№ 145
гр. Ямбол, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500031 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. С.К. от АК-***, ул.**-партер, офис№*,
пълномощник на Я. Г. Г. от гр.***, срещу Решение № 2 от 05.01.2022 г, на ЯРС постановено
по гр.д. № 3476/2021 г. по описа на ЯPC.
С въззивната жалба от ответника Я. Г. Г., чрез адв. К. от БАК, се обжалва решение №
2 от 05.01.2022 г, постановено от ЯРС по гр.д.№ 3476/2021 г. по описа на ЯPC, с което
първоинстанционният съд ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от
домашно насилие по молбата на Е. П. М. с ЕГН ********, с адрес: гр.***, ул.***№*, чрез
пълномощник адв.И.К. от АК-***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу лицето, с което молителката е живяла на съпружески начала и от което
съжителство е родено детето П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН ********** -
Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап. -десен, за извършен
спрямо Е. П. М. в присъствието на детето П. Я. Г. на ***** год. акт на физическо,
психическо и емоционално насилие, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2
ЗЗДН, като: ЗАДЪЛЖАВА Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**, вх.*,
ет.*, ап. - десен ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо
Е. П. М. с ЕГН ******** и детето П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН
**********; ЗАБРАНЯВА на Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**,
1
вх.*, ет.*, ап. - десен ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица: Е. П. М. с ЕГН ******** и
малолетното дете П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН **********, обитаваното
от тях ЖИЛИЩЕ в гр.***, ул.***№*, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ
МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ И ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ДЕТЕТО
НА РАЗСТОЯ.Е ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА , за срок от 8 /осем/ месеца; ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН ********** при
неговата майка Е. П. М. с ЕГН ********на адрес: гр.***, ул.***№*, за срок от 8 /осем/
месеца; НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Я. Г. Г. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 500 лева; ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Я. Г. Г. с ЕГН ********** да
заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна
такса в размер на 25,00 лева; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Я. Г. Г. с ЕГН
********** да заплати на Е. П. М. от 650 лева - разноски по делото.
Въззивникът смята, че постановеното от ЯРС решение е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява, че ЯРС неоснователно и неправилно е кредитирал
приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Твърди, че в настоящия случай са налице
множество други гласни и писмени доказателства, които съдът не бил взел предвид при
постановяването на решението. Изложени са възражения, че решаващият съд е кредитирал
противоречивите показания на родителите на молителката, а не е дал вяра на показанията на
свид. Х.. Въззивникът смята, че ЯРС е постановил един необоснован съдебен акт, с който
сериозно се засягат правата и интересите на ответника - сега въззивник, и е изложил
съображения в тази насока. Възразява, че така наложените му мерки, които ограничават
правото му да вижда детето си за срок от осем месеца, са явно несправедливи и
недопустими, тъй като засягат както неговия интерес, така и интереса на детето. Възразява,
че по делото не са установени данни за осъществено домашно насилие от негова страна,
които да обосновават прилагане на мерки по ЗЗДН в такъв строг режим. Моли ЯОС да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени издадената заповед за
защита от домашно насилие. Претендира присъждане на направените в двете инстанции
разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата
Е. П. М., чрез адв. И.К. от ЯАК. В отговора се излага становище за неоснователност на
въззивната жалбата и се излагат съображения. Въззиваемата смята, че ЯРС правилно е
кредитирал представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като изложеното в тази
декларация се подкрепя и от кредитираните като обективни и логични показания на
свидетелите Т. М. и П. М.. Счита, че ЯРС, въз основа на анализ на представените по делото
доказателства, е направил обоснован извод, че извършеното от страна на ответника
представлява акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея, а детето
като пряк свидетел на случващото се, също се явява пострадало от домашно насилие. Моли
ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция
разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
2
В с.з. въззивникът се явява лично и с адв.К.. Моли въззивната жалба да бъде уважена.
Претендира направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемите не се явяват и се представляват от адв.П., която моли съдът да остави
без уважение въззивната жалба и присъди сторените разноски.
