Решение по дело №2058/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2018 г. (в сила от 27 февруари 2019 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430202058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                           29.11.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на пети ноември

Четиринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2058 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-002350 от 25.05.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на В.А.К. *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и 2.) на основание чл. 174, ал. ІІІ, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че  на 13.05.2018г. в 02:32 часа в гр. Плевен, на  ул. „И. ***, управлявал личния си автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег. № ***без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и отказал да му бъде извършена проба за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство Алкотест 7410 с фабр. № ARON -0390 (издаден талон за медицинско изследване № ***), с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 137А, ал. І от ЗДвП и по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП.

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. И. Ф., който взема становище, че обжалваното НП е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. ІІ от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от МЗ, МВР и МП. Счита, че от ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства не може да се направи категоричен извод и че жалбоподателят е осъществил състава на вменените му нарушения по чл. 137А, ал. І от ЗДвП и по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0938-002350 от 25.05.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“.

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2018г. около 02:32 часа в гр. Плевен, на  ул. „И. Вазов“  в близост до МОЛ Център – гр. Плевен полицейските служители –актосъставителят Д.И.А. и М.П.Н. изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрол на автомобилния транспорт. Около 2:32 часа двамата забелязали управлявания от жалбоподателя К. лек автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег. № ***, който при завиване наляво по ул. „И. Вазов“ извършил маневрата с приплъзване и просвирване на гумите. Актосъставителят А. подал сигнал за спиране, на който жалбоподателят се отзовал след разстояние от около 30 метра. Полицейските служители констатирали, че водачът управлява без поставен предпазен колан, усетили миризма на алкохол, след което извършили проверка на документите на водача и го поканили до служебния автомобил, за да даде проба за употреба на алкохол. Актосъставителят Д.А. обяснил на жалбоподателя К.как работи техническото средство и след като същият заявил, че знае му било предоставено такова - Алкотест 7410 с фабр. № ARON -0390. Жалбоподателят с цел да осуети вземането на проба за наличие на алкохол в кръвта поемал дълбоко въздух, след което поставял езика си върху входа на тапата на устройството и така апаратът не отчитал проба. След като възпрепятствал извършването на проба около 6-7 пъти, актосъставителят А. му издал Талон за медицинско изследване № ***, като жалбоподателят К. не се явил в рамките на 45 минути от връчването му в ЦСМП-Плевен за даване на кръвна проба. За така констатираните нарушения на 13.05.2018г. актосъставителят Д.И.А. в присъствие на жалбоподателя К. и на свидетелите М.П.Н. и Н.Г.Б. съставил АУАН с номер 401697, в който било отразено, че на 13.05.2018г. в 02:32 часа в гр. Плевен, на  ул. „И. ***, В.А.К. управлявал личния си автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег. № ***без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и отказал да му бъде извършена проба за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство Алкотест 7410 с фабр. № ARON - 0390 (издаден талон за медицинско изследване № ***). Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 174, ал. ІІІ, пр. І-во от ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. І от ЗАНН жалбоподателят В.К. подал писмени възражения срещу съставения му АУАН №401697 от 13.05.2018 година, в които посочил, че не е отказал проба за алкохол с техническо средство, а не е дал такава поради заболяване, а именно бронхиална астма, като представил и копие от Протокол за медицинска комисия ЛКК №9/17.02.2009 година.

Въз основа на съставения АУАН и след като се запознал с писмените възражения на жалбоподателя, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло е възпроизведена описаната в АУАН №401697 от 13.05.2018 година и на В.А.К. *** били наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и 2.) на основание чл. 174, ал. ІІІ, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 401697/13.05.2018 година, писмо рег. № 316р-23366/10.07.2018 година ведно с наказателно постановление № 18-0938-002350/25.05.2018 година, възражение вх. № 316000-16416/14.05.2018 година, заверено копие от протокол на медицинска комисия, талон за изследване с бл. № ***, справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, справка рег. № 316000-36540/25.10.2018 година на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Плевен ведно с писмо рег. № 3286р-16752/12.04.2018 г. на ГД „Национална полиция“, справка рег. 3286р-16725/12.04.2018 г. на лаборатория за проверка към ГД на ОДМВР. В подкрепа на същата са и ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Д.И.А. и свидетелите М.П.Н. и Н.Г.Б., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Свидетелите единодушно посочват, че на посочените в АУАН дата и място, жалбоподателят В.А.К. е управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес“, както и че отказал да му бъде извършена проба за употреба за алкохол с техническо средство, който отказ се изразявал в умишлено препятстване извършването на пробата чрез запушване на входа на тапата на устройството с език от страна на жалбоподателя и именно поради това такава не била отчетена. Така установената фактическа обстанвока не се опровергава и от  показанията на свидетелката Г.С.С., чиито показания следва да бъдат приети с доверие като непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен материал досежно фактите от значение за случая. Свидетелката С. посочва, че е била в управлявания от жалбоподателя автомобил към момента на извършената му проверка на 13.05.2018 година, както и че на посоченото в АУАН място бил спрян от служители на сектор „ПП“ към ОС на МВР-Плевен, които в нейно присъствие поискали документите на водача, след което проверката продължила на известно разстояния от автомобила, в който се намирала.    

Относно нарушението по чл. 137А, ал. І от ЗДвП.

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят В.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 137а, ал. І от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява моторно превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Така осъщественото нарушение е на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен. В настоящото производство не се релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. ІІ от ЗДвП, изрично уреждаща изключените от действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени категории лица да не използват обезопасителни колани. Твърдения в тази насока не се съдържат и в жалбата. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. ІV, т. 7,пр. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, каквото по вид и размер е и наложеното на жалбоподателя. Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно в тази му част.

Относно нарушението по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000,00 лева.

Видно от редакцията на цитираната разпоредба, субект на нарушението е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина - чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с техническо средство/тест (предл. І- во) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване чрез даване на кръвна проба (предл. ІІ- ро). В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц200“ с рег. № ***, т. е притежава качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Установява се също така, че същият е отказал да даде проба с техническо средство Алкотест 7410 за наличие на алкохол. Разпоредбата а на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол, респ. на упойващи вещества в кръвта. Разпоредбата е ясна, разбираема и съответстваща на нормалната житейска логика. Това е така, тъй като в случай, че водачът беше отказал само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал. ІІІ от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до1,2 на хиляда включително и едва при установено наличие на алкохол в тези параметри,  нарушението би било квалифицирано по чл. 174, ал. І от ЗДвП, а ако не се установи наличие на алкохол или е налице концентрация на такъв до 0,5 на хиляда, деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо чрез кой от алтернативно предвидените методи. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати напушения по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от МЗ, МВР и МП, коита да са съществени и поради това да обуславят отмяна на обжалваното наказателно постаноление в тази му част.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. В производството по издаване на обжалваното наказателно постаноление са спазени всички процесуални правила до степен, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил различен. Нарушението е установено по несъмнен начин и е доказано от събраните по делото доказателства. Правилно е квалифицирано и съответно е санкционирано с наказание, съответстващо, както по вид, така и по размер с приложимата санкционна разпоредба, а именно – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. 

С оглед гореизложеното съдът намира, че Наказателно постановление   следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на осн. чл. 63, ал. І от ЗАНН. 

 

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №  18-0938-002350 от 25.05.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на В.А.К. *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и 2.) на основание чл. 174, ал. ІІІ, пр. І-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършени  на 13.05.2018г. в гр. Плевен, нарушения по чл. 137А, ал. І от ЗДвП и по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :