№ 2985
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110162596 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален
кодекс.
Производството е образувано по искова молба на „З. А.” АД, срещу ЗАД
”Д. Б. Ж. З.” АД, с която се иска признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца установено спрямо ответника сумата от 1418.65 лв. (хиляда
четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) главница,
изплатено обезщетение по ликвидационна преписка (щета) №
............................., както и мораторната лихва върху главницата за период
23.10.2021 г. до 23.10.2024 г. в размер на 507.96 лв. (петстотин и седем лева и
деветдесет и шест стотинки ), ведно със законната лихва за периода от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до датата
на окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 24.06.2020 г„ в с. „Пет могили“, обл. Стара Загора
е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с per. № * ****
**, който не спира на забранителен знак „Стоп“, не дава предимство и блъска
в лявата странична част, лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 5“ с per.
№** **** **. От събитието са нанесени материални щети по лек автомобил
марка „Ауди“, модел „Кю 5“ с per. №** **** **. ПТП-то е документирано с
ДКП, съставен на място и подписан от двамата водачи, в който водачът на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с per. №* **** ** признава вината си за
пътния инцидент. За увредения л. а. марка „Ауди“, модел „Кю 5“ с per. №**
**** **, собственост на „ОТП Лизинг“ е сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А.”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с
1
полица № *************** и период на застрахователното покритие
30.01.2020 г. до 29.01.2021 г. Във връзка със застрахователното събитие е
подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС и в изпълнение
на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, е
образувана в застрахователното ни дружество ликвидационна преписка (щета)
№ .............................. С оглед на фактура №*****/27.07.2020 г„ издадена от „А.
2000“ ООД, за сумата от 1403.65 лв., вложените части, боя и други материали,
както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 5“ с per. №** **** **, възлизат на
1403.65 лв. С платежно нареждане №П21426887/01.09.2020 г., ЗАД „А.“
изплаща, в полза на автосервиза, застрахователното обезщетение, за
отстранените имуществените вреди, причинени на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Кю 5“ с per. №** **** **, сума в размер на 1403.65 лв„ като са
извършени ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв. - общо изплатена
сума по щетата е 1418.65 лв. След покана ответникът отказал да заплати
обезщетението. Ето защо моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице
застрахователно събитие. Твърди, че двата автомобила в посочения в ДКП ден
и час не са се намирали на територията на село Пет могили, обл. Стара Загора.
Твърди, че водача застрахован при ищцовото дружество е декларирал пред
застрахователя събитие което не се е осъществило. Оспорва представения
протокол за ПТП в частта ..Обстоятелства и причини за ПТП“ описваща
механизма на произшествието, същият няма доказателствена сила. Сочи че
относно механизма на ПТП протоколът не е официален, а частен документ и
не се полза с такава доказателствена сила. Твърди, че отразените в протокол за
ПТП констатации, не отговарят на действителните факти и събития, нито на
действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Твърди, че отразените в
протокола за ПТП констатации по отношение на вината, не отговарят на
действителните факти и събития и на действителната пътна обстановка на
мястото на ПТП. Оспорва, че отговорен за настъпването на ПТП е водачът на
автомобил марка „Пежо“, модел “307”, per. № * **** **, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при „З. Д. Б. Ж. З.“. От представения протокол за
ПТП, не може да се направи извод, че отговорен за ПТП е водачът,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „З. Д. Б. Ж. З.“. Твърди,
че водачът на МПС марка „Ауди“, модел “Ку 5”, per. № ** **** ** има
изключителна вина за настъпването на процесното ПТП. Оспорва размера на
обезщетението като завишен. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
2
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по
имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на
застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата
молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/,
както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.
От представения по делото застрахователна полица се установява, че лек
автомобил „Ауди“, модел „Кю 5“ с peг. №** **** ** сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А.”, Клауза - „П“ -
Пълно каско, с полица № *************** и период на застрахователното
покритие 30.01.2020 г. до 29.01.2021 г.
От представените по делото фактури, опис на щета, възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол и платежно нареждане се установява, че
процесният автомобил бил отремонтиран в доверен сервиз „А. 2000“ ООД
като за ремонта на автомобила били заплатени 1403,65 лева с ДДС.
Не се спори спори, че лек автомобил марка „Пежо“, модел “307”, per. №
* **** **, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „З. Д. Б. Ж. З.“.
Първият спорен въпрос е свързан с механизма на ПТП.
От разпита на свидетелите Д. Д. Д. и Д. Г. В. и от заключението по
допуснатата съдебна-автотехническа експертиза и от протокола за ПТП се
установява, че на 24.06.2020г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 5“ с
3
per. №** **** **, управляван от Д. Д. Д. се движи в с. Пет могили в посока
към гр. Раднево, когато от странична улица Д. Г. В. управлявайки автомобил
марка „Пежо“, модел “307”, per. № * **** ** предприема маневра завой
наляво като траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва ПТП.
От свидетелските показания се установява, че по пъта по който се е
движил водачът на автомобил марка „Пежо“, модел “307”, per. № * **** ** е
имало знак Б-2 „Спри“.
Д. Г. В. нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДВП, съгласно която
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.
Съгласно чл. 46, ал.2 ППЗДВП Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство.
Свидетелят не е спазил горното правило не е пропуснал движещият се
по пътя с предимство водач на лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 5“ с per. №**
**** **.
На следващо място водачът на автомобил марка „Пежо“, модел “307”,
per. № * **** ** нарушил и разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДВП според която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Той е имал задължението да предприеме маневрата след като се убеди че
няма да създаде опасност за движението в случая той не е бил убеден че пътят
по който иска да се включи е празен, но въпреки това е предприел маневрата.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена
по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция
между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
4
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност,
следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от
преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е
отговорен самият причинител на вредата.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че 1403,65 лева. Към тази сума следва да се прибави и сумата от
15 лева – обичайните ликвидационни разноски и общата стойност на
обезщетението възлиза на 1418,65 лева.
По отношение на иска за законната лихва.
Съдът намира че на ищеца се следва и законна лихва връху сумата който
възлиза на 507,96 лева.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на лек автомобил
„Ауди“, модел „Кю 5“ с peг. №** **** ** да е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП. Автомобилът се е движил по път с предимство когато е
настъпило ПТП. Не се установява да е управлявал увреденото МПС с
превишена скорост. В тази част съдът не кредитира показанията на свидетеля
Д. Г. В. доколкото възприятията за скорост и дистанция на водачите на МПС се
разминават и обстоятелството че той е възприел скоростта като висока не
означава че действително другият водач се е движил с висока скорост.
5
По разноските:
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
Ищецът е представил доказателство за сторени разноски в размер на 410
лева.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение като съдът
определя размера му на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ”Д. Б. Ж. З.” АД ЕИК********* със седалище и адрес
на управление гр. С................, ДА ЗАПЛАТИ на „З. А.” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл. 411 КЗ вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 1418.65 лв. (хиляда четиристотин и
осемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) главница, изплатено
обезщетение по ликвидационна преписка (щета) № ............................., както и
мораторната лихва върху главницата за период 23.10.2021 г. до 23.10.2024 г. в
размер на 507.96 лв. (петстотин и седем лева и деветдесет и шест стотинки ),
ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаването на исковата молба 23.10.2024 г., до датата на окончателно
изплащане на сумата
ОСЪЖДА ЗАД ”Д. Б. Ж. З.” АД ЕИК********* със седалище и адрес
на управление гр. С................, ДА ЗАПЛАТИ на „З. А.” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лева, представляваща дължими съдебни
разноски в производството и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6