Производството пред ЯРС е образувано по молба от Е. П. М. с ЕГН ********, с
адрес: гр.***, ул.***№*, чрез пълномощник адв. К. от АК-***, с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап. - десен, който е лицето, с което молителката е живяла на
съпружески начала, и от което съжителство е родено детето П. Я. Г., родена на ********г. в
гр.****, с ЕГН **********. На 05.11.2021 год. около 20.00 часа по телефона ответника по
повод искането му да вземе обзавеждането и противопоставянето на молителката, отправил
към последната закани, че ще я изнесе с носилка, че ще я пребие, ще я затрие, ще и избие
зъбите, ще и отреже главата, че ще я сложи в гипсово корито, както и обиди: „курво, боклук,
долен миндил". След минути пристигнал в дома на молителката и детето, като с идването си
започнал да блъска входната врата и да крещи. Започнал да блъска молителката по рамото,
хванал я за косите, започнал да я дърпа и скубе. От силните крясъци детето излязло и се
хвърлило в прегръдките на майка си. Ответникът започнал да крещи: „ще ти еба майката,
пусни детето", при което отново започнал да блъска молителката по рамото и й нанесъл
удар с юмрук по главата. Започнал да дърпа и детето и го издърпал от ръцете на
молителката на сила, при което дърпане с ръце ударил и детето в областта на главата и
тялото. Детето започнало да пищи и да плаче, като изричало думите: „тате, тате, остави ни с
мама, не я пипай, тя е моята мама". При тръгването си ответника продължил да крещи,
псува, и да заплашва молителката, че ще я убие. Ритнал молителката в областта на краката,
бутнал я и тя паднала на земята. От него момент детето било неспокойно, разтревожено и
плачело. Молителката също се страхувала за живота си, както и за живота и здравето на
детето.
Ответникът е оспорил молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна и поддържа, че
няма извършен акт на домашно насилие от негова страна.
След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа страна:
По делото с молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката
за извършеното насилие, в която са изложени всички твърдени от молителката факти за
причинено насилие от ответника на 05.11.2021г., и се съдържа изявление, че са ù известни
последиците по чл.313 от НК за невярно деклариране.
Видно от удостоверение за раждане на П. Я. Г., нейни родители са молителката Е.М.
и ответника по молбата Я.Г..
Видно от заключението на представения социален доклад, изготвен от ДСП Ямбол,
детето П. се отглежда в семейна среда от неговата майка. Родителите показали емоционална
привързаност към детето, демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото
3
развитие. Заявили желание за в бъдеще да оказват нужната помощ и емоционална подкрепа
на детето.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Т. П. М. и П. Т. М., родители на
молителката. От показанията на свид. Т. М. се установява, че страните живеели на
съпружески начала, без да имат сключен граждански брак. Запознали се още когато
молителката била ученичка, първо живеели в дома на неговите родители, а след това на
квартира. От около три години живеели в къщата собственост на съпруга на свид.Т. М. -
свид. П. М., в гр.***, ул.***№*. На 05.11.2021 г. около 20.00 часа Е. и позвънила и питала за
баща си и казала „Я. се обади преди малко и след 2 минути ще дойде и ще ми начупи
главата". След като Е. разговаряла и с баща си, родителите й тръгнали за ул."*****". Когато
пристигнали на място видели Я.Г. на двора да крещи, да я псува на майка, да я заплашва и
обижда с думите: „бокрук", „миндил", „ще ти еба майката", ще те съсипя", „ще те оставя
гола като пушка", „ще ти счупя главата и ще те изнесат на носилка". След това я блъснал,
ритнал, и тя паднала на земята. Всичко това видяло и детето, тъй като било на вратата,
която била остъклена и викало: „мамо, мамо, тя е моята мама, тя е моята приятелка". На свой
ред Я.Г. ги нарекъл „Каргонски боклуци", а мъжът на свидетелката нарекъл „смешник" и
„палячо". След това Я.Г. си тръгнал. След като си тръгнал, свидетелката и съпругът и
събрали две торби багаж, с най-необходимите дрехи на дъщеря и и внучка и, някоя играчка
без които детето не може, и ги прибрали в техния дом. Оттогава дъщеря и била уплашена и
подскачала при всяко иззвъняване на телефона. Два дни не отишла на работа. Първата и
втората вечер дъщеря и се напикала насън. Първите няколко вечери живели у тях до
излизане на ограничителната заповед, след това свидетелката и съпругът и се редували да
спят при тях на ул."*****". Детето не ходило няколко дни на детска градина, защото било
изплашено, наложила се консултация с лекар и изписване на лекарства. Преди няколко
вечери детето и казало: „Бабо тате ме бие". Имало и други подобни случаи, първият бил
през 2018 год., когато Я.Г. отишъл на работното място /в хотел/ на дъщеря и, и когато тя не
съгласила да стои при нея, я замерил с телефона си. От хотела завели преписка срещу него, а
дъщеря и била изгонена от работа. Тогава тя била бременна. Следващата случка, за която
свидетелката знаела, било през м.ноември 2008 год., тогава живеели на квартира. Дъщеря и
се обадила и казала, че Я. я е блъскал и заплашвал и искала тя да отиде и да я прибере. Това
се случило преди детето да навърши 40 дни. След като вече заживели на ул."*****" Е. много
пъти й споделяла, че той се държи агресивно и че я заплашва и обижда. Държал се грубо и с
детето, блъскал го. Да блъска детето се случвало и в тяхно присъствие. Свидетелката сочи
още, че лично тя е купувала на Я. антидеприсанти с рецепта издадена на негово име,
включително и миналото лято, когато трябвало да му бъде променена схемата на
лекарствата от лекуващата го психиатърка. Видимо и привидно той изглеждал много
спокоен, но много лесно избухвал от незначителни неща. Сега продължавал да звъни на Е.
