Решение по дело №60/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във вр.с чл.278 ал.1 ГПК и чл.274 ал.1 б.”а” ГПК и е образувано по частна жалба на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”, със седалище и адрес на управление Г.С.У.”Г. С. Р., подадена чрез процесуален представител по пълномощие – адв.Н против Разпореждане №1901/15.08.2008 г. по ч.Г.д.№450/2008 г., с което Районен съд - Р е отхвърлил, като неоснователно, заявлението на по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в полза на дружеството против Т С Л за сумата 729, 34 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. В жалбата си развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното от него разпореждане. Твърди, че подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 410 ГПК. Освен това не е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника. Моли обжалваното от дружеството разпореждане, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което да бъде указано на първоинстанционния съд да издаде исканата от него заповед за изпълнение.

Ответникът не е взел становище по частната жалба.

Частната жалба е редовна, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция споделя застъпеното становище от първостепенния съд, че заявлението е нередовно. Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т. е. - по съдържание на исковата молба и по отношение на приложенията към нея (пълномощно и държавна такса). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Подаденото заявление пред РС – Р е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно: изложението на обстоятелствата, на които се основа искът, е непълно. Заявителят единствено е посочил, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството електрическа енергия през периода от 07.02.2008 г. до 06.03.2008 г. и не е погасил задължението си, а в жалбата сочи, че информацията за този период се основава на изготвени фактури на съответния абонат. По отношение на основанието, от което произтича претенцията същото е конкретизирано - доставка на електрическа енергия, но досежно обекта, за който същата е ползвана, заявлението е нередовно. Липсва възможност за индивидуализация на конкретното договорно отношение, тъй като съгласно Общите условия за продажба на електрическа енергия от „ЧЕЗ Електро България” местонахождението на имота и представянето на доказателства за собствеността или право на ползване върху него представлява задължително условие за самото сключване на договор за доставка на електрическа енергия. Следователно, конкретизацията на вземането на доставчика на електрическа енергия включва по необходимост посочването на самия имот, в който се доставя електрическа енергия. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от вида на защитата - в рамките на исковото производство или на изпълнителното производство /част от което е и заповедното/.

Във връзка с изискването за индивидуализация на вземането, следва да се отбележи, че липсва законово основание да се презюмира съвпадение между адреса на длъжника и адреса на имота, включен към прилежащата разпределителна система, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на електрическа енергия да се сключва само за имот, който се обитава от купувача по този договор.

Изложението на обстоятелствата, на които се основава заявлението, е гаранция за защита на правата на длъжника при уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК и за евентуалното подаване на иск относно вземането по чл. 415 от ГПК.

Законосъобразни са изводите на обжалваното разпореждане, че не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща изрично към чл. 129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК и по основателността на искането по чл. 411 от ГПК. В г. 37 - чл. 425, ал. 2 от ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт - заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127, ал. 1 и 3 или по чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.

По тези съображения настоящият състав на Благоевградски окръжен съд намира, че заявлението за издаване на заповед на изпълнение е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Благоевградски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”, със седалище и адрес на управление Г.С.У.”Г. С. Р., подадена чрез процесуален представител по пълномощие – адв.Н против Разпореждане №1901/15.08.2008 г. по ч.Г.д.№450/2008 г., с което Районен съд - Р е отхвърлил, като неоснователно, заявлението на по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в полза на дружеството против Т С Л за сумата от 729, 34 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: