Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1213 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А.К. срещу
наказателно постановление № 18-0439-000351 от 29.11.2018 г., издадено от
началника на 03 РУ – Варна, с което на въззивника на основание чл. 178е ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено
нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. На
първо място се сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4, пр. 2 и чл.
57, т. 5, пр. 4 ЗАНН, доколкото не става ясно в какво точно се състои
извършеното нарушение поради бланкетното изписване на нарушената правна норма.
В подкрепа на това възражение се навежда довод, че в АУАН изобщо не е отразено
дали в случая е имало определени от собственика на пътя или администрацията
места за паркиране на посочената улица, какво е било разположението на
паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е било отстоянието му от бл. 13 или
други сгради и има ли изобщо такива, за да се направи извод за съставомерността
на деянието по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, тъй като само по себе си
паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона. Т.е. твърди се, че
в АУАН и НП не са посочени съставомерни обстоятелства.
На
следващо място се твърди, че при описанието на нарушението е посочено, че
въззивникът е паркирал на пешеходна зона, което обаче не е забранено от ЗДвП,
поради което наказващият орган е доразвил обстоятелствата, посочени в АУАН и е
посочил, че неправилното паркиране е върху пешеходна зона – тротоар, за да е
съставомерно нарушението по ЗДвП, а не по Наредбата за обществения ред, по
която наказващият орган е друг.
Посочва
се, че наказателното постановление не съдържа в обстоятелствената част
твърдение, че мястото на нарушението не е сред разрешените места, че
паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.
Изразява становище, че нормата на чл.
94, ал. 3 ЗДвП не е забранителна, а съдържа общи правила за престой и
паркиране. Излага, че изречение второ на нормата също не е забранителна, а
допуска престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея
условия.
Твърди се,
че съгласно дефиницията на „тротоар“, съдържаща се в пар.
6, т. 6 ЗДвП, тротоарът е част от пътя и от самите улици и за да не бъде
възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението е
необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., каквото в случая е било
налице.
Наведени
са доводи за липса на нарушение и поради това, че на процесното място липсват
забранителни паркирането и престоя знаци.
Допълнително
се сочи, че моторното превозно средство е било разположено на ул. „Димитър
Дончев – Доктора“, а не на ул. „Асен Разцветников“,
т.е. налице е неправилно посочване на мястото на извършване на нарушението.
На
последно място се твърди, че наказващият орган не е извършил задължителната
преценка за маловажност на случая и приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Отправено
е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание С.А.К., редовно призован, явява се лично,
поддържа жалбата и искането си за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 03 РУ – Варна,
редовно призована, не изпраща процесуален представител, не изразява становище
по същество. В съпроводителното писмо към въззивната жалба моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
09.10.2018 г около 11:30 ч. св. А.Н.Х. се отзовал на молба за съдействие от
служители на район „Владислав Варненчик“ при Община
Варна.
Искането
било отправено конкретно от М.Т. като началник охрана на обществения ред, който
посочил, че лице, което е паркирало на тротоара, не иска да се легитимира и
иска да му бъде съставен акт от компетентните органи.
Св. Х. ***,
на кръстовището на ул.“Асен Разцветников“ и ул. „Иван
Дончев – Доктора“) заедно със свой колега, легитимирали се и поискали
документите на въззивника и на превозното средство, което установили на място,
а именно мотоциклет „Сузуки ГСР 600“ с рег. № В 0992
В.
Поради
това, че на остров, свързан с тротоара, на който бил положен асфалт вместо
плочки, е бил паркиран собствения на въззивника мотоциклет, св. Х. съставил
АУАН на въззивника за това, че на 09.10.2018 г. около 11,30 часа в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“, на ул. „Асен Разцветников“ до бл. 13 е паркирал неправилно собствения си
мотоциклет „Сузуки – ГСР – 600“ с рег. № В 0992 В
върху пешеходна зона – нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
На 29.11.2018 г. И.Й.Т. като
началник на 03 РУ – Варна приел, че подаденото възражение е неоснователно,
поради което издал обжалваното наказателно постановление за това, че на
09.10.2018 г. в 11,30 часа в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“
на ул. „Асен Разцветников“ до бл. 13 С. А.К. е паркирал неправилно собствения си
мотоциклет „Сузуки ГСР600“ с рег. № В 0992 В върху
пешеходна зона – тротоар, извън разрешените за това места, определени от
администрацията или собственика на пътя - нарушил чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. А.Н.Х. и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. А.Н.Х.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в
себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на
представеното по делото писмено доказателствено средство – АУАН.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат
за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. А.Н.Х.
подкрепят и затвърждават удостовереното в
АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира и
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, доколкото същата удостоверява компетентността на наказващия орган.
По изложените съображения за
достоверност на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, съдът основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Съдът намира, че при съставянето на
АУАН на въззивника не е вменявано нарушение на посочената разпоредба, като в
акта не е посочено обстоятелството, че същият е паркирал върху тротоар.
Това е обстоятелство, което е въведено
за първи път в наказателното постановление, т.е. в правораздавателния акт на
административнонаказващия орган.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от
фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при
които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН
и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието
индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
наказаното лице.
Липсата на индивидуализация на
нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН съгласно изискването на
чл. 42, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице
поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което
наказващият орган е наложил административно наказание.
Поради констатираното съществено
нарушение на процесуалните правила съдът намира, че не следва да обсъжда
останалите възражения на жалбоподателя относно съставомерността на деянието и
приложимостта на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0439-000351 от 29.11.2018 г., издадено от началника на 03 РУ – Варна, с
което на С.А.К., ЕГН ********** на основание чл. 178е ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по
чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: