблуждение у свидетеля Л., в качеството на управител на „Л.К.“, относно
описаните в обвинителния акт факти.
За да достигне до този извод въззивната инстанция
съобрази трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която сключването на
договор не изключва осъществяването на измама, ако са налице признаците на това
престъпление, като разграничителните критерии между престъпното посегателство
по чл. 209, ал. 1 НК и неизпълнението на договор са свързани с намерението на дееца реално да се задължи към своя съконтрахент
и с възможността да изпълни поетите
задължения (в този смисъл: Решение № 426 от 12.03.2016 г. на ВКС по н. д. №
1418/2015 г., III н. о., НК, Решение № 116 от 6.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. №
67/2009 г., I н. о., НК и др.). Съгласно разясненията, дадени в посочените
съдебни актове, за да се приеме, че деянието осъществява коментирания престъпен
състав, трябва да се установи, че още към момента на сключване на сделката
деецът не е имал намерение да се задължи и не е имал възможност реално да
изпълни поетите задължения, каквато
процесната хипотеза не е.
В процесния
случай настоящият съдебен състав намира, че към момента на сключване на процесния
договора подсъдимата е имала намерение за
изпълни задълженията по него – да достави уговореното количество пшеница,
за което свидетелстват предприетите от нея действия непосредствено след това, а
именно сключване на договори, както следва: договор за транспорт от 08.01.2004 г., сключен между „Ф.**“ ООД и ЕТ „Р.-МГ“,
договор за покупко-продажба на земеделска продукция реколта 2003 г. от
12.01.2004 г. и договор от 08.01.2004 г.
между „Т.“ ООД и „Ф.**“ ООД. Намерението на подсъдимата за изпълнение на поетите
по договора задължения се установява и показанията на свидетелите Ц., Б. и Г., които
както правилно е възприел първоинстанционният съд, следва да бъдат кредитирани,
доколкото съставляват изявления на незаинтересовани от изхода на спора лица,
кореспондират с останалите гласни доказателства и са еднопосочни, убедителни и
вътрешно непротиворечиви.
По убеждение на настоящата инстанция
подсъдимата е имала не само намерение, но
и възможност да изпълни поетите договорни ангажименти, за което отново
свидетелстват показанията на посочените свидетели, включително и показанията на
свидетеля Л., който твърди, че в края на 2003 г. е купувал пшеница от
подсъдимата. В тази насока са и приобщените към делото договори с предмет
доставка и продажба на зърно, описани по-горе.
Във връзка с възраженията в депозирания въззивен
протест, въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че липсата на
издадено на подсъдимата и представляваното от нея дружество – „Ф.**“ ООД,
разрешение за търговия със зърно в инкриминирания период не обосновава извод,
че не е извършвала такава. Това е така, тъй като по делото са налице безспорни
данни, че в обсъждания период посоченото юридическо лице е осъществявало
вътрешно и външнотърговска дейност, като фактът дали по отношение на някои от
стоките, с които е търгувало, е имало надлежно разрешително или не, в хипотеза,
в която такова е било изискуемо от закона, няма отношение към съставомерността
на повдигнатото обвинение, а евентуално би било от значение за преценка на наличието
на евентуално осъществено нарушение на разпоредби извън НК.
Поради всичко изложено, районният съд основателно и в съответствие постоянната съдебна практика на ВКС на РБ и закона –
материален и процесуален, е признал подсъдимата за невиновна в престъплението
по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1
и пр. 2 НК, за което е внесен обвинителен акт. Въззивната инстанция споделя доводите на първоинстанционния
съд, че обвинението спрямо подсъдимата К. е останало недоказано, доколкото
събраните по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено
от нея инкриминирано деяние по описаните в обвинителния акт начин, място и
време, въпреки изчерпването на процесуалните способи за това.
Съобразно нормата на чл. 303, ал. 1 НПК, когато
въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално - следствени
действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка
процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано,
единствено законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда.
Правилно решаващият съд е постановил такава за подсъдимата К., след като
твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка е останала недоказана от
събраните и проверени по делото доказателства, при съблюдаване на принципа на
чл. 13, ал. 1 НПК за разкриване на обективната истина.
С оглед оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в
съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, VI-ти въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда 12.07.2018 г. по
НОХД № 21501/2014 г. по описа на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 19 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.