по телефона и да й праща съобщения по вайбър да си оттегли жалбата и да я заплашва.
Заявявал, че ако не си оттегли жалбата имал най-добрите адвокати в *** и ще я съсипе, ще я
остави гола като пушка, пет години я хрантутил, да не си мисли че нейните са вечни, че са
до време, след това щял да я пита какво ще прави. Свидетелката не била викала полиция,
4
смята това за неща, които се случвали в семейството, като свидетелката говорила на дъщеря
си да му даде шанс, защото детето имало право на родители, на баба и дядо. На 05.11.2021
год. не се обадила в полицията, защото първо били много уплашени, и за тях било по-важно
да приберат децата на сигурно място, и защото след тръгването на Я. говорили с дъщеря си
и разбрали какво е ставало в къщата, а и като отишли всичко се случило много бързо. За
удара с юмрук знаели от разказа на дъщеря им впоследствие. До няколко дни след
инцидента дъщеря и била склонна да дава на Я. да вижда детето, но след това решила, че е
безсмислено да прави опити за помиряване. На седми ноември той поискал детето, но тя не
му го дала, а и ответникът не дошъл. Опитвали се да си уредят и имуществените отношения.
Видно от показанията на св.П. М., дъщеря му Е.М. и Я.Г. живеели на семейни начала в
собствения му дом, който той им предоставил, защото не можели да си плащат наема. Още
докато били на квартира, не се разбирали, имали дразги. Лично свидетелят ходил да й
събира багажа, да я прибира в къщи. После се сдобрили. На пети ноември дъщеря му
звъннала към осем и нещо и той заедно с жена си отишли до там и видял, че се карат. Били
на двора и Я. я ритал и блъскал и Е. паднала. Я. я ритнал в крака и после я блъснал с ръце.
Имало псувни - „ти еба майката", „каргонски боклук", „смешник". Свидетелят не искал да
влиза в други отношения, защото бил военнослужещ, въздържал се. Детето било вътре в
къщата и ревяло за майка си. Накрая Я. се разсърдил и си тръгнал. Свидетелят му казал да се
разберат като бели хора, за да си вижда детето, но той не спрял да я обижда, като обидите
продължавали и до ден днешен по телефона. Имало заплахи да си оттегли жалбата, че имал
добри адвокати. Според свидетелят той не е психически добре. Лично той му носил хапчета
на работа. За нещо психично. Имота където живеел свидетелят и съпругата му бил близо до
ул."*****" на ул."А. К.***". И дъщеря му и внучето били разстроени. Дъщеря му се
напикала два пъти. Детенцето казвало, че баща му ги бие. Звънели на 112, но по-късно
когато се прибрали в къщи. Никой не дошъл от полицията. Дъщеря му говорила по телефона
на „горещата линия", оттам я посъветвали да се свърже с адвокат. Я. бил ходил до къщата да
си вземе кучето и колибата и дъщеря му също била там. Това станало след един-два дни. В
полицията ходили на осми ноември, празника на полицията, там им казали, че за момента
нищо не могат да направят и да се обърнат към адвокат. Показанията на тези свидетели се
преценяват съгласно чл.172 от ГПК с оглед другите данни по делото като се има предвид
възможната им заинтересованост.
По делото са разпитани по искане на ответника като свидетели Д. Т. Б., Г. Х. и Г. П.
Г. - негов баща. В показанията си свид.Б. сочи, че от месец февруари бил в гр.*** и
познавал Я. от работата, ходил му на гости, виждал бил детето. По негово виждане
отношенията им били нормални, нямало нито насилие, нито агресия. На рождения ден на
малката останал с впечатление, че не го харесват много Я.. На седми ходили до къщата в
Каргона за кучешката колиба. Е. му отключила. Бащата на Е. дошъл по-късно, когато
продали колибата. Имало разговор за отношенията им. Колибата я правили в двора, а през
това време Е. простирала. Я. и Е. не си говорили. Единствено само за ключовете и кога ще
си тръгва. Свидетелят изказва мнение, че Е. не се страхувала от Я., била спокойна.
5
Свидетелят посочва, че Я. му бил казвал, че не се разбират. Като цяло бащата на Е. и Я. си
говорили за мебели. Я. казал, че ще си вземе това, за което е дал пари.
В показанията си свид. Г. Х., съпруга на първи братовчед на ответника, сочи, че
вечерта на 05.11.2021 год. е била в автомобила на ответника, който бил паркиран пред
пътната врата на дома на молителката на ул."*****" №***, като след три-четири минути се
обърнал да види какво става и видяла, че бащата на Е. говори с Я. спокойно, разговора
продължил 20-30 минути. Свидетелката не била чула викове и крясъци. Е. била в малкото
коридорче на излизане от къщата, а детето свидетелката видяла на прозореца. Не плачело,
било спокойно. След разговора Я. се качил в колата и тръгнали. Свидетелката обяснява, че
си спомня датата 05.11.2021 год., тъй като тогава почивала и имала уговорка с приятелка да
и гостува, тя от своя страна работила на смени и доста пъти гледала нейния график и затова
помнела тази дата.
В показанията си Г. П. Г. - баща на ответника, сочи, че причината да се стигне до тук
е небрежността на Е. към чистотата, както и че нейните родители винаги нападали сина му
без причина.
По делото и двете страни представят кореспонденция между тях по месенджър и
вайбър, от която се установява, че същите са във влошени отношения.
При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за
валидно и допустимо.
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано
по подадена молба от Е. П. М. за защита от домашно насилие, осъществено от Я. Г. Г..
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3,
т.2 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй като съгласно чл.3,
т.2, от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство. Молбата е допустима като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН. По същество молбата за защита е основателна.
Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка. В случая е установено
физическо, емоционално и психическо насилие, упражнено от въззивника спрямо
молителката. Домашното насилие е извършено в присъствие на детето и върху него е
упражнено психическо и емоционално насилие, съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН, освен това има
данни и за упражнено физическо насилие. Видно от декларация на молителката за
6
извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са описани подробно и
последователно извършените актове на домашно насилие: Г. отправил към нея закани, че ще
я изнесе с носилка, ще я пребие, ще я затрие, ще и избие зъбите, ще и отреже главата, ще я
сложи в гипсово корито, отправил и обиди: „курво, боклук, долен миндил", блъскал
входната врата и крещял, блъскал молителката по рамото, хванал я за косите, започнал да я
дърпа и скубе, крещял: „ще ти еба майката, пусни детето", при което блъскал молителката
по рамото и й нанесъл удар с юмрук по главата; започнал да дърпа и детето и го издърпал от
ръцете на молителката на сила, при което дърпане с ръце ударил и детето в областта на
главата и тялото; детето започнало да пищи и да плаче. При тръгването си ответникът
продължил да крещи, псува, и да заплашва молителката, че ще я убие. Ритнал молителката в
областта на краката, бутнал я и тя паднала на земята.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед
за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В случая
упражняването на насилие се установява по делото освен от представената от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от събраните гласни доказателства от свидетелските
показания на свидетелите Т. П. М. и П. Т. М. - родители на молителката, които установяват
състоЯ.ето на отношенията на страните и са преки свидетели на извършеното физическо и
психическо насилие насилие от Я.Г. на процесната дата. Я.Г. на двора крещял на дъщеря им,
ругаел я, заплашвал и обиждал с думите: „бокрук", „миндил", „ще ти еба майката", ще те
съсипя", „ще те оставя гола като пушка", „ще ти счупя главата и ще те изнесат на носилка",
ритнал я, блъснал я и тя паднала на земята като всичко това видяло и детето и силно се
разстроило.
ЯОС намира, че показанията на свидетелите Б., Х. и Г. - баща на въззивника, не
оборват посоченото в декларацията на молителката. Недостоверно е обяснението на Х. за
това как е запомнила датата, Г. - баща на ответника, не е присъствал и не е очевидец на
процесното домашно насилие, а свид.Б. е изказал предположение за това дали молителката
се е чувствала застрашена. Видно от представената кореспонденция въззивникът е обиждал
е заплашвал молителката нееднократно.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
По тези съображения ЯОС намира молбата за защита по ЗЗДН за основателна.
Въззивният съд смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита срещу
домашното насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС, е
оглед характера и нееднократността на извършеното от въззивника. Водим от изложеното,
ЯОС счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
7
въззиваемата направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 850 лв..
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 2 от 05.01.2022 г, на ЯРС постановено по гр.д. № 3476/2021
г. по описа на ЯPC.
Осъжда въззивника Я. Г. Г. от гр.****, ЕГН **********, да заплати на Е. П. М. от
гр.****, ЕГН **********, сумата 850лв. направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8