№ 3735
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100114462 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Д. Д. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, бул. ****, срещу Прокуратура на Република България,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т.3 ЗОДОВ, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетения за незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство
№33823МК/2020г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр, № 26494/2020г. по описа на СРП за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, внесено с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по което е
образувано НАХД № 166/2021г. по описа на СРС, НО, 101 състав приключило с решение
влязло в сила на 01.04.2023г., както следва:
-сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки и страдания
-сумата от 2 750лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се явяващи се заплатените адвокатски хонорари по досъдебното и съдебното
производства.
Ищецът твърди, че през лятото на 2020 година в страната избухнали протести
против антидемократичното управление на правителството на ГЕРБ оглавявано от Бойко
Борисов и подкрепяно от ДПС, афиширано с лидерската роля на Делян Пеевски, ширещата
се корупция и безнаказаност на управленския елит, тоталното дискредитиране на България
като корумпирана и затънала в ориенталските си порядки държава. Протестите продължили
1
месеци. В някои от протестите участвал и ищецът, но действията му винаги са били в
рамките на закона, като упражнявал конституционното си право на протест срещу
беззаконията, без да нарушава чужди права.
През м. август 2020година се явил в РУ-СДВР - за разпит като свидетел. От
проведения разпит разбрал, че е заподозрян в извършването на престъпление свързано с
разбиването на предно стъкло на автомобил на лице, участвало в националната конференция
на ГЕРБ проведена на 5.08.2020 г. в гр. София, в района на „София Тех парк".
На 15.12.2020 г. на ищеца било предявено постановление от 08.12.2020г., с което
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК - хулиганство, за това
че: на 5.08.2020г., в гр. София бул. „Ал.Йорданов", в посока ж.к. „Слатина", на 250 м от
светофара на кръстовището с бул. „Шипченски проход" е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на
публично място нанесъл удар с ръка върху лек автомобил марка „Ауди А 8" с ДКН **** СА,
собственост на Георги Стоянов Добрев и счупил предното панорамно стъкло на
автомобила"!
Въпреки, че ищецът отричал каквото и да било участие, СРП внесла постановление
с искане за освобождаването на ищеца от наказателна отговорност на основание чл. 78а от
НК и налагане на наказание по административнен ред за извършено престъпление по чл. 325
ал.1 от НК - хулиганство, въз основа на което било образувано НАХД N9166/2022 година.
С решение на СРС от 16.03.2023г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.1 от НН. Решението влязло в сила на 01.04.2023г.,
като не било протестирано от Софийска районна прокуратура.
Твърди, че през трите години на издевателство над него от ПРБ било извършено
посегателство над гражданските му права и свободи, гарантирани както от българското, така
и от европейското законодателство, поради което и претендира присъждане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по размер. Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността
на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размера на 26 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди -
направени разходи за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 750 лева, тъй като
липсват ангажирани доказателства за уговорено и реално изплатено възнаграждение на
съответната фаза на процесното производство, както и за обема на извършените действия с
участието на упълномощен адвокат.
2
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
От приобщеното по делото наказателно производство се установява, че на
05.08.2020г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването е
образувано ДП №3382 ЗМК 1186/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР, гр. София (л. 1 от
досъдебното производство). Досъдебното производство е било образувано за престъпление
по чл. 325 ал.1 от НК - хулиганство, затова че: „около 13:45 часа на 5.08.2020 г. в гр. София,
бул. „Ал.Йорданов", в посока ж.к. „Слатина", на 250 м от светофара на кръстовището с бул.
„Шипченски проход" са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като безпричинно е счупено предно
стъкло на лек автомобил марка „Ауди А 8" с ДКН **** СА.
По това досъдебно производство ищецът два пъти е бил разпитан в качеството на
свидетел - на 05.10.2020г. и на 09.11.2020г. (л. 36 и л. 44 от досъдебното производство). Д.
Д. е бил привлечен като обвиняем на 08.12.2020 г. и в това му качество е бил разпитан (л.
