№ 15
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500469 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана
от адв.К. – особен представител на Ю. С. А. с постоянен и настоящ адрес
гр.С., ул."Х. Д."14, с ЕГН **********, против решение № 30/07.10.2022 г. по
т.д №50/2021 г. на ОС Ямбол, с което Ю. С. А. е осъден да заплати на Г. ф.
гр.София, ул."Г. И.№2, ет.4, представляван от изпълнителните директори М.
К. и С. Г. С., на основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), вр. с чл.45 ЗЗД, сумата
от 75 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за претърпени от Н. С.
И. неимуществени вреди - болки и страдания от увреждания вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.12.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2021г. до окончателното й
изплащане.
Особеният представител обжалва решението като неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон и необосновано.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5/15.11.2017 год. се
установяват настъпването на произшествието на 15.11.2015 год., вредоносния
резултат и противоправното поведение на ответника по иска, тъй като в самия
1
протокол е отбелязано, че ПТП не е посетено, водачът не е проверен,
собствеността на автомобила не е установена, не е извършена проверка за
застраховка „ГО“. Твърди се неправилност на решението и в частта, в която е
прието за установено въз основа на АУАН от 10.05.2016 год., че А., като
водач на л.а.“Пежо 206“ без регистрационен номер, е допуснал нарушение, от
което са настъпили телесни увреждания на пътника Н. И., както и е допуснал
нарушение, изразяващо се в неуведомяване на контролните органи. Поддържа
се, че въззивната страна е оспорила материалната доказателствена сила на
протокола за ПТП и пред настоящата инстанция поддържа, че след като
произшествието не е било посетено, протоколът не е годно доказателство, с
което да се установи механизма на ПТП. Твърди се, че протоколите, които са
изготвят от органите на МВР съгласно разпоредбата на чл.165 ал.1 т.4 от
ЗДвП, представляват официални свидетелстващи документи по см.на чл.179
ал.1 от ГПК относно удостоверените факти, които са били непосредствено
възприети от длъжностното лице, но представения в настоящия случай няма
такъв характер, доколкото произшествието не е било посетено от изготвилия
протокола инсп.Д.С.. Според особения представител, съставеният в случая
протокол съставлява доказателство единствено за авторството на направените
пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност.
Поддържа се, че ищецът носи тежестта за доказване механизма на ПТП, но в
случая други годни доказателства, освен протокола, не са ангажирани.
Заявява се, че констативния протокол е бил съставен по молба на
пострадалото лице и това се установява от показанията на св.Д. С.. Тъй като
при проверката не могло да се установи МПС, регистрационен номер, номер
на рама, застрахователна полица, в самия протокол било записано, че тези
данни не са установени, за да се запишат. Поддържа се, че механизма на
произшествието не е установен и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, още повече, че същото е изготвено само на база писмени
доказателства без нужната материална доказателствена сила. Твърди се, че
поради неустановеност на механизма на ПТП не следва да се цени
заключението на експерта по съдебно-медицинската експертиза за причинна
връзка между уврежданията и ПТП. Според въззивната жалба, неправилно е
прието от първоинстанционния съд, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 75 000 лв. Поддържа се,
че критериите за определяне на обезщетението са неясни, не са отчетени вида
2
на травмите, периодът на възстановяване, както и затруднената двигателна
функция на пострадалия още отпреди произшествието. Твърди се, че размерът
на неимуществените вреди не е доказан по несъмнен начин.
Въззивната страна поддържа, че решението е необосновано, тъй
като съдът не е обсъдил събраните доказателства, липсва преценка и мотиви
защо дава вяра на едни доказателствени средства, а не дава вяра на
други.
Моли се решението да бъде отменено изцяло, да се отхвърли
предявения иск и да се присъдят разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна
Г. ф..
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Ямбол е с правно основание чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.), против Ю. С. А. за осъждането му да заплати на ГФ
сумата от 75 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за претърпени
от Н. С. И. неимуществени вреди - болки и страдания от увреждания
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2021г. до
окончателното й изплащане. Ищецът е поддържал, че е определил и изпратил
обезщетение на пострадал от ПТП, причинено от водача на л.а.“Пежо 206“
без регистрационни номера и без сключена застраховка „гражданска
отговорност“.
Ответникът е бил представляван от особен представител, който е
оспорил иска с възражения, че не е налице виновно поведение, изразяващо се
в нарушаване на правилата за движение по пътищата, и настъпила вреда в
пряка причинна връзка. Заявил е, че липсват доказателства за собствеността
на превозното средство и за твърдението за липсваща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ към момента на произшествието.
