Определение по дело №851/2020 на Софийски окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. София, 12.05.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:1.   ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                        2.   ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА ч. гр. д. № 851 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл. 423, ал. 1, т. 1 и чл. 419 от ГПК.

            Образувано е по възражение на С.Н.Ж. и Б.Х.Ж.,*** против заповед  № 592 от 01.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 650/2013 г. на РС-Самоков. Длъжниците, чрез упълномощения адв. Е.А., молят да бъде прието за разглеждане възражението по чл.414 ГПК, което подават на 29.10.2020 год. по куриер /отбелязана дата на п.к. от съдебния служител/ извън срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Твърдят, че е налице основанието на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, обуславящо приемане на възражението срещу заповедта. Възражението инкорпорира и оспорване на вземането по заповедта изцяло.

Представена е покана за доброволно изпълнение изх. № 1648 от 03.02.2014 год. на ЧСИ Дангова до длъжника Б.Ж., която е връчена на 06.02.2014 год. на лицето Х. Ж.. Поканата за доброволно изпълнение изх. № 1647 от 03.02.2014 год. до длъжника С.Ж. е връчена чрез лицето Х. Ж. на същата дата.

Видно от писмо от 01.10.2020 год. от Е.П., провинция М., И., С.Ж. е наета за неопределен срок на работа при адресанта на позиция «семеен помощник», живеещ в домакинството, при посочените условия, считано от 01.10.2012 год. с работно време 30 часа седмично, разделени по 5 часа на ден от понеделник до събота. Видно от представеното извлечение от пенсионна сметка, издадено на 27.09.2018 год., С.Ж. е заемала тази позиция и към м. февруари 2014 год., както и до м. февруари 2018 год. включително.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка А. през цялата 2014 год. длъжницата С.Ж. – нейна майка, живеела в Италия, като се установила там още през 2010 год. и живяла и работила там до 2018 год. Б.Ж. – брат на свидетелката, през 2014 год. живеел в Англия, като заминал там на 01.02.2014 год. заедно със съпруга на свидетелката. През целия месец февруари Ж. не е пребивавал в България. Върнал се за кратко през месец март, след което  отново заминал за Англия, където се установил за постоянно.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира възражението за допустимо като депозирано в едномесечния срок от узнаване на заповедта за незабавно изпълнение. При липсата на данни за надлежното връчване на заповедта следва да се приеме, че длъжниците са разбрали за нея на 30.09.2020 год., когато са поискали да им бъде връчено копие от заповедта /според твърденията на молителите, при липсата на други писмени доказателства, удостоверяващи връчването/. Възражението е основателно по следните съображения:

    Налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК за сезиране на окръжния съд с възражението, а именно – ненадлежно уведомяване на длъжниците за издадената заповед за изпълнение.  В конкретната хипотеза се установи, че заповедта за изпълнение не  е връчена лично на длъжниците и в деня на връчването – 06.02.2014 год. чрез трето лице, чието качество не е посочено, те не са имали обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Понятието "обичайно местопребиваване " не е легално дефинирано в ГПК, като такава дефиниция се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП - мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, като за определяне на това място се съобразяват обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива. Доколкото молителите - длъжници твърдят, че имат обичайно местопребиваване в Италия и Великобритания следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 59 от Регламент № 44/2001 г. относно понятието "обичайно местопребиваване ". За установяване на твърденията си, че към датата на връчването на заповедта длъжниците не са имали обичайно местопребиваване на територията на РБългария, същите са ангажирали гласни и писмени доказателства, от които се установява наличието на предпоставките, визирани в чл. 48, ал. 7 КМЧП, а именно - че лицата са се установили преимуществено да живеят извън страната към датата на връчване на заповедта за изпълнение. Освен това, следва да се посочи, че заповедта не е връчена надлежно на молителите-длъжници по реда на чл. 46 от ГПК, тъй като не е посочено качеството на лицето – получател Х. Ж., както и не е отбелязано, че същото поема задължението да предаде поканите до адресатите.

С оглед на това настоящият съдебен състав счита за доказано по делото, че към момента на връчването на заповедта длъжниците са имали обичайно местопребиваване в друга държава, както и че заповедта за изпълнение не им е връчена надлежно, поради което следва да намери приложение нормата на чл. 423, ал. 3 от ГПК - при наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 2 /и т. 1 / ГПК, поради което възражението следва да бъде прието, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и за произнасяне на съда по формулираното искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

 

 

 

ПРИЕМА възражението на С.Н.Ж. и Б.Х.Ж.,*** против заповед  № 592 от 01.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 650/2013 г. на РС-Самоков, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

След връщане на делото на районния съд производството следва да продължи с указания до заявителя по чл. 415, ал.1 от ГПК и произнасяне на съда по формулираното искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                    2.