10-11 от досъдебното производство). След това, на 15.12.2020 г., му е предявено
разследването (л. 84 от досъдебното производство) и на 06.01.2021 г. прокуратурата е внесла
в съда постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Д. Д.. С постановлението прокуратурата е
обвинила ищеца в извършване на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, за което е било
образувано досъдебното производство, и е поискала от съда да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание (постановлението, л. 2-3 от НАХД
166/2021 г. на СРС).
В хода на образуваното съдебно производство са проведени 9 заседания. На всички
тях ищецът се е явявал лично, а във второто е бил и разпитан (протокола, л. 41-42 от НАХД
166/2021 г. на СРС). Последното заседание е било на 16.03.2023г., когато е и постановено
решение, с което Д. Д. е признат за невиновен по обвинението в извършване в престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК (протокола и решението, л. 120-124 от НАХД 166/2021 г. на СРС). В
мотивите с съдът е приел за установено, че безспорно такова деяние е извършено на
посочената дата, но авторството на ищеца и неговата съпричастност към извършеното не са
установени и дори са категорично отхвърлени от приетото в съдебното производство
заключение на вещо лице и от показанията на част от разпитаните свидетели (мотивите, л.
131-132 от НАХД 166/2021г. на СРС). Решението не е било протестирано и е влязло в сила
на 01.04.2023 г.
3
В хода на продължилото почти 2 години и 5 месеца наказателно производство
спрямо Д. Д. не са вземани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда.
За защитата си по наказателното дело ищецът е заплатил 2 750,00 лева на адвокат,
видно от договора за правна защита и съдействие (л. 14 и л. 113 от НАХД 166/2021 г. на
СРС), анекса към него и разписките за платени суми (л. 114-118 от НАХД 166/2021 г. на
СРС).
По делото са разпитани свидетелите Й. Т. Д. и К. Ж. Я..
От свидетелските показания на Й. Т. Д. се установява, че същата е съпруга на ищеца
от 2015 г. Установява се още, че през есента на 2020 г., след като Д. Д. е разбрал, че следва
да се яви в полицията, той е бил много притеснен. Притеснението продължило и когато в
края на 2020г. бил привлечен като обвиняем, като тогава се породили и други негативни
психически преживявания у ищеца освен стреса, като възмущение от извършването на
действията по полицейска регистрация (вземането на пръстови отпечатъци и ДНК).
Притеснението обзело цялото семейство, тъй като то разчитало именно на ищеца за
издръжката си. Обвинението станало публично достояние като било отразено в медиите.
Това карало ищеца да се чувства неловко и неприятно.
От свидетелските показания на св.К. Ж. Я. се потвърждават установените търпени
от ищеца негативни преживявания на притеснение, стрес и нервност от наличието на
обвинение в извършено престъпление. Потвърждава се и отразяването в медиите на случая
и свързването му с ищеца, както и това, че обвинението е станало достояние на близки и
познати на Д. Д., които го обсъждали помежду си. Това допълнително увеличило
негативните преживявания на ищеца.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е завършило с постановяване на оправдателна
присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите,
както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По иска за неимуществени вреди:
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателно преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
Предвид гореизложеното фактическа обстановка съдът намира за безспорно
4
установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени
вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Постоянната съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи незаконното обвинение, а именно:
на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода
до две години или с пробация, както и с обществено порицание, т.е. не за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Поради това в съда е внесено постановление
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. В
процесния случай наказателното производство има както досъдебна, така и съдебна фаза на
производството. От момента на привличането на ищеца като обвиняем до оправдаването му
са изминали малко повече от 2 години и 5 месеца. Ищецът е проявявал активност в
наказателното производство, като се е явявал във всички съдебни заседания, в едно от които
е бил разпитан, което и два пъти е сторено на досъдебната фаза.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи личността на ищеца и начина, по
който се е отразило незаконното обвинение върху него:
-ищецът е с чисто съдебно минало, същият се приема като порядъчен гражданин,
което повишава интензитета на негативните му усещания от повдигането на обвинение;
-наказателното производство е започнало когато ищецът е бил на около 38 години,
т.е. млад човек в разцвета на силите си;
-медийната разгласа на процесния случай, която се установява от гласните
доказателства. Процесното обвинение е получило медийно отразяване, което нанесло
сериозни репутационни вреди на личността на ищеца. Налице е непротиворечива съдебна
практика на ВКС, съгласно която медийната разгласа на незаконното обвинение е
обстоятелство, което влияе върху присъждането на по-високи размери на обезщетенията за
неимуществени вреди и затова следва да се отчита от съдилищата при постановяване на
техните актове ;
- сериозно отражение на незаконното обвинение върху семейната му среда –
притеснение е обхванало цялото му семейство,
5
-отражение на незаконното обвинение върху социалната му среда — свързано е с
породените съмнения у близкия му кръг дали е извършил или не престъплението, за което е
обвинен
Съдът отчита и променената икономическата обстановка и жизнения стандарт в
страната към момента на постановяване на оправдателното решение, съпоставени с момента
на привличането на ищеца като обвиняем.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната
практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около
1000 лв. на година. В този смисъл са Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3528/2018 г., III г. о., ГК., Определение № 9 от 10.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021г.,
IV г. о., ГК, Определение № 619 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2022 г., III г. о., ГК,
и др.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира,
че сумата от 3 000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 26 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на
ищеца извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са
настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца.
Постоянната съдебната практика приема, че при определени професии – напр.
полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По
общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в
извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената
им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за
извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация.
В процесния случай по делото няма събрани доказателства за отражение на незаконното
обвинение върху професионалната реализация на ищеца.
По време на наказателното производство спрямо ищеца не е вземана никаква мярка
за процесуална принуда.
Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в
себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само
по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение № 100 от 08.07.2019 г.
по гр. д. № 2682/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
6
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на
правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление,
възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, съответно от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от 01.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска за имуществени вреди:
В наказателното производство не е предвидена възможност лицето, което е
признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4
ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в следните решения:
Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 433/23.06.2010 г. по гр.
д. № 563/2009 г., на ВКС, ІV г.о.; Решение № 355 от 03.08.2010г. по гр. д. № 1651/2009 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 332 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС.
С оглед на изложеното, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
наказателния процес, представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.
Направата на разходи в общ размер на 2 750,00 лева се установи от приобщеното
наказателно дело. Ответникът не е навел твърдения, че частните документи (разписки за
платени и получени суми) са с невярно съдържание. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в ТР № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, формата за доказване
на договора за адвокатска услуга, включително и на размера на договореното
възнаграждение, е писмена, като заплащането на възнаграждението следва да е
удостоверено в самия договор – ако е платено в брой. Поради това съдът приема, че ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение в посочения размер. След като сумата е била реално
заплатена и направена с цел осигуряване на защитата на лицето срещу обвинението, тя
следва да се присъди в негова полза.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
7
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателното решение –
01.04.2023 г. до окончателното й изплащане (ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС).
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да
осъди ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Ищецът е направил разноски за държавни такси в размер на 10,00лв., които следва
да му бъдат присъдени.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 05.06.2024г. ищецът е бил
представляван от адв. Д. Б. - САК, безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ е в размер на 2950лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото
от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Б. сумата от 500лв., представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в съответствие
с уважената част от исковете. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е
приключило в едно съдебно заседание.
8
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, бул. ****, чрез: адв. Д. Б.,
САК, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, обезщетения за вреди от незаконно повдигнато
обвинение по досъдебно производство №33823МК/2020г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр,
№ 26494/2020г. по описа на СРП, по което е налице оправдателно решение, влязло в сила на
01.04.2023г., както следва: 1/ сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2023г.
до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 2 750,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди (разходи за възнаграждение за адвокат в наказателното
производство), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2023г. до
окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за неимуществени вреди
за разликата му до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, бул. ****,
чрез: адв. Д. Б., САК, сумата от 10,00лв., представляваща направени по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на адвокат Д. Б. - САК, сумата от 500,00лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в
настоящето производство в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9