Оспорил е като неверни протокола за ПТП с пострадали лица, акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Оспорил е и вида и обема на травматичните увреждания на Н. И..
С обжалваното решение претенцията е счетена за изцяло основателна и
3
е уважена. Съдът се е позовал на обвързващата материална доказателствена
сила на констативния акт за ПТП, която не е била оборена със събраните
свидетелски показания.
От фактическа страна е безспорно, че по претенция, заявена от Н. С. И.,
с протоколи 01/08.01.2018 год. и №1/12.10.2018 год. ГФ е определил
обезщетение в размер на 75 000 лв., дължимо на осн.чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от
КЗ отм. Обезщетението е било изплатено на 29.10.2018 год. по адвокатска
сметка на адв.К. – пълномощник на пострадалия.
За да се ангажира отговорността на ответника А. по чл. 288, ал. 12, във
вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да бъде осъществен следния
многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2)
пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на
Република България, 3) и да е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, 4) и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически
състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288 ал.8 от КЗ
(отм.)
След като Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение
на увреденото лице, той е встъпил в неговите права до размера на
заплатеното обезщетение за вредите от деликта. Ответникът не е обвързан от
плащането и може да направи възражения, че обезщетението е платено
недължимо – при липса на основания по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗК отм,., като
тук не следва да се коментира възприетата от ЯОС предпоставка за плащане
по чл.288 ал.1 т.1 от КЗ отм. – вредите са причинени от неидентифицирано
моторно превозно средство, доколкото тази предпоставка не е взета предвид
от ГФ при определяне на обезщетението.
Осъществяването на ПТП от превозно средство без задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ е установено в преписката по щетата
чрез КП за ПТП с пострадали лица №5/2017 год., АУАН и НП, които са били
оспорени от ответника като неверни. Ответникът е оспорил материалната
4
доказателствена сила най-вече на констативния протокол, с твърдения, че
удостоверените в документа факти не са възприети непосредствено от
длъжностното лице, което го е съставило.
При съпоставка на датата на произшествието и датата на протокола е
очевидно, че протоколът не е съставен непосредствено след катастрофата, а
две години след това. От показанията на св.Д.С. в първоинстанционното
производство става ясно, че той не е възприел пряко факта на
произшествието, а съставил протокола след депозирана жалба от пострадалия
в РП Ямбол и на основание наредбата за взаимодействие между органите на
МВР и застрахователните компании. Свидетелят сочи, че при самата
проверка не могли да се установят самото МПС, номер на рама,
регистрационен номер, застрахователна полица за застраховка „гражданска
отговорност“, затова тези данни не били вписани в протокола. От показанията
на другите двама свидетели, разпитани от ЯОС, се установява, че те също не
са преки очевидци на удостоверените факти. Те са само свидетели при
съставяне на АУАН.
По въпроса за материалната доказателствена сила на протокола за
ПТП е формирана трайна съдебна практика, вкл. с разграничение относно
двата основни вида протоколи, които органите на МВР съставят по повод на
произшествия. Тези, които се съставят при задължително посещение на
мястото на ПТП, се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на
официални документи само относно фактите, които пряко са възприети от
съставителя. Тези, които се съставят без посещение на място и въз основа на
заявление на участника в ПТП, се ползват с материална доказателствена сила
само по отношение на неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола – така решение №15/25.07.2014
год. по т.д.№1506/2013 год. І т.о. ВКС. В настоящия случай протоколът е
съставен без посещение на място, само въз основа на жалба от пострадалия –
на л.11 в ДП №192/2016 год., приложено по делото, и последваща проверка, в
която не са установени съществени факти и обстоятелства – данни за
превозното средство и за застрахователна полица. Дори и без открито
нарочно производство по чл.193 от ГПК, при своевременно направено такова
искане пред ЯОС, ответната страна е провела пълно обратно доказване, с
което е оборила доказателствената му сила – със свидетелски показания е
установила, че съставителят не е възприел пряко факта на произшествието. В
5
делото обаче се съдържат други доказателства, от които може да бъде
направен извод, че действително на 08.12.2015 год. на път РПМ-ІІІ 707
ответникът е реализирал произшествие с управляван от него лек автомобил. В
досъдебното производство А. е разпитан като свидетел и е признал за
причиненото произшествие, в което е пострадал Н. И.. Наказателното
производство е било прекратено с постановление от 01.12.2017 год. на
прокурор при ЯРП по желание на пострадалия, ето защо не се е стигнало до
повдигане на обвинение и реализиране на наказателна отговорност. Освен
това, на ответника е бил съставен АУАН, връчен му на 10.05.2016 год. без
възражения. Въз основа на акта е било издадено НП от 20.07.2016 год.,
фигуриращо под №6 в справката за нарушител/водач на л.25 от ДП, като
според колона №1 от справката, НП е било връчено на водача на 02.08.2016
год. и е влязло в сила на 10.08.2016 год. Признанията на ответника пред
разследващите органи за неизгодни нему факти и реализираната
административно-наказателна отговорност за деянието дават основание на
въззивния съд да заключи, че действително на 08.12.2015 год. е настъпило
произшествие с участието на ответника и на Н. И..
От произшествието на И. са причинени телесни увреждания - счупване
на шийката на лявата бедрена кост, счупване на диафизата на лявата бедрена
кост, счупване на лявата подбедрица и на двете кости на подбедрицата и на
дясната бедрена кост в областта на диафизата. Самите телесни увреждания се
установяват от медицинската документация и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза.
Причинна връзка между произшествието и уврежданията е установена
посредством заключението на съдебно-медицинската експертиза, според
което уврежданията отговорят да са получени при възникналото
произшествие в резултат на притискане и удряне в деформиралите се части
на автомобила в дясно при преобръщането му извън пътното платно, за който
механизъм има признания от ответника в ДП и е депозирано заключение на
съдебно-автотехническа експертиза.
Изплатеното обезщетение е определено в съответствие с критериите на
чл.52 от ЗЗД. От медицинската документация и от заключението става ясно,
че пострадалият е получил тежки счупвания на двата крака, които, при
обичаен ход на оздравителния процес, изискват особено дълъг период на
6
лечение – 18-20 месеца за левия крак и около една година за десния.
Пострадалият е бил опериран на 09.12.2015 год., фрактурите са наместени и е
поставена вътрешна фиксация. В болничното заведение е бил до 23.12.2015
год. и според заключението в първите дни след инцидента болките са били
най-силни. Повторно е опериран на 25.04.2017 год. за отстраняване на
имплантите. От документация и от заключението се установява, че И. е имал
хронично заболяване, от което е била засегната двигателната функция на
левия крак – страдал е от полиомиелит с долна лява вяла хемиплегия. Именно
това заболяване е причина за дългия възстановителен период за този увреден
крайник. Според вещото лице, не може да се очаква пълно възстановяване на
увредените крайници, но се очаква да бъде възстановена основната им
функция, т.е. ходенето. Липсват данни, че предшестващото заболяване е
допринесло за негативните последици от травмите, но то е фактор, който
утежнява пълното възстановяване. При определяне на обезщетението е
отчетен съчетания характер на травмата, с едновременно счупване на двата
крака, което е довело до продължителна невъзможност за едновременно
стъпване. Действително, както се сочи във въззивната жалба, травмите не са
били животозастрашаващи, но са свързани със значителни физически болки и
страдания, а последствията им са необратими и не може да се очаква
състоянието на пострадалия да се възстанови поне до това, в което е бил
преди катастрофата.
От изложеното до тук следва, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на регресната отговорност на въззивника по чл.288 ал.12 от КЗ
отм. – фондът е изплатил на пострадалия от произшествието справедливо
обезщетение за понесените неимуществени вреди от ПТП, причинено
виновно от въззивника с превозно средство, за което не е била установена
валидна полица за застраховка „гражданска отговорност“ и в нито един
момент не е въведено твърдение от виновния водач, че такава е съществувала
към датата на събитието.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
Съобразно изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се
присъдят сторените разноски пред настоящата инстанция – 2 780 лв. за
възнаграждение на особения представител.
7
Съгласно т.7 от ТР №6/06.11.2013 год. по т.д.№6/12 год. ОСГТК
държавната такса за въззивно обжалване следва да бъде възложена върху
въззивника – 1500 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/07.10.2022 г. по т.д №50/2021 г. на
ОС Ямбол.
ОСЪЖДА Ю. С. А. от гр.С., обл.Ямбол, ул."Х."№62, с постоянен и
настоящ адрес гр.С., ул."Х. Д."14, с ЕГН **********, да заплати на Г. ф.
гр.София, ул."Г. И.№2, ет.4, представляван от изпълнителните директори М.
К. и С. Г. С. разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 780 лв.
ОСЪЖДА Ю. С. А. от гр.С., обл.Ямбол, ул."Х."№62, с постоянен и
настоящ адрес гр.С., ул."Х. Д."14, с ЕГН **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Бургас държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 1500 лв. и държавна такса за